Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Intet, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Масларова, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Яна Телер
Заглавие: Нищо
Преводач: Емилия Любенова Масларова
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Лабиринт
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман (не е указано)
Националност: датска (не е указано)
Печатница: „Симолини 94“
Излязла от печат: 26.08.2016 г.
Редактор: Слава Александрова
Художник: Иван Масларов
Коректор: Ива Колева
ISBN: 978-619-7055-30-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18351
История
- — Добавяне
XXIV
Първа му се нахвърли Софи и ако ние, останалите, не се бяхме намесили, Пиер Антон щеше да й се отскубне лесно. Но ние се намесихме. Пръв я последва Ян-Йохан, сетне Хюсеин, след това Фредерик, Елиз, Герда, Анна-Ли, Свети Кай, Оле и Големия Ханс и накрая вече нямаше място, откъдето да риташ и да удряш Пиер Антон.
Не знам дали е било страшно.
Сега, като се връщам назад, явно наистина е било много страшно. Но не го помня като такова. Помня го като бъркотия. И като нещо добро. Имаше смисъл да удряме Пиер Антон. Имаше смисъл да го ритаме. Това беше важно, въпреки че той бе повален на пода, не можеше да се защити, а накрая не се и опитваше.
Именно той ни бе отнел купчината смисъл, както преди това ни бе отнел смисъла. За всичко бе виновен той. Че Ян-Йохан е загубил десния си показалец, че кучето е мъртво, че Свети Кай е осквернил своя Исус, че Софи е изгубила невинността си, че Хюсеин е изгубил вярата си, че…
Той беше виновен, че сме изгубили желание за живот, вкуса към бъдещето и сега вече сме на предела.
Единственото, за което бяхме сигурни, бе, че виновен е Пиер Антон. И че ще му отмъстим.
Не знам в какво състояние е бил Пиер Антон, когато си тръгнахме от дъскорезницата.
Знам обаче как изглеждаше, макар и да не казах в полицията.
Лежеше изкривен, с прекършен врат, с посиняло и отекло лице. От носа и устата му течеше кръв, обагрила и ръката, с която той се бе опитал да се предпази. Очите му бяха затворени, но лявото бе изскочило и изглеждаше странно криво под пукнатата вежда. Десният му крак беше счупен и се бе огънал под неестествен ъгъл, левият му лакът сочеше в странна посока.
Беше тихо, когато си тръгнахме, и не казахме довиждане.
Нито на Пиер Антон, нито помежду си.
Същата нощ изоставената дъскорезница изгоря до основи.