Метаданни
Данни
- Серия
- Джак Даниелс (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rusty Nail, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Станислава Лазарова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2022)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- VeGan (2022)
Издание:
Автор: Дж. Е. Конрат
Заглавие: Ръждив пирон
Преводач: Станислава Лазарова
Година на превод: 2010 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Издателство „Монт“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010 (не е указана)
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД
Редактор: Соня Георгиева
Художник: Димитър Стоянов — Димо
ISBN: 978-954-8055-23-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16558
История
- — Добавяне
Глава 42
Стомахът ми ме болеше. Не знаех дали е ефект от транквиланта, или желанието да правя нещо, а нямаше какво.
Обадих се на полицията в Елк Гроув, но и те нямаше какво да направят. Взеха ни показания. Направиха няколко снимки. Обясних на Холи, която все още беше полузаспала, какво предполагам, че се е случило с Бъд и Лорна.
— Е, а сега какво? — попита тя. — Просто ще чакаме те да се свържат с нас ли?
— Отивам в кабинета си и ще се обадя в Индиана. Може би те имат някаква представа къде са отишли. Имаш ли къде да се прибереш?
— Ще се навъртам наоколо. Може нещо да изскочи.
Погледнах дванайсетте полицаи от Елк Гроув, които стояха около нас и говореха за спорт. Нищо нямаше да изскочи тук.
— Обади ми се, ако имаш нужда от мен, Холи.
Тя протегна ръце, за да ме прегърне, но този път стегнато и механично; цялата й живинка беше изцедена от нея. Обясних на полицаите, че тръгвам и след като никой не протестира, качих се в моята „Нова“ и се отправих обратно към Чикаго.
По-голямата част от пътя прекарах в разговор по телефона с болницата и се опитвах да изясня положението на Хърб. Първо е бил в „Спешното“, след това в „Реанимация“, после са се появили някакви усложнения и не знаеха къде е в момента. Поисках да ме свържат с Бърнис, но и нея не можеха да открият. Докато стигна в полицейското управление, бях на прага да получа нервен срив, чувство, което се задълбочи от двамата гости, които ме чакаха в кабинета ми.
— Здравейте, лейтенант. Разбрахме от полицейското в Елк Гроув, че ще сте тук.
— Наистина не съм в настроение сега, момчета.
Агент Дейли направи физиономия, която почти изразяваше съчувствие.
— Разбираме как се чувствате.
— Едва ли.
— Загубихме двама добри колеги в „Роузър парк“ при бягството от затвора на Лорна Елисън — каза агент Кърси. — Бяха ни приятели.
— Съжалявам.
Кърси погледна обувките си — беше единствената емоция, която беше проявил досега.
— Можеше да сме ние. Ние бяхме определени да придружаваме Лорна, но когато разкрихте къщата на Калев Елисън, ни извикаха в Чикаго.
— В известен смисъл вие спасихте живота ни, лейтенант.
Това беше кармичен дълг, който наистина не исках.
— Господа, наистина ми е тъжно за вашата загуба, но имам нужда да остана сама в момента.
— Бихме искали да помогнем.
— Предпочитам да се справя сама.
— Отвличането е федерално престъпление, лейтенант. Технически погледнато, е в нашите правомощия.
Очите ми пръскаха отрова.
— Наистина ли искате да си играем на скапани игри за юрисдикция?
— Не — каза агент Дейли. — Наистина искаме да помогнем.
Колабирах в стола си. Нямах сили да се съпротивлявам.
— Добре. — Затворих очи и се опитах да се стегна и да изглеждам спокойна. — Какво имате?
— Създадохме нов профил, с помощта на ОБИ, на Лорна Хънт Елисън.
— Нов профил. Супер. Дали в него се споменава къде е скрила приятелите ми?
— Вероятно накъде близо до „Бюсе Удс“ или в самата гора. Имахме възможност да разпитаме Лорна преди бягството й. Тя е неорганизиран престъпник, импулсивна, нестабилна, с ниска интелигентност. Бъд Корк притежава сходни характеристики, като добавим и това, че халюцинира и е психично болен. Едва ли са го планирали много време.
