Л. Рон Хабърд
Катастрофа (66)

Втора глава

Хелър се събуди съвсем бодър, бе преодолял умората от прескачането на няколко часови пояса. Разбира се, космонавтът спи, когато свари, защото щом стъпи на някоя планета и все се оказва, че денонощията там не съвпадат с времето на кораба.

Котаракът не се виждаше никъде. Джет натисна бутона на звънец, за да съобщи, че се е събудил.

Влезе Джовани. Носеше смокинг на закачалка. Беше от лек, черен плат със синьо-черна кадифена яка.

— Тя каза да ти купя някакви дрехи, ама каквото имаха, не ми хареса. Обаче ей тая дреболия ще ти пасне като ръкавица, ушита е по поръчка за един от главатарите. Само че въобще не я облече, гръмнаха го. Ето и риза от черна коприна, черна папийонка и черна шапка. Нали е страхотно?

— За пръв път ми е да воювам, облечен в смокинг — сподели Хелър.

— Нищо, познавам те аз. Имаш стил. Едва не се успа. Май доста хора си очистил, за да капнеш толкова. Вече е шест вечерта и Бейб накара Грегорио да ти сготви такава вечеря, че масата се огъна. Истински италиански гозби, каквито обичаш.

Хелър стана и набързо се обръсна. Облече смокинга — беше му по мярка и не пречеше на движенията.

— Ей на това му викам аз традиция — каза Джовани, докато му подаваше черната шапка. — Само да хванеш в ръце някой старовремски автомат и все едно си от бандата на „Свети Джо“, дето въртяла търговията с пиячка при сухия режим. Е, сега дрехите ги правят с друга кройка, ама на Бейб страшно ще й допадне.

Хелър излезе от спалнята. Бейб вече седеше до масата и го чакаше. Бе облякла бежов костюм за сафари с широка яка и рубинени копчета, подходящ за гангстерска война според нея. Тя го огледа с доволна усмивка, възхити се на вида му и го настани до себе си. Потрепваше от вълнение, направо сияеше. Напълни му чинията с антипасто.

Котаракът явно бе успял да се сприятели с нея. Седеше на столче пред масата и се държеше възпитано, макар и вече да бе опразнил сребърна купичка със сметана.

— Всичко ли е уредено? — попита Хелър.

— Разбира се. Хайде, нахрани се. Много си отслабнал.

Хелър си напълни устата, но не млъкна.

— А онези там ли ще бъдат?

— Знам ги аз тези „бибипци“ — увери го Бейб. — Всяка събота към единайсет вечерта се събират на банкет, за да си получат рушветите. И това продължава вече десет години. Ще се съберат и тази вечер. Проверих.

— Никога ли не носят оръжие?

— В присъствието на Фаустино? Джером, ти си правиш майтап. Разбира се, пред вратата ще стоят телохранители, а из цялата сграда ще има разположени soldati. Точно от тях ще трябва да се пазиш. Винаги са нащрек в събота вечерта. Естествено, самият Фаустино ще има нещо в кобура. Като гледаш как очичките му са плувнали в лой, няма да повярваш колко точно стреля. Ако се стигне до „или ти, или той“, постарай се той да ритне камбаната. Грегорио! Донеси още антипасто!

Хелър не беше сигурен дали ще се справи и с първата си порция.

— Изяж си вечерята — подкани го Бейб. — Заприличал си на пръчка! Имам добри новини за тебе. „Кон Едисън“ бяха принудени да спрат всички централи, които работят с течно гориво. Сега целият град разчита само на електричеството от централите с въглища и водните каскади. Никакви реклами по сградите, угасили са дори уличните лампи. Приятно, как ти се струва! Хайде, обърни повече внимание на вечерята, имаме предостатъчно време. „Свети Джо“ винаги казваше, че е по-добре да застреляш някого, без да ти куркат червата от глад, освен ако не те чака богата трапеза в „Сардине“.

Грегорио донесе препълнена купа спагети, но Хелър реши да не посяга към нея. Веднага на масата бяха оставени и чинии с лазаня и равиоли. После трябваше да се тъпче с фетучини, ригатони, качиаторе, маникоти, пармиджана, накрая и лингуине с червен и бял миден сос. Само италианска кухня, приготвена специално за него. Когато се появиха огромните порции сладолед, вече нямаше сили дори да си отвори устата.

Бейб отиде в салона и пусна „Полета на валкириите“ и каза:

— Това ще улесни храносмилането ти. Седни и се отпусни. Слънцето залязва чак към осем часа.

Хелър потъна в креслото. Едва мърдаше. Бейб седна на крайчеца на дивана, потръпваща от нетърпение. Макар и вече на средна възраст, тя бе запазила красотата си на някогашна млада хористка в „Рокси Тиътър“. Но сега очите й проблясваха гордо и опасно.

— О, ще го довършим този Фаустино.

След малко Хелър каза:

— Хайде да си уточним графика.

Той изписа цяла страница от бележника си, откъсна я и я даде на Бейб, която погледна написаното й усмивката й замръзна.

— Чакай малко, Джером. Тук пише — когато те видя да излизаш през прозореца. Както си представях плана, ти щеше да кацнеш с хеликоптер на покрива и щом свършиш твоята част от работата, ще държиш Фаустино за яката и ще чакаш атаката на основните сили. И така да е, пак е твърде опасно за тебе. Представях си, че ще се спуснеш в банкетната зала през вентилационната система.

— Е, прилича малко на хеликоптер. Просто не ви обясних подробностите.

— Но това е лудост! Не позволявам да скачаш през прозорците. Не, Джером. Ако настояваш, отменям всичко. Ами ако ПАДНЕШ!

— Имам осигурително въже — успокои я Хелър.

— Ох, въобще не ми харесва. Дали да не ти наема каскадьор!

— Няма време — напомни Хелър.

— Вярно. Какви са тези „интервали между гръмовете“? Тук пише „десетия гръм“. После има… Ох, Джером. Искам да внимаваш с експлозивите. Не мога ли поне да ти намеря специалист за тези неща? Къде е Бумбум?

— В момента не е на разположение. Не се тревожете за мен, мисис Корлеоне. Следвайте този график и всичко ще мине като по вода.

— Е, така да бъде. Но във вода можеш и да се удавиш. Все едно, ще се постарая да бъда добър генерал. Обаче настръхвам като си представя как се промъкваш през прозорец на тридесет и петия етаж. Да не си посмял да паднеш, чу ли?

— Обещавам.

— О, ако можеше „Свети Джо“ да е тук! Как щеше да се радва! Самия. Фаустино! Горя от нетърпение да видя каква гримаса ще направи жената на кмета!