Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (41)

Глава 39

Разпитваха ме повече от шест часа.

Вече бях предупредила Холи, че най-бързият начин да излезем от ситуацията е да кажем истината. Което и направих. Казах, че съм взела в Индиана цивилен, за да разпитвам заподозрян, а след това сме отишли в моргата — нищо от това не беше предвидено в полицейските процедури.

Но възпирането на сериен убиец все още означаваше нещо в очите на щатския прокурор, а Калев Елисън беше истински убиец.

Като оставим настрана ужасяващата картина в мазето. Калев Елисън имаше почти 20 касети с извършени убийства, много от тях бяха дубликати на колекцията на Чарлз Корк, а някои — нови. Калев беше по-умен от Корк — беше пазил лицето си от камерата — но не чак толкова; оръжията, които беше използвал във видеозаписите, бяха намерени в неговия апартамент. Съответстваше и камерата. Калев също така имаше и колекция от моментални снимки от полароид на жертвите си, всяка следваща по-отвратителна от другата.

В спалнята му беше намерено още едно интересно доказателство — скривалище с матрици за шофьорски книжки от Мичиган, както и приспособления и софтуер, за да създава фалшиви документи, включително и алгоритмична програма, която генерираше съвсем истински номера на книжки, базирани върху името и датата на раждане.

Проверката в базата данни разкри няколко псевдонима на Калев Елисън и на наскоро убития Стив Йенсен. Проверката на миналото на тези псевдоними разкри криминални досиета; документираните им следи изчезваха преди няколко години, защото при последните си престъпления и престоя си в затвора са били под чужди имена. Все още нямахме идея какво е развалило партньорството им или какво е накарало Елисън да убие Йенсен по такъв ужасен начин. Но, всъщност, психарите нямаха нужда от кой знае каква провокация.

Екипът криминолози и федералните на практика се бяха пренесли в апартамента на Калев и продължаваха да събират улики и да градят делото срещу един труп.

Най-накрая, в четири сутринта, ме пуснаха, без да повдигат обвинения срещу мен.

Дори и в този ранен час медиите се бяха разположили зад периметъра и в този рядък момент на взаимно харесване, аз направих скромно изявление.

— Полицейското управление на Чикаго е прецизна, високопрофесионална машина за борба с престъпността, въпреки образа, който й се създава в някои телевизионни сериали. Откриването и залавянето на Калев Елисън беше резултат от усилената работа и пълното отдаване на десетки полицаи, като започнем от началника на полицията надолу.

Може би това щеше да ми спечели малко благоразположение.

Когато се прибрах, си изключих телефона, отблъснах една атака на котката, взех си дълъг душ, намазах се с малко крем против изгаряния, облякох една стара тениска на Лейтъм и се пъхнах в леглото.

Бях изтощена, но ми беше невъзможно да се отпусна. Сънят се надсмиваше над моите опити и ме държеше будна с размисли за мазето на Калев, за майка ми, която не бях посещавала от няколко дни, за Хърб, за сватбата на Хари, за която трябваше да се приготвям само след няколко часа, за Холи, която все още разпитваха, доколкото бях информирала, и която все още нямаше сватбена рокля.

Успях да се възползвам от десет мигвания, вместо от четирийсет, и към девет сутринта трябваше да посрещна деня. Започнах с обаждане до Хърб, когото подготвяха за операцията за байпас.

— Гледах те по новините тази сутрин. Хващаш откачалките без мен. Вече съм ти излишен.

— Съжалявам, Хърб. Следващия път няма да си върша работата, докато не оздравееш.

— Оценявам жеста ти.

— Как звучах? Добре ли изглеждах?

— Слаба. Изглеждаше много слаба. Добре ли се храниш?

Благословен да си, човече.

— Благодаря ти, Хърб. Пожелавам тя успешна операция. Не създавай неприятности на докторите.

— На мен се пада лесната част, като гледам теб. Няма ли да кумуваш на сватбата на онзи идиот, Макглейд?

— Да. Каква щастливка съм.

— Можеш ли да се отбиеш през болницата и да вземеш подаръка ми за него? Още не съм го опаковал. Седи си в подлогата.

Засмях се и осъзнах, че самата аз не бях купила подарък за Макглейд. Церемонията беше по обед, в горския резерват Бюсе Удс в предградието на Елк Гроув. Вероятно имах още време да взема нещо по пътя.

Сбогувах се с Хърб, набързо си взех душ и прекарах цялото време, което спестих за душа, за да избера какво да облека. Официална рокля? Не и в гората. Широки панталони и блуза? Не е достатъчно изискано. Нямах клоунски костюм, затова този вариант отпадна, и най-накрая реших да си сложа брокатен костюм на Боб Мака, розов на цвят, и бяла блуза. Полата беше дълга до коляното, сакото имаше подплънки и заоблена яка и никога не бях ходила с него на работа, защото — ами… беше розов.

