Л. Рон Хабърд
Катастрофа (28)

Осма глава

Малко преди зазоряване Хелър излезе до полето, издигна влекача и го спусна в хангара през електронната илюзия.

Въпреки теснотията на хангара, той успя да го приземи водоравно в единия край.

Котаракът чу гласа на графиня Крек и излетя през въздушния шлюз като управляема ракета. Мяукаше ужасно. По това време графиня Крек ме охраняваше. Котаракът се блъсна в корема й, тя го поздрави и започна да го чеше, изобщо престана да ми обръща внимание. Но нямаше как да се възползвам от това. Бях вързан за стола.

Разиграващата се наоколо сцена ме отвращаваше. Всички екипи на базата се мотаеха из хангара и чакаха кацането на влекача. Дотогава не се бях замислял, че те до един са изгнаници, осъдени за всякакви престъпления и обречени да прекарат тук остатъка от живота си. Дочувах подмятания от рода на „Помисли само, пак ще видим Модон“, „Представи си, отново ще се разхождам из градовете на Флистен, без да се крия“. Отвсякъде до ушите ми стигаше общата въздишка — „О, нима ще можем да се върнем у дома!“

Някои от тях намериха боя и нарисуваха символа на Флота — златен кръг, пресечен по диагонала, на бледосин фон — върху „бутилките“ на Апарата на нараменните си знаци.

Хелър съсипваше цялата база!

Една чудесна сбирщина от престъпници устремно падаше в бездната на доброто!

Е, нямаше да извлекат голяма полза от това. ИСТИНСКОТО действие ще започне, когато Хелър изпита на собствения си гръб последиците от преврата на Ломбар.

Когато влекачът кацна, хората доста оживено обсъждаха повредите по кърмата. И без това мразеха пилотите-убийци дори повече, отколкото ненавиждаха антиманкосите, а сега на висок глас ги проклинаха за случилото се с влекача.

Двама стражи дойдоха да сменят графиня Крек. Тя също доближи влекача, за да разгледа. Изохка и закри устата си с длан.

— О, Джетеро — промълви графинята, — могли са да те убият.

Той стоеше до шефа на ремонтния екип.

— Скъпа, само няколко драскотини. А електродните накрайници на кабелите са се стопили. Линк твърди, че ще оправи всичко за два-три дни.

— Джетеро… ами ако бяха улучили самия кораб! — възкликна графиня Крек. — Колко съм доволна, че имам под ръка начин да ти осигуря по-спокоен живот.

— За какво говориш? — попита Джетеро.

Знаех, че говореше за фалшификатите. Тя си представяше, че ще го назначат в щаба, в Дворцовия град, ако успешно се справи с тази мисия. Освен това си въобразяваше, че Императорът ще я помилва и ще й върне родовите Имения. Но я очакваше ужасна изненада. Щом изрови фалшификатите от незнайното им скривалище и опита да ги представи на Императора за подпис, тя и Хелър ще бъдат екзекутирани за подправяне на височайшите документи.

— Не мога да ти кажа — обясни графинята. — Засега е тайна. Но мога да те уверя, че нямам намерение да допусна през целия ни живот разни хора да стрелят по съпруга ми! Какво ще си помислят децата? — А имаме ли вече деца? — учуди се Хелър.

— Не, още нямаме, но непременно ще имаме. И те ще имат право на жив и здрав баща. Според мен трябва да се върнем у дома при първа възможност.

Шефът по ремонта каза, че имал необходимите уреди и части. Хелър и Крек влязоха в кораба и останаха там доста дълго. Когато излязоха, бяха пременени с нови дрехи и макар графинята да не бе избрала твърде неземен тоалет, стана ми ясно, че си бе оставила основната част от гардероба в луксозните задни помещения на влекача.

Фахт Бей се примъкна до Хелър.

— Сър, какво да правим с арестантите?

Проклетият изменник никога не ме бе наричал „сър“.

— Сложете руснака в някоя от килиите. Не освобождавайте и онзи чернобрад мъж от „Греб Манхатън“. Отиваме в болницата и ще откараме там и престъпника Грис.

Прахд още беше в базата, качихме се в неговата кола и след малко пристигнахме в болницата.

Явно не им бях първа грижа, но все пак ме отведоха в операционна зала и ме вързаха с ремъци за масата.

Сестра Билдирджин, най-последната от съпругите ми, влезе в залата. Изгледа ме, сякаш бях кошче за боклук. Без да се бави, тя притисна маската с упойващ газ към лицето ми и повече нищо не видях.

Към средата на следобеда се събудих в болнична стая. Бях вързан за леглото, котаракът се бе настанил върху мен, впил зъл поглед в лицето ми, а сестра Билдирджин стоеше до прозореца.

Забеляза, че се опомних. Подхвърли ми двата куршума.

— Не са те улучили.

— Как да не са ме улучили! — възмутих се. — Ясно усетих ударите на куршумите.

— Не са те улучили, където трябва. Ако въобще имаше някакво чувство за приличие, щял си да застанеш малко по-наляво. И сега аз щях да бъда една уважавана вдовица.

— Ах ти, „бибипко“! — изръмжах аз.

Котаракът изфуча и вдигна лапа да ме одере.

— Искаш ли да видиш сина си? — попита сестра Билдирджин.

Чак сега забелязах, че коремът й беше почти плосък. Значи вече се бе отървала от товара. Бърз пресметнах на пръсти. Онзи ден, когато ми СКОЧИ при връщането ми от Ню Йорк, въобще не беше преди девет месеца.

Тя излезе и се върна с нещо, омотано в пелени емблемите на болницата. Протегна го към мен.

— Слушай — възразих, — това е невъзможно. Не е минало достатъчно време.

— Роди се малко преждевременно — каза тя. — Я го виж.

Бебето си беше напълно оформено.

Примигнах. Очите ми са кафяви. Косата ми е кестенява. Очите на сестра Билдирджин са черни, както и косата.

НО ДЕТЕТО ИМАШЕ ЯРКОЗЕЛЕНИ ОЧИ!

И коса с цвят на слама.

ДОРИ В ЛИЦЕТО ПРИЛИЧАШЕ НА ПРАХД!

Изръмжах:

— Трябва да си го заченала още в първата нощ след пристигането на доктора тук!​ — Тя се усмихна загадъчно.

Е, и така можеше да стане, ако не беше отказал да му плащаш.

Изпъшках. Прахд ми връщаше тъпкано за всичко.

— И както потръгнаха нещата — продължи сестра Билдирджин, — твоят син ще бъде доста богат, когато решиш честно да платиш откупа за мен и наредиш на банката да преведе парите.

— Първо ще се срещнем в ада! — изревах аз.

Бебето се разрева. Котаракът ме одраска.

Сестра Билдирджин многозначително сведе поглед към слабините ми.

— Май ще трябва да посъветвам доктор Мохамед да ти направи още една малка операция.

Свих се от уплаха. Разбрах за какво намекваше. Щяха да ме превърнат в евнух!

— Добре де — излъгах, — ще се погрижа за плащането.

Но точно в този миг добавих още една точка към плана си. Прибирам се вкъщи и връчвам Хелър и — Крек на Ломбар. После се връщам тук и оправям всички поразии, които причини Хелър с неговата евтина енергия. Накрая, за десерт, грижливо уреждам страшна смърт за всеки турчин, свързан с тази болница и с базата! Включително за сестра Билдирджин и нейното „бибипско“ бебе!