Л. Рон Хабърд
Обречена планета (10)

Глава шеста

Мадисън изкара някак следващия ден.

Чувстваше се ужасно.

Най-добре подготвеният му план не беше проработил!

Съдебната процедура напълно беше изместила въпроса за Хелър. На Мадисън му се струваше, че Хелър някак го е подхлъзнал, като е дал онези материали за изнудване на адвокатите на Грис. Хелър не си ли даваше сметка, че Мадисън само се опитва да го направи безсмъртен? Кой би се противопоставил на подобно нещо, а още по-малко да го осуетява? Проклети да са тия аматьорски намеси във връзките с обществеността!

Но това не беше всичко, което притесняваше Мадисън: Тийни щеше да е изпаднала в пълна ярост! Лишена от жертвата си, въпреки обещанията на Мадисън, никой не можеше да знае какво ще направи тя. А пък налице беше и въпросът за Ломбар Хист: той нямаше да бъде доволен от начина, по който Апаратът беше направен на пух и прах.

Мадисън разсъждаваше нервно дали загубва контрол над себе си. Може би напоследък не беше достатъчно невротичен и може би поради тази причина геният му дремеше.

Докато стоеше до прозореца на спалнята в градската си къща с поглед, отправен към Джой сити, той усети, че сферата му на влияние се срутва във всеки един момент.

На четвърт миля пред него се издигаше стълб от дим. Мадисън чу някакъв шум зад себе си и каза:

— Какво става там?

Беше момичето Флип от цирка. Напоследък тя се беше заела с това да му оправя леглото, да му приготвя дрехите и да му говори с недомлъвки, което го разтревожи. Тя се приближи до прозореца:

— О, това е клуб „Камата“, свърталище, в което се събират офицери от Апарата. Чи и аз бяхме там, когато тълпата го подпали. Мястото обаче е една износена дупка, няма нищичко за плячкосване. Служителите в моргите са претрупани от работа, а по улиците още лежат много трупове, обаче ние не можахме да се сдобием с нищо и от тях: някой тъп идиот вече им беше отмъкнал портфейлите. — Тя беше поставила ръката си върху задните му части и това го накара да настръхне. Той се махна от прозореца и посегна към едно сако.

— О, на ваше място не бих излизала навън — каза Флип. — Много по-приятно би било просто да си стоите тук и да се въргаляте в леглото. Навсякъде са плъзнали огромни тълпи, които търсят офицери от Апарата. Ето на, ей там има една такава.

Мадисън се върна до прозореца. Около хиляда души претърсваха улицата 76 етажа по-долу. Дори на такава височина Мадисън чуваше монотонното им пеене:

Смърт на Апарата!

На престъпниците смърт!

Смърт на разбойниците във играта!

На „пияниците“ в мръсотия смърт!

 

Смърт на безсрамните убийци!

На водача техен също смърт!

Смърт на Апарата!

На цялата бибипана пасмина смърт!

— Изглежда нещо много ги е разстроило — каза Мадисън.

— О, много е хубаво, че всички са разстроени — отвърна Флип. — Това създава много възможности за пребъркване на джобове и т.н.: една добра, здравословна обстановка за престъпления. Днес във всички градове е така. Ние с още две момичета сигурно пак ще излезем навън, но за теб, шефе, ще е много по-безопасно да си свалиш панталона и да се пъхнеш отново в леглото. Мога да правя много хубави неща. Бих могла да започна с един бибит. Ти даже няма да се напрягаш, само ще си лежиш и ще му се наслаждаваш. След това би могъл…

— Трябва да мисля — каза й Мадисън.

— Добре де, ти можеш да си мислиш, докато те работя: така могат да ти хрумнат велики идеи. Хайде сега, сложи си ръката…

— Флип, тичай навън и кажи на репортерите ми, че искам да се видя с тях в офиса си.

— О, шефе, не е необходимо тия бибипци да стоят наоколо и да наблюдават. Може да се разгорещят и да ми се струпат отгоре! Те не са способни на едно бибипано бибипане: знаем, защото ги пробвахме.

Тя беше започнала да сваля халата си. Мадисън я облече обратно, без никакъв признак на слабост.

— Флип, моля те.

— Има нещо странно в теб, шефе. Сериозно говоря. Иди и сам си доведи бибипаните репортери!

След като тя излетя от стаята, Мадисън намери Флик и го накара да свика пресконференция в офиса му.

Петимата репортери, авторът на книги на ужаса, както и режисьорът в ролята на консултант скоро се събраха около бюрото на Мадисън.

— С какво място разполагаме? — попита Мадисън.

— С никакво — отвърна един от репортерите. — Във всички вестници цялата първа страница е заета със съдебното решение за случая Грис: За капак на всичко, като добавка към шокиращата новина за оправдаването на Грис, някой е дал на вестниците снимка, направена миналата година на прощалното тържество на някакъв влекач, на която се вижда как Грис яде човешка ръка. Сигурно е бил някакъв сладкиш, но цялата страна е полудяла по тази снимка. Всички вече крещят, че тия от Апарата били канибали. На втора страница излизат снимки на горящи сгради. Останалите страници са претъпкани със списъци на пострадалите в безредиците. Цялата сутрин сме се опитвали да прокараме напътствията ти за връщането на името на Хелър в пресата. Офисите в издателствата са претъпкани с други материали. Даже съпругите търчат из тях. Познавате ли оная побъркана старица-овчарка, която твърди, че е забелязала Хелър в някаква пещера? Дяволите да я вземат, защото я изгубихме, когато се присъедини към някаква тълпа. Нищо не успяхме да пробутаме.