Това беше и моето заключение. Да примамваш жертви в дома си, в пущинаците, и да ги заровиш в мазето си, колкото и да е ужасно, не беше работа на престъпен виртуоз. Но бягството от затвор, спасяването на Бъд, отвличането на Хари и Фин изискваха известна доза интелигентност. Един „РЛ“ тип — разстройство на личността — не може да извърши всичко това. Нямаше логика.
— Как е избягала Лорна? Разкажете ми подробно.
Дадоха ми цялата информация.
— Открихме пистолета и найлоновия плик, в който вероятно е бил завит. Лорна може да го е оставила там преди години.
Това не ми хареса.
— Тогава защо е чакала досега, за да го използва? Била е на топло дванайсет години. Защо не е задействала плана по-рано?
И двамата, Дейли и Кърси, едновременно свиха рамене. Беше страховито.
— Вероятно е чакала подходящия момент — каза Кърси.
— Или чак сега се е сетила за него — добави Дейли.
— Или — пресегнах се към телефона, — някой друг го е сложил там.
Хванах г-жа Педерсън, помощник — директора в женския затвор в Индиана, тъкмо когато излизаше.
— Това е ужасна новина, лейтенант. Отчасти се чувствам отговорна. Знаех, че Лорна е способна да извърши насилие, но не предполагах, че ще направи нещо подобно.
— Никой не е предполагал. Нямате никаква вина.
— Благодаря ви — и тя звучеше искрено. — С какво мога да ви бъда полезна?
— Когато ви посетих преди няколко дни, попитах дали Лорна е посещавана от някого. Вие ми казахте, че никой не е идвал. Нали така?
— Да.
— А обаждания по телефона? На затворниците им е позволено да телефонират, нали?
— Разбира се.
— Имате ли записи?
— Но, но мога да говоря с надзирателите. Те ще се сетят, ако Лорна е била търсена по телефона през последните дни. Мога ли да ви се обадя после?
Дадох й номера си.
— Ами ако Лорна е имала съучастник? — казах на федералните.
— Мислите, че е била инструктирана?
— Може би някой е сложил оръжието там и й е дал инструкции как да вземе Бъд и да отвлече Хари и Фин. Същият, който й е дал рохипнола или каквото упойващо е използвала.
— Калев Елисън? — попита Дейли. — Той очевидно е бил организиран човек. Изпращал е касетите, без да оставя отпечатъци…
— Нали видяхте къщата му?
Всеки от тях кимна по три пъти. За малко да погледна нагоре, в търсене на кучешкия треньор.
— Беше пълна бъркотия — продължих аз. — Навсякъде боклук и порно. А и вижте непохватния начин, по който влезе в къщата на партньора ми. Как бихте профилирали това?
— Това е типично дезорганизирано поведение. Очевидно Калев притежава характеристиките и на Организирания тип, и на РЛ.
Може и така да беше, но нещо ме притесняваше. Някакво заядливо малко съмнение, което ме караше да си мисля, че пропускам общата картина. Обадих се в Криминологичната лаборатория и с изненада установих, че полицай Хайек беше на работа в този късен час.
— Здравейте, лейтенант, надявах се да ми се обадите. Получихте ли съобщенията ми?
Едва сега забелязах червената лампичка на телефона ми да свети. Ама и аз бях един детектив.
— Какво става, Скот?
— Имам няколко резултата. Спомняте ли си изгорената торба, която ми донесохте? Изследвахме съдържанието. Предимно дрехи, пластмасови и стъклени елементи. Мисля, че са тоалетни принадлежности: паста за зъби, дезодорант, лак за коса, крем за лице, козметика.
— Козметика? Имаш предвид гримове?
— Да. Което се връзва с изгорения кичур коса, който ми даде. По него бяха открити следи от лепило. Вероятно е било изкуствена брада.
