Лора Трентъм
Докато не те целунах (21)

Глава деветнадесета

Събуди го тихо сумтене и усещане за някаква сладка мекота, сгушена в него. Преди да отвори очи, си пое дълбоко въздух, измъчван от смътно чувство на меланхолия. Някои неща се бяха променили, но не и ароматът й, който го бе пленил още при първата им среща. Невинност и съблазън се преплитаха по странен начин и превръщаха Регън в нещо уникално и единствено.

Прокле светлината, процеждаща се през завесите. Ако удоволствието, изживяно с нея, не беше толкова изтощително, щеше да остане по-дълго буден и да я примами за още един рунд. Но нуждата от почивка на тялото надделя над желанието.

Видения от сънищата нахлуха в съзнанието му. Те бяха населени от Регън, но нямаха нищо общо с еротичните фантазии, с които се бореше почти всяка нощ. Вместо това в тях отекваше ехото на събитията, случили се след раздялата им. Убийствена самота дори когато тя спеше в прегръдките му.

Какво ще стане, ако откаже да я пусне да си тръгне, докато не се съгласи, че станалото между тях не е епилог на предишните им отношения, а ново начало? Дали щеше да я уплаши? Не, това приличаше на отчаяние.

Дръпна чаршафа и разкри съвършените й гърди. Зърната им се втвърдиха, сякаш усетили възхищението му.

Ако погледнеше назад към последните няколко години от живота си, би могъл да се запита каква част от стремежа му да успее, да стане директор на фабрика и енорийски настоятел се дължеше на желанието му да се докаже пред нея, пред майка й, пред семейството си и пред себе си.

Смъртта на родителите му го порази толкова силно, колкото Кейд и Тали, но той беше оптимистът, от когото се очакваше да премине през всичко с усмивка. Докато брат му се жертваше в името на семейството, от него искаше единствено да продължи живота си. Училище, образование, спорт. Усилието да не го разочарова и да помогне с нещо на близките си го задушаваше.

Сойер беше този, който настояваше да се хранят заедно. Да разговарят и да играят различни игри. Той беше спойката. Братът, с когото Тали споделяше, наранена от предателството на Кейд. Онзи, който го убеди да се върне у дома, когато имаше нужда от семейство, но гордостта му пречеше да се извини.

С Регън можеше да се усмихва и да споделя проблемите, с които не искаше да товари и без това наранените си близки. Тя го прегръщаше, утешаваше го и го целуваше. Плачеше и се смееше с него.

И през цялото време го преследваше смазващото чувство, че не е достатъчно добър. Умори се да се усмихва, да се преструва и да се чуди дали най-после е постигнал нещо. Но как да я попита, без да разкрие сърцето и намеренията си?

Никой от двамата не беше готов за това. Което не означаваше, че няма да се опита да я убеди по някакъв друг начин, че са родени един за друг. Ще й го покаже, ако не може да го каже. Тялото му се зареждаше от допира и усещането за нейното. Докато се обръщаше да я погледне, пъхна коляното си между краката й. Въпреки че очите й бяха затворени, тя се изви към него и втвърдените й зърна се притиснаха към гърдите му.

Всички въпроси дали е будна се изпариха, когато ръката й се обви около члена му и го насочи към влажния вход. Когато влезе в нея само няколко сантиметра, Регън отвори очи и изстена тихо. Не можеше да определи дали от удоволствие или от болка.

— Боли ли? — През нощта я облада два пъти, при това доста грубо. Може би сега трябваше да й се реваншира за необузданата си страст.

— Малко, но те желая.

От тресавището на нуждата спомените за първия им секс изплуваха в съзнанието му. С един тласък я изпълни докрай и двамата свършиха едновременно с въздишка. Той отметна влажен кичур коса от челото й. Не искаше да се движи, нито това, което се зараждаше между тях, да изчезне, както когато бяха по-млади.

На долния стаж някой тропаше. Двамата застинаха в леглото. Пашкулът на тяхната нощ беше разкъсан.

— Сойер? — разнесе се из къщата гласът на Тали. Със сестра му трябваше да проведат дълъг разговор за личното пространство. — Къде си, по дяволите? — По стълбите се чуха бързи стъпки, но внезапно заглъхнаха.

Регън се отдръпна като ударена от ток и запълзя за дрехите си, повтаряйки отново и отново: „О, господи!“. Макар присъствието на момичето и опасността да го хване със смъкнати панталони да охлади страстта му, все още му се искаше да я притегли в прегръдките си и да я успокои. И какво толкова, ако Тали разбере за тях? Нямаше ли скоро да научат всички?

