Браян Маклелан
Кръвен обет (36)

Глава тридесет и четвърта

Бръснарите от Черната улица бяха една от най-старите улични шайки в Адопещ. Самите те твърдяха, че организацията им е на сто и петдесет или триста години — в зависимост от това кой бъдеше запитан и колко почерпен беше. Тяхното средище се помещаваше в жилищна сграда само на няколко пресечки от Ялфастенския фонтан. Местната полиция предполагаше, че действителната им бройка е около седемдесет и петима.

Адамат наблюдаваше постройката от безопасно разстояние. Виждаше се, че Бръснарите са имали и по-добри времена. Сградата бе занемарена, двуетажна, изградена от глинени тухли, които бяха прекалено стари, за да вдъхват доверие. Вторият етаж съдържаше спални, а долният представляваше едно голямо помещение, явно кръчма. Пред сградата бяха изнесени столове. Неколцина Бръснари се навъртаха наоколо — те играеха на зарове, изчаквайки клиенти.

— Не ми харесва да се замесваме с тях — каза Сусмит.

Адамат погледна към приятеля си. Сусмит носеше късо яке, чиито ръкави бе навил. Той се облягаше на стената на някогашна въглищна фабрика и оглеждаше свърталището на шайката. Върху челото му блестяха капчици пот, а в очите му още се четеше болка — това бяха единствените признаци, че през нощта е бил опериран. Лекарите бяха успели да извадят куршума успешно. Но някой по-слаб човек би се нуждаел от купища опиати, за да преодолее болката.

— Казах ти да не идваш.

— Ти ми плати — възрази Сусмит. — Не може да идваш сам.

Адамат далеч не беше сам; просто Сусмит искаше да разбие още някоя бръснарска глава. Инспекторът докосна гърдите си, които още го сърбяха от шевовете.

Той погледна към трите взвода войници, изпълващи улицата. Други два взвода незабелязано заемаха позиция зад сградата на Бръснарите. Един от престъпниците повдигна очи, потупа другаря си по рамото, посочи и забързано влезе вътре.

— Време е да вървим — рече Адамат. Той се отдели от стената и закрачи по улицата. Сабон, деливският лейтенант, изникна от една група войници. Синята му униформа беше изрядна; черепът му беше обръснат гладко. На единия си хълбок той носеше пистолет, а край другия се поклащаше къса сабя. Барутният маг кимна на Адамат. — Не им позволявайте да се доближат до вас — рече инспекторът. — Бръсначите им са смъртоносни.

Той забави ход за момент, позволявайки на Сусмит да ги догони. Само няколко крачки бяха накарали лицето на Сусмит да побелее; освен това боксьорът бе започнал да се поти обилно. Адамат понечи да го отпрати, но в крайна сметка се отказа. Щом Сусмит бе решил да дойде, нищо нямаше да го разубеди.

Инспекторът подири увереност от допира на пистолета под дрехата си. Той стисна бастуна си и закрачи към вратата на сградата, стараещ се да не обръща внимание на болката в гърдите си.

Вратата той отвори с ритник, изкъртил я от пантите. Открилото се помещение бе добре осветено: прозорците на източната стена бяха отворени, за да хвърлят светлината си върху редицата бръснарски столове. На пода под въпросните столове личаха отдавнашни кървави петна.

Успоредно на отсрещната стена се простираше дълъг бар, зад който бяха струпани бутилки. В единия му край стоеше винена бъчва, висока почти колкото човек.

Неколцина мъже, стоящи край бара, се спогледаха и се приближиха към Адамат. Всички те притежаваха сходно жилаво телосложение и носеха бръснарски престилки над белите си ризи.

Адамат се обърна към онзи най-отпред.

— Здравей, Тийф.

Въпросният точно изваждаше бръснач от джоба си. Поздравът го накара да се вгледа в лицето на Адамат, при което Тийф се сепна и едва не изтърва бръснача си. Замахът на Адаматовия бастун постигна именно това, избивайки го от ръката му.

Останалите не разпознаха Адамат. Техните бръсначи се отвориха, белезникави ръце се насочиха към инспектора. Той трепна.

