Л. Рон Хабърд
Обречена планета (59)

III

Бях СТЪПИСАН!

Погледнах Дукесата и казах:

— Той е знаел през цялото време, че неговият „мистър Джет“ е извънземен! И съвсем типично за Изи, той просто си е държал езика зад зъбите! Но КАК е разбрал? — О, вече бях намерил цаката на Хелър! Хванат на местопрестъплението при грубо нарушение на Кодекса!

— Името на Джетеро беше написано в една квитанция от Флота, залепена от вътрешната страна на часовника, който му бяха дали. А в офиса си в Емпайър Стейт Билдинг Джетеро имаше цяла библиотека на волтариански, включително и волтариано-английски речник. Изи вероятно е разчел буквите и е превел квитанцията. Обаче има още нещо: Утанч-полковник Гейлов докладва на Роксентър, че Афийон е извънземна база. Онези файлове попаднаха до един в ръцете на Изи. Вероятно е събрал парченцата от пъзела и дори когато е открил, че базата е разрушена, е предположил, че някой пак ще дойде или пък ще поддържа връзката и просто е оставил писмото.

— Невероятно! — казах аз. Върнах й превода, след като бях сигурен, че съм си снимал едно копие от него. Проверих тайничко дали записващото ми устройство продължава да работи. — Сега имам още едно име в списъка си: Снелц. Какво се случи с него?

Тя започна да ме гледа много странно. Но каза:

— Снелц се пенсионира като бригаден генерал във Флота преди половин век. Умря преди двайсет години. Но слушай, млади ми Монте, току-що забелязах нещо много странно: въпросите, които задаващ, са свързани със Земята.

Тя насочи пръста си към мен. Помислих си, че са ме хванали. Но тя каза:

— Слушай сега, млади ми Монте, показахме ти всички негови записници и документи, така че ти ТРЯБВА да отразиш цялата кариера на Джетеро. Тя е просто брилянтна! Двете с Хайти трябваше да му досаждаме дни наред, за да позволи поне на вестниците да го цитират. Не иска даже да отговаря на въпросниците на представителите на енциклопедиите: просто им казва: „Вижте в тома от миналата година!“. Те приемат това за заповед и го публикуват като космически изтребител от младежките му години! Направо е невъзможен в това отношение! Никога не си приписва и най-малката заслуга за това, което е направил. А то е МНОГО! Земята беше само една малка, много малка част от него. Всъщност, ако бях на твое място, щях да се откажа от тази част. Твърде маловажна е. Боже мой, даже нахлуването на Колипин беше много по-интересно от нея. Даде на император Мортиай голям урок! Бяхме загубили пет ескадрона и Джет така се разстрои, че грабна разкрибуцания кораб „Възмездие“, отиде право там, спечели войната и постигна мир в рамките на една седмица. А Мортиай, който беше отишъл на обиколка из Калабар, за да види как вървят нещата, чу със закъснение всичко това и се върна на бегом у дома, като си мислеше, че ще трябва да поеме правителството, втурна се в залата на Великия съвет, а Джетеро си седеше там и Мортиай изрева:

— Какво по дяволите искаш да постигнеш като рискуваш живота си в онази проклета война?

А Джетеро се усмихна и попита:​

— Каква война, Ваше превъзходителство? — и му подаде мирния договор.

Тогава дори Мортиай трябваше да избухне в смях, защото Джетеро изглеждаше толкова невинен. Но вестниците нито веднъж дори не СПОМЕНАХА за това! Ние ти позволихме достъп до бележниците и файловете, за да можеш наистина да разкажеш на хората за него.

Усмихнах се. Точно това смятах да направя. Макар и не точно така, както тя го очакваше. Знаех, че един репортер-следовател трябва да бъде много лукав, та й казах:

— На всяка цена ще последвам съвета ви, Ваша милост.

Но дали тя щеше да проследи развоя на нещата, нямаше как да знам.

В този момент котаракът каза „Мяу“, побутна я с лапа, след което, да му се не надява човек, посочи към един от горните прозорци на салона.

Дукесата се обърна и се вторачи. Забеляза нещо в небето. След това скочи на крака и каза:

— О, не! Джетеро се прибира! Идва си един ден по-рано! — Сведе поглед към изцапаното си кожено сако. — Боже мой! Приличам на развалина! На никого не е казано какво да се приготви за вечеря!

Тя хукна от салона към останалата част от къщата.

Котаракът полетя през вратата към мястото за кацане в Роуз парк.

Аз последвах котката.