Освен ако нямаше „тях“. И ако Регън се срамуваше и не искаше никой да знае, че са били заедно. Изправи се и бавно нахлузи дънките, без бельо, опитвайки се да прецени реакцията й.

Очевидно паниката бе взела връх над всички останали емоции. Когато тя се приближи, за да вземе обувките си, той сграбчи китката й.

— Какво се стегна толкова? Това е Тали.

— Точно затова.

— Ще те видя ли пак?

Зад шока се надигнаха и други чувства, но както винаги, тя си оставаше загадка.

— Разбира се, ще се уговорим или нещо такова. — В тона й имаше примамка, но Сойер не беше сигурен какво се опитва да улови. Затърси в думите й скрит смисъл. Дали не означават, че ще очаква да й се обади някой ден? Да я покани на среща? Или има предвид проклетите фестивали?

На стълбището сестра му прочисти шумно гърлото си и ехото на звука отекна в коридора.

— О, господи, аз ей сега ще…

Регън се отскубна от хватката му и се втурна към вратата, блъскайки бравата няколко пъти, преди да излезе. Той я последва бос и гол до кръста. Изобщо не го интересуваше какво ще си помисли Тали, но за нея очевидно това имаше значение.

Сойер наблюдаваше оттеглянето й от предната веранда под вече прежурящите слънчеви лъчи. Прокле съдбата, себе си и ненавременната поява на сестра си. В миналото неочакваните й посещения не представляваха проблем, тъй като никога не водеше жени в дома си. По-лесно и по-удобно за бягство. Но сега бягаше Регън.

Затръшна силно вратата на връщане в кухнята. Тали прояви достатъчно здрав разум да изглежда смутена:

— Опа! Съжалявам, братле. Мислех, че вие двамата само се опитвате да разгадаете мистерията около саботьора на фестивалите.

— Силно казано. Изглежда, Наш ти влияе добре.

Гневът изтри всяко извинение от лицето й, оставяйки горчивина, която много му напомняше за Кейд, преди да се върне у дома и да открие Монро. Отвори уста на свой ред да й се извини, но тя го изпревари:

— Не знам защо, но не мисля, че ще откриеш самоличността му, като спиш с врага. За твое сведение, започнах занимания със специалист заради дислексията. Оказа се, че никога не съм била неграмотна, тъпанар такъв.

Въпреки скръстените пред гърдите ръце и заплашителното изражение, той я прегърна през раменете.

— Извинявай, Тали. Излях разочарованието и безсилието си върху теб. И все пак можеше да дойдеш и в друг момент.

Тя го избута назад с пръст.

— Грубиян! Иди да сложиш някаква риза. Нямах представа, че вие двамата пак сте се събрали. Когато видях колата й отвън, реших, че може да имаш нужда от подкрепление. — Повдигна рамене и върху лицето й отново се изписа разкаяние.

— Не съм сигурен, че сме се събрали.

— Но правихте секс. Това няма нищо общо с фестивалите.

— Просто се забавлявахме. Нищо повече. — Веднага щом изрече думите, той ги определи като лъжа. Какво, по дяволите, бяха правили двамата с Регън? Да, трябваше да е забавно. Но беше нещо повече от секс от типа „разбира се, ще се видим пак“. Беше по-скоро „искам те всяка нощ в леглото си“. Поне за него.

— Еее, добре — проточи подигравателно Тали. — Щом тя те прави щастлив, продължавай в същия дух.

Искаше му се да не е толкова рано и да изпие нещо, замъгляващо ума. Вместо това сложи кафе, облече се и седна срещу нея до старата им маса.

— Великодушното ти отношение към Регън ме изненадва. Мислех, че не я понасяш.

— Не е вярно.

Сойер изви саркастично очи към нея.

— Добре де, наистина хранех лоши чувства към нея, но историите на Наш промениха мнението ми. Ако си решил да имаш сериозна връзка с нея, заставам зад теб.

— Шокиран съм.

Тя се наведе през масата и го бодна с пръсти:

— Но ако те нарани отново, ще вържа сурово месо около врата й, ще я завлека към блатата за безупречната й коса и ще я хвърля на алигаторите. — Усмихна се сладникаво, стана и си наля кафе.

— Уау! Е, радвам се, че си на моя страна.

