Дж. Р. Уорд
Избраницата (56)

53

В уречения час Кор се материализира на покрива на Колдуелската застрахователна компания. Прие очертанията си в брулещите пориви на вятъра, който бушуваше високо над града, и си пое дълбоко дъх.

Погледна през рамо и ги видя да се появяват един по един, неговите бойци: Зайфър, Балтазар, Сайфън и Син. Когато застанаха пред него, за миг го обзе гордост, защото ги беше избрал собственоръчно, вземайки от бойците във военния лагер онези, които според него бяха най-добрите от най-добрите. Бяха го следвали в безброй битки, заедно бяха победили безчет лесъри, убийците, загинали от ръката им, не можеше да бъдат преброени.

В главата му неочаквано изплува образът на всички онези урни в пещерата на Братството. Кой знае, ако двете групи се бяха обединили? Може би войната вече щеше да е свършила.

Зайфър пристъпи напред, очевидно с намерението да направи някакво изявление от името на всички.

— Каквото и да кажете — изрече Кор във вятъра, — аз ще го приема и ще…

Безстрашният воин се отпусна на колене и вдигна безмълвно очи към него.

Докато вятърът фучеше около тях, развявайки косите и зимните им дрехи, Кор усети, че примигва учестено.

А после бръкна в палтото си и извади ножа, който бе задигнал от кухнята на ранчото. Обви десница около острието и стисна силно. Когато отдръпна оръжието, шурна кръв.

Протегна кървящата си длан на своя войник и Зайфър сведе глава и отпи от алената течност. След това избърса уста с опакото на ръката си и се изправи. Поклони се и отстъпи назад.

Един по един останалите мъже повториха вричането във вярност, церемония, която бяха изпълнили много, много отдавна в една гора в Древната страна. Син беше последен, както и тогава, след което се изправи и свали нещо от гърба си.

Кор занемя за миг, когато видя какво бе то. После обаче прокара език по раната върху дланта си, за да я затвори, и посегна да вземе онова, което му подаваха.

Косата му. Същата, която бе спасила живота му от воините на Блъдлетър в онази гора. Същата, с която се беше бил в продължение на векове. Същата, която бе част от него толкова, колкото и собствените му крайници.

— Къде я намерихте? — попита, докато я поемаше в ръцете си.

Беше като да се завърне у дома.

Зайфър погледна останалите и проговори:

— В девическото училище „Браунсуик“. Единственото, останало след теб, което открихме.

Кор премести тежестта на тялото си назад и замахна с голямото острие. Беше стар навик, към който се върна с радост, и начинът, по който тя се движеше, подчинявайки се на силата му, бе доказателство, че не само водата може да съществува в различни състояния едновременно. В правилните ръце, едно оръжие можеше да бъде едновременно твърдо и течно тяло.

А после спря.

— Няма да я използвам против Братството. Разбирате ли позицията ми?

Зайфър огледа останалите. А после каза в режещия студен вятър:

— Готови сме да те следваме. Ако ти последваш Рот, значи, сме готови и ние да го последваме.

— Той очаква да му се закълнете във вярност. Да се закълнете в живота си, за да останете живи.

— Ние следваме теб. Ако ти следваш Рот, сме готови да следваме Рот.

Кор погледна Балтазар.

— Какво казваш ти?

— Същото.

— А ти? — попита Кор следващия.

Още едно кимване и той попита и последния от тях.

Това не беше съгласието, което Слепия крал търсеше.

— Ако това ви струва живота — продължи той, — ако ви преследват заради него, какъв е отговорът ви тогава?

— Ние сме воини — заяви Зайфър. — И така вече ни преследват, който живее с кама в ръка, нерядко умира от кама в гърба. Нищо няма да се промени, освен непокътността на отколешната ни служба на истинския ни и единствен господар. В мир сме с положението си само по този начин и никой друг.

Очевидно сериозно бяха обсъждали въпроса и бяха достигнали решение, което беше общо и непоколебимо и не подлежеше на обсъждане и промяна.

Кор усети, че сърцето му прелива, и се подчини на порива да се поклони ниско.

— Ще отнеса това на краля и ще видим какво ще каже той.

Като един, те му се поклониха в отговор.

— Утре вечер — заяви той — ще ви съобщя окончателното разрешение на всичко това.

— И тогава ще си отидем у дома — добави Зайфър.

Сякаш и това беше неотменимо.

— Да — каза Кор във вятъра. — Отиваме си у дома.

* * *

Лейла излезе от ранчото през плъзгащата се врата, увивайки се още по-плътно в палтото, което беше взела от дрешника. Докато затваряше очи, за да се дематериализира, сърцето й думкаше с оглушителна ярост.

