Л. Рон Хабърд
Катастрофа (22)

Втора глава

Мисля, че Хелър беше доста зашеметен не само от моята измислица за графиня Крек, а и от катастрофата, която, без да иска причини заради намесата на пилотите-убийци.

Налагаше се да изчакаме на място до вечерта. Хелър не ми позволи да включа телевизора. И без това бях сигурен, че програмите преливат от сочни новини за гибелта на Русия. Специалистите по връзки с обществеността, работещи за Роксентър, сигурно тормозеха масмедиите, за да разтръбят как той подготвя спешни спасителни операции. Но едва ли някой трябваше да си губи времето с това. Не ми се вярваше да има мнозина оцелели в европейската територия на Русия. Беше твърде вероятно шведите просто да нахлуят, за да приберат каквото имаше за плячкосване и да присъединят тези земи към държавата си. А така наречените сателитни държавици щяха да се отърват от руското господство. Да, съотношението на силите в света се бе променило много сериозно. Роксентър сигурно се побъркваше от усилията да измисли начин за запазване на напрежението, от което толкова добре печелеше. Казах на Хелър каквото мислех.

— Никой не може да обвини никого за станалото — рече ми той. — Всеки астроном в северното полукълбо е уверен, че това е природно бедствие. Сега планетата няма да се самоунищожи с атомна война и това е единственото, което малко ме утешава. Така че млъкни. Повече нищо не искам да чувам за случилото се.

Зае се с някакви изчисления, но явно не те занимаваха ума му, а очите му все се стрелкаха да проверяват положението на Слънцето, докато висяхме петстотин мили над Турция.

Към средата на следобеда влекачът заговори:

— Моят тридесет и трети мозък изчисли, че сега ядрото на планетата ще се върти малко по-близо до нейната ос. Обаче процесът на регулиране ще продължи значително повече, защото ударът беше под твърде остър ъгъл. Разполагам с резултатите. Искате ли да ви ги съобщя?

— Не — отвърна Хелър, вперил очи в часовника.

Около шест часа местно време сенките долу вече бяха много дълги. Хелър отиде в задните помещения и след малко се върна в пилотската кабина, облечен в черно и преметнал през рамо чанта с инструменти.

Свали веригата от мен и ме отведе в каютата на инженера. Позволи ми да взема някои от дрехите, които бяха оставени там.

Още се преобличах, когато той влезе в кухничката, за да ми намери някаква храна.

Тогава намерих нещо.

Не можех да повярвам на късмета си!

В якето, което избрах, имаше скрит нож! Острието беше дълго пет инча и добре наточено. И плътно прилягаше към ребрата ми отляво!

Когато Хелър ми донесе пълна чиния и кутия с напитка, грижливо се постарах да изглеждам все така мрачен.

— Има едно напълно изоставено поле — казах му, — на около три мили от базата. Разположено е в гънка на планината и няма големи камъни по него. Собственост е на базата, но почвата е твърде изтощена, затова не го дават на арендатори. Ако кацнем там след здрачаване, само трябва да минем оттатък хълма и ще излезем на път, който води право към вилата. По него също почти никой не минава. Ще мога да те преведа от там, но трябва да се вслушваш в съветите ми и да правиш каквото ти кажа.

Той не ми обръщаше кой знае какво внимание. Зяпаше часовника от коридора. Знаех какво го измъчваше. С цялата си душа искаше да ми вярва, но вътрешният глас му подсказваше, че може би го лъжа. Доста пребледнял ми се виждаше. И ръцете му трепереха едва забележимо.

Внимавах да не се издам колко съм доволен от състоянието му. Истинска бомба хвърлих в душата му. Положението ми се промени напълно. Той вече ставаше небрежен и разсеян!

Тъмнината се сгъстяваше над земята долу.

В пилотската кабина Хелър старателно въведе координатите на полето.

Най-после земята под нас потъна в мрак.

— Да тръгваме — каза Хелър и посегна към контролното табло.

Не смеех да дишам. Само след час-два щях да бъда свободен, за да залича веднъж завинаги надеждите на Земята да има евтина енергия. Роксентър трябваше да бъде спасен!

И съвсем скоро трупът на Хелър щеше да се присъедини към безжизненото тяло на графиня Крек.