Тара Хайланд
Дъщери на греха (3)

Втора глава

— Очите й блестяха като диаманти — пееше Франи и в същото време се поклащаше жизнерадостно, — смятах я за кралица на света…

Беше събота вечер и семейство Хийли бяха устроили кейли^[1] вечеринка в тясната си всекидневна. Имаше около двайсет души, от невръстни бебета до възрастни баби и дядовци, които цяла вечер се редуваха да разказват истории и да пеят песни. Тези седмични събирания на приятели и съседи бяха част от живота на Франи откакто се помнеше. Като дете бе отгледана с фолклорните песни, а щом порасна достатъчно, започна и самата тя да ги пее. Харесваше й да ги изпълнява и да се изявява.

Когато всички в стаята се включиха в припева, на Франи й се прииска Шон да присъства и да я гледа как пее. Но той мразеше тези вечеринки, смяташе ги за старомодни и предпочиташе да излезе да пие уиски с другите млади работници. Тайно се бяха уговорили да се срещнат по-късно и Франи нямаше търпение.

Мина още цял час, преди най-после вечеринката да приключи. Франи едва изчака да си тръгне и последният гост, за да се измъкне при любимия си. Докато стоеше нетърпеливо заедно с майка си и сестра си, към тях се приближи Конрад Уолш. Той беше стеснителен младеж, хубав според общоприетия стандарт, носеше кафяв костюм, който бе поизтъркан, но чист — донякъде като самия него.

— Добре свири тази вечер — каза му майка й. Той акомпанираше на певците с акордеона си. Тя сбута Маги. — Тъкмо това си говорехме преди малко, нали, скъпа?

Маги само кимна на Конрад — тя винаги губеше ума и дума, когато беше край него.

— Благодаря ви, госпожо Хийли, на теб също, Маргарет. — Той отмести поглед към Франи, която стоеше отстрани. — Но мисля, че истинската звезда тази вечер беше Франи. — Усмихна й се срамежливо. — Напоследък не съм те виждал наоколо, как я караш?

— Супер, както винаги, Кон — отвърна жизнерадостно тя. За разлика от Маги, на нея не й бе трудно да разговаря с момчета, особено с Конрад Уолш, който бе израснал в съседната ферма и почти й беше като брат. Мълчалив и старателен момък, той притежаваше повече финес от останалите младежи в околността. Свещеникът го посъветва да продължи образованието си в университет, а той самият разправяше, че иска да стане лекар. Но след като баща му почина от инфаркт предишната година, бе принуден да поеме фермата. Сега издържаше майка си и петимата си братя и сестри и по всичко личеше, че се справя чудесно. „От него ще излезе успешен фермер“ — обичаше да казва баща й.

Все още вперил поглед във Франи, Конрад каза:

— Ще ходиш ли на танците в петък?

— Нямам друга работа — пошегува се тя.

Той имаше предвид ежегодната лятна забава, която се провеждаше в сградата на кметството. Франи се надяваше Шон да я заведе.

— Ами, ъъ… — Конрад се поколеба, беше ясно, че иска да я покани да отиде с него. Но пред погледите на Маги и Тереза се уплаши. — Запази един танц за мен, става ли?

Без да обръща внимание на свирепото изражение на сестра си, Франи му се усмихна.

— С удоволствие.

Конрад почервеня като домат. Измънка едно, „довиждане“ и се отправи забързано към възрастната си майка.

По-късно, след като всички си тръгнаха, Майкъл каза на жена си:

— Видях ви да говорите с Конрад Уолш.

— Той е свестен момък — отвърна Тереза.

— Тъй е — съгласи се съпругът й. — Със сигурност скоро ще дойде да ме пита за Маги.

Обединяването на дребна собственост като стопанствата на Хийли и Уолш беше все по-разпространена практика. Известно бе, че Майкъл Хийли иска да свърже двете ферми чрез брака на голямата си дъщеря с Конрад.

— Хм — изсумтя Маги. — Конрад едва ли някога ще ме забележи, докато тя се развява пред него. — Погледна гневно към сестра си.