Прие физическите си очертания на един полуостров в река Хъдзън, на около петнайсет километра от мястото, където в продължение на два часа бе крачила напред-назад. Ловната хижа, където отиваше, бе малка и скромна, и издръжлива — като стара, добре поправена обувка, обърната към града. По-навътре върху издадения земен участък се издигаше голямо и елегантно стъклено имение, като музеен експонат на богатството.

То обаче не я засягаше, нито я интересуваше.

Съдбите й бяха свидетел, че си имаше предостатъчно неща на главата.

Докато крачеше решително към задната врата на хижата, стъпките й бяха първите, оставени върху непокътнатата снежна пелена. Вътре обаче имаше някой и той отвори, преди да бе успяла да почука.

Светлината, струяща отвътре, очерта огромното тяло на брата Тормент.

— Здравей! Каква изненада! Извинявай, че ми отне известно време да ти отговоря, аз…

— Кой от вас го направи? — изплющя гласът й. — Кой от вас го простреля?

Братът млъкна, а тя не му даде възможност да отговори. Мина покрай него и влезе в топлата вътрешност на хижата, където отново закрачи напред-назад в аскетично обзаведеното помещение.

Не го изпускаше от поглед, докато той затваряше вратата и се облягаше на нея.

— Е? — настоя Лейла. — И не ми обяснявай, че греша. Той каза, че е бил лесър, а после спомена, че не е виждал лесъри още отпреди вие, чудовища, да го отвлечете.

— Чудовища? — извика Тор в отговор. — Наричаш нас чудовища? След като онзи боклук изпрати куршум в главата на твоя крал?

Лейла се изправи в целия си ръст пред него и размаха пръст в лицето му, подсилвайки думите си.

— Този „боклук“ не поиска да те предаде. Така че внимавай как го наричаш.

Тор се приведе напред.

— Не го превръщай в герой, Лейла. Това не ти помогна преди, със сигурност няма да направи нещата по-добри за теб и сега.

— Не те чувам да отричаш, че си бил ти. Куин беше ли с теб, или реши да тръгнеш след него сам? И преди да ми кажеш да бъда добра малка женичка и да си гледам работата, ще ти кажа, че лично присъствах, когато Кор падна на коляно и целуна пръстена на краля. Видях го да му се врича във вярност и със сигурност знам, че Рот нареди на всички ви да се погрижите да бъде в безопасност. Ала ти не се подчини, нали? Смяташ, че си по-важен от…

— Това не ти влиза в работата, Лейла.

— Как ли пък не. Обичам го…

Тор разпери ръце.

— О! Да, да, да, влюби се в убиец и крадец, и предател и изведнъж цялото това петно е изтрито, всички тези незначителни малки подробности се изпариха, защото ти си хлътнала по него! Радвам се да го науча. Просто ще забравя това, че Рот едва не умря пред очите ми, защото ти искаш да налапаш оная работа на някакъв си…

Лейла го зашлеви толкова силно, че ръката я заболя до лакътя. И изобщо не съжали, че го беше направила.

— Нека ти напомня коя съм. Независимо дали ти харесва, или не, бях Избраница и ми дължиш уважение. С годините си на служба съм си заслужила правото на по-добро отношение от това.

Тор сякаш дори не забеляза, че го беше ударила. Просто се приведе напред и оголи вампирските си зъби.

— А нека аз ти напомня, че моята работа е да защитавам краля. Любовният ти живот не ме интересува и при най-добри обстоятелства. Когато ми пречи да опазя живота на един достоен мъж като Рот, ще смажа и теб, и скъпоценните ти самоизмами по-бързо, отколкото кървяща артерия би разрешила този проблем.

— Ти… — Лейла отново размаха пръст в лицето му — си този, който ще бъде убиец, ако отнемеш живота му, също както и Куин.

Зачака го да отрече, че Куин е замесен. И не се учуди, когато той не го направи и просто сви рамене.

— Имам разрешение да бъда този, който ще го вкара в гроба.

— Което очевидно беше отменено. — Лейла поклати глава и сложи ръце на хълбоците си. — Не знам какво става с теб, но то очевидно няма нищо общо с Кор…

— Как ли пък не!

— Така е! Рот е този, който едва не умря, и все пак успя да прости. Ти си се вкопчил в станалото, така че несъмнено има и нещо друго. Ако ставаше дума само за Кор и онова, което той причини на Рот, то щеше да е приключило за теб така, както приключи за краля.

Тор отново оголи зъби насреща й.

— Чуй ме и ме чуй добре, защото ще го кажа само веднъж. Може да си Избраница и да се носиш насам-натам в белите си одежди, сякаш превъзхождаш морално всички ни, колкото си искаш, ала не си част от тази война. Никога не си била и никога няма да бъдеш. Така че си върви у дома, седи си в меките си кресла и се тъпчи със сладкиши и бонбони, защото с нищо не можеш да ме накараш да си променя мнението и плановете. Не си чак толкова важна за мен и най-вече тази роля, за която изискваш респект, няма особено значение, когато става дума за оцеляването на расата.

Изпепеляваща ярост лумна във вените на Лейла.

— Ти, арогантен сексист. Есен знае ли колко безочлив можеш да бъдеш? Или го криеш, та да продължи да спи в леглото до теб?

— Наречи го както искаш. Ала само един от нас двамата знае за какво говори.

Лейла примига веднъж. И още веднъж. Трети път.

Смътно усещаше, че вероятно не беше особено добра идея да поеме натам, накъдето възнамеряваше да поеме. Тор обаче бе решил да намеси „оная работа“ във всичко това.

— Знам каква бе първата ти шелан. — Кръвта се отцеди от лицето му, но тя продължи. — Докато ми лепваш етикет само защото имам яйчници, защо не си помислиш само за миг как би реагирала Уелси, ако те чуеше да казваш това на една жена. Сигурна съм, че едва ли би останала във възторг.

Думите й намериха целта си и тя видя как братът сякаш се изду пред очите й, тялото му увеличи ръста, силата и масата си, докато не придоби размерите на смъртоносно чудовище.

Ръцете му се свиха в юмруци и се вдигнаха, лицето му се разкриви в маска на абсолютна агресия. Гласът му, когато заговори, потреперваше.

— Трябва да си вървиш. Трябва да си вървиш още сега. Никога досега не съм удрял жена и няма да започна тази вечер.

— Не ме е страх от теб. Не ме е страх от нищо. — Лейла вирна брадичка. — Когато става дума за това да защитя малките си и мъжа, когото обичам, бих постлала живота си на пътя на съдбата им и ако ме пребиеш до смърт заради това, аз ще се върна от мъртвите и ще те преследвам, докато не полудееш. Няма нищо, което би могъл да сториш, за да ме накараш да отстъпя. Нищичко.

За миг братът изглеждаше толкова изумен, че не бе в състояние да проговори. И Лейла предполагаше, че разбира защо. Тя стоеше тук, опълчила се срещу един от най-страховитите мъже на расата, обучен убиец, който бе въоръжен и я превъзхождаше с поне сто килограма… и дори не трепваше.

Да, помисли си. Онази, която винаги се бе чувствала мъничко изгубена, най-сетне бе открила почва под краката си и своя глас.

И той се оказа лъвски.

Тор поклати глава.

— Ти си луда. Ти си наистина напълно откачена. Готова си да пожертваш малките си, сестрите си Избраници, дома си, връзката си с Куин и Блей, краля си, всички, които са те подкрепяли някога, заради един мъж, извършил военно престъпление, което вероятно дори не е най-ужасното злодеяние, сторено от него. Искаш да знаеш какво би казала моята Уелси за това? Ще ти кажа. Би заявила, че си предателка и изменница и че не би трябвало никога вече да видиш малките си, защото най-важното е децата да бъдат предпазени от всякакви зловредни влияния.

Окей, приключила бе с воденето на подобни хипотетични разговори.

— Предупреждавам те, Тормент, трябва да се запиташ какво в действителност правиш. — Отново поклати глава. — Защото ти се противопоставяш на властта. Искаш да говорим за предателство? Сигурна съм, че когато се е прибрал в имението, Рот е казал на всички в Братството какви планове има за Кор и шайката копелета и какво се надява да постигне. А ти не се подчиняваш на заповедите му. Това не те ли прави предател? Мисля, че да. Така че двамата с теб може би не сме толкова различни.

— Да ти го начукам, Лейла. Надявам се да се радваш на живота си с онзи задник. Искам да кажа, след всичките тези приказки мога само да предполагам, че ще отидеш в Древната страна заедно с него… ако той оцелее достатъчно дълго, за да си замине. Да, жена като теб… ще изоставиш малките си и ще тръгнеш с любовника си. И знаеш ли какво? За първи път в живота си мисля, че някой да изостави децата си е добра идея.

— Стой далече от Кор.

— Не си в положение да ми заповядваш. — Той се изсмя сурово. — Исусе Христе, не мога да повярвам, че всичко това е заради такъв като него. Кой, по дяволите, е този боклук, който…

— Той е шибаният ти брат — изкрещя Лейла. — Ето кой е.