И тримата другари на Тийф съпроводиха барутната експлозия с една и съща реакция: те изтърваха бръсначите си, а върху лицата им изникна изненада, последвана от болка; в следващия миг те сграбчиха кървящите си ръце. Три куршума бяха простреляли три китки, без да бъдат изстрелвани от пистолет.

Адамат удари Тийф по бузата с върха на бастуна си и го притисна към шията му. Едва след това той погледна назад. Сусмит стоеше облегнат на прага, затворил очи. Сабон стоеше край него и спокойно оглеждаше помещението. Единствено вече разнасящият се барутен облак издаваше какво е сторил офицерът.

Тийф хрипливо изруга.

— Какво чакате? Заколете ги! — додаде той. В следващия миг той погледна към другарите си, при което ченето му увисна. — Какво…?

За момент главатарят остана зяпнал като риба на сухо. Той се втренчи в Сабон, а върху лицето му изникна разбиране. А Адамат увеличи натиска зад бастуна си.

— Заколете ги? — повтори Адамат. — Това ли каза на Коел и другите двама, които изпрати да ме убият?

— Кълна се, че не става дума за нищо лично, Адамат. — Тийф бе повдигнал ръце пред себе си и нервно поглеждаше към Сабон. Подир това той забеляза нещо друго, накарало го отново да изругае.

— Явно не си знаел, че Сусмит е мой телохранител? — рече Адамат. Той се усмихна в отговор на паниката, изникнала в очите на Тийф. — Той стовари главата на един от хората ти в стената. Ще ми трябват часове, за да почистя кръвта. Кой те нае, Тийф?

— Кълна се, че не исках, но…

— Да, платили са ти много пари, зная. Цяло състояние. Я кажи, колко пъти те пусках, преди да оглавиш Бръснарите? Когато беше глупаво хлапе, което умееше да върти ножа, но нямаше късмет? Не ми е приятно да виждам неблагодарност, Тийф. — Той усили натиска върху шията му и леко поклати глава, когато главатарят понечи да се отдръпне.

— Къде са другите! — неочаквано кресна той. — Помощ!

Адамат въздъхна търпеливо.

— Пет взвода от най-добрите войници на Тамас се грижат за момчетата ти, Тийф. Бръсначите са любопитно оръжие за близък бой, но не и срещу щиковете на опитни войници.

Точно навреме, за да подчертаят думите му, вън се разнесоха изстрелите на пушки. От етажа над тях долетя трополене, нечие тяло се свлече.

Тийф стисна юмруци, но не направи друго.

— Щяхме да те поизпотим — каза той, сбърчил устна — ако всички момчета бяха тук. Щеше да видиш.

— В това не се съмнявам — рече Адамат. — Кой те нае да ме убиеш?

Тийф стисна устни.

Инспекторът отново въздъхна. Точно сега нямаше време за подобни игри.

Той почувства как някой внимателно го измества встрани. Адамат отпусна бастуна си, а Сусмит пристъпи до Тийф. Боксьорът беше една глава по-висок от него и двойно по-едър. Адамат прехапа устна. Сусмит бе покрит от пот и стискаше зъби.

Той хвана едната ръка на Тийф.

— Първо ще счупя този пръст — изръмжа боксьорът.

— Рикар — каза Тийф. Той изрече името като ругатня.

— Добър опит — каза Адамат.

Чу се пукот; пръстът на Тийф се огъна чак до китката. Главатарят изрева. Един от Бръснарите започна да се надига, но бе спрян от Сусмитовия ботуш. Ритникът го запрати на метри встрани. Самият Сусмит също залитна, но Адамат му помогна да се задържи на крака. Възвърнал равновесието си, боксьорът се зае да извива китката на Тийф.

Бръснарят изкрещя от болка и се свлече на колене. Адамат леко потупа Сусмит с бастуна си. Боксьорът отстъпи назад.

— Кой ви нае? — повтори инспекторът.

— Съдържателя! — пискливо извика Тийф сред ругатните си. — Той дойде тук и ни нареди да те убием!

