Отдавна не бях чел такава тъпа книга. Някакво ненормално хлапе решава, че живота няма смисъл. (нещо което е категорично невярно), качва се на едно дърво и започва да крещи. Нито един възрастен не се наема да свали детето от дървото, а други деца решават да му докажат, че има смисъл, като покажат най-гадните черти от характера си.Безумие. В реалния свят, на първия час щяха да го свалят и баща му да го смачка от бой.
Освен това никой не е длъжен да доказва нищо никому.
Второ на второ живота ИМА смисъл. В краткото време което ни е дадено ние имаме правото да се опитаме да оставим някаква следа,ако щете дори завет на потомството. Не винаги се получава, но в един на милион случая да стане има смисъл. Не е истина, че името на човек се забравя след смъртта му. Имената на Левски, Ботев, Бенковски се помнят векове след смъртта им. Всички знаят кой е Наполеон Бонапарт или кой е Ханибал, нищо че е живял преди 10 века. Смисълът е опиташ да промениш нещо. Дали ще успееш или не — няма значение, важно е усилието.
Точно така. Ето едно мнение, с което съм 100% съгласен. Дано повече хора мислят като вас!
Книгата си е много добра. Но не е за всеки.
Съвременна класика. Много харесвам книгите на Яна Телер — изключително умна, талантлива и симпатична жена. Съпоставката с Камю и Сартр, която Pocketbook е направил, ми се струва напълно справедлива. За мен тази книга е не толкова за смисъла за живота, колкото за зверствата и безумията, които човечеството върши в името на илюзорни каузи.
Ако GeorgeA е прочел все пак книгата до края, може пък да е останал удовлетворен от съдбата на главния герой, знам ли…
Според мен корицата на българското издание не е особено сполучлива. В наши дни българските издателства доста пестят от художествено оформление.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.