Лора Трентъм
Докато не те целунах (20)

Глава осемнадесета

В ръцете му Регън беше желана тежест, която го държеше здраво на земята. Сойер потърка брада в слепоочието й. Естественият й възбуждащ аромат се смесваше с миризмата на пушек. Не беше сигурен дали ще се съгласи да тръгне с него към тъмната гора, още по-малко пък — нагоре по реката.

Кейд и Монро щяха да докарат джипа му по-късно и бяха строго инструктирани да не ги прекъсват, ако колата на Регън е все още отвън. Нервите и очакването се бореха в него, както навремето, когато беше с нея като тийнейджър. Очевидно някои неща не се променяха.

За разлика от други. Сега бяха зрели хора и вместо да крадат малко време на задната седалка на пикапа, на одеяло под някое дърво или в лодката му, той разполагаше с огромно легло на горния етаж и цялата нощ.

Пусна я на земята, щом стигнаха вътрешния двор, където опасността да се спъне беше по-малка. Задната врата беше отключена. Подкани я с жест да влезе първа, докато той развърза и събу калните си ботуши. Осветлението в коридора хвърляше бледи отблясъци. Напрежението му растеше. Прекара длани по дънките си.

— Искаш ли питие или нещо друго? — Той влезе в стаята, отвори шкафа и извади една бутилка. — Имам малко от оня „Джак“, който обичаш.

— Няколко глътки ще ми дойдат добре. — Регън се залюля на високите си токове. Погледът му се плъзна по стройното й тяло.

— Имаш най-невероятните крака. Винаги е било така. — Мисълта се изплъзна през филтъра на устата му. Когато раменете й се отпуснаха и на устните й се появи лека усмивка, той се зарадва, че я бе изрекъл, без да се замисли. Това беше една от редките й искрени усмивки. Въпреки че широките заучени гримаси можеха да печелят избиратели, те скриваха истинските й чувства. Докато тази, която идваше отвътре, повдигаше само единия ъгъл на устата й, образуваше трапчинка върху бузата й и го караше да се чувства така, сякаш споделяха някаква интимна шега.

— Предполагам, трябва да благодариш на майка ми.

— Следващия път, когато се сблъскам с нея, непременно ще го направя.

Усмивката й угасна.

— Няма нужда.

Какво означаваше това? Дали тя не искаше да крият отношенията си както някога? Поколеба се, преди да й подаде чашата с малко уиски.

— Наздраве.

Чукнаха се и тя отпи глътка. В погледа й, обърнат към него, неволно се прокрадна закачлив флирт. Или пък съвсем умишлено. Прочисти гърлото си и прекара език по горната си устна. Сойер едва не се задави.

— Моят вандал определено има вкус. Това е единственото, което е задигнал.

— Какво имаш предвид?

— Уискито. Държах го в шкафа. Нищо друго не липсва.

Той изпи остатъка от питието, остави чашата и се облегна на кухненския плот.

— Много странно.

Регън прекара пръст по стъкления ръб.

— Когато ме остави за малко сама на празненството, случайно се натъкнах на Хийт Парсънс.

Ръцете му стиснаха здраво ръба на плота. Дори споменаването на името го напрягаше. След драмата между Хийт, Тали и Наш му се искаше негодникът просто да изчезне.

— Досаждаше ли ти?

— Всъщност, не. Но се запитах дали именно той не е човекът.

— Човекът?

— Онзи, от градината на майка ми, който вероятно е разбил и студиото. Ако е така, може би е подпалил и беседката и е срязал кошовете за раци.

— Без съмнение, той е истински задник, но да е чак толкова тъп?

— Безнадеждността често ни кара да вършим глупости. Може ли да се каже, че е отчаян?

— Нямам представа — погледна я в очите Сойер. — Но какво би спечелил?

Регън сви рамене, вдигна питието си и го пресуши.