Тали се върна с две вдигащи пара чаши. Дори само ароматът беше в състояние да го ободри.

— Всъщност вие двамата срещате ли се? Или това е само еднократен акт, колкото да съживите миналото?

Той извърна лице от проницателния й зелен поглед. Дали Регън съжаляваше за споделената нощ?

— Не знам какво иска тя, но аз се надявам да не е нещо мимолетно.

— Ще разбереш. За бога, ти си дипломиран инженер.

— Ако дойде с инструкция за употреба.

За момент се гледаха мълчаливо. Регън беше загадка, която нямаше да разреши на чаша кафе със сестра си. Имаше обаче нещо друго, с което Тали би могла да му помогне.

— Вие с Хийт имахте доста бурни отношения — бръкна в старата рана колкото може по-предпазливо.

Въпреки че не помръдна, обзелото я напрежение пролича в гласа й:

— Може и така да се каже. Защо?

— Той не изглежда много надежден и разумен човек.

— Съгласна съм.

— Всъщност няма да се изненадам, ако скоро си има проблеми с правосъдието.

— Опитваш се да ме накараш да се чувствам като идиот, че съм излизала с него, или най-после ще стигнеш до същността?

— Извинявай, сестричке. Работата е там… — Сойер завъртя кафената чаша в ръце.

— За бога, хайде, изплюй камъчето.

Той вдигна очи към нея, за да вади реакцията й.

— Възможно ли е Хийт да стои зад проблемите, които имаме с двата фестивала?

Погледът й пламна, ъгълчетата на устата й се извиха надолу. Тали примигна няколко пъти.

— Имам предвид, дали е способен на това? Със сигурност. Но защо?

Изненада замени раздразнението й.

— Този въпрос постоянно се върти в главата ми. Регън мисли, че именно Хийт може да е мъжът, когото е забелязала до къщата на майка си преди две седмици.

— Съмнявам се, че е успяла да го разпознае.

— Не е видяла лицето му, но го е подгонила. Запомнила е силуета и начина, по който се движи. Очевидно опитът й от участията в живи картини я е превърнал в експерт по поведението на хората.

Тали забарабани с пръсти по повърхността на масата, издавайки вълнението си.

— Хийт е просто един позьор, който се прави на мъжкар. Но какво би спечелил? Освен ако някой му плаща да провали събитието.

Сойер отвори уста и веднага я затвори. Възможно ли е негодникът да е мускулите, а друг — мозъкът? Но като се замисли, не успя да си го представи да реже и лепи букви в писма с неясни заплахи.

Тали погледна часовника и се изправи.

— Трябва да тръгвам. Искаш ли да поговорим за нещо друго?

Брат й я изпрати до вратата на кухнята.

— Не знаеш къде живее, нали?

— Не. Изрязах този тумор от живота си. Изгоних го от фитнеса и го заплаших със забранителна заповед.

Сойер успя да прикрие изумлението си. Макар да знаеше, че отношенията между сестра му и Хийт са доста изострени, нямаше представа, че са стигнали дотам.

— Оттогава досаждал ли ти е?

— Не би посмял — отвърна тя мрачно, сякаш почти й се искаше да опита. — Майка му и баща му може би знаят къде се е покрил. Или приятелят му Брайс.

Той й махна за довиждане и отиде да се преоблече. Имаше два избора: да открие Хийт или да намери Регън. Със скоростта, с която изскочи от леглото му сутринта, можеше да постави световен рекорд.

Да разбере дали Хийт е замесен, би му осигурило оправдание да й се обади по-късно. Може би тогава ще знае какво да направи или да каже. Извади телефона си и написа съобщение на Кейд. Двайсетина минути по-късно паркира пред къщата на Монро. Брат му отвори входната врата още преди да почука. Ароматът на палачинки и бекон го привлече вътре като песен на сирена.

— Грабвай една чиния. Правя още. — Кейд заобиколи плота и обърна с подхвърляне златистите кръгове. Приятелката му не се виждаше никъде.

Чувствайки се отново като дете, Сойер застана до него с празна чиния в ръце. Остави го да извади всички палачинки в нея. Лукавата усмивка не му убягна, но му беше все едно. Най-отгоре брат му добави две парчета бекон, изпържен точно както го обичаше.

