Л. Рон Хабърд
Обречена планета (42)

Глава пета

Дворецът на кралица Тийни се издигаше в студения мрак. Стенанията, които се носеха оттам се съчетаваха с вятъра.

Силните армейски полеви лампи, които го осветяваха в синьо сякаш само усилваха мрачния ефект.

Колоната от петдесет и един затворника — Грис го носеха — спря с трополене на откритото пространство в основата на голямата извита стълба.

Хората на Снелц стояха наоколо като охрана. Снелц пристъпи напред.

— Поеми тези затворници — каза Хелър — и ги задръж в малкия парк до стълбата. — След това се обърна, за да благодари на моряците от Флота. Офицерът им провери дали хората на Снелц са ги поели, отдаде чест на Хелър с кръстосване на ръката и поведе хората си обратно.

— Откъде, за Бога, идва всичкото това стенание? — попита графиня Крек.

Снелц се чувстваше малко неловко в синята светлина на армейските полеви прожектори.

— Някак им хрумна, че кралица Тийни ще бъде екзекутирана. Там вътре има екран на „Вътрешен обзор“ и някакъв адмирал на заседанието говореше за това, че тя наистина трябва да бъде екзекутирана. И тогава им хрумна идеята, че може да бъде екзекутирана за това, че е приютила Ломбар Хист.

— Ти ли им каза това? — попита го Хелър.

— Ами — отвърна Снелц, като избягваше погледа му, — това беше начин да ги накарам да пуснат затворника, макар че не свърши работа.

Хелър поклати глава.

— Сега трябва да се оправям с бедствен район. Е, хайде. Можем поне да се опитаме.

Той се изкачи по широките извити стъпала, следван от графиня Крек и Снелц.

Двама стражи в сребристи ливреи препречиха пътя им при вратата като кръстосаха бойните си брадви. Хелър им представи тримата. Един сенешал им нареди:

— Вие тримата влезте, но без никакви оръжия.

Хелър и Снелц разкопчаха кобурите на коланите си и подадоха снаряжението си на един страж. Сенешалът извика: „Лорд Хелър!“ в залата. Тогава Хелър, Снелц и графиня Крек влязоха в голямата зала за приеми.

Гледката беше покъртителна. Единствената светлина идваше от детски джобни фенерчета, които лежаха насам-натам по пода, разхвърляни между няколко пумпала и други играчки. Няколко човека от персонала се поддържаха един друг прави и ридаеха. По протежение на цялата стена се бяха скупчили групички момчета, които също плачеха. Студеният пустинен вятър тихо виеше из залата.

Тийни седеше на долното стъпало на трона си. На раменете й беше наметната синя кожена пелерина. Тя държеше скиптъра си безжизнено. Беше забила поглед в пода.

Тримата спряха пред нея. Графиня Крек се наведе и я погледна в лицето.

— Леле, та ти си само едно младо Земно девойче — каза тя.

Ефектът се прояви незабавно. Тийни скочи на крака и се качи две стъпала по-нагоре, за да стане по-висока.

— Аз съм кралицата на Флистен Тийни! — каза тя пламенно. — И ще посрещна ориста си като кралска особа!

От другите в залата се понесе стон като погребална песен.

Тримата я погледнаха с изненада и тогава, преди да успеят да проговорят, Тийни изведнъж седна на по-високото стъпало. Тя постепенно се отпусна и като опря лакти на коленете си подпря глава на ръцете си унило.

— Напълно бях успяла. Всичко вървеше просто великолепно. И тогава дойде Мадисън и развали всичко! — След това главата й клюмна още по-напред. Тя изстена: — Никой не ме обича, всички ме мразят. Ще умра и ще ме ядат червеите. — И тя започна да хлипа.

Няколко момчета пропълзяха към нея и извикаха:

— Ние те обичаме, Тийни!

Хората от персонала, които бяха стояли в сянка, пристъпиха напред.

— Не ни късай сърцата, кралице Тийни!

Главният иконом коленичи и се вкопчи в ръката на Хелър:

— Лорд Хелър, ако ще я екзекутирате, персоналът иска само да умре на бесилото до нея.

— Боже мой — възкликна Хелър като се освободи. — В какво се забърках!

— В същата ситуация, която се получи в Афийон, Турция — каза графиня Крек. — Малките момченца и Утанч! Чувала съм за това момиче. Тя е просто още един пример за това какво прави Земята с хората. Ако не се оправиш с нея, тая перверзия ще тръгне из Волтар като чума. Когато се сетя за провалите си при опитите да реформирам мис Симънс и останалите, трябва да те посъветвам да направиш едно-единствено нещо. Не можеш да я депортираш, защото както разбрах, скоро няма да има място, на което да я депортираш. Ще трябва да я екзекутираш.

Стоновете и риданията станаха оглушителни!

— Млъкнете! — извика Хелър.

Оплакването се удвои!

При цялата шумотевица Хелър каза на Снелц и графиня Крек:

— Моля ви, нека се оправя с това. — Той се огледа наоколо и вдигна една детска играчка от пода.

— О, Джетеро — каза графиня Крек, — толкова си малодушен. Знам си какво точно ще направиш. Ще й простиш и ще й наредиш да се държи прилично, след което тя ще продължи веднага да развращава цялото…

Няколко камериерки схванаха откъде идва опозицията. Паднали на колене, те се вкопчиха в графинята като се опитваха да отвлекат вниманието й.

— Молим ви, не убивайте кралица Тийни! — плачеха те. Едната от тях разкъса роклята си и оголи гърдите си. — Убийте нас — каза тя, — но оставете нея жива!

— МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ ДО ЕДИН! — извика Хелър.

Той изкачи три стъпала и стигна до Тийни. Докато се приближаваше към нея, стоновете се удвоиха. Той обви раменете й с ръка. Всички бяха сигурни, че ще я удуши.

Но Хелър целуна кралица Тийни по бузата!

— Е, така си и знаех! — каза графиня Крек.

Хелър извади червената си кърпа на инженер и изтри сълзите на Тийни. Накара я да си издуха носа в нея.

След това вдигна Тийни и я отнесе до входната врата. Сложи я да си стъпи на краката и застана близо, до нея.

Останалите се бяха вторачили. Тишината беше станала болезнена.

След това до тях достигна част от приглушения говор на Хелър.

— Така че единственият въпрос е дали ще направиш това за мен или не.

Понеже беше останала в залата, графиня Крек се ужаси. Тя беше абсолютно сигурна, че Хелър прави предложение на момичето. Тя изстена:

— О, Боже, вече го е вербувала и него!

Внезапно Тийни нададе доволен кикот.

Всички в залата стояха наелектризирани.

Точно до входната врата имаше една малка стаичка. Изведнъж Тийни и Хелър влязоха там и затвориха вратата зад себе си.

Хората се спогледаха като гръмнати.

Минаха пет минути. Всички се взираха в затворената врата. Минаха десет минути. Вратата още стоеше затворена.​

— О, Боже мой — изстена графиня Крек.

Изведнъж вратата се отвори. Хелър и Тийни излязоха. Тийни издърпа робата около раменете си. Тогава тя изведнъж обви с ръце Хелър и каза:

— Гениално хлапе, в крайна сметка ти си наистина едно гениално хлапе! А и като мъж си те бива! — След което се повдигна на пръсти и го целуна!

Хората в залата усетиха някак, че кризата е приключила. Те започнаха да крещят от удоволствие хвалебствени песни. Шумотевицата беше оглушителна.

Графиня Крек припадна.