Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (9)

Глава 7

Отбих се в „Хендерсън хаус“ на път за вкъщи, но нямаше промяна. Майка ми все още беше със затворени очи. Останах при нея около час. Не й говорих този път, просто седях.

Два пъти проверих мобилния си телефон, за да се убедя, че е включен. Включен беше.

След като оправих възглавницата се обърнах да си вървя и здравата се стреснах, когато видях Тони Колиозо да стои на вратата. Очите му бяха някак замъглени, далеч оттук.

— Тони?

— Здрасти, Джак. Как е майка ти?

— Все същото. А баща ти?

— И той така.

Чудех се дали трябва да се извиня, че вчера нахлух така в стаята, но си помислих, че може би той трябва да се извини, че беше толкова груб и в крайна сметка реших, че никой от нас не трябва да се извинява, защото, ехо, родителите ни умираха!

— Изглеждаш добре — каза Тони, без да ме гледа.

Предполагах, че изглеждам ужасно, но все пак му благодарих.

Тони се усмихна:

— Доскоро. — След това излезе.

Странно. Може би беше пиян или надрусан. Или може би се беше отбил да ме покани на среща, проверил бе стоката и бе решил да пасува.

Пак оправих възглавницата на майка ми, целунах я по бузата и се отправих към асансьора. Тони не беше в коридора, нямаше го във фоайето, нито на паркинга. Нямаше значение. Умът ми беше зает с Лейтъм, а не с Тони, така че не се размотавах.

Господин Фрискърс ме посрещна доста топло, когато се прибрах, изрева и после избяга, щом прекосих прага. Спрях алармата и сложих резето. Време е да планирам важната вечер.

Направих си вечеря, като кулинарните ми умения се увенчаха с тостер. Нахраних пощръклялата котка, сложих телефона си да се зарежда, сложих 38-калибровия си пистолет до леглото, смених си облеклото с една тениска и ново бельо. Изчистих си лицето, изядох си сандвича, измих си зъбите и включих телевизора. Когато става дума за прочистване на женско съзнание, по-добре действа телевизионна сапунка в сравнение с мозъчна терапия. Скочих в леглото, готова да превъртам каналите.

До телевизора, все още в торбата, стояха касетите на Корк.

Те сякаш ми присвяткаха като прожектор.

Отстранена си от случая, Джак. Не е нужно да гледаш как измъчват още хора. И така си имаш достатъчно грижи.

Оставих телевизора на някаква игра, но се взирах в торбата. Превключих на кулинарно предаване, но все още гледах торбата. Опитах с комедийно шоу с участието на топ комедианта на деня.

Проклетата торба непрестанно ми привличаше вниманието.

Изпълзях от леглото си. Взех касетите и ги занесох в кухнята.

Господин Фрискърс беше заврял муцунка в купичката си. Изсъска ми, когато прекъснах лакомията му. Изсъсках му и аз и оставих торбата на плота до мивката. Котето дотича и ме одра.

Отскочих, блъснах торбата и по пода се разпиляха папки. Глезенът ми се сдоби с три малки резки, не много далеч от други одрасквания, които бяха вече заздравели, но малко под пресните рани, които бяха на сантиметри нагоре по крака.

— Проклето коте!

И винаги ме драскаше по левия крак. Няколко пъти вече ме беше белязал, но винаги по левия крак. Садизъм с последователност.

Откъснах парче от домакинската хартия, попих кръвта с нея, а със свободната си ръка събрах папките. Стиснах досието на Даян Корк и спрях.

Неканен образ проблесна в съзнанието ми за първата ми среща с Даян Корк, полугола, кървяща в мазето на Чарлз Корк. Спомних си нейното молещо, плачещо лице. Жестоките й рани, които кървяха. И още нещо. Нещо познато.

Прелистих папката, но нямаше снимки на раните. Имаше логика; случаят беше приключен и доказателствата не се пазеха вече.