Л. Рон Хабърд
Обречена планета (45)

Глава втора

Хелър взе подписаното споразумение и направи едва забележим знак на мъжа на балкона. В залата проехтяха четири фанфара и ударът на чинели.

Хелър обходи с поглед множеството.

— Господа — каза той, — искам да ви благодаря за единодушните подписи под това споразумение. Приемам ги като вот на доверие към Император Мортиай и гледам на тях като на обещаващо начало на нещо, което дори най-песимистично настроеният трябва да започне да приема като едно щастливо, процъфтяващо и триумфално управление за цялата конфедерация Волтар. Да живее Мортиай Великолепни!

Фанфарите засвириха, а чинелите прогърмяха за кралски поздрав. Всички в залата станаха на крака и извикаха:

— Да живее Негово превъзходителство!

Въпреки късния час, тълпите по улиците полудяха от радостни възгласи.

На Хелър му се прииска Вантаджо — майорът-политолог от Грейшъс палмс — да е там, за да му даде някакви напътствия. Всичко това беше съвсем ново като преживяване за него. Бедният Вантаджо.

Хелър подаде споразумението на чиновника, за да го впише. Даде знак за още един салют с чинелите.

— А сега, тъй като съм упълномощен от Негово превъзходителство да направя това с пълна преданост, ще се захвана с второто от шестте действия, които ще сложат край на току-що отминалите размирици в тази страна. За да започне една наистина нова епоха, човек трябва да сложи истински край на старата.

Имаше намерение да поосвежи малко хората в залата и тези по улиците, за да ги поотдалечи от жаждата им за кръв. Той не обичаше Ломбар Хист, но и не му се щеше да види някого разкъсан на парчета от двете хиляди и повече хора в тази зала. По негово мнение пролятата досега кръв беше предостатъчна.

— Сега ще се захванем със случая на един от основните причинители на Кралското убийство и правителствения упадък.

Тълпите по екраните изведнъж запазиха пълно мълчание. Залата се усмири. Хелър беше на път да доведе продукта от пазарлъка си.

— КАПИТАНЕ! ДОВЕДЕТЕ ЗАТВОРНИКА ЛОМБАР ХИСТ!

Хелър беше заповядал да изчистят Хист, за да могат да го представят пред заседанието, без да изглежда много занемарен. Общоприетото мнение обаче малко беше модифицирало нарежданията му.

Отвори се една странична врата. Издърпаха Ломбар Хист напред. Беше в червена генералска униформа на Апарата. Единствената, която очевидно бяха намерили, понеже неговата собствена беше изгоряла, беше свалена от един труп. Червеното беше променено от по-тъмните петна от кръв, които не можеха да бъдат сгрешени.

Бяха взели отнякъде — вероятно от двореца на Тийни — един електрически нашийник. Той беше на врата му. Края на веригата държеше един огромен моряк от Флота. Той дръпна веригата и Хист тръгна препъвайки се напред под блестящите светлини на „Вътрешен обзор“. Както и да го погледнеше човек, единственото, на което Хист приличаше, бе маймуна, водена с нашийник.

Надеждите на Хелър да поуспокои тълпата се изпариха от раз.

Залата закрещя от внезапна, дивашка омраза!

Мониторите за обратна връзка запращяха от ярост.

И тогава Хелър видя, че едно нещо със сигурност не беше наред. Издърпаха Хист напред, за да го накарат да застане до заседателната маса, но нещо в очите му не беше нормално. Винаги бяха животински жълти и малко замъглени, а сега блестяха и излъчваха нещо странно.

Хист спря. Той сякаш въобще не си даваше сметка за шумотевицата, която го проклинаше. Той сякаш си говореше.

Хелър помоли за тишина и чинелите трябваше да прогърмят пет пъти, преди да спрат виковете в залата.

— Ломбар Хист — започна Хелър, — докараха ви пред това заседание на офицерите, за да бъдете обвинен и да помолите за оправдаване на действията ви. Разполагам пред себе си с Кралска прокламация, на която можем да напишем съдбата ви, която, трябваща ви предупредя, че е оставена в ръцете на това заседание, мога обаче да ви изпратя и на пълен съдебен процес, ако тук кажете нещо, което да ни убеди да направим това. Някакво смекчаващо вината обстоятелство…

Хелър спря, защото през цялото време, докато той говореше, Хист си шепнеше някакви слова. Той говореше много тихо. Хелър даде знак на капитана от Флота да донесе малък електронен усилвател и да го държи близо до устата на Хист.

Гласът на Хист беше много странен. Той говореше:

— Ангелите призовават. Моля ви, дайте ми една доза. О, чуйте какво казват ангелите. Дайте ми една доза. Ангелите призовават. Моля ви, дайте ми една доза. О, чуйте какво казват ангелите. Дайте ми една доза…

ЛОМБАР ХИСТ БЕШЕ ПОЛУДЯЛ!