Дж. Е. Конрат
Ръждив пирон (42)

Глава 40

— Хей, госпожо, добре ли сте?

Бях сънувала ужасен сън, в който бях вързана за стол около кухненска маса, а до мен имаше само разлагащи се тела. Когато се опитах да си махна въжетата, осъзнах, че и аз бях мъртва, а потъмнялата ми плът започна да се свлича по костите ми като печени ребърца.

Като си отворих очите, видях полицай със странна шапка. Прочетох името на значката Охранител на парка.

Стреснах се и се почудих как е попаднал в спалнята ми. После осъзнах, че в спалнята ми няма дървета, а леглото ми не беше направено от трева. Седнах. От движението ми се замая главата и провокира неприятни реакции в стомаха ми.

Пазачът ми се ухили.

— Май сте прекалили с празненствата?

— Къде се намирам? — гласът ми звучеше някак странно, отдалечено.

— В парка „Бюсе“. Ще видя как е приятелката ви.

Гледах го как се доближава до жена, легнала на земята на няколко метра разстояние. Холи.

Докоснах слепоочията си, които бяха започнали да пулсират и се огледах. Забелязах хладилна чанта на масата за пикник, бутилка шампанско до нея, кутия портокалов сок, два пакета леберкез…

Сватбата.

Здрава вълна от адреналин ми помогна да разпръсна мъглата и си спомних как се хвърлям към Хари и Холи, след което разбрах, че сме упоени.

Озърнах се наоколо и се огледах за Хари и Фин.

Нямаше ги.

Видях колата на Хари до моята на паркинга. Часовникът ми показваше малко след шест. Била съм в безсъзнание за повече от пет часа.

Пазачът се затрудняваше да вдигне Холи.

— Жива ли е?

— Пулсът е силен, но не може да се събуди.

Чувствах се сякаш се свивах и самата аз заспивам. Не беше приятно усещане; по-скоро като сън при треска, който съпровожда настинката.

Успях да се изправя на крака и се запътих към колата си, малко нестабилна, но все по-уверена с всяка стъпка.

Мобилният ми беше пъхнат в запалката. Трябваше да се обадя на Хари, за да разбера къде беше.

На екрана проблясваше съобщение. Набрах си гласовата поща.

— Джак, капитан Бейнс е. Лорна Хънт Елисън е избягала от затвора тази сутрин, след което е взела и Бъд Корк от „Мърси“. Шестима полицаи и двама федерални са мъртви. На няколко километра патрул по магистралата от Индиана е намерил изоставен федерален автомобил. Нямаше следа от нито един от престъпниците. Може да е само предположение, но има вероятност да са тръгнали по следите ти. Пази се.

Да. Как ли му е хрумнало?

Чудех се как ме бяха намерили. Проследили са ме от апартамента ми? Възможно е. Бях толкова развълнувана от обаждането на Лейтъм, че зад гърба ми можеше да има десетина танка „Ейбрамс“ и пак нямаше да забележа.

Но ако Лорна и Бъд ме преследваха, защо ме оставиха жива?

Още една адреналинова стрела, която накара ръцете ми да потръпнат.

Бяха хванали Фин и Хари.

Опитах си да си го обясня. Лорна е избягала, отишла е при Бъд и след това са дошли в Чикаго. Проследили са ме от апартамента ми и вероятно са наблюдавали церемонията в гората. След това един от двамата се е промъкнал в колата на Хари и е подправил портокаловия сок, който използвахме за коктейлите. Лекарството е било вероятно рохипнол, депресант или друго леснодостъпно приспивателно, което е популярно в момента сред дискотечните изнасилвачи. Без цвят, без мирис и дори малко количество можеше да започне да действа за десет минути и да повали бик.

Вероятно Бъд беше помислил, че Холи е полицай — моят партньор. Те също така вероятно са взели Фин за моя приятел.

Искали са да ни наранят като наранят приятелите ни.

Но как са открили апартамента ми? И как са намерили толкова скоро след бягството си транквиланти?

И как Лорна, която имаше коефициент на интелигентност колкото на бейзболна топка, беше успяла да избяга и да спаси Бъд?

Вероятно я бях подценила.

— Какво става? — Пазачът беше събудил Холи, която изглеждаше паникьосана. — Къде е Хари?

— Спокойно, госпожице.

— Джак? Какво стана, Джак?

Бързо разтърсих глава, но замъглеността се беше залепила за нея. Успях да стигна до Холи, без да падна по лице.

— Бяхме упоени, Холи. Бъд Корк е избягал с приятелката си. Мисля, че са хванали Фин и Хари.

Холи ме зяпаше с отворена уста.

— Съпругът ми — прошепна тя.

Пресегнах се и стиснах рамото й.

— Ще ги намерим, Холи. Обещавам ти.

— Но дали ще са още живи тогава.