Сетих се за компютърната рисунка; мъж с руса брада.
— Значи е било част от комплект за дегизировка?
— Възможно е. А гилзата, която намери…
Телефонът забибка. Имаше задържано обаждане. Казах на Скот да изчака.
— Лейтенант Даниелс? Аз съм г-жа Педерсън. През последната седмица Лорна е получила три обаждания.
— Знаете ли от кого са?
— Не, но надзирателят, с когото разговарях, каза, че е била жена, с акцент от Средния запад.
— Благодаря. — Прехвърлих се към Хайек. — Кажи ми за куршума.
— Девет милиметра.
— Нещо друго, освен това?
— Нищо, но успях да сваля нещо от секретаря, който взех от университета в Чикаго. Разчлених записа и го минах през филтър, направих някои сравнения.
— И си открил женски глас.
— Как разбра? Това беше голямата ми изненада.
На Лорна се беше обадила жена, така че имаше логика жена да се е обадила на секретаря на Мълруни. Изкуствената брада може да направи така, че жена да заприлича на мъж. Със слънчеви очила и с качулка, лесно може да подлъже полицая в приемната. И Ал — човекът от колите под наем — когато ме посрещна не носеше очила. Не можеше да види нищо. Ал спомена, че мъжът, който наел „Еклипс“ с цвят перлен титан, е бил настинал. Не е била настинка, а е било трик да скрие женския си глас, като е кашляла и е говорила ниско.
Помолих Хайек да изчака на линия, дока то ровех в купчината документи до факса си и търсех онези, които ми пратиха онзи ден от полицията в Гари. Десетки страници за семейство Корк. Криминални досиета, данъчни, сметки за комунални услуги, училищни картони и — ето го и него — смъртният акт на дъщерята на Бъд. Александра.
— Скот? Моля те да направиш две неща за мен. При теб ли са уликите от Калев Елисън?
— Дойдоха тази сутрин.
— Компютърът на Калев?
— Роджърс работи по него в момента, през една стая.
— Свържи ме с него. Междувременно, заеми се с оръжието, с което е убит Елисън.
— Дадено. — Прехвърли ме и аз си стиснах пръстите с надеждата, че съм сгрешила.
— Роджърс слуша.
— Дан, аз съм Джак Даниелс. В компютъра на Елисън ли си?
— Точно в момента. Тук има информация за истинските имена и за тези, които си е измислил. Не е много умен начин да измисляш фалшива самоличност. Вероятно оттук ще се направят още десетина ареста.
— Провери едно име. Александра Корк.
Чух как пръстите му чукат по клавиатурата, а Роджърс тихо си тананикаше в слушалката.
— Намерих го. Извадена е шофьорска книжка в Детройт, преди няколко години.
— Какво е новото име?
Затаих дъх.
— Фрейкс — каза той. — Холи Фрейкс.
Мамка му. Младоженката на Хари е убиецът. Всичко се връзваше, но след дъжд качулка. Не можех да повярвам, че така лесно ме бяха метнали.
— Свържи ме отново с Хайек.
— Той е застанал до мен. Ето го.
— Лейтенант? От гилзата от дома на Калев Елисън имам деветмилиметрово оръжие. Има съвпадение.
Благодарих му и затворих телефона.
— Дъщерята на Бъд Корк се подвизава под името Холи Фрейкс — казах аз на федералните.
— Къде е тя?
— Май все още е в Елк Гроув. Обади ми се по мобилния, но беше блокирала номера си. Можете ли, момчета, да влезете в записите на приетите обаждания?
Дейли погледна Кърси.
— Не само това, но можем да използваме и сателити, за да засечем мястото на сигнала.
— Ще ни отнеме малко време, докато се подготвим.
— Колко?
— Час, ако се задействаме веднага.
— Може би не разполагаме с един час. Ако Хари и Фин са някъде около „Бюсе Удс“, в този момент може би е при тях.
И да прави бог знае какво.