Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Route Bleue, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пътепис
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Iskra Toucheva (2020)
Корекция и форматиране
ventcis (2020)

Издание:

Автор: Кенет Уайт

Заглавие: Синият път

Преводач: Николай Кънчев

Година на превод: 1988

Език, от който е преведено: френски

Издател: Профиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1988

Печатница: ДП „В. Александров“ — Враца

Излязла от печат: юли 1988 г.

Редактор: Красимир Мирчев

Художествен редактор: Камен Стоянов

Технически редактор: Марияна Иванова

Художник: Николай Алексиев

Коректор: Леа Давидова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14561

История

  1. — Добавяне

Общуване в Гус Бей

Точно тука ще измисля една кръчма — КРЪЧМАТА НА УМРЕЛИТЕ — място за зимуване…

Тристан Корбиер

Под Ливингстоун, при граничен знак 101, по посока към Шефервил, покрай железопътната линия тръгва един път. През някои дни има автобус за Гус Бей, Залива на дивите патици.

Този път за Гус Бей се намира между 53 и 54 паралел и се простира от 65° до 66° географска дължина през Водопадите на Мускусния плъх, езерото Винуакапау и Езерото на чайките.

По време на пътуването си повтарях наум едно индианско стихотворение:

Дълбоко е непроницаемото

ето ги вървят

старците зарити под земята

ето ги вървят

с червени кръгове накичени

ето ги вървят

насред къщата на духовете

ето ги вървят

по червения път

ето ги вървят…

Гус Бей тази сутрин подари на очите ми много интересно зрелище. Накъдето и да се обърнех, виждах някакви брадати типове със свирепи очи, обкръжени от материали за къмпинг, навити карти и гайгерови броячи. Изследователи и земемери, изскочили направо от горите. Всички бяха каблоонамиут (на ескимоски: „хора с големи вежди“, тоест белите). Но имаше също много индианци и ескимоси — от ловец до авиомеханик.

В един бар до летището срещнах Скот Макферсън.

— Сега ли пристигате?

— Да.

— Добре дошли тогава в СПСУ.

— Първо ми кажете, какво означава това?

— Съюз на подивелите от Северна Унгава.

— Подивелите ли?

— Подивелите са, както би казал някой, отнесени хора, малко превъртели. Такива, дето са били твърде дълго сред горите.

— Има ли много такива?

— Какво говорите! Тук всеки е такъв. Ескимосите и индианците са родени такива. Ние после ставаме.

Той ми показа моркови от опитната си реколта. Бил е в Унгава, пратен от една монреалска компания, за да търси азбест и никел.

— Може би има и злато под този проклет лед. Към нас се присъедини още един човек, тукашен пилот.

— Това е Джим Мърфи, наричаме го Лъки. Питам Мърфи как се лети над тази територия.

— Не е лесно. Първо, има мъгла. Освен това летните бури над езерата. Но има нещо много по-лошо от мъглата и бурите: белотата.

— Белотата?

— Същото е като тъмнотата, само че обратно. Не се вижда нищо от прекалено силна светлина. Снегът заслепява.

— Какъв самолет имате?

— Малък чесна, едномоторен. Лети навсякъде, над морето, над сушата. Мога да му сложа плавници или ски, каквото и да е. Лети навсякъде. Искате ли да отидете някъде?

— По-късно може би, покрай брега.

— За мене сезонът е приключил. На разположение съм.

Мърфи ме кани да се отбия у дома му привечер, за да си поговорим и пийнем по чашка. Дадено.

С.Д.Н.Р.

Северни дела и национални ресурси.

О.С.Д.

Отдел за северните дела.

Н.3.Л.

Нова Земя и Лабрадор.

Северът е на път да бъде разчертан.

Но — най-важното е, че все пак Гус Бей си е останал място за преминаване. Дивите гъски все още прелитат над него на път за Уолдън Понд и нататък.

В противовес на всички тези агенции би трябвало да се основе Агенция за излетите и Агенция за геопоетически търсения…

Докато обикалям, си представям група мъже и жени, дошли от всички краища на света, събрани в архипелаг на откритите съзнания. Не толкова художници, колкото изследователи на битието и небитието. Пътуващи и необикновени, в търсене на нови съотношения, извън полето на обикновената култура.

Нови психически енергии. Свеж въздух, който да задуха над света!

Съгласен съм, че всичко това е утопия.

Зная, че градът на мъртвите мечти ще трае още дълго.

Вечерта отидох при Мърфи.

Той има страхотно радио, което лови всички станции на Квебек и Лабрадор.

Хваща ескимоските станции от Ивуживик, Коартак, Акуливик, Опалук, Лийф Бей, Пейн Бей, Джордж Ривър, Пост дьо ла Бален, Инукжуак, Повунгитук, Суглук, Уейкам Бей и Форт Мимо.

Хващат се индианските станции от Куанавага, Наташкуан, Минган, Ла Ромен и Сент Огюстен.

Приема френските станции от Монреал, Маниваки, Авр Сен Пиер, Ил дьо ла Мадлен. Ганьон, Фор Кулонж, Фермон, Римуски, Шефервил, Сенетер и Шатоге.

С това радио можеха да се изпращат и послания. С помощта на международните правила за радиоразпръскване аз изпращам следното послание:

Чарли униформ лима танго униформ ромео еко стоп

Алфа новембер алфа ромео Чарли хотел

Индиа сиера танго еко стоп

Папа лима алфа новембер еко танго

алфа Индиа ромео еко оувър.

Дали е прието посланието? Може би не.

Но ще продължавам.