Той взе чашата и обви ръка около кръста й. Не искаше Хийт Парсънс, фестивалите или нещо друго да ограбят вечерта.

— Знаеш ли какво? — Разтвори краката си по-широко, докато бедрата им се докоснаха, притегли я към себе си и обхвана по-плътно талията й. Тя подпря лакти на гърдите му и сложи длани върху раменете му.

— Какво? — попита тихо, втренчила поглед някъде в гърлото му. Изглеждаше млада и неуверена, което отново го върна назад към първия път. Милата невинност на докосването и опияняващото приветствие на тялото й.

— Не искам да мисля за нищо и за никого, освен за теб. Хайде да оставим всичко останало за сутринта.

Регън преглътна с усилие и вдигна поглед.

— Сутринта?

— Аха. Искам те цяла нощ в леглото си. Някакви възражения, госпожо кмет?

Нещо проблесна в очите й. Сойер се надяваше, че е вълнение и възбуда, но колебливото поклащане на главата й го накара да се запита дали над всички чувства не вземаше връх страхът.

— Ще се погрижа добре за теб. Не е нужно да се притесняваш за нищо. — Наведе се и все така притискайки я към себе си, я принуди да заотстъпва назад, следвайки ритъма на крачките му.

Когато стигнаха вратата, водеща към коридора, той я обърна, сложи ръце на раменете й и я поведе към тъмното стълбище в далечния край. Държеше я здраво, сякаш се страхуваше, че ако я пусне, тя ще се втурне към свободата.

На втория етаж Регън спря и се огледа.

— Никога не съм идвала тук.

Думите й го стреснаха. Разбира се, че не. Той купи селската къща много след като завърши колежа. Още щом прекрачи прага й първия път, долови ехото на спомените. Представи си как собствените му деца тичат из коридорите и играят край реката или в гората. Нищо от това не се случи, но си остана негова мечта. Просто не бе намерил подходящата жена. Все още.

Въпреки че никога не бе пристъпвала по дъсчения под към леглото, в сънищата му тя обитаваше този дом. Много пъти бе идвала неканена, за да го тормози нощем по своя очарователен начин. И почти винаги се събуждаше разочарован и гневен. Ядосан на нея за това, че е само част от въображението му, и на себе си, че е неспособен да продължи напред.

— Спалнята е в края на коридора. — Обви плътно ръка около кръста й, благодарен, че беше реална. От плът, кръв и огън.

Регън направи малка крачка, после още една. Сойер я последва със свито сърце и стегнати дробове. С върха на високите си сандали тя отвори вратата и двамата застанаха на прага. През разтворените завеси лунната светлина смекчаваше очертанията на мебелите.

— Не е толкова изискана, колкото твоята. — В изплъзналите се думи се прокрадна стеснение.

— Не е — погледна го закачливо тя, като се сгуши под рамото му и го прегърна през кръста. — Но ти подхожда. Никакви излишни украшения. И все пак как преживяваш без няколко разхвърляни наоколо красиви възглавници?

Измъкна се от прегръдката му и влезе в стаята. Облегнат на касата на вратата, той я наблюдаваше как обикаля владението му с чувство за собственост и задоволство, което го разтревожи. Тя включи малката лампа върху скрина. Мека светлина изпълни пространството. Там имаше само една снимка. Стара фотография на семейството му, преди всичко да отиде по дяволите. Наведе се, за да докосне лицето му.

— Виж колко сладък си бил. — Усмивката, която му отправи, беше мила и той изпита желание да я прегърне и да зарови лице във вълните на косата й.

Неговото минало беше като някога пълна, цяла снимка, сега навяваща само съжаление и тъга. Някои спомени, като смъртта на родителите му, щяха да останат завинаги болезнени. Но други, свързани с раздялата му с Регън, сякаш плетяха нишки, водещи ги отново един към друг. Колкото повече време прекарваха заедно, толкова счупеното, недовършено място в него постепенно заздравяваше, но си оставаше чувствително.

