Л. Рон Хабърд
Катастрофа (14)

Трета глава

След около половин час той се върна през въздушния шлюз и свали скафандъра си.

Влезе в пилотската кабина. Държеше две неща в ръка. Подхвърли ги към мен и предметите издрънчаха на пода.

— Сигурен съм, че си знаел за монтирането им — каза Хелър. — Желанието да ги запазиш в тайна можеше да ти струва живота.

— Не се сетих, че е толкова важно — отвърнах аз. — А и след като ги махна, с нищо няма да попречиш на другите пилоти-убийци да ни открият. Ще засекат нарушенията в пространството от двигателите на влекача. Щом отново доближиш планетата, другото летящо оръдие ще ни намери. — Изведнъж ми хрумна нова идея. — Защо просто не ме отведеш на Волтар?

Докато се взирах в него, не смеех да дишам. Ако го подлъжа да ме върне у дома, ще си бъда свободен и доволен. Ломбар Хист мразеше Хелър, който не знаеше, че Хист вече контролираше и самия Император.

— Ти си ми най-дребната грижа — отсече Хелър. — Имам да върша други неща. Трябва да се подготвя за тази черна дупка.

Потреперих. Това сигурно беше опасно.

— Какво те интересува съдбата на тази планета? — попитах. — Защо не я забравиш, нека се върнем в нашия свят.

— Планетата е хубава — каза Хелър. — И ако не изпълня мисията си, тя скоро ще стане необитаема. След по-малко от век ще бъде толкова похабена, че ще се превърне в безлюдна пустош. Нима не те е грижа какво ще се случи с тези пет милиарда души?

— Отрепки — промърморих аз.

Веждите на Хелър се вдигнаха учудено.

— Е, предполагам, че всеки съди по себе си — рече ми той.

Побеснях от обидата. Той не се ли досещаше, че говори с бъдещия Шеф на Апарата? О, ще му върна тъпкано за всичко!

Отвори люка към машинното отделение и го подпря. Можех да наблюдавам Хелър от мястото, където ме бе оставил. Правеше нещо много странно. Докато на Волтар преоборудваха влекача, вмъкнаха в тясното пространство на машинното отделение резервен преобразувател на времето. Дори се наложи да отворят влекача откъм носа. А сега Хелър отваряше с ключ капака на огромния цилиндър.

Надписът на табелата ясно предупреждаваше, че цилиндърът дори не бива да се пипа и че може да ти откъсне ръката, ако бръкнеш вътре. Обаче Хелър се канеше да вдигне капака.

— Заради тебе ще гръмнем! — креснах му.

Той въобще не ми обърна внимание. Вдигна тежкия капак и най-спокойно напъха ръцете си вътре!

Свих се в очакване ръцете му да се разпаднат.

Нищо не се случи.

Хелър извади голям увит предмет. Внесе го в пилотската кабина и го разопакова.

ЛАЗЕРНО ОРЪДИЕ!

Какъв подъл хитрец! Значи това въобще не беше резервен преобразувател на времето! Бе измислил как да вкара във влекача разни устройства и да ги скрие така, че никой да не ги пипне.

Хелър отвори няколко капака в тавана на кабината. Натика вътре лазерното оръдие и го нагласи върху предварително подготвената основа. Поискаше ли да стреля с него, носът на влекача щеше да се отвори и оръдието щеше да се насочи в открития космос.

Хелър извади от скривалището втори уред. Не знаех за какво служеше. Закрепи го на мястото му до лазерното оръдие.

— Защо не ги монтира, преди да се бием с пилотите-убийци? — изскимтях аз.

— А, не могат да се използват като оръжие — обясни той. — Не биха навредили с нищо на онзи кораб.

Примигнах. Все пак приличаха на оръжия. Хелър ги свърза с част от контролното табло, което според мен беше предназначено точно за прицелване и стрелба.

Затвори капаците на тавана и вече не виждах двете устройства.

Той се върна при цилиндъра и започна да вади неща, които като че бяха пръти от разглобена клетка. Занесе ги във въздушния шлюз и ги струпа там. Добави още предмети към купчината. Накрая затвори капака на цилиндъра.