— Поне лъжи достоверно. — Адамат стовари бастуна си върху ранената му китка. Прободе го съчувствие при поредния крясък, което той побърза да потисне. Хората на Тийф бяха дошли в дома на Адамат и се бяха опитали да го убият! Ако бяха заварили близките му, щяха да прережат гърлата им на място. Адамат знаеше как работят Бръснарите. Те бяха не по-малко безскрупулни от лорд Ветас.

Затова той отново повдигна бастуна си.

— Един свещеник.

Адамат отпусна ръка.

— Свещеник? Хайде сега.

— Свещеник беше — настоя Тийф. Той говореше на пресекулки, задъхан, а по лицето му се стичаха сълзи. — Дойде вчера сутринта. Плачеше през цялото време; не спираше да моли Крезимир за прошка.

— Как изглеждаше? — попита инспекторът.

— Като свещеник. С бяла роба и сандали. Руса коса. Малко по-висок от теб. На дясната буза имаше брадавица. Отбягваше да ме поглежда в очите.

Сиемон. Устата на Адамат пресъхна.

— Колко?

— Петстотин хиляди крана.

Адамат едва не изтърва бастуна си.

— Моля? За мен?

Тийф се засмя хрипкаво.

— За две задачи. От тях петнадесет хиляди бяха за теб.

— А останалото? — Адамат се огледа. Той бе сметнал, че отсъствието на повечето Бръснари се дължи на късмет; едва сега осъзнаваше същинската причина за липсата им — те изпълняваха задача. От тази мисъл го полазиха тръпки. Най-малко четиридесетима от тях бродеха необезпокоявани. А може би повече.

Сабон пристъпи напред и сграбчи Тийф за ризата, за да го изправи на крака.

— За Тамас ли? — попита той и разтърси главатаря. — За него ли ви платиха, продажна свиньо? Говори!

— Бога ми, не! — рече Тийф. — На света няма толкова пари.

— За кого тогава?

— За някакъв готвач. Отговарял за празненството. Поръчителят искаше той да бъде убит публично. Обикновено ние не работим така, но срещу такава сума… — Тийф заглъхна.

Сабон го пусна. Тийф инстинктивно понечи да се подпре на ранената си ръка, при което изкрещя от болка. Смуглокожият го изгледа отвратено.

— Допуснали сте голяма грешка — рече Сабон и погледна към Адамат. — Отведи ги в Черната кула. Аз трябва да вървя.

С тези думи той излезе. Адамат и Сусмит останаха сами с четиримата Бръснари. Той се спогледа с боксьора, който сви рамене.

С края на бастуна си повдигна брадичката на Тийф.

— С какво е толкова важен този готвач? — Той си припомни, че въпросният майстор се казва Михали. Може би архидиоцелът си беше припомнил как Михали го бе унижил с черпака си пред Тамас? Но подобна сума беше прекалено голяма за обикновено отмъщение.

Тийф поклати глава. Адамат заплашително повдигна бастуна; този път жестът на престъпника бе по-енергичен:

— Откъде да зная? Това беше просто задача.

— И нямаш представа откъде са дошли парите?

Шарлемунд. Сиемон не би се наел да върши мръсната работа на друг. Шарлемунд се беше опитвал да натопи Рикар още от самото начало.

Тийф удължи колебанието си с миг по-дълго от достоверното.

— Съветвам те да си останеш невеж по въпроса — каза Адамат. — Иначе ще те връхлети още по-лоша съдба.

Тамас щеше да унищожи Тийф. Инспекторът почти изпитваше съжаление към него. Почти…

Той се отдръпна от проснатия, когато първите войници започнаха да влизат в помещението.

— Отведете ги в Черната кула — каза Адамат. — Аз трябва да се срещна с фелдмаршала.

— Покрай празника ще ти трябват часове да прекосиш града — извика Сусмит подире му.

Думите му заглъхнаха подир затичалия се Адамат. Инспекторът трябваше да разкрие предателя пред Тамас, преди да е станало прекалено късно.