— Имаш ли нещо против да се измия? — попита тя.

— Не, разбира се. Банята е обратно по коридора.

Закачливата й усмивка стана колеблива и неуверена. Нямаше да се изненада, ако следващото нещо, което чуе, е хрущенето на чакъла под гумите на колата й. Но тя влезе в банята и затвори вратата.

А сега какво? Да се съблече и да я чака в леглото или щеше да изглежда прекалено неприлично? Бавно изпусна събралия се в дробовете му въздух и избърса длани в крачолите на дънките си. Господи, наистина беше нервен. Най-малкото тя щеше да го сравнява с момчето, което беше някога. Как ли ще се представи? От долното чекмедже на скрина извади две свещи, които използваше, когато токът спре, запали ги и угаси лампата в ъгъла. Увери се също, че има презервативи, в случай че тя настоява да ги използва. Надяваше се да не го направи. Усещането да влезе в нея гол беше невероятно.

Опъна покривката на леглото и оправи простите възглавници. След като обиколи стаята веднъж, той седна, прекара ръка през косата си, разтърка врата си и се вторачи в дълбока драскотина на пода. Тя се бавеше цяла вечност. Дали не е размислила?

Тихо ахване откъм вратата го накара да се изправи толкова бързо, че облегалката на обикновения дървен стол се удари в стената. Регън застана на пети и стисна с пръсти яката на ризата си, местейки поглед от леглото, през свещите, към него и обратно.

Сойер протегна ръка, но не каза нищо. Тя пристъпи и му подаде своята. Лекото й треперене пробуди топло покровителствено чувство. Без да я пуска, обви ръце около кръста й и леко я залюля.

Нежен смях разтърси тялото й и предизвика трепет в неговото.

— Няма музика, Сойер.

— Жалко. Трябваше да съм по-добре подготвен. Ние с теб никога не сме танцували, нали?

— Не, доколкото си спомням. — Тя се отпусна в прегръдката му и долепи устни до челюстта му.

— Толкова исках да те придружа на бала.

Регън се отдръпна, за да надникне в очите му.

— А аз си мислех, че предпочиташ да не идваш.

— Мечтаех да наема голяма лимузина и с огромен букет да те взема от къщата на майка ти, да танцуваме цяла нощ, а после да отидем в някоя хотелска стая, където ще можем да се усамотим и да го направим за първи път в легло.

В очите й проблесна тъга, но и разбиране.

— Ти нямаше толкова пари и аз го знаех.

Макар и истина, от това все още болеше.

— Искаше да ме пощадиш или майка ти просто се е срамувала да те видят с мен в смокинг под наем и стария пикап на Кейд?

— Не бих се притеснила нито от пикапа, нито от букета, лимузината или хотелската стая, но майка ми не искаше да сме заедно и след като бях наясно с положението ти, реших, че ще е по-лесно за всички, ако не те поканя. — Тя плъзна длан върху сърцето му и проследи с поглед движението. — А трябваше да отида с теб. Постъпих като страхливка.

Той спря да се люлее и покри ръката й със своята.

— А сега?

— Знам само, че ме караш да се чувствам смела. Да искам да поемам рискове. Което не означава, че не съм уплашена.

Разбираше я, защото същите чувства терзаеха и него.

— Аз също.

Фактът, че най-после се озоваха в една лодка в една и съща река, го успокои. Може би Регън усещаше същото. Напрежението напусна тялото й и тя му отправи познатата половинчата усмивка. Един разговор за бъдещето би развалил момента. Освен това настоящето беше много, много хубаво и той искаше да му се наслади.

Наведе се да я целуне, избутвайки я заднешком към леглото. Краката й се удариха в матрака, изваждайки я от равновесие. Тя падна по гръб и избухна в смях. Сойер се отпусна върху нея, подпря се на лакти от двете й страни и приглади косата й назад. Лицето й сияеше от същата радост, която го стопляше отвътре навън.

