Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (52)

Глава 50

Обзе ме спокойствие. Същото, което усетих в банята на Даян Корк, докато къщата гореше около мен. Взирах се в Холи, някъде на около петнайсет метра от мен, с ослепителна усмивка на идеалното й лице и знаех, че ще умра.

Холи беше по-добра от мен. Тя изигра мен и Хари като първи глупаци. Това, което каза за опознаването и болката, беше вярно. Ако ме беше отвлякла и просто убила, щеше да е лошо. Но да ме сполети от някого, когото познавах, имах му доверие и от когото не очаквах — това беше като удар в лицето.

И за да добавим сол в раната, тя току-що уби най-добрия ми приятел и щеше да убие мъжа, когото обичах, мен и котката ми. Дори глупавият Хари успя да намери малко местенце за себе си в душата ми. Много малко местенце, но все пак ми беше слабост.

Погледнах Лейтъм и му промълвих: „Съжалявам!“. Той плачеше, което ме накара да се чувствам по-зле.

В ума си казах сбогом и на Хърб, и на майка си.

— Хайде, Джак! — извика Лейтъм. — Можеш да се справиш!

Но като гледах Холи знаех, че не мога да се справя. Тя можеше да изстреля десет куршума в гърдите ми, и то преди да успея да стрелям въобще. Жената беше по-добра от мен във всяко едно отношение. Нямаше да направи тази малка сценка, ако не мислеше, че ще спечели.

— Когато кажеш, Джак. Или предпочиташ да се пробвам с Лейтъм първо?

Коленете ми бяха омекнали. Устата ми пресъхна. Ръцете ми се тресяха повече от тези на Бъд.

Не можех да спечеля.

Лейтъм каза:

— Можеш да се справиш, Джак! Обичам те!

Не можех да спечеля.

Хари промълви:

— Джаки, просто пречукай гадната кучка и да си ходим вкъщи.

Не можех да спечеля.

Холи каза:

— Или мога да си поиграя на тази игра с Господин Фрискърс. Не мисля, че той ще е толкова изплашен, колкото си ти в момента.

Не можех да спечеля. Не можех да спечеля. Не можех да спечеля.

Но, по дяволите, поне можех да опитам.

Хванах „Глок“-а и го извадих от колана си, насочих го напред и пристъпих — Холи стреля в тялото, а тяло е по-трудно да се уцели — ръката ми беше изпъната и видях как очите й се разширяват, хвана оръжието си и стреля първа. Но аз нямаше да позволя да бъда измамена, като се опитам да я изпреваря. Исках да съм сигурна, че ударът ми ще се зачете, затова се прицелих внимателно и почувствах вятъра, когато сачмите пронизаха въздуха пред мен, натиснах спусъка и стрелях.

Главата й се отметна назад, все едно беше закачена на панти. Тя се просна на цимента, а оръжието й отхвръкна в тъмнината.

Радостни възгласи от Хари и Лейтъм. Отидох до Холи, видях как кръвта се стича по лицето й, след това закуцуках към Фин и сложих ръка на врата му, за да намеря пулс.

Той ме изненада, като си отвори очите.

— … гумени…

Облекчението, което почувствах, можеше да се докосне.

— Ще извикам линейка, Фин. Ще се оправиш.

— Куршуми… — измуча той. После повтори — гумени.

Гумените куршуми бяха специални патрони, които полицията използваше при масови безредици. Направени от каучук. Не бяха смъртоносни.

Погледнах към масата и видях оборудването на Холи за правене на куршуми.

Чух Хари и Лейтъм да ми викат, точно когато тя ме ритна отзад.