Настани се на висок стол до плота, поля палачинките със сироп и започна да се храни. Взрив от спомени избухна в главата му и всичките — хубави. Първо, как се събужда от миризмата на пържено в неделя сутринта и изтичва от стаята, за да види майка си по халат в кухнята. После Кейд, продължил традицията, след като се преместиха в разнебитената каравана. Брат му, едва прибрал се от третата смяна, и те двамата с Тали в спалнята, която деляха, събудени от аромата на бекон. Смехът и историите, споделени около издрасканата маса, стояла някога в родния им дом, в караваната, а сега и в собствената му къща.

— Винаги си правил най-хубавите палачинки. Каква е тайната ти?

— Любов. — Кейд му намигна и в гърлото на Сойер се надигнаха неканени сълзи. Това беше отговорът, който даваше и майка им.

Сведе глава и пъхна парче бекон в устата си, за да прикрие внезапния изблик на емоции. От дете не беше плакал на рамото на брат си.

Монро се появи откъм коридора по шорти и тениска, боса и с влажна коса. Възнагради го с една от приятните си слънчеви усмивки, пълна противоположност с мрачните гримаси на Кейд. Все пак брат му бе придобил някакво чувство за ведрина и лекота, след като се върна в Котънблум и се влюби в нея.

— Здрасти, Сойер.

— Извинявай, че ти отнемам Кейд толкова рано в неделя.

Жената си сложи три палачинки и се настани на стола до него.

— Няма проблеми. И без това имах планове да помогна на Регън за нещо. — Обърна се да улови погледа му, но той не й обърна внимание.

Внезапно се почувства неудобно. Какво щеше да каже Регън на приятелката си за нощта им заедно? Следващата мисъл се оказа още по-неприятна. Дали ще я помоли за съвет? Изобщо ще си направи ли труда да попита? Може би за нея това беше мимолетно изживяване. За него обаче вчерашната вечер промени всичко.

Лъжа. Промяната настъпи още когато се нахвърли срещу него в тъмнината.

Никога не бе страдал от сковаващата неувереност, която Регън предизвикваше у него. Не се бе притеснявал за училището, за работата или за жените. Защо сега нещата изглеждаха толкова различни с нея? Усещане за неотложност накара кръвта му да закипи. До фестивалите оставаха по-малко от две седмици и нещо му подсказваше, че трябва да обуздае чувствата си дотогава, но не можеше да си обясни защо.

Изпразни чинията, но палачинките изгубиха предишната си магическа сила. Измърмори „довиждане“, когато Монро целуна Кейд по бузата и излезе.

— Исусе, какво не е наред с теб? — попита с половинчата усмивка брат му и се зае да раздига съдовете.

— Какво имаш предвид?

Кейд поклати глава.

— О, моля те! Само едно споменаване на Регън Ловел и започваш да се държиш така, сякаш скоро ще те изведат на разстрел. Предполагам, че нощта е минала впечатляващо добре или се е оказала пълен провал. Кое от двете?

Сойер бутна празната чиния към брат си, който я сложи в миялната машина. Откога бе станал такъв експерт по сърдечните дела? Предполагаше, че и за това трябваше да благодари на Монро.

— Мислех, че е първото. Но като се сетя как избяга сутринта, може да се окаже второто. Разбира се, обичайното неудобство на следващия ден се подсили от внезапната поява на Тали…

Едва сдържайки се, брат му захапа долната си устна между зъбите си.

— Давай. Знам, че искаш.

Наситен, кънтящ смях изпълни кухнята, напомняйки за баща им и чичо им Дел.

— Виж, извинявай. Да не те свари в действие? — Кейд избърса плота и хвърли кърпата в мивката.

— Не точно. Но Регън се облече и избяга толкова бързо, че закопча ризата си накриво и не успя да си обуе обувките. Искаше ми се да плесна скъпата ни сестричка.

— Не мога да кажа, че те обвинявам, но ти си виновен, защото й даде ключ.

— Ще си го взема. Колкото може по-скоро. Впрочем сигурен съм, че Регън ще сподели всичко с Монро, а тя може да ти каже нещо, ако я подпиташ. — Сойер повдигна многозначително вежди.

— Хайде да си го кажем направо. Значи, ти искаш да изкопча информация от Монро за неща, които най-близката й приятелка й е доверила, и после да я предам на теб.

Той насочи показалец към брат си:

— Точно така. Имам нужда от всяка помощ, която мога да получа с Регън.

— Вярвам ти, но се съмнявам, че Монро ще издаде тайните на най-близкия си човек. — Кейд си наля чаша кафе и седна на стола, освободен от любимата му. — Какво искаш да правим с Хийт?

