Керелин Спаркс
Забранени нощи (7)

Глава 7

— Охраната им е скапана — каза Фил, докато вървеше след Маги по коридора на ДВК. Когато се телепортираха в стаята за костюмите, не се активира никаква аларма. — Човек би решил, че след декември ще са по-внимателни.

Маги се наведе към него и прошепна.

— Хората тук не са точно от здраво стъпилите на земята.

— Виждам какво имаш предвид — измърмори Фил.

Те подминаха група актьори в коридора, един от които бе облечен като голяма кокошка и упражняваше кудкудякането си.

— Това е! — каза някой от компанията му. — Сега го направи пак, но с повече страст.

Друг актьор, облечен като пират, се приближи до тях.

— Да, моряко. Требва да поверваш, че си кокошка.

Фил изсумтя. Кокошка със зъби.

— Ето тук е.

Маги спря пред една врата, украсена с голяма златна звезда. А върху нея с големи червени извити букви беше изписано Корки Кърант.

Маги се ослуша.

— Не чувам звуци от борба вътре.

— Това е добър знак — каза Фил.

— Освен ако Корки не е вече мъртва — прошепна Маги.

Фил отвори вратата и влезе вътре. Корки беше напълно жива, седеше зад бюрото си и изучаваше купчина снимки. В ъгъла един нисък гологлав мъж с камера ахна, след това се телепортира. Нямаше и следа от Ванда.

Корки вдигна поглед от снимките.

— Как смееш да нахлуваш така! — тя събра снимките и ги прибра в едно чекмедже на бюрото. — Кой, по дяволите, си ти?

— Не знаеш ли? — попита Фил. — Тази вечер публикува снимката ми в предаването си.

Корки подуши въздуха и махна пренебрежително с ръка. Големите й, обсипани с камъни пръстени проблеснаха под флуоресцентната светлина.

— Не се интересувам от самоличността на един смъртен. Излез от офиса ми.

— Аз бях мъжът, който притискаше към пода танцьора от „Палави дяволи“. Как се сдоби с тази снимка?

— Аз съм журналист. Никога не издавам източниците си.

Тя погледна към ъгъла, от където се бе телепортирал ниския мъж. Бюстът й потръпна, когато въздъхна с облекчение.

— Здравей, Корки.

Маги влезе в офиса, а каубойските й ботуши потропваха по ламинирания под.

Корки отново седна.

— Виж ти, не е ли това малката Маги, известна с ниския си ръст и още по-късата си кариера на посредствена актриса. Какво те води в Ню Йорк? — тя огледа дрехите на Маги надменно. — Пазаруване, надявам се?

Маги се приближи до бюрото.

— Тъкмо си прекарвах страхотно в „Палави дяволи“. Благодарение на теб това е най-популярният клуб във вампирския свят.

Очите на Корки се присвиха до малки гневни цепки.

— Сега си спомних. Ти си една от приятелките на Ванда Барковски. Може да предадеш едно съобщение на откачената кучка от мен. — Корки се изправи на крака. — Ще я унищожа. Клубът й също.

— Опитай се — тихо каза Фил — и ще съжаляваш.

Корки му се присмя.

— И се предполага, че трябва да се разтреперя от страх пред един обикновен смъртен и една… дребна каубойка? — тя погледна кръвнишки към Маги. — Не мисли, че съм забравила, че открадна Дон Орландо от мен.

Маги също я погледна ядосано.

— Ти вече го бе изгубила. Отнасяше се с него като с роб.

— Ха! Направих го звезда! Направих го известен. Какво може да направиш ти за него?

Маги се усмихна.

— Направих го щастлив.

Тя се обърна и излезе от офиса.

— Мога да те съсипя заедно с ранчото ти. Толкова си незначителна, че не бих си направила труда! — отвърна Корки разпалено.

Фил се спря на вратата, преди да излезе.

— Остави Ванда на мира.

— Ти какво си — подигра му се Корки, — кучето й пазач?

— Близко.

Той пое дълбоко въздух и се потопи във вътрешните си алфа сили. Знаеше, че това ще накара сините му очи да грейнат. Тялото му започна да трепери, очертанията му се размазаха. Можеше да се трансформира на мига, ако желаеше или да остане в човешка форма, получавайки цялата сