Л. Рон Хабърд
Обречена планета (52)

Глава втора

Единственият звук в обширната зала сега идваше от редицата монитори на „Вътрешен обзор“, която остана, за да дава кадри от обратната връзка, заснети от екипи из цялата Конфедерация. Включиха се и два нови монитора, които показваха какво става в близкия парк. Там сега беше издигната сцена. Беше оформен кръг от танкове и оръдия. Хората се трупаха по редовете с места.

Хелър се върна на огромната заседателна маса: петимата мъже там сега изглеждаха малки след множеството, което дотогава беше изпълвало залата.

Хелър сърдечно стисна ръката на капитан Роук.

— Толкова се радвам, Джет, да те видя отново жив и извън ръцете на „пияниците“. Много се изненадах, когато получих призовката ти: бях освободен от длъжност, нали знаеш.

— Капитане — каза Хелър, — добре дошъл отново на поста ти като личен астрограф на краля. Освен че се радвам да те видя отново, зная, че си най-голям авторитет в Конфедерацията по Графика за нахлуването. Сега, господа, ако нямате нищо против да се приближите малко към подиума, мисля, че няма да се чувстваме толкова загубени в това огромно помещение.

Петимата се преместиха и Хелър отново зае мястото си на подиума. Мъжете вече седяха близо до него.

— Господа — започна Хелър, — събрали сме се като военен съвет, който е по-висш от заседанието на офицерите, за да се заемем с въпроса за унищожаването на планетата Блито-3. Ние ще напишем кралската прокламация, която ще реши съдбата й. Негово превъзходителство заяви, че вече не иска да чува нищо повече за нея.

— Не може да не чува за нея — каза капитан Роук. — Тя е отбелязана в Графика за нахлуването. Това чудо работи ли? — И той натисна няколко бутона под края на масата. Терминалът пред неговото място светна. Той натисна някакъв друг бутон и на повърхността на огромната маса се появи огромен дисплей с размери осемнайсет на двайсет и седем метра.

— Тук — каза капитан Роук — виждате планираните волтариарнски нашествия, разчетени за следващите сто хиляди години. Те ще ни отведат възможно най-близко до обитаемия център на галактиката. Съжалявам, Джет, скъпо мое момче, и съм силно трогнат от това, че се сети за стария си учител и ме върна обратно на поста ми. Много ми се иска да изразя благодарността си. Но нито аз, нито който и да било друг, може да се меси в Графика за нахлуването. Нашите предци са го съставили преди много столетия, даже преди първите колонисти да напуснат старата галактика. Този график е съобразен с предполагаемото време за приобщаване на новопридобитите територии: следователно няма никаква възможност за промяна на сроковете. Ето том, съвсем близо до горната част на схемата, виждате Блито-3. Признавам, че тя не е най-важната цел в схемата: странното й е това, че има само една обитаема планета в системата. От военна гледна точка, тя не би била от особено голяма полза като изходна точка за атакуването на другите цели след това, но макар и да не е от жизненоважно значение, нея все пак я има. Нахлуването… да видим… да… е след 115 години, считано от днес.

— И Графика никога досега не е бил променян? — попита Хелър.

— Не, момчето ми. Твоите и моите предшественици са били доста компетентни хора. Единствените промени, които са били правени, са били, за да се забави или ускори много малко времето. А вие искате да направите точно това сега: да ускорите времето.

— От нас се иска да я унищожим. Някога имало ли е случай, при който някоя планета просто е била хвърлена във въздуха?

— А, да — отвърна капитан Роук. — Чипо. Обаче не я взривихме ние. Стана преди около трийсет хиляди години. Ей тук ще забавя екрана. Виждате ли празното пространство? Преди нашествието, тя беше разработила термоядрени устройства в обстановка на политическа нестабилност и претърпя ядрена война, която доведе до избухване на планетните й ядра. И това беше краят й. На картата в момента бившата планета е само купчина останки със специални шамандури в орбитата й, за да се съобразяват с това спейсърите.