Сойер накратко му предаде казаното от Тали.

— Ще поговорим с родителите му, а после с Брайс, ако се окажем в задънена улица. Като го открием, ще го притиснем малко. Можем да играем доброто и лошото ченге.

Другият допи кафето.

— Да действаме. Ти ще караш.

Щом излязоха на улицата, той наруши мълчанието:

— Очевидно аз ще съм лошото.

— Защо да е очевидно? Нека да съм аз. Ти си с мен само за подкрепа.

Кейд изсумтя:

— Съжалявам, братле. Не си направен от подходящия материал за тази работа. Ти си типичен американец, при това много добре възпитан. Затова си толкова добър политик, докато аз, от друга страна, натрупах пари, защото бях задник.

— Страхотно. Но не съм сигурен, че вече си толкова лош, колкото си мислиш — възрази Сойер.

Брат му облегна гръб на вратата, обръщайки към него само половината си лице.

— Какво искаш да кажеш?

— Дори не си даваш сметка, че си мъж под чехъл. — Засмя се, трепна престорено с мигли и продължи напевно: — О, не мога да дойда. Трябва да направя палачинки на Монро, да разтрия краката й, да я изкъпя и да сбъдна всичките й мечти.

Кейд му показа среден пръст и подхвърли подигравателно:

— Сякаш ти си в по-добро положение. Би ли помолил Монро да попита Регън дали наистина ме харесва, или не. Моля те!

С кокалчетата на пръстите си Сойер го удари по рамото. Започнаха да се боричкат, докато едната от гумите се качи на бордюра и той пусна китката на Кейд, за да хване волана с две ръце. Не беше ядосан, нито сърдит. Всъщност се радваше на глупавите братски закачки. Те го връщаха в едни по-добри, по-безгрижни времена.

— Е, съгласен съм. Ти си лошото ченге — каза той и зави към улицата, на която живееха родителите на Хийт.

Кейд се засмя и потъна в мълчание, вероятно готвейки се за ролята.

Семейство Парсънс живееше в застаряващ квартал, но къщите бяха добре поддържани — фермерски двуетажни постройки с керемидени покриви.

Сойер провери адреса в телефона си и спря пред скромен дом с тухлена фасада и безупречно окосена морава. На алеята беше паркиран вносен, поне десетгодишен седан.

Двамата се спогледаха, преди да излязат от колата и да позвънят на звънеца. Жена на средна възраст с вдигната на кок черна коса и неделна рокля ги посрещна с любезна усмивка.

— Здравейте, господа. Мога ли да ви помогна?

Не отвори вратата с предпазната мрежа, затова не можа да й подаде ръка, но й се усмихна приятелски:

— Мисис Парсънс? Казвам се Сойер Форнет и съм енорийският настоятел на Котънблум, а това е брат ми Кейд. Извинете, че ви безпокоим в неделя сутринта, но търсим Хийт. Предполагам, че не е тук.

Лицето на жената помръкна, щом спомена името на сина й. Бръчките около очите и устата й станаха по-дълбоки, състарявайки я поне с десет години само за няколко секунди.

— Хари, тези господа са дошли за Хийт.

Мъж, пълна противоположност на съпругата си, се появи на прага, отмятайки кичур бяла коса от челото си. За разлика от нейната първоначална учтивост, той се държеше с враждебност, напомняща за сина му.

— Какво искате от него? Да не е направил нещо?

— Не, доколкото знам. Просто искаме да поговорим. Това е всичко — все още усмихнат поясни Сойер.

— Има ли нещо общо със сестра ви? — попита мисис Парсънс.

— Абсолютно нищо — подхвърли през рамо Кейд.

Майката и бащата се спогледаха, но и двамата леко се отпуснаха.

— В такъв случай заповядайте вътре. — Мъжът не звучеше особено приветливо, но двамата един след друг побързаха да прекрачат прага.

Седнаха на дивана и Сойер отклони предложението за чай или кафе.

— Виждам, че сте готови за църква. Не искаме да ви бавим. Хийт тук ли живее? Може би трябва да дойдем по-късно?

— Не — отговори едносрично мистър Парсънс, а съпругата му отклони поглед.

— А случайно да знаете къде е отседнал? — обади се Кейд.

— Не знам и не ме интересува — отсече бащата с леден тон.

— Това не е вярно — възкликна унило мисис Парсънс. — Разбира се, че ни интересува, но нещата се объркаха. Опитваме се да не мислим колко го обичаме.