— О, я стига! — Франи се бе наслушала на такива обвинения. Заради непринуденото си общуване с мъжете тесногръдите жители на Глен Вейл я смятаха за нахална. Но макар да й харесваше да флиртува с момчетата, единствено Шон означаваше нещо за нея. Обикновеният Конрад не можеше да се мери с опасно красивия работник. — Ако искаш Конрад да те забележи, няма да е зле да си отвориш устата, когато те заговори!

Неспособна да измисли подходящ отговор, Маги се обърна към баща им:

— Помни ми думите, тате. С Конрад никога няма да се оженим, докато тя се навърта наоколо.

Ако се надяваше на съчувствие, беше го потърсила от грешния човек. Майкъл просто сви рамене.

— Ако той не си пада по теб, Маги, тогава нашата Франи също ще свърши работа.

— Майкъл! — сгълча го жена му.

Но беше твърде късно. Маги нададе прискърбен вик и се втурна по стълбите към стаята си.

— Какво? — Майкъл се огледа учудено. За него това беше бизнес; тук нямаше място за женска сантименталност. — Какво толкова казах?

Франи се затича след сестра си. Откри я в малката спалня, която двете споделяха, Маги лежеше по очи върху леглото си и плачеше. Франи седна до нея и постави успокояващо ръката си на рамото й.

— Хей, я се стегни — каза Франи, опитвайки се да се пошегува с по-голямата си сестра. — Конрад въобще не ме интересува. Целият е твой, обещавам ти.

Думите й имаха за цел да я утешат, но Маги се извърна към нея с блеснали, почервенели от плач очи.

— О, сърдечно ти благодаря. — Престори се, че докосва бретона си. — Колко щедро от твоя страна, че ми предоставяш това, което ти е непотребно!

Франи веднага се разкая за думите си.

— О, Маги, знаеш, че нямах това предвид…

Но сестра й не искаше и да чуе.

— Махай се от мен, уличница такава — изсъска тя. — Върви при онзи циганин, за когото гориш от желание да си разтвориш краката. — Като видя шокираното изражение на Франи, се усмихна злобно. — Мислиш, че не те чувам как се измъкваш нощем, за да се виждаш с оня Шон? Знам точно какво сте намислили двамата и досега да съм казала на мама, ако не бях сигурна, че и сама ще си навлечеш достатъчно неприятности. Така че отивай при него и ме остави на мира, скъпа сестро. Не искам да имам нищо общо с такива като теб.

Тогава Маги се обърна и зарови лице във възглавницата. Франи постоя до нея за момент, останала без думи. Отровата в гласа на сестра й я бе потресла. Това я уплаши повече, отколкото откритието, че Маги знае за Шон. Искаше да се сдобрят, но не знаеше как, затова стана и излезе от стаята. По-късно щеше да успокои Маги и да се опита да се разбере с нея.

На Франи й беше трудно да забрави злостните думи на сестра си. Дори доста по-късно, докато лежеше в обятията на Шон, не можеше да спре да мисли за злобата в гласа на Маги.

— Сигурно ме мрази и в червата — предположи Франи.

Шон, който бе зает да обсипва с целувки шията й, надигна за миг глава.

— А, забрави вече за нея. Тя е само една пресъхнала стара кранта.

— Шон! — Колкото и да критикуваше сестра си, Франи не обичаше да чува квалификации за нея от други, пък било то и от любовника си. Колкото и да я дразнеше Маги, те бяха една кръв, а той беше външен човек.

Шон мигновено се разкая:

— Виж, извинявай. Но и бездруго прекарваме толкова малко време заедно. Не искам да го пропиляваме, като говорим непрекъснато за проклетата ти сестра.

Той имаше право. Толкова рядко й се удаваше възможността да се измъкне при него. Защо й трябваше да рискува толкова, ако нямаше да им е хубаво?

— Както винаги, си прав — отстъпи тя. После, за да покаже, че съжалява, тя изви назад глава и го целуна. След момент Шон нададе дълбок стон и я притегли върху себе си.