Адмиралът от Флота каза:

— Ами, добре тогава. Значи все пак има прецедент, при който една планета е била взривена и премахната от Графика за нахлуването. Значи сме спокойни в това отношение. Няма голямо значение дали тя сама се е взривила или сме го направили ние, щом една цел може да бъде отстранена.

— За мен обаче тук има един проблем — намеси се Хелър. — Главния аспект, който Негово превъзходителство имаше пред вид, беше предотвратяването на по-нататъшно заразяване с неща от тази планета. Не мога да се сетя за нито един начин да я вдигнем във въздуха, без да се приземим на нея.

— Прав сте — каза най-висшият адмирал. — Не разполагаме с никакви достатъчно мощни метателни оръжия, които просто да се запънат и да стрелят. Необходимо е да се вмъкнат заряди под вътрешната част на кората.

— Това ще изисква приземяването там на армейски сили — намеси се генералът. — С цялото ми уважение към вас, Корона, Ваша светлост, сър, като военен инженер, но сам не бихте могъл да се промъкнете там с достатъчно експлозиви и сонди, за да свършите работата. Подобно начинание изисква насилствено приземяване на армейски отряди, които да охраняват частите с инженери. На такова приземяване ще има противопоставяне, дори ако се използва прикритие по небе от страна на Флота. Битките няма да могат да бъдат избегнати и ние, както вече отбелязахте, ще бъдем изложени на зараза. Единственото разрешение, което бих могъл да предложа, са батальони-самоубийци.

Хелър не беше доволен.

— Не ги обичам батальоните-самоубийци.

— Добре, но ако искаме да избегнем заразата, не можем да приземим там отряди и после да ги върнем обратно тук. Така че трябва да са батальони-самоубийци.

— Хайде — каза Хелър — да чуем отново нарежданията на Негово превъзходителство. — И той натисна един бутон под ръба на масата и върна лентата отново до мястото с Мортиай. Чу се гласът на Мортиай. Шестимата, които присъстваха сега, чуха отново точните му нареждания.

— Не искам никога повече да чуя каквото и да било за Блито-3! НИКОГА! — а след това: — Използвай една от тези шест празни бланки, за да се отървеш от Блито-3, Земята, както намериш за добре.

Хелър изключи записа.

— Той ми даде шест, очевидно с намерение чрез тях да бъде успокоена ситуацията в момента. А тази — той я вдигна — е фаталният номер шест. Проблемът е огромен. Вие казвате батальони-самоубийци, генерале. Противопоставянето може да бъде много силно. Мисля, че Апарата беше приготвил около два милиона и половина души в изходните бази за това нахлуване. Не бихте посмели да изпратите толкова много самоубийци. Още повече че на Флота може да му се наложи да се приземи, за да подкрепи Армията и инженерите. Това си е сигурна зараза! Дилемата е много голяма!

— Обаче — каза генералът, — ако не направим нищо, ще извършим преднамерено нарушение на заповедите.

Тогава заговори благородникът Артрит Стафи.

— Мога да ви уверя, че ако не се предприемат никакви действия срещу Земята, населението веднага ще скочи за бунт! Вижте кое време на нощта е. И по огряната от слънце част на планетата, и по тъмната й страна, улиците са претъпкани с хора. Разгледайте само мониторите в дъното на залата. Аз не съм военен, но проблемът ви точно в този момент не е за батальоните-самоубийци. А по-скоро възможното подновяване на размириците! Тълпите са в много неприятно настроение.

— Искрено ви благодарим за компетентното мнение — обърна се към него Хелър. Той съзнателно пропусна да спомене ролята, която Стафи беше изиграл при довеждането на тълпите до размирици. — На крайните монитори виждам, че са готови всеки момент да започнат да се наслаждават на забавлението. Хайде да го погледаме. Може пък така да ни хрумне нещо.