— Какво е станало? — Сойер подпря лакти на коленете си, наведе се напред и улови погледа й.

Брадичката й потрепери.

— Открадна пари от нас. Не съм сигурна дали за хазарт, за наркотици или за нещо друго.

— Има проблеми с обуздаването на гнева — прекъсна я съпругът й. — Смята, че животът му не е тръгнал така, както е очаквал. Въпреки че не положи усилие за нищо, очакваше да получава всичко наготово. И ми се струва, че за известно време ставаше точно така. Докато това приключи.

— Трябва да попитате Брайс. Двамата са почти непрекъснато заедно. Ще му помогнете ли? — погледна ги умолително мисис Парсънс. За нея Хийт винаги щеше да си остане малкото момче, нуждаещо се постоянно от подкрепата на майка си. Сойер изпита желание да я потупа по рамото и да й даде обещание, което нямаше как да изпълни.

— Не са дошли да му помагат. А и защо да го правят? — Мъжът изруга и излезе от стаята.

Жената се изправи с порозовяло лице:

— Моля да извините съпруга ми, господа. Много е разстроен заради Хийт. Не знаем как да стигнем до него и да го върнем в божия път. Непрекъснато се моля за сина ни.

Сойер улови ръката й, но не да се ръкува за довиждане, а за да я стисне успокоително.

— Понякога това е всичко, което можете да направите. Благодаря ви за отделеното време.

Излезе от къщата и пое дълбоко въздух. Щом се озоваха отново в колата, пръв се обади Кейд:

— Беше адски потискащо.

— На мен ли го казваш? Искаше ми се да намеря Хийт и за ухото да го довлека у дома, за да се извини на бедната си майка.

Брат му пишеше нещо на смартфона си.

— Брайс живее в местността Еър от нашата страна на реката.

 

 

Мястото представляваше насипан с чакъл къмпинг за каравани, встрани от главния енорийски път. Наименованието винаги бе поразявало Сойер с тъжната си ирония^[1]. Той сви по алеята. Регистрационните номера бяха отдавна изтръгнати или покрити с мръсотия.

— Ето го пикапа на Хийт — мрачно подхвърли брат му.

— Откъде знаеш какво кара той?

— Стана моя работа, откакто разбрах, че тормози Тали.

— Защо не си ми казал по-рано? — Със сестра му ги свързваше особена близост и не можеше да излъже, като каже, че чувствата му не бяха наранени.

— Не го вземай толкова навътре. Тали не искаше да разчита нито на мен, нито на теб, нито на някого другиго за това. Веднъж Монро ми спомена случайно.

— Виждаш ли, значи ти казва доста неща. — Сойер спря пред една каравана, препречвайки пътя на пикапа на Хийт.

— Хайде да приключваме с тая работа. — Кейд скочи от колата още преди брат му да изключи двигателя.

Сойер застана зад него, когато вратата на караваната се открехна със скърцане. Хийт стоеше в тесния отвор, а от тъмнината зад гърба му се разнесе слаб аромат на марихуана. Наболата брада подчертаваше бледата му кожа и тъмните кръгове под кървясалите му очи.

— Не съм говорил с Тали от няколко седмици. — Гласът му звучеше едновременно тревожно и предизвикателно.

— Не сме дошли заради сестра ни.

— За какво тогава? — Очевидно нямаше намерение да ги покани вътре.

— Искаме да поговорим за фестивалите.

Очите му се разшириха, преди да се изсмее тихо. Измъкна иззад вратата ръката си с ръчно свита цигара с трева и смукна дълбоко. Изминаха няколко секунди, преди димът да излезе обратно през разтегнатите му в подигравателна усмивка устни:

— Да не би вие, момчета, да си търсите доброволци?

— Не бих казал — сряза го презрително Кейд. — Опитваш се да ги саботираш? Унищожаване на кошове за раци? Умишлен палеж? Влизане с взлом? Тези неща не са детска игра. Можем веднага да повикаме шерифа.

Хийт демонстративно погледна над рамото му.

— Тогава ’що не е с вас? Нямате никакви доказателства, прав ли съм?

Горната устна на Кейд потръпна, което беше познат знак, че търпението му е на изчерпване.

Сойер пристъпи напред и му се усмихна в отговор:

— Не искаме да те заковем. Само ни кажи кой ти плаща.

