Л. Рон Хабърд
Катастрофа (24)

Четвърта глава

Куршумът разтресе ребрата ми.

В този миг видях как ме гледаха нейните големи черни очи. Бяха студени и безмилостни!

Хелър ме запрати напред.

ТЯ ПАК СТРЕЛЯ ПО МЕН!

Внезапно отлетях наляво. Хелър вече стискаше ръката на Утанч с оръжието. С едно силно дърпане той я вкара в стаята и я завъртя. Утанч падна.

Хелър се метна върху нея като тигър!

Пистолетът беше в лявата му ръка, притиснат към нейната шия!

Засега не ме наблюдаваше и аз веднага изпълзях настрани като рак към желаната плочка на пода. Завъртях я. В хангара зазвуча сигналът за тревога, който щеше да събере хората от базата.

Ликуването ме заля като вълна. Тогава забелязах, че по пръстите ми се стичаше кръв. Бях ранен!

Шокът от ударите на куршумите отслабна и аз потънах в червения въртоп на болката.

Сякаш цялата стая се завъртя и се надигна. Предмети се набиваха в зрението ми, като че нямаха никаква връзка с останалото. Счупеният екран на Крек. Пръснатият по пода хероин. Отново плътно затворената врата към тунела. Бясно ритащите по пода крака на Утанч.

Хелър вече не насочваше пистолета към нея. Душеше я с лявата си ръка!

Утанч гледаше диво. Бореше се, извиваше се, опитваше да се освободи.

Тогава видях, че Хелър вършеше нещо ужасно. Той я събличаше!

Въпреки болката съвсем ясно осъзнах, че е полудял. Нима искаше да я изнасили?

Със свободната си ръка той съдра от нея жакета и го захвърли в ъгъла. Пръстите му се забиха под колана и дръпнаха с все сила. Смъкна шалварите и ги метна след жакета. Безмилостната ръка сграбчи бикините й и ги разкъса!

Утанч се гърчеше гола под него.

Всеки мускул свит от напрежение, тялото й се изви към мен.

Взирах се през розовата мъгла на болката и не можех да повярвам на очите си.

УТАНЧ БЕШЕ МЪЖ!

Гледката ме удари като още един куршум. Стомахът ми се сгърчи.

Значи откакто тази твар се появи във вилата, ПРАВИЛ СЪМ СЕКС С ПЕДЕРАСТ!

Повърнах.

Хелър притискаше мятащото се тяло към пода. Без сутиен пред очите ми се разкриха обезкосмени, но несъмнено мъжки гърди. Хелър опипа гърба на извратения тип. Промени положението на тялото си и хвана нещо, залепено на крака на педераста. Дръпна и Утанч писна. Хелър държеше плосък портфейл.

Заклещи с коляно борещия се противник и отвори портфейла. Прочете на глас:

— Полковник Борис Педалов от руското КГБ!

Хелър ме погледна през рамо.

— Ако съществото тук ти е било любовница, това е нарушението на Кодекса на всички времена! Значи си приютил агент на руските тайни служби! Нарочно ли го направи?

Аз повърнах пак.

Хелър се обърна към педераста.

— По-добре веднага започвай да говориш! С какво се занимаваше тук?

Той леко отхлаби хватката върху гърлото на противника си и от разкривените устни се изля поток мръсотии — на руски, английски, френски.

Хелър протегна ръка към най-близката купчинка хероин. Взе пълна шепа.

— Ако не говориш, ще ти натъпча това в гърлото!

Утанч писна и се замята трескаво.

— Русия вече не съществува — заяви Хелър. — Няма кого да предадеш. Говори!

Ръката с хероина доближи устата на Педалов.

— Животно! — кресна извратеният.

— Искам информация! — натърти Хелър. — Съобщи ли в Москва за тази база?

— „Бибипец“! — писна Педалов. — Русия щеше да победи всички! Щяхме да владеем света! Създадохме най-голямата шпионска мрежа в историята на човечеството!

— Информация! — настояваше Хелър.

Смъртоносните кристали хероин докоснаха извратените устни. Полковникът ги изплю.

— Издържах цялата ни световна шпионска мрежа с хероин и пари от тази база. Сега всичко рухна. Убий ме!

Стомахът ми вече нямаше какво да изхвърля. Овладях се. Бях дал сигнала за тревога. Колкото повече се бавеше Хелър тук, толкова по-добре щяха да се организират хората в хангара. Макар да бях ранен, не всичко беше загубено.

Педалов още се боричкаше с Хелър.

— Съобщи ли за базата? — упорито питаше Хелър.

— Да, да, да! — изръмжа полковникът, докато плюеше белите кристали. — Знаех, че сте извънземни, откакто този тъп „бибипец“ си въобрази, че ме е купил миналата есен!

Хелър пусна хероина на пода. Докопа намотка въже от един рафт. Докато връзваше шпионина, той ми каза:

— Всеки път, щом си помисля, че съм стигнал до дъното на твоите престъпления и не е възможно да си паднал по-ниско, ти пак ми поднасяш някаква изненада! За това нарушение на Кодекса непременно ще те екзекутират.

Впих яростен поглед в него, а той залепи устата на Педалов. Още не бях обречен. Изпълваше ме увереност, че след броени минути Хелър ще бъде мъртъв. И сега го мразех с нова сила, защото ме лиши от любовта на моя живот — от Утанч! Тя си отиде завинаги.