— От онова, което знам за режисирането на бунтовнически сцени — намеси се режисьорът, — мога да кажа, че ситуацията ще става все по-напечена, но няма да се успокои. Преоблякох двамата актьори като генерали от вътрешната полиция и ги изпратих навън. Хората от вътрешната полиция смятат, че нещата са излезли от контрол: опитват се да накарат Армията да им помогне, но Армията им казва: „Гледайте си оная работа, и без това си имаме достатъчно неприятности като се опитваме да удържим Флота“. Няма смисъл.

— Е, положението не е чак толкова трагично — намеси се Флик от вратата, без да са го поканили. — Голяма част от екипа ни се притесняваше, че е свързан по някакъв начин с Апарата, така че тримата с Кун и Туа бяхме навън до сутринта, за да събираме личните пластинки от труповете. Граждани, сини бутилки, хора на властта — сигурно разполагаме с около две хиляди, сред които има всичко, което си пожелаете. Даже се сдобихме с трийсет комплекта номера от различни повредени коли. Компютрите няма да са актуализирани или ще бъдат блокирани седмици наред, така че е повече от безопасно да ги използваме. Ако не се бях заклел, че повече няма да обирам банки, щяхме да си живеем в пълен разкош. Но поне разполагаме с маневреност. Така че нещата изглеждат доста прилично.

— Приемам всякакви предложения по отношение на това как да завземем инициативата в пресата отново — каза Мадисън.

— Аз — намеси се режисьорът — бих казал, че е по добре да си седим мирно и тихо и да изчакаме всичко да поутихне. — Останалите кимнаха.

Мадисън поклати глава.

— Опитах се да ви науча на някои от основните правила на връзките с обществеността. Едно от тях е свързано с насоките. Не бива да се противопоставяте на тенденциите. Това е фатално: така просто изразходвате енергията си, на която се противодейства. Това, което трябва да правите, е да се движите с тенденцията.

— Да, обаче настоящата насока — каза един репортер — е свързана с бунтове и противопоставяне на Апарата.

Тълпите ги разкъсват на парчета, когато успеят да открият някой от тях извън защитените зони на базите и установките им. Точно тази насока ни създава неприятности.

— Въпреки това — каза Мадисън — принципът продължава да важи. Опитите да се уталожат нещата с помощта на връзките с обществеността са прахосване на едно много добро средство. Има още един принцип, който трябва да разберете: винаги трябва да влошавате тенденциите.

— Да ги влошаваме? — възкликна един репортер. — Та това е почти невъзможно. Тълпите навън подпалват сгради и сриват паметници; контролът на движението е почти блокиран; болниците са препълнени; новинарските екипи почти не могат да работят, а разпространението на пресата става все по-малко. Положението във всеки по-голям град на Конфедерацията е такова. Ако стане и малко по-лошо, ще сме неми като риби: няма да разполагаме с никакво средство за масово осведомяване, освен „Вътрешен обзор“! А хората дори там търчат така френетично насам-натам, че мястото е заприличало на психиатрията на север. Трябва просто да оставим всичко да се уталожи.

Мадисън пусна една дълга въздишка. Зелените специалисти по връзки с обществеността винаги се обучаваха много трудно. Но това не беше всичко, което го караше да въздиша. Той не искаше да пропилее последните си два шанса.

— Не — каза той. — Това доколко е прогресивна и напреднала една култура, се измерва със степента, до която могат да се влошат нещата. Най-големите авторитети, които някога са живели, непрестанно са доказвали това. Лорд Кейнс, Карл Маркс — както и други истински гении от такъв ранг — винаги са имали наум този принцип. Поради тази причина почти ги боготворят. Те са били и едни от най-великите специалисти по връзки с обществеността, които някога са живели. Нека сега си поговорим отново за трите основни принципа: максимално Покритие, максимум Дискусии и максимално Доверие. Единственият начин, по който можем да се доберем до тях, е като влошим нещата.

— Свети комети! — възкликна един репортер. — Та нещата за нищо на света не могат да се влошат повече. Следващата стъпка, която ще направят, е да блокират телефонните централи и всички останали служби! Шефе, по улиците има почти сто милиарда души, разпръснати из бунтуващи тълпи…

— О, Боже — възкликна на свой ред Мадисън. — Виждам, че не можете да ме разберете. Ние трябва да увеличим Дискусиите. Те пък в същността си са истински Конфликт. Само тогава ще можем да си възвърнем Доверието в нас като специалисти по връзки с обществеността.

— Да увеличим дискусиите? — попита един от тъпо зяпналите репортери. — Цялата нация е срещу Апарата. Флотът и Армията са се хванали гуша за гуша. Вътрешната полиция… чухте ли изстрелите на улицата току-що?

— Вътрешната полиция е срещу всекиго — довърши мисълта му един друг репортер. — Наоколо има повече Дискусии/Конфликт, отколкото е имало някога през последните десет хиляди години. Човек ПРОСТО НЕ МОЖЕ да ги увеличи!

— Напротив, можем — отвърна Мадисън. — И за да свършим добре работата си на специалисти по връзки с обществеността, ТРЯБВА да го направим!

— Как? — зяпнаха го те.

Мадисън се наведе напред. Направи им знак да се приближат. Те наклониха главите си към неговата. Той зашепна.

Когато се отдръпнаха назад, те се взираха в него със страхопочитание.

— О, ВСИ СВЕТИИ! — промърмори авторът на книги на ужаса. — Той МОЖЕ да ги увеличи!

Мадисън се усмихна. Сега вече щеше отново да върне нещата в правия път и да ги подкара в необходимата насока: към Хелър.