— Не знам за какво говориш. — Мъжът дръпна още веднъж от цигарата, но сведе поглед и изражението му се промени.

Братята си размениха многозначителни погледи.

— Имаш финансови проблеми, нали? Работиш ли някъде?

Лицето на Хийт пламна.

— Не, не работя. Уволниха ме от фермата, където помагах за прибиране на реколтата, а оная кучка, сестра ви, ми забрани да влизам във фитнеса, така че и кариерата ми в MMA забуксува.

Кейд се оказа с две крачки по-бърз от реакцията на брат си. Сграбчи мъжа за мръсната тениска и го блъсна във вратата на караваната.

— Какво каза за сестра ми, гадино?

— Н-нищо. Извинявай.

Сойер не се намеси. Беше дошъл моментът лошото ченге да действа като такова.

— Кой ти плаща и ти казва какво да правиш, ’щото ние всички знаем, че не си достатъчно умен да го измислиш сам.

— Мис Марта. — Името беше изречено на един кратък дъх.

Кейд го пусна и отстъпи назад. Смачканата угарка от цигарата димеше върху сплъстената изтривалка с надпис „Добре дошли“. Хийт разтърка врата си и я вдигна. Дръпна дълбоко, стискайки фаса с треперещи пръсти.

— И ти очакваш да ти повярваме, че мис Марта, собственичката на „Юрганени пчели“, ти дава пари, за да саботираш фестивалите?

— Не ми пука дали ми вярвате или не. Това е истината. С майка ми заедно ходят на църква. Предполагам, мама всеки път се моли за душата ми. Оттам мис Марта знае, че имам нужда от пари.

Кейд изруга и се отдалечи.

— Ако се обадите на шерифа, ще отрека всичко.

Сойер го удари през лицето и ясно видя огорчението и обидата в очите му.

— Въобразяваш си, че старата дама ще те защити? Кой си ти за нея, освен глупакът, когото е наела, за да й върши мръсната работа?

— Веднага щом ми плати последните нари, които ми дължи, ще замина за Ню Орлиънс и ще си потърся някоя зала. Аз ще стана шампион по бойни изкуства. Само почакай и ще видиш.

Вероятно с подкрепата на семейството си Хийт Парсънс би могъл да успее. Да се изчисти, да си намери добра жена и почтена работа и да води нормален живот. Но лятото му бе отнело този шанс. Големият град само ще подхрани пороците му, а след това ще го погълне.

— Нищо няма да излезе от теб, Хийт. — Сойер се обърна и се качи в колата при брат си.

На излизане от местността Еър вдигналият се под гумите на джипа прах скри напълно в огледалото за обратно виждане отражението на Хийт, застанал до вратата на караваната.

— Мис Марта сигурно е в църквата, освен ако не я е ударила мълния — процеди Кейд.

Въпреки че нито един от двамата не беше изненадан, Сойер се чувстваше потиснат. Отчаяните опити на една майка да спаси сина си бяха довели до окончателното му проваляне. Но мис Марта беше почтена жена, водена единствено от своето желание да спаси своя собствен бизнес. Тежка, незаслужена вина се стовари върху раменете му. Фестивалният конкурс се оказа искрата, подпалила всичко.

Той мина покрай офиса на шерифа на енория Котънблум и се насочи към моста.

Брат му се надигна на пътническата седалка:

— Няма ли да предадеш случая на правосъдието?

— Засега не. Първо трябва да поговоря с Регън.

— Отношенията ви нямат нищо общо с това.

— Не и като… любовници. — Думата се изплъзна от езика му с непохватността на слон, танцуващ балет. Изкашля се, за да прикрие смущението си. — А като енорийски настоятел и кмет. Искаш ли да видиш мис Марта в затвора?

— Искам да си получи заслуженото.

Той го погледна, учуден от суровото изражение, с което се взираше през предното стъкло.

— А какво щеше да стане, ако шериф Томасън ти бе повдигнал обвинение, вместо да ти даде втори шанс?

Останалият път до къщата на Монро изминаха в мълчание. Кейд беше отсъствал прекалено дълго, умишлено загърбвайки всичко, свързващо го с Котънблум. Но Сойер разбираше естествената връзка между двете части на града и техните граждани.

Брат му отвори вратата веднага щом огромният джип спря до бордюра. После се обърна, стъпил с единия крак на тротоара:

— Виж, много добре разбирам колко е трудно да изправиш мис Марта пред закона, но нямаш право да постъпиш по друг начин. Пострадаха невинни хора. Нашите ловци на раци заслужават поне някаква компенсация за загубите си.

