Яна Телер
Нищо (12)

XII

Хюсеин вдигна голяма олелия.

Хюсеин вдигна такава олелия, че се наложи накрая да го укротяваме. По-точно, да го укротяват Оле и Големия Ханс. Останалите само гледахме. Отне известно време, но в крайна сметка, Хюсеин лежеше по очи в стърготините, а Оле го бе възседнал. Вече не казваше нищо. Когато го оставиха да стане на крака, изглеждаше ужасен, направо си трепереше. Страхуваше се, но не от Оле и от Големия Ханс.

Разбрахме от кого чак когато Хюсеин донесе със сълзи на очи молитвеното си килимче и после отсъства от училище цяла седмица. Когато накрая се появи отново, беше целият син, жълт и зелен и лявата му ръка беше счупена. Баща му му казал, че не е добър мюсюлманин, после го скъсал от бой.

Но това не бе най-страшното.

Най-страшното бе, че не бе добър мюсюлманин.

Лош мюсюлманин! Неверник! Никой!

Нещо в Хюсеин сякаш бе унищожено.

Докато вървеше със сведена глава, той влачеше крака и ако преди често нанасяше удари и ритници, сега дори не се защитаваше, ако някой го нападнеше.

Трябва да кажа, че килимчето беше красиво. С преплетени шарки, червени, сини и сиви, бе толкова меко, че както личеше, Пепеляшка скоро щеше да зареже ковчега на малкия Емил. Точно тогава обаче Ян-Йохан сложи килимчето отгоре на купчината, където кучето не можеше да го стигне. Това помогна. Кучето си остана на старото място.

В началото Хюсеин не казваше какво трябва да даде следващият поред. Започнехме ли да го притискаме, само клатеше покрусено глава.

Вече ни бе дошло до гуша да слушаме крясъците на Пиер Антон и Хюсеин трябваше да побърза. Беше октомври, пък още не бяхме приключили. Искахме всичко това да свърши, а оставаха още петима души.

Накрая, когато Хюсеин не можеше да протака повече, той посочи Големия Ханс и каза тихо:

— Жълтият велосипед.

Не беше кой знае каква жертва, въпреки че велосипедът си бе съвсем нов, неоновожълт, при това бегач, а Големия Ханс се вбеси и протака цели два дни, докато накрая дойде и подпря велосипеда на купчината смисъл в старата дъскорезница. Е, беше по-добре от нищо, пък и ако не друго, сега поне можехме да продължим с останалите.

Ако знаехме, че Големия Ханс ще се вбеси толкова, задето трябва да си даде велосипеда, и ще поиска нещо ужасно, някои от нас сигурно щяхме да кажем на Хюсеин да измисли друго. Ние обаче не знаехме и настояхме Големия Ханс да докара неоновожълтия си велосипед, както е поискал Хюсеин.

Софи беше сред онези, които държаха на това най-много.

А не биваше.