Съчетах го с обувки DKNY с отворени пръсти на петсантиметрови токчета, но не намерих чорапи без бримки. Използвах ножици, за да събера от два различни чифта и ги закрепих с жартиер и колан, които Лейтъм ми беше подарил, докато бяхме в задължителния период на „палавото бельо“ от нашата връзка. Не очаквах да се забавлявам толкова много днес.

Сложих си набързо лек грим, оставих прясна храна на котката, смених водата и излязох на бегом, почти връхлитайки странната си съседка Люси Уолнът от Канализациите. Беше в същата твърда униформа, в която я бях виждала последните няколко пъти. Вероятно спеше с нея.

Преди да имах възможност да я попитам защо седи пред вратата на апартамента ми, тя се наведе и взе букет цветя, който беше поставила между краката си.

— Това е за теб.

Да приемеш цветя от страховита бивша затворничка задейства червената ми лампа. Вероятно Уолнът беше усетила моите колебания и поклати глава.

— Не е от мен. Донесоха го за твоя апартамент вчера. Нямаше те вкъщи, затова цветарят ме попита дали не мога да го приема, докато се върнеш.

Взех цветята — ваза с рози, теменужки, маргарити и гипсофил.

— Ъ, благодаря.

— Както и да е.

Затътри се към апартамента си и аз внесох букета.

Имаше и малка картичка, а пликът беше скъсан. Уолнът? Бих почукала на вратата й и бих изкрещяла „Тъпанарка!“, но не виждах смисъл. Вместо това извадих картичката и прочетох съобщението.

„И аз още те обичам. Нека да поговорим. Лейтъм“.

Ще си призная няколко неженствени крясъка и може би няколко размахвания с юмруци във въздух! Няма да си призная, че взех Господин Фрискърс и танцувах из кухнята с него и че го целувах по муцунката. Никога няма да си го призная това.

Незабавно се обадих на Лейтъм, но се включи секретарят. Благодарих му за цветята и го поканих да намине довечера. Мобилният ми почти нямаше батерия, затова реших да го изключа. Щях да го заредя в колата.

За първи път от седмици насам бях изпълнена с енергия и на практика тичах до колата си и се насочих на север, като поех по магистрала „Кенеди“ по маршрут 53 и излязох от нея от „Хигинс роуд“ при огромния мол, известен като „Удфилд“. С повече от 300 магазина, нямаше как да не намеря един сватбен подарък.

Или поне така си мислех.

Ако купувах само за Хари, щях да отида в детски магазин и да му купя няколко движещи се фигурки или някаква играчка, която се лигави. Ако купувах само за Холи, щях да й взема някакъв дизайнерски аксесоар. Но какво би било подходящо за двамата като двойка?

Реших да им купя спално бельо. Първо се спрях на копринени, след това на гумирани чаршафи. Но като не знаех какво им е леглото, минах нататък.

След това разглеждах хавлии, телевизори, фотьойли, цялата колекция на „Планетата на маймуните“ на DVD, абажур във формата на стрида, стикове за голф за нея и за него, голям камък, който можеш да си вградиш в стената и да гледаш как водата тече по края му и по този начин те успокоява, въпреки че на мен щеше да ми докара шок, когато разбрах колко струва.

Излязох от „Удфилд“ към дванайсет без петнайсет и се отправих в търсене на универсалния подарък — пиячка. За мое щастие наблизо имаше магазин за алкохол и аз купих една бутилка шампанско и успях да стигна до парка цяла минута по-рано.

Бюсе Удс заемаше доста голямо пространство — повече от десет квадратни мили — от Елк^[1] Гроув, в който наистина имаше живи лосове. Последвах грубата скица, която Хари ми беше начертал върху една салфетка за питие в „Мон ами Габи“ преди няколко дни, и свих по втората отбивка от „Хигинс“. Все едно ме транспортираха в друг свят.

В Чикаго имаше много паркове с дървета, но дори и най-плътната постелка от шума не можеше да премахне усещането, че си в центъра на града. След като свих по криволичещия тесен път, дърветата погълнаха колата ми. Короните им бяха толкова гъсти в определени участъци, че не можех да виждам небето. Чувствах се все едно бях във филма „Избавление“.

Пропътувах през гъстака около километър и половина и накрая пътят завърши с малка отбивка с осем места за паркиране, две очукани от времето маси за пикник и ръждясал варел за боклука. Две коли вече бяха паркирани — познатият ми „Мустанг 1967“ на Хари и „Фолксваген Джета“. До една от масите стояха трима мъже.

Паркирах до джетата, проверих си грима и насила сложих престорена усмивка, след което излязох и се отправих към момчетата.