Крехкото тяло под него се превърна в приятно разсейване. Всичко изглеждаше ново и в същото време познато. На светлината на деня щеше да повдигне въпросите за бъдещето, но тази нощ искаше да проучи една различна магия.

 

 

Богатата гама от чувства й пречеше да разсъждава трезво. Онази част от нея, която в продължение на години бе защитавала глупавото й, уязвимо сърце, я караше да се отдръпне, като сложи спирачки на носещия се с убийствена бързина влак от кипящи емоции.

Нуждите на тялото обаче отхвърляха разума и логиката. Изви се под тежестта му, притискаща я към мекия матрак. Утре. Утре ще анализира всеки нюанс на тон или дума. А тази нощ щеше да се отдаде на глада за страст и похот, бушуващи в тялото й. Дали ще бъде внимателният нежен любовник, който си спомняше, или щеше да я вземе със същата сила, с каквато до стената разтърси подредения й свят? Нямаше търпение да разбере.

Сойер се изправи до ръба на леглото и внезапното освобождаване от тежестта му я хвърли във водовъртежа на собствената й неувереност. Той улови ръцете й, целуна дланите й и я повдигна да седне. Насочи вниманието си към лицето й, притисна устни към челото й и погъделичка бузите й с ресници.

— Съблечи се. — Увереността в гласа му беше нова, очаквана и откровено плашеща.

По тялото й премина трепет и стигна до всяко нейно нервно окончание, карайки я да настръхне. След него нейният опит беше твърде ограничен, затова нямаше представа какво очаква от нея. Но не беше в състояние да му откаже, затова разкопча трескаво ризата си. Той плъзна леката коприна по раменете й с мазолестите си пръсти, които представляваха приятен контраст с меката хладна тъкан. Смъкна презрамките и прекара палци по костите под шията й.

— Сега сутиена.

Дантеленото й бельо беше красиво, но внезапно й се стори прекалено момичешко с розовите панделки в средата и на мястото, където започваха чашките. След два опита, усещайки болезнено настойчивия му поглед, тя се освободи от сутиена. Мъжът въздъхна дълбоко, но не посегна към нея.

Въпреки че косата й не беше достатъчно дълга, за да прикрие голотата й, Регън спусна вълнистите кичури напред, за да прикрият избилите без съмнение по бузите й червени петна. Идваше ред на късите панталони, затова се изправи с треперещи върху високите си токове глезени. Той отстъпи назад и Регън усети погледа му почти като физически допир. Зърната й се втвърдиха, без да бъдат докоснати. Вече с доста по-бързи движения разкопча шортите и ги захвърли на пода заедно с бикините.

— Остави сандалите и легни.

Дрезгавият му шепот я накара да се почувства неудобно. Той беше облечен. Очите й се плъзнаха надолу по тялото му. Видимата издутина под дънките му й вдъхна известно доверие и тя се отпусна върху матрака. Уверена или не, държеше коленете си плътно стиснати, докато лягаше на възглавниците.

Сойер я наблюдаваше, без да помръдне. Моментът се проточи прекалено дълго. Хладният въздух от вентилатора на тавана галеше кожата й. Чувството, че е прекалено разголена и уязвима, премина в странно усещане. Всяко нейно нервно окончание се присъедини към зова за докосването му.

Нуждата й нарастваше неудържимо. Да не би да очакваше да му се моли? Очите му се присвиха към нея с изгаряща топлина, а в същото време закачлива усмивка изкриви устните му. Похотливата игра я накара да се извие върху леглото и да плъзне ръце от бедрата към гърдите си.

— Да ме подлудиш ли се опитваш?

Сойер съблече тениската си и я захвърли настрани. Дънките бяха смъкнати за рекордно време, отнемайки й удоволствието да го види по бельо, преди да започне да гали с длани настръхналата й кожа от глезените до коленете.

