Л. Рон Хабърд
Обречена планета (29)

Глава шеста

Запълзяха към основата на огромното кръгово стълбище, което водеше нагоре към Императорския дворец. Няколко напуснати артилерийски оръдия стояха на окъпаната в слънце морава. Пред стълбата беше паркиран летящ танк. Тялото на убития шофьор лежеше наполовина вътре, наполовина отвън, където беше паднало, след като Ломбар беше излетял от танка.

Пустинните коли спряха. Стотината мъже излязоха.

Хелър погледна нагоре към небето. Бойните действия на повърхността на планетата може да се бяха превърнали в безредно бягство, но там горе със сигурност течеше битка. Той знаеше, че бунтовниците разполагат с много малко бойни кораби. Не можеше да разбере от толкова голямо разстояние какво става, но му се струваше, че една група кораби в момента я правят на парчета. Дори когато погледна, някакво голямо въздушно средство летеше в спираловидни пламъци надолу към земята, която беше стотици километра по-ниско.

Знаеше, че силите и Флота за нахлуването на Земята са непокътнати. Да не би Ломбар да беше хвърлил армадата на Апарата в цялата крамола? Ако е така, с бунтовническите сили беше свършено, въпреки току-що станалото безредно бягство.

Стори му се, че е разпознал танка, който стоеше в основата на стълбата. Каквото мощно животно изглеждаше, Хист сигурно беше използвал точно него, за да избяга от битката при лагера „Убиец“.

След като си размениха набързо няколко думи със Снелц, отвън беше оставен един взвод, за да охранява входа. След това, следван от останалата част от хората и Снелц, Хелър хукна нагоре по широката, извита стълба.

Стигнаха до широкия, лъкатушещ коридор, който водеше към входното помещение. Там нямаше никакви отряди.

Снелц постави хора пред вратите на стаите, които се намираха от двете страни на коридора.

Хелър тръгна напред сам.

От преддверието идваше някакъв крещящ глас. Беше на Ломбар!

— Вие сте предатели, предатели, предатели! Всички до един! Всички сте против мен! Вие ме продадохте!

— Не, не! Моля ви, за Бога, не сме! — извика друг глас.

— Някой от вас му е помогнал да премести планината! Зная, че е бил ТОЙ! Не го отричайте! Друг пък просто е наредил на хората в Палас сити да се евакуират! А сега и ТОВА, сега и ТОВА, сега и ТОВА! — Чу се рев като от чисто животинска ярост.

Писъци на ужас.

— Ломбар! — долетя един стон. — Свали това оръжие! Вслушай се в здравия разум?

Долетя трещящият рев на изстрели с бластер, включен на автоматичен огън!

Понесени от паника стъпки от ботуши излетяха навън от преддверието. Генерали от Апарата в червени униформи се изнизаха като поток и хукнаха към извивката, където стоеше Хелър.

Безумният рев на бластерния огън в преддверието се смеси с още по-обезумелите викове на Ломбар Хист.

Един генерал беше застигнат от един изстрел в гърба. Падна в краката на Хелър. Ръцете му се протегнаха конвулсивно и той сграбчи крака на Хелър.

— Спасете ме! Спасете ме! Спасете ме! — изпищя генералът.

Другите генерали търчаха покрай Хелър.

Тогава се приближи и Ломбар, като държеше ревящия бластер, който приличаше на пламтящо копие.

Хелър подскочи назад. Ръцете на генерала на пода го спънаха. Той се подпря на стената.

Ломбар прелетя покрай него с проблясващото оръжие в ръце.

Хелър се опита да се добере до собственото си оръжие, но после си даде сметка колко безполезно е то, след като беше останало без енергия.

Войниците на Снелц се бяха отдръпнали в стаите, за да се махнат от пътя на изстрелите.

Ломбар стигна до главния вход.

Няколко генерали все още търчаха надолу по стълбата. Ломбар ги направи на парчета. Падаха като подхвърлени червени топки като заливаха стъпалата с кръв.

Напълно изненадани, хората от взвода отвън се опитаха да докарат оръдията и да ги насочат.

Ломбар пусна един картечен откос над главите им като бълваща огън коса. Те се прикриха.

Ломбар хукна надолу по стъпалата като продължаваше да стреля. Вземаше по пет стъпала наведнъж и се придвижваше твърде бързо, за да може да бъде улучен.

Когато стигна долу, издърпа мъртвия шофьор от танка и го хвърли на земята.

Хист скочи в танка и затръшна с все сила люка. Взводът на Снелц започна да стреля, но куршумите им отскачаха от бронираната повърхност.

Хелър търчеше надолу по стълбата. Той спря за миг, за да се опита да снеме револвера от един мъртъв генерал. Тогава си даде сметка, че с него няма да направи нищо на един танк и захвърли окървавеното оръжие встрани.

Ломбар запали танка.

Хелър скочи надолу по последните десет стъпала. Хвана се за дулото на едно стърчащо оръдие като се надяваше да се издърпа нагоре по него и да стигне до люка.

Оръдието гръмна. Ломбар го беше задействал отвътре. То отскочи от ръцете на Хелър.

Танкът се понесе напред с рев, а Хелър падна на земята.​

Летящото чудовище се издигна. Курсът му беше необуздан. Блъсна се в статуята в основата на една балюстрада. След това се отклони встрани и започна да се издига.

Хелър профуча през една отсечка от моравата. Там се намираше едно артилерийско оръдие, едно от най-мощните.

Скочи върху поставката за мерника. Започна да върти разни колела.

Танкът летеше ниско. Прелетя над парка. Докосна се до централната статуя там и скулптурата се катурна.

Ломбар се опитваше да се промъкне между два двореца и да получи прикритие.

Хелър вече почти беше успял да насочи дулото с око, залепено на визьора. Опитваше се да докара танка в центъра на кръгчето.

Пред Ломбар се простираха басейните, където Мадисън беше видял за пръв път Тийни, докато тя плуваше. Те се простираха там сега, без светлини и водоскоци, но пак бяха пълни и се плискаха от горещия пустинен вятър.

Хелър стреля!

Тежкият снаряд удари танка под задните десни вериги и го улучи точно в средата на долната част.

ИЗРИГНА ОГЪН!

Танкът направи пълно предно салто, оставяйки нажежена следа от себе си във въздуха.

Падна в центъра на най-ниския басейн със свирещо съскане и плясък!

Хелър беше слязъл от оръдието и тичаше към него.

Тогава изведнъж люкът се отвори.

Показа се един бластер.

Хелър беше напълно открит. Нямаше никакво прикритие. Освен това не разполагаше с никакво оръжие.