Л. Рон Хабърд
Обречена планета (34)

Глава пета

От Кралския коридор трябваше да бъдат махнати телата на двама генерали, преди да може да продължи процесията. Режисьорът забрани да бъдат докосвани, преди да може да ги снима отблизо. След това направи един дълъг кадър от голямото Кралско преддверие: там лежаха още две тела. Едва тогава той постави хората от екипа си на съответните места и разреши на процесията да продължи.

Режисьорът реши, че картината ще е по-драматична, ако трима от бунтовниците грабнат голямото каменно бюро, застанат пред вратата на спалнята и го запратят към нея. Не му хареса как го направиха първия път и докато една камера снимаше чакащите адмирали и генерали, накара общите работници да поставят бюрото отново на мястото му.

— Сега на лицата ви да има отвращение! — нареди той и бунтовниците направиха повторението с гръм и трясък. Получи се много добре!

Мадисън прошушна някакви инструкции на режисьора и той направи дори кадър как влиза Хелър. В коментаторския си микрофон Мадисън каза:

— Престъпникът Хелър посещава мястото на престъплението си по отвличането.

Отново прошушна някакви инструкции на режисьора, който след това посочи на Хелър, че изкривеният му жезъл все още лежи на пода. Хелър го вдигна, докато една камера снимаше в наклонено положение.

— Я виж ти, виж ти, жезълът ми — каза Хелър.

— Великолепно — рече режисьорът като му направи комплимент за актьорското му майсторство и приближи една камера, за да снима отблизо краткото посвещение.

— Престъпникът признава отвличането — говореше Мадисън в коментаторския си микрофон. — Признава, че доказателството, останало на мястото на престъплението, е негово.

Няколко бунтовника избутаха масивното легло встрани и носачите поставиха пълния с течност контейнер на негово място. Графиня Крек и Хайти Хелър продължаваха да държат бутилките: Прахд провери дали тръбичките не са се преплели. Режисьорът накара тримата да застанат до далечната страна на контейнера.

Хелър мина напред и застана отстрани на ваната. Повдигна капака и показа лицето на Клинг.

— Престъпникът наблюдава злорадстващо лицето на жертвата — каза Мадисън.

Хелър и Прахд провериха дали всички тръбички са си на мястото. Режисьорът направи кадър в близък план на лицето на Клинг Надменни, което беше много старо и все още в безсъзнание. След това издърпа оператора назад, за да направи кадър с двамата — Хелър и Императора.

Мадисън тъкмо щеше да направи поредния си коментар, когато сценарият му отиде по дяволите.

Хелър беше махнал една от тръбичките, която беше застанала върху брадичката на Клинг. Изведнъж Клинг отвори очи. Той се огледа, като очевидно разпозна позлатения фриз на тавана на спалнята си. Извърна глава и видя кой стои до него. Намръщи се. След това каза раздразнено:

— Офицер Хелър! Наредих ви да ме изведете оттук!

Откъм флотските и армейски офицери в спалнята долетя силна въздишка. Те разбраха с облекчение, че не е имало отвличане: това означаваше, че като са застанали на страната на Хелър в тази борба, те не са станали бунтовници!

Мадисън се опита да мисли бързо. Щеше му се да беше наредил да изключат камерите. Но вече беше твърде късно. Белята беше станала. Престъпникът, който беше създал, изведнъж се превърна в Кралски офицер, който е изпълнявал заповеди. Той френетично обръщаше всичко в главата си, за да намери начин да се измъкне от грешката си. Е, не всичко беше загубено; все някак щеше да се справи.

— Ваше превъзходителство — каза Хелър, — разбрахме, че Хист е избил синовете ви и наследниците на трона.

— Хист! — възкликна Императорът с тревога. — Той тук ли е?

— Оставили сме го на сигурно място — отвърна Хелър. — Вие вече сте в пълна безопасност и без никаква заплаха за живота ви. Бих искал да изтъкна, че Хист, освен това накара най-големия ви син — Мортиай — да въстане. Принцът се грижеше за вас неотлъчно, ден и нощ.

— И не ме е убил? — опули се Клинг.

— Месеци наред единствената грижа на Мортиай беше вашата безопасност и продължаването на управлението ви, Ваше превъзходителство. Победата над Хист се дължи на него. — Хелър посегна към Крек, която му подаде една торбичка. Хелър каза на Императора: — Тук държа кралския ви печат. Мога ли да предложа да анулираме бунтовническата прокламация?

Императорът погледна Мортиай. Принцът се усмихваше.

Клинг каза:

— Искате да кажете, че аз още имам син?

— Щом така казвате, Ваше превъзходителство — отвърна Хелър.

Императорът посегна към Мортиай. По повехналите му страни започнаха да се стичат сълзи.

— Ела тук, сине — каза той.

Мортиай се приближи и коленичи. Клинг поглади ръката му по обратната страна на дланта. След това каза разчувствано:

— Ако те бях послушал, всичко това никога нямаше да се случи. Вече съм твърде стар, болен и глупав, за да управлявам. Този, който е устоял пет години на обединените сили на Волтар, заслужава да поеме управлението. Тронът е твой. Аз абдикирам.

По бунтовническите отряди и офицери в стаята премина въздишка на облекчение. Въпреки че бяха на страната на Мортиай, те вече не бяха бунтовници.

Мортиай поглади ръцете на баща си.

— Ще се опитам да бъда ваш достоен наследник, Ваше Величество.

Хелър коленичи и каза на Мортиай:

— Ваше Превъзходителство — и му подаде торбичката с кралските символи. След това стана. — Най-добре е сега да вървя и да поставя върха на планината обратно на мястото му, за да имаме някакво захранване.

Мортиай вдигна поглед от мястото, където беше коленичил до контейнера. Черната му брада изведнъж настръхна.

— Не, лорд Хелър! Оставете това за корпуса на инженерите. Някой друг може да си поиграе с планината. Свикайте незабавно заседание на офицерите. Трябва да обсъдим няколко неотложни въпроса и да решим няколко съдби. Трябва да ми помогнете да се добера до дъното на онова, което разкъса Конфедерацията на парчета!