— Ти, с тези високи токове. — Вдигна единия й крак и целуна прасеца.

— Какво за тях?

— Когато след общото събрание тръгна към мен нахъсана и гневна, събуди всякакви мръсни мисли.

Регън си спомни, че също я бяха споходили няколко такива.

— Онази нощ ми се искаше да ме притиснеш до стената. Ужасно. Много.

— Наистина ли? — Дланите му се придвижиха нагоре към бедрата й. — От години имам неприлични сънища с теб, но нещата достигнаха до най-високо ниво на бойна готовност това лято.

Краката й се стегнаха под външния натиск и тя покри едната му ръка със своята.

— Сойер, аз…

— Ще бъда внимателен, мила, обещавам ти, но искам да те накарам да крещиш името ми. Довери ми се.

Погледите им се срещнаха. В този момент беше готова да му даде каквото поиска. Всичко. Отдръпна ръката си и мускулите й се отпуснаха. Той повдигна тръпнещите й колене и пъхна пръсти под гърба й. Раменете му държаха краката й широко разтворени.

Усетила устните му, Регън започна да се гърчи от срам и страст. Мъжът изсумтя и я погали, а от ласката му водовъртежът от емоции и физическа нужда се вплетоха в една-единствена нишка. Нишка, която тя улови и държа, докато стигна до края.

Избухналото удоволствие беше просто и задоволяващо. Може би й се искаше да изкрещи поне малко, но се ограничи до продължителен гърлен стон. Веднага след това дойде прозрението, че след него не се бе доверила на нито един мъж. Колкото и естествено да изглеждаше физическото удовлетворение, последиците винаги бяха чудовищни.

Но Сойер не я остави да разсъждава върху последствията.

— Съжалявам, Регън.

Бедрата замениха раменете му между краката й и косъмчетата на гърдите му дразнеха чувствителните й зърна, предизвиквайки приятна болка.

— За какво?

— Ще се погрижа за себе си по-късно. Искам те веднага. Разбираш ли?

Лежеше върху нея горещ и гол, с изчезнало по някакъв начин бельо. Вероятно се бе разпаднало в хаоса на оргазма й. Струваше й се невъзможно да мисли рационално. Влезе в нея бавно и уверено, но без да преследва собственото си удоволствие, както й обеща. Вместо това се подпря на лакти и се загледа в лицето й. Виждаше ли всички страшни емоции, които бушуваха в трескавото й съзнание? Осъзнаваше ли колко бързо се приближаваше към събарянето на защитните стени, изграждани от нея в продължение на цели десет години? Усещаше ли колко незащитена и уязвима беше пред него и с каква лекота можеше да я унищожи?

Но не отклони поглед. В един момент нямаше никакво значение, че сърцето й е разголено за дисекция. Той се движеше и тласъците му ставаха по-мощни с всяко повдигане на ханша му. Вкопчи се в широките му рамене, много по-мускулести и стегнати, отколкото си ги спомняше, и притисна високите си токове към гърба му, опитвайки се да му подскаже нарастващата си нужда.

Отгатнал неизречената й молба, Сойер започна да се движи по-бързо, като влизаше в нея рязко и по-дълбоко. Невъзможното се случи. Тя отново стигна до края. От гърлото й се изтръгна вик, докато се извиваше и гърчеше, теглейки тялото му към своето.

Веднага щом се успокои, той коленичи между краката й, докато големият му твърд член беше все още в нея. Никога не бе виждала подобно изражение на лицето му. Беше почти плашещо в своята първична, заслепяваща нужда.

Обхвана с длани стройните й глезени и вдигна широко разтворените й крака. Натисна силно и грубо, но тялото под него се оказа готово и приканващо. Тя опря ръце на таблото на леглото в желанието си да усети всичко. При последния му тласък в стаята се разнесе гърлено ръмжене. Сойер отметна глава назад, сухожилията на врата му се обтегнаха, пръстите му стиснаха нежната плът още по-силно.