Фин беше облечен в същия графитеносив костюм, с който беше и оня ден, но синята риза беше сменена от тъмносива. Черните му каубойски ботуши бяха лъснати и за първи път го виждах с вратовръзка. Изглеждаше добре. ТЪЙ като Фин не притежаваше автомобил, особено джета, предположих, че е дошъл с такси.

Мъжът до него — съдията или преподобният, мирови съдия или капитан на кораб или бог знае кого Макглейд беше подлъгал да извърши този щастлив съюз — беше нисък, на около шейсет години, с бяла брада, кадифено рипсено сако с кръпки на лактите. Отдавна не бях виждала такива.

И Хари… Хари се беше напъхал във фрак, от новите модели, на които вместо папийонка имаше огромно черно копче. Не беше се обръснал, косата му беше истински хаос, а очите му кървясали, все едно бе изсипал кетчуп вътре.

— Ей, Джаки — грубо ми помаха Хари.

— Холи още ли я няма?

Поклати глава.

— Закъснява. До сутринта не беше излязла от полицейското управление и после веднага хукна да си търси рокля. Чух, че сте имали доста тежка вечер вчера.

— Ти също. Как мина ергенското ти парти?

Премигна.

— Тези малки хора със сигурност носят на пиене.

Фин повдигна вежда.

— Малки хора?

— Хари си е прекарал супер готина вечер със стриптийзьорки джуджета — обясних му аз.

Макглейд изпъна четирите си пръста.

— С четири. Всяка една фантазия а ла Уили Уонка, която съм имал, се сбъдна снощи.

Фин дигна дори по-високо веждата си.

— Правил си секс със стриптийзьорка джудже?

Хари отново изпъна четири пръста.

— С четири.

— И как беше?

— Кратко.

Фии и Хари се засмяха.

Мъжът във вехтия костюм се приближи и си подаде ръката.

— Преподобният Антверп Скизикс, приятно ми е да се запознаем.

Стиснах ръката му.

— Антверп Скизикс?

— Това е марсианското ми име.

Хари ми прошепна в ухото.

— Имах малко неприятности да доведа някой да ни бракосъчетае за толкова кратко време и го намерих по интернет.

— Аз съм ръкоположен Марсиантоложки свещеник — каза Антверп Скизикс. — Хари и Холи ще бъдат бракосъчетани в църквата на Марсиантолозите. По волята на Блорг.

— Законно ли е? — попитах Хари.

Сви рамене.

Фин си каза направо:

— Обзалагам се, че меденият месец излиза доста солено.

— Не е нужно да се качваме на ракета, за да посетим Марс — каза преподобният Антверп Скизикс. — Марс е състояние на ментално познание и може да бъде постигнато чрез контролирано използване на психотропни вещества.

— Обзалагам се, че е така — казах аз.

— Отиди там, Планетянино. — Макглейд посочи кофата за смет. — След миг ще дойдем и ние.

— Блорг е добър — преподобният се оттегли.

Фин забоде пръст в гърдите на Хари:

— Сигурен ли си, че Холи ще се съгласи? Да бъде омъжена от тъпия братовчед на Тимоти Лиъри?

— Нямам представа. Дори не знам дали ще се появи. Искам просто нещо, което да накара главата ми да спре да пулсира.

— Имам пистолет в колата — предложих му аз.

Остроумните ни шеги бяха прекъснати от приближаващо се такси. Холи излезе от задната врата в семпла бяла коктейлна рокля без ръкави — копринена, над коляното и с голямо деколте. Бели пантофки. Косата и гримът й бяха перфектни. Изглеждаше зашеметяващо.

Успокоението върху лицето на Хари беше направо комично. Той на практика тичаше, за да я посрещне и след малко прегръдки и целувки се присъединиха към нас, а Макглейд се усмихваше широко като за трима.

— Добре, да започваме купона. Ей, E. T.! Довлечи задника си до онези дървета.

Антверп се подчини и доприпка до мястото, което Макглейд посочваше. Холи ме прегърна силно, след което прегърна и Фин. След като парадът на прегръдките приключи, аз застанах до нея и всички тръгнахме към мястото за женене, което Хари беше избрал, между два огромни бора.

— Всичко наред ли е? — сръгах леко Холи.

— Няма повдигнати обвинения засега, но ми взеха оръжието. Ще си го получа ли обратно? Доста ценно е.

— Ако попълниш всички документи за получаване правилно, би трябвало да си го вземеш малко след третото хилядолетие.

— По дяволите. Ако знаех това, щях да го налагам до смърт със сутиена си.

Хари се проявяваше като наставник и ни казваше къде и как да застанем, като сложи мен от неговата страна, а Фин от страната на Холи.

— Е, какво ще кажеш, скъпа?

— Прекрасно е, Хари. Просто идеално, а ти изглеждаш толкова красив. Не е ли красив, Джак?

Всъщност, приличаше на Дани де Вито в ролята му на Пингвина от „Батман“.

