Отдавна не бях чел такава тъпа книга. Някакво ненормално хлапе решава, че живота няма смисъл. (нещо което е категорично невярно), качва се на едно дърво и започва да крещи. Нито един възрастен не се наема да свали детето от дървото, а други деца решават да му докажат, че има смисъл, като покажат най-гадните черти от характера си.Безумие. В реалния свят, на първия час щяха да го свалят и баща му да го смачка от бой.
Освен това никой не е длъжен да доказва нищо никому.
Второ на второ живота ИМА смисъл. В краткото време което ни е дадено ние имаме правото да се опитаме да оставим някаква следа,ако щете дори завет на потомството. Не винаги се получава, но в един на милион случая да стане има смисъл. Не е истина, че името на човек се забравя след смъртта му. Имената на Левски, Ботев, Бенковски се помнят векове след смъртта им. Всички знаят кой е Наполеон Бонапарт или кой е Ханибал, нищо че е живял преди 10 века. Смисълът е опиташ да промениш нещо. Дали ще успееш или не — няма значение, важно е усилието.
Точно така. Ето едно мнение, с което съм 100% съгласен. Дано повече хора мислят като вас!
Отдавна не бях чел толкова тъп коментар. Смисълът на живота му бил да остави някаква следа в света :) Ти даваш ли си сметка за реалните мащаби на пространството и времето? Изброените от теб личности са живели преди 1000 — 2000 години максимум. Откакто маймуната е слязла от дърветата и се е превърнала в човек, са изминали 400 000 години. За колко от живелите през това време хора се помни каквото и да е? А за вселената дори това е миг! За сравнение — динозаврите са живели 65 милиона години. И въпреки това днес от тях е останал само някой друг кокал в пустинята или в тундрата.
Ако планетата ни е една ябълка, земната кора е с дебелината на кората на ябълката. А цялата човешка цивилизация отговаря на петънцата от колонии бактерии по повърхността на тази ябълка. Представи си сега нашата галактика (която е само една от милиардите галактики) като един промишлен склад с няколко хиляди тона ябълки. Твоят живот има точно толкова смисъл, колкото животът на коя да е отделна бактерия върху коя да е ябълка. Не случайно един наистина велик и мъдър автор е описал най-жестокото мъчение, на което може да бъде подложено всяко разумно същество — „Шеметната бездна на абсолютното прозрение“. А мъчението се състои в принудителното осъзнаване на мащабите на вселената и значението на целия живот на отделния индивид в нея.
Чети си там „Игра на тронове“ и не се излагай, опитвайки се да коментираш автори от ранга на Камю и Сартр, каквато е Яна Телер.
Книгата си е много добра. Но не е за всеки.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.