Момчето, на което бе подарила девствеността и сърцето си преди толкова години, се бе превърнало в мъж във всяко едно отношение. Тялото му проблясваше на меката светлина, мускулестите му гърди се издигаха и спускаха тежко, сякаш беше спринтирал към финалната линия.

Белите й бедра се открояваха на фона на естествено по-тъмния тен на кожата му. Имаше съвършени загорели гърди и рамене. И по-рано през това лято го беше виждала гол до кръста, но сега имаше възможност да го докосва.

Докато той стоеше над нея със затворени очи, тя прекара ръка отстрани от мишницата до талията му и обратно, после я притисна към сърцето му. То биеше учестено. Той пусна единия й глезен и покри пръстите й с длан, но не я погледна.

Въпреки силата си, тялото му потръпваше. Някакво женско задоволство, каквото не беше изпитвала от първия им път заедно, я накара да изпусне продължителна, дълбока въздишка, за да овладее водовъртежа от емоции.

Сойер най-после отвори очи. Никой от двамата не помръдна. Нито заговори. Бурният им секс до стената в къщата й беше физическо освобождаване на вентила срещу напрежението, натрупано през цялото лято. Но този път всичко изглеждаше различно.

Раздвижи се пръв, като една по една пусна обувките й на пода, без да откъсва очи от нея. Връзка, много по-силна от физическата, която оставаше непокътната дори когато се отдръпна и се изтегна в леглото. Регън обърна глава така, че да продължат да се гледат. Той се подпря на едната си ръка, а другата зарови в косата й. Електрическият заряд във въздуха изчезна, оставяйки я изненадващо спокойна, макар да лежаха съвсем голи върху завивките.

— Имаш ли някаква идея колко пъти съм си представял как лежиш в леглото ми с коса, разпиляна върху възглавниците?

Прилив на сила, предизвикан от признанието му, премина през тялото й.

— Откакто те спипах в тъмнината с крадливите ти зайчета?

Той изсумтя, но не й отговори направо:

— Онази нощ долови ли онова, което се зараждаше между нас?

Регън отпусна ръка между бедрата му и прекара пръсти по все още твърдия му член.

— Да, усещах го през цялото време.

Усмивката й накара кафявите му очи да заблестят, но изражението му остана сериозно:

— Направо бълваше огън заради безценните домати на майка ти.

— Вие се опитахте да провалите фестивала ми.

Сойер се засмя презрително:

— Загубата на майка ти нямаше да вкара прът в бизнеса на останалите местни доставчици.

— Тогава защо толкова държеше да ги унищожиш?

— Защото никога не е смятала, че съм достатъчно добър за теб. Исках да я нараня.

— Даже след толкова време?

Избегна отговора, като обсипа едната й гърда с целувки, приближавайки се към центъра. Регън не знаеше как е възможно тялото й да иска още, но гърбът й се изви като дъга. Той засмука зърното й, като в същото време дръпна силно косата й и болката в скалпа по някакъв начин подсили удоволствието.

— О, господи! — задъханото възклицание го накара да се усмихне.

— Бях забравил колко си отзивчива към мен. — Лека сянка изтри усмивката му. Неувереността му я изненада. Тя зарови пръсти в косата му и придърпа лицето му към своето.

— Аз също.

Впи устни в нейните в опияняваща яростна целувка, която я накара да изстене. Мятането между любовната игра и неутолимата страст беше нещо съвсем ново, за разлика от реакцията й на всеки негов допир. Детинските чувства нямаха място между тях.

— Не си уморена, нали? — Устата му се движеше върху нейната и тя по-скоро усети, отколкото чу думите.

Отново правиха любов. Този път я остави отгоре да го язди и да определя ритъма, докато изживее своето удоволствие, след това я насърчаваше с ръце върху ханша към по-резки и по-силни движения, за да стигне до оргазъм и той.