Беше минал месец, откакто за пръв път прекара нощта при него, и досега бяха овладели програмата до съвършенство. Първия път на Франи не й хареса особено. Беше много неловко, някак срамно, и помнеше, че доста я боля. После няколко дни кървеше и отначало се зачуди дали не е станало нещо ужасно; дори се зарече пред себе си повече никога да не го прави, ако нещата се оправят. Но щом всичко се нормализира, й бе по-лесно да забрави страховете си, отколкото да откаже на Шон.

Понякога на Франи й се искаше да могат да отидат някъде другаде, вместо в тясното твърдо легло в едностайната му колиба. Тя не беше най-романтичното място. Той й бе обещал, че щом събере малко повече пари, ще я заведе в някой хотел в Корк. Планираха събитието в продължение на часове; измислиха какво ще излъже родителите си, за да прекара нощта извън къщи. Но подобно на много от другите обещания на Шон, дългоочакваното събитие все още не бе осъществено.

Той обърна Франи по гръб и коленичи между краката й. Тогава тя се сети, че е забравил нещо.

— Чакай! — каза. — Имаш ли…

Шон отначало я погледна неразбиращо и тя се надяваше да не я кара да го казва гласно. Не й харесваха особено онези презервативи, които той бе взел от един войник, докато беше в Англия — „армията ги раздава на всички мъже“, — но ако я предпазваха от забременяване, тя предпочиташе да ги използват.

— Пак ми свършиха — заяви любовникът й и седна назад. Франи отклони очи, като й се прииска той да се покрие с нещо. Колкото и интимни да бяха станали, не можеше да свикне с безсрамната му голота.

— Не може ли тогава да го направим… по другия начин? — попита колкото се може по-деликатно. Вече се бе случвало веднъж, преди няколко седмици. Тогава бяха преодолели проблема, след като Шон й показа други начини да му достави удоволствие. За съжаление този път той не прояви интерес.

— Не е същото — заяви и легна до нея. — Искам да съм в теб.

В съзнанието на Франи изникна образът на съсипаната й майка и тя се отдръпна от него.

— Не искам да ми направиш бебе! — Изобщо не се опита да прикрие ужаса в гласа си. Не бе сигурна кое я тревожеше повече — вечно да гори в ада или да забременее. Преди менструалния й цикъл винаги я плашеше, но сега успокоителното петно на бикините й беше повод за празнуване.

Шон се засмя високо и тя се почувства още по-глупаво.

— Това ли те притеснява? Е, няма защо да се боиш. — После, за неин срам, започна да й обяснява как тя ще е в безопасност, ако той не изхвърли семето си в нея.

— Но защо не сме го правили така преди? — Все още не искаше да се предаде.

— Не смятах, че ще ми повярваш.

Франи прехапа устни и не каза нищо.

— Не ми ли вярваш? — Нараненото му изражение й подейства.

— Разбира се, че ти вярвам. — Винаги беше трудно да надделее в споровете си с Шон, дори когато бе сигурна в правотата си. В крайна сметка накрая винаги се предаваше. — Просто не искам нещо да се обърка, това е всичко.

Той й се усмихна широко.

— Не се тревожи, ще внимавам. Обещавам.

 

 

По-късно Франи лежеше в обятията на Шон. Обикновено гушкането беше любимата й част, но днес не можеше да се отпусне. Противозачатъчните бяха нелегални в Ирландия, затова им бе трудно да се снабдяват с презервативи. За щастие Шон познаваше някого, който работеше на пристанището в Корк и ги пренасяше контрабандно от Англия. Цената на черно беше безбожна, но си струваше, за да си купят спокойствие.

— Скоро ще се видиш ли с онзи твой приятел? — попита Франи.

Преди да се унесе, Шон обеща в просъница, че следващия път, когато отиде до града, ще уреди някак въпроса.

Но след седмица се върна от Корк с празни ръце. Явно човека му го нямаше, но той се закле, че ще се види с него следващата седмица.

За нещастие следващата седмица въпросният докер все още беше в неизвестност. Франи се притесняваше да продължават да спят заедно без предпазни мерки. Но нямаше с кого да обсъди страховете си, да попита дали е нормално или не — освен с Шон. А той продължи да я уверява, че средството е напълно сигурно и че внимава всеки път. И след като му се бе доверила първия път, й беше трудно да търси оправдание да престанат.