Браян Маклелан
Кръвен обет (26)

Глава двадесет и четвърта

— Какво искаш?

Лорд Ветас стоеше пред къщата на Адамат. Той беше облечен в ново черно палто, а блясъкът на ботушите му бе болезнен за погледа. Под връхната дреха носеше алена жилетка и черна риза. Шапката си държеше в ръка.

Инспекторът потърка очи и намести нощната си риза.

— Седем часът е — продължи Адамат, след като погледна към стенния часовник в коридора.

— Може ли да вляза? — учтиво попита лорд Ветас.

— Не. Защо си дошъл? — С внезапно подозрение инспекторът додаде: — И къде са главорезите ти?

— При сегашното си посещение не е нужно да отправям заплахи — каза лорд Ветас. — Предишният път хората ми бяха дошли, за да се погрижат за Палагий. Приемам, че не си имал затруднения с тялото?

Със същия тон той би се осведомил дали Адамат вече е изпил сутрешния си чай.

— Не особено — отвърна инспекторът. — Но ти още не си отговорил на въпроса ми.

Насрещната острота не изглеждаше да притеснява посетителя.

— Нося подарък — оповести той и протегна малка черна кутия. — Тъй като не получих отговор от теб, сметнах, че си решил да не приемаш нашето предложение.

Адамат грабна кутията от ръцете му.

— Кажи на господаря си да си затъкне предложението отзад. Адресът върху визитната ти картичка е адресът на празен крайречен склад. Освен това самият ти не съществуваш. Няма никакъв лорд Ветас.

— Остроумно — рече посетителят. — Но адресът все пак се отнася до съществуващо място. Изненадан съм, че никой от хората ми не те е забелязал. Дори съм впечатлен. — Той повдигна ръце и бавно изръкопляска. — Следователските ти умения са забележителни. Не се съмнявам, че в един момент ще откриеш самоличността ми, а заедно с нея — и тази на моя господар.

— Защо не спестиш време и на двама ни, като не ми кажеш сам?

Лорд Ветас се усмихна.

— В момента ти провеждаш разследване, целящо да открие кой от съзаклятниците на фелдмаршал Тамас е предател.

— Нищо подобно.

— Не ме лъжи, Адамат. Става дума за нещо, което ми е известно.

— Дори и да беше така, нямам навика да обсъждам текущите си разследвания.

— Какви са заключенията ти до момента? — попита лорд Ветас.

— Не ме ли разбра? — рече Адамат. — Нямам какво да обсъждам с теб. Приятен ден. — И той понечи да затвори вратата.

Лорд Ветас учтиво повдигна ръка, за да си върне вниманието му.

— Няма ли да отвориш подаръка си?

Адамат се навъси към кутията, която все още държеше. Тя беше черна, без украса, обвързана с тънка червена панделка. Инспекторът я развърза.

Вътре лежеше пръст. Юношески пръст. А на пръста имаше пръстен. Пръстен, принадлежал на бащата на Адамат. Този пръстен бе подарен на…

С треперещи ръце Адамат затвори кутийката и я прибра в джоба на халата си. Той сграбчи лорд Ветас за реверите и го дръпна вътре. Посетителят не се възпротиви, докато домакинът затваряше вратата с ритник и го блъскаше към стената.

— Това е от твоя син — учтиво напомни лорд Ветас.

— Много добре зная това! — изкрещя Адамат. Той отново сграбчи посетителя за сакото и го хвърли в коридора. Със следващото си движение сграбчи бастуна и изтегли скритата шпага.

Лорд Ветас дори не трепна под допряното до гърлото му острие.

— Ако сте го убили…

Посетителят хвърли небрежен поглед към режещия ръб.

— Той е съвсем жив. Не е възможно да използваш хората, ако те не са живи.

— Ще те убия.

— Ако го сториш, господарят ми ще изпрати друг човек. Другият ще ти донесе малко по-голяма кутия, с главата на дъщеря ти вътре.

Шпагата на Адамат изтегли капчица кръв от гърлото на лорд Ветас. Гостът извади носна кърпичка и попи кръвта.

— И какво ми пречи да те убия на мига? — процеди Адамат.

— Току-що ти обясних. — Лорд Ветас се усмихна с разбиране. — Точно сега ти си обяснимо възбуден. Помисли за момент.

В този момент на Адамат му се искаше да прониже наглеца. С усилие той се овладя. Само след едно нищожно движение кръвта на посетителя щеше да се е разляла върху килима. Но…

Сусмит бе изникнал на върха на стълбището. Адамат го отпрати.

— Какво иска да знае господарят ти?

— Всичко — отвърна лорд Ветас. — Всичко, което Тамас ти е казал; всичко, което разследванията ти са открили. Слушам те.

Адамат въздъхна. Ожесточението се оттичаше от него, заменяно от страх.

— Нищо не зная.

Сянка на отегчение пробяга по лицето на лорда.

— Разследването ми още не е стигнало до конкретни изводи. — Адамат се бореше да събере мислите си. Йосип беше още жив, напомни си той. Всичко щеше да се оправи. От него се искаше единствено да сътрудничи.

— Да започнем от самото начало. Разкажи ми за разследванията си. И за двете разследвания.

Адамат осъзна, че е започнал да говори. Думите се изливаха една след друга и всяка от тях представляваше тухла, която изграждаше защита около близките му. В един момент той прибра шпагата в бастуна и тежко се облегна на него.

Той разказа всичко за Обета на Крезимир и Тамасовото заключение, че Обета е безсмислица. Разказа за нощта в двореца, за срещата си с Ускан. Съобщи подробности, които не бе възнамерявал да разказва. Съобщи за срещите си с Рикар Тамблар и лейди Винцеслав. През цялото време лорд Ветас не го прекъсна нито веднъж. По лицето му не проличаваше нищо, той поглъщаше информацията безстрастно.

Адамат говореше тъй бързо, че едва впоследствие осъзна възможността да излъже или премълчи. Приключил, той се отпусна на стълбището, с треперещи ръце — чувстваше се изцеден. Чувстваше, че е споходен от изтощение, надминаващо годините му.

— И това е всичко за два месеца разследване? — попита лорд Ветас след кратък размисъл.

Адамат присви очи.

— Това е работа за двадесет души.

— И си сигурен, че това са всички подробности?

— Сигурен съм — отвърна Адамат. — Аз не забравям.

— А, да. Това е твоята чудатост. Разкажи ми по-подробно за разрухата, грозяща Адро.

— Зная много малко за това. — Инспекторът се чувстваше уморен. В момента му се искаше единствено да се свие в някоя хралупа и да спи. — Това е пророчество, предричащо завръщането на Крезимир. Загатва, че въпросното завръщане ще бъде придружено от страховита разруха. Някогашна легенда.

Лорд Ветас замислено попи врата си за последен път, преди да си сложи шапката.

— Ще се върна — обеща той. — Надявам се, че следващия път ще ми кажеш по-интересни неща. В противен случай…

Погледът му се насочи към кутийката, почиваща в джоба на Адаматовата роба.