С преситено, изтощено тяло Регън все още дишаше тежко, когато той я пъхна под завивките и я привлече към себе си. Тя се обърна на другата страна със затворени очи, останала без кости и без сили, но щастлива. Показалецът му се плъзна по гърба й, сякаш съединяваше безразборно разхвърляни точки.

— Помня всяка една от луничките ти — прошепна той и я целуна по рамото.

— Винаги съм ги мразела. Мама ги наричаше недостатък и твърдеше, че са провалили шансовете ми да стана Мис Мисисипи. Непрекъснато ги мажеше с лимонов сок.

— Майка ти е… друго нещо. — Процеждащата се ирония не я изненада.

— Знам, че понякога прекалява, но ме обича. Така си мисля.

— Може би дори прекалено много. Не иска да те пусне. При мен или в света.

Тя се обърна, за да го погледне.

— Какво искаш да кажеш?

— Според нея нито един мъж не е достатъчно добър за теб. Но аз бях най-ужасният й кошмар. — Отметна кичур коса назад и продължи: — И ако се съди по реакцията й онази сутрин, нищо не се е променило.

— А ти искаш ли? — Не знаеше какво точно пита, но зачака напрегнато отговора.

Сойер се изтегна по гръб и сложи ръце под главата си.

— Мисля, че трябва да престанеш да се съобразяваш с нея и да вършиш само това, което те прави щастлива. Впрочем какво е то?

Ти. Не изрече единствената дума, която вероятно щеше да го накара да се втурне гол към блатата.

— Горда съм с всичко, което постигнах в Котънблум. Мисля много за състоянието на Мисисипи като цяло. Бедността, високият процент неграмотност, домашното насилие.

Той надигна глава от възглавницата:

— Аха. Искаш да се кандидатираш за щатските избори.

Не беше казала на никого. Дори на Монро. Документите, които трябваше да попълни, бяха скрити на сигурно място в офиса й. Но как се досети толкова лесно?

— И не ме мислиш за луда?

— Луда? Миличка, реших, че си изгубила ума си, когато искаше да се разправиш с онези диваци в Джексън, но Мисисипи ще извади късмет с представител като теб. Ако това, което направи за Котънблум, е някакъв показател, този щат може да задмине дори Луизиана.

Зад закачливия му тон се криеше искрено възхищение. Той вярваше в нея. Винаги бе вярвал.

— Но мама…

— Не й казвай. Или пък й кажи, но приеми, че ще се опита да те разубеди. Ти можеш да го направиш, Регън.

Тя сложи глава на рамото му и преметна краката и ръката си върху него. Неговата увереност не трябваше да означава толкова много, но за нея означаваше всичко. Всяка цел й се струваше постижима. Дори разпалването на нещо, което смяташе за превърнато в пепел. Но въгленчето трябваше да бъде разпалвано. Беше ли вече готов за въпроси относно това какво правят и накъде отиват?

Сойер я притегли към себе си и въздъхна. Времето щеше да разкрие намеренията му. А дотогава не й оставаше нищо друго, освен да стои близо до него. Когато бяха заедно като деца, дори през ум не й минаваше, че връзката им някога ще приключи. За последен път го направиха набързо на задната седалка в пикапа на брат му. Забавно и лекомислено, преди да заминат за престижните колежи. Програмите им ги държаха разделени по няколко седмици, позволявайки на майка й да хвърля семената на съмнението, както планираше упорито от дълго време.

Ако тогава знаеше, че това е последната им среща, щеше ли да бъде по-настоятелна? Щеше ли да изтръгне обещания и сама да даде такива? Или беше най-добре да не знае кога ще настъпи краят?

Притисна се силно към него с надеждата, че сълзата й, стекла се на рамото му, ще остане незабелязана. Дори когато дишането му стана равномерно, тя се насили да остане будна, за да се наслади на усещането от тялото му до своето и на топлия прием, който намери в прегръдките му дори и само за една нощ.