Заключи люка към машинното отделение и седна пред визьора на телескопа.

— Ето една много приятна наглед първична черна дупка. Корки, ускори и насочи скенерите си към нашата цел. Използвай всички постъпващи данни за необходимите изчисления.

Влекачът стремително се понесе напред.

— Ти наистина ли ще стреляш по тази черна дупка? — попитах го. Явно Хелър се бе побъркал. — Нали ще погълне всичко безследно. Че и нас би могла да изстреля в някоя друга вселена!

— А, онези неща не са за черната дупка — увери ме Хелър. — Само си подготвям всичко предварително.

Какво ли бе намислил? Ако можех да науча плановете му, току-виж го накарам да направи нещо, което ще ме улесни да го проваля.

— Все пак за какво ти е притрябвала черната дупка? — попитах го.

— Ще послужи като евтин източник на енергия. Когато приключа всичко, хората на Земята въобще няма да се нуждаят от петрол.

О, Богове, той се канеше с един замах да довърши Роксентър! Нима не проумяваше, че всяко добро решение на енергийния проблем би съсипало монопола на Роксентър? Непременно трябваше да измисля някакъв спасителен ход!

— Гладен ли си? — небрежно попита Хелър.

Тъкмо реших, че говореше на мен, но се оказа, че се грижеше само за своя котарак.

— Мяу — отговори зверчето.

— Корки, наглеждай арестанта — заповяда Хелър.

Изругах безгласно. Първо ме пазеше някакъв си котарак, а сега ме предадоха за охрана на един роботизиран влекач! Нямаше ли край тази грижливо пресметната поредица от унижения?

Чувах гласа на Хелър от коридора.

— Виж, това е каютата на първия помощник-капитан — говореше той на котарака. — Значи вече си повишен. Ето ти една кутия да се облекчаваш в нея. Това ти е възглавницата. Тук ти е паничката за вода, тази чинийка също е твоя. Сега какво би предпочел — пилешка консерва или риба тон? Добре, значи риба.

Чувах как си приготвяше нещо за ядене в кухничката за екипажа. След малко се върна, отпиваше от кутия горещ главотръс. Котаракът също се върна, облизваше си лапичките. От това търпението ми се изчерпи.

— А мен няма ли да нахраниш? — попитах.

— А, не знаех, че отрепките заслужавали да ядат — отвърна Хелър.

— Пак ме обиждаш — оплаках се.

— Не ми се вярва да е възможно — спокойно възрази Хелър, докато си пиеше горещия главотръс.

Тресях се от ярост.

— Според уставите арестантите трябва да бъдат хранени!

Това подейства, Хелър ми подаде кутията.

Надигнах я.

Беше празна!

— Богове, как ме мразиш! — изръмжах аз.

— Да те мразя ли? Това е твърде силна дума, Грис. Човек не си хаби омразата за едно гнусно насекомо.

Така стиснах кутията, че се натроши.

— Нека си изясним нещо веднъж завинаги — продължи Хелър. — Ти подмами моето момиче към смъртта й. Дори нямам желание да вляза в кърмовите помещения на влекача, защото там всичко ще ми напомня за нея. А ти ми досаждаш с дрънканици за дълг и устави. Не прекалявай. Длъжен съм да те отведа, за да бъдеш съден. И уставите забраняват арестантите да бъдат убивани. Грис, само това са причините ти да си още жив. Но не те мразя. За да намразя някой, той трябва поне нещо да представлява. Сега млъквай, защото имам работа.

Студеното, безстрастно презрение в гласа му беше като нож, ровещ из вътрешностите ми. Хрумна ми нова, ужасяваща мисъл. Ако той узнаеше, че аз лично съм убил графиня Крек, дори чувството му за дълг нямаше да го възпре. Досега не бях осъзнал каква голяма опасност ме заплашваше. О, непременно трябваше да се измъкна от сегашното си положение. Смръщих вежди от усилията да се съсредоточа. Беше възможно да не доживея дори до съдебния процес!