Сойер стисна ръце на волана.

— Това ще бъде краят на „Юрганени пчели“.

— Ами, нека. — Кейд разтърка челюстта си и го погледна със зелените си очи, които му напомниха за майка им. — Хората се променят. Нещо старо трябва да си отиде, за да освободи място за новото. А то може да се окаже по-хубаво.

Сойер примигна. Веждите на брат му се повдигнаха, ъгълчетата на устата му се изкривиха и внезапно изпита смътното чувство, че вече не говорят за емблематичния магазин.

— Вероятно това, новото, по-хубавото, също ще изчезне.

— Сигурно. Животът се състои от рискове и възмездие. Няма как да спечелиш награда, ако не заложиш всичко на карта. Точно това направих, когато си тръгнах оттук и после се върнах. И не съжалявам за нито едното от двете.

Кейд излезе от колата и затръшна вратата. Зад него Монро излезе на верандата и им махна с лъчезарна усмивка. Прегърна я, сякаш бяха разделени от седмици, а не само няколко часа.

Жестока болка стегна гърдите на Сойер. Мина покрай дома на Регън, но колата й я нямаше на алеята. Продължи към къщата на майка й. Мисис Ловел беше в предния двор с градинарски ръкавици и шапка и подрязваше розите.

Без да се замисли, той спря и тръгна към нея. Жената беше ниска и закръглена, за разлика от стройната си дъщеря, но косата й имаше същия ягодов оттенък. И същите проницателни кафяви очи. Но в тези, които сега се взираха в него, се четеше неприкрита неприязън.

— Мисис Ловел — докосна шапката си Сойер.

— Мистър Форнет. Или може би трябва да кажа настоятел Форнет. Създали сте си доста добро име в Луизиана.

— Защо ме мразите? — изскочилият неочаквано въпрос ги шокира и ги потопи в неловко мълчание.

Челюстта й се раздвижи, преди отново да се върне към розите, срязвайки все още съвсем свежи цветя. Няколко розови пъпки паднаха върху купчината кафяви листенца.

— Не е християнско да се мрази.

— Но направихте всичко възможно да ме държите далече от Регън. Просто искам да знам причината.

Тя откърши един увехнал цвят.

— Ти беше един преходен период от живота й. Нещо, което ми се наложи да изстрадам. Връзката ви беше обречена. Защото аз те виждах такъв, какъвто си в действителност. Едно бедно момче, което се опитва да се докаже, като се среща с красиво момиче от Мисисипи.

В думите й имаше известна истина. Той обичаше Регън, но малка част от него се срамуваше да признае, че се опитваше да впечатли другите с любовта й.

— Е, аз ще се срещам с дъщеря ви, независимо дали това ви харесва, или не.

Жената се засмя и клъцна няколко рози, чиито листенца бяха започнали да пожълтяват.

— Това, което става между вас, изобщо не е връзка. Ти си й нужен единствено за да се измъкне от системата, преди да продължи напред.

— Какво имате предвид? — Въпреки горещината, леден полъх едва не спря сърцето му.

Мисис Ловел се обърна и вдигна острата ножица към гърдите му. За първи път насочи цялото си внимание към него:

— О, моля те. Нещата приключиха окончателно още преди години. Но тя иска да им сложи край. Ако това означава да се промъква тайно и да изживее лудешките си моменти с теб… Ами, ще си държа устата затворена. Засега. Но дори за секунда не си мисли, че иска да се среща с теб пред цял Котънблум. Та това е смешно.

Защо стоеше в двора на тази жена? Нима очакваше да получи благословията й? Тя беше жалка и жестока, а той се ужасяваше, че му казва истината. Искаше му се да изгради нещо съвсем ново с Регън. Ами ако тя действително целеше единствено да приключи веднъж завинаги с миналото?

— За мен беше удоволствие, мисис Ловел. — Горчивият му, сух тон я накара да го погледне с присвити очи, в които липсваха дълбочината и одухотвореността от очите на дъщеря й.

Почти беше стигнал до колата си, когато гласът й го настигна:

— Мисля, че в момента тя е на работна среща, мистър Форнет. Нашият фестивал ще накара всичко, което направите вие, да изглежда жалко.

Въпросите, които се въртяха в главата му, разколебаваха и без това крехката му увереност по отношение на Регън. Въпреки това той пое към Чърч стрийт.