— Хубавец — казах аз.

Преподобният Антверп Скизикс прочисти гърлото си.

— Ще започваме ли?

Хари кимна и Антверп разкопча панталоните си. Макглейд го хвана за китката.

— Чакай малко, звездоброецо. Решихме да сме с дрехите си.

Антверп се намръщи.

— Без да се събличаме?

— Без.

Преподобният хвърли дълъг тъжен поглед към Холи, след това се закопча.

— Скъпи влюбени, събрали сме се днес, под погледа на Блорг II Всемогъщи, син на Блорг I Всемогъщи, син на Мърв Неуязвимия, за да станем свидетели на съюзяването на два живота.

Наблюдавах лицето на Холи. Тя остана сериозна, дори когато споменаха неуязвимия Мърв.

— Ти. Холи Фрейкс, взимаш ли Харисън Харолд Макглейд за свой законен съпруг в болест и здраве, в богатство и бедност, докато смъртта ви раздели?

— Да.

И да бъда проклета, ако не изглеждаше щастлива, докато го казва.

— Ти, Харисън Макглейд, вземат ли Холи Фрейкс за своя законна съпруга в богатство и…

— Да — прекъсна го Макглейд.

— Носите ли пръстените?

Хари поклати глава.

— Без пръстени. Вечерта ще отидем да си пробием зърната.

Преподобният Антверп се взря в гърдите на Холи и за момент беше останал без думи, докато Макглейд не го срита.

— Добре, от правата, които са ми поверени от щата Илинойс и планетата Марс ви провъзгласявам за съпруг и съпруга.

Макглейд и Холи се целунаха. С Фин си разменихме поглед, който казваше: „Това беше странно“ и след това последваха още прегръдки, включително от преподобния Антверп, които една малко по-освободена жена би нарекла опипване.

След това се събрахме около една от разядените маси за пикник, с Фин подписахме някакви документи като свидетели и Макглейд даде на Антверп петдесет долара и му каза да се разкара.

— Надявах се да пийна чаша шампанско — каза преподобният.

— Надявай се някъде другаде.

Антверп, объркан, се върна в колата си.

— Побързай! — каза Хари. — Един анимационен герой се промъква в кораба ти!

— О, господи! — Антверп се затича.

Холи влезе в колата на Хари и извади оттам една голяма хладилна чанта. Постави я на тревата и извади две бутилки шампанско, отворена кутия портокалов сок, няколко пластмасови чаши и два пакета леберкез.

— Хари, само това ли си взел за обяд?

— О, по дяволите. Забравих малиновите кексчета. Съжалявам, скъпа. Може да хапнем някъде наоколо. Даже си мисля, че имам меню за храна за вкъщи.

Хари извади нещо от джоба си. Подаде го на Холи и тя нададе вик.

— Париж! Хари, отиваме в Париж!

— Самолетът излита днес, кифличке. Което означава, че ще имаме достатъчно време да се заредим преди това. Забъркай пиенето, Фин. Аз ще дам салама.

Фин отвори шампанското и наля.

Първият тост беше за Хари и Холи и за техния щастлив живот занапред.

Вторият тост беше за Холи, да не влиза в затвора.

Третият тост беше за Фин, когото Хари нарече най-добрия си приятел.

След това Макглейд вдигна чаша за четвърти път, аз бях наред.

— За най-доброто ченге, което някога съм познавал, жена, която е два пъти по̀ мъж от мен. Джак Даниелс.

Алкохолът явно го беше ударил доста бързо, защото заваляше. И мен май ме беше хванало, защото думите на Макглейд ме разчувстваха и когато се протегнах, за да го потупам по рамото, всичко се размаза.

— Нещо не е наред — Фин разтърси глава като куче, което се отръсква. Отдалечи се от масата и падна на колене.

Взрях се в Холи. Тя гледаше усилено чашата си. После избели очи и падна на тревата.

Макглейд се пресегна към нея и също падна.

Упоени. Бяхме упоени.

Мислите ми бяха разбъркани, като сън на пияница, но знаех, че трябваше да се обадя за помощ. Мобилният ми телефон беше в колата. Опитах се да ходя до нея, но не чувствах краката си и с всяка стъпка се отнасях.

— Джак…

Фин ми подаде ръка, след което колабира с лице към земята.

Продължих да вървя, но забравих накъде бях тръгнала. Към колата. Но защо? Какво беше толкова важно в тази кола?

Да спя. Ето какво трябваше да направя. Имах нужда от сън.

Паднах на колене. След това по дупе.

Това местенце ми изглеждаше удобно. Хубаво, меко и удобно. Можех да поспя тук без проблем.

Сложих ръка под главата си и свих крака.

Толкова беше хубаво най-сетне да поспя.

Когато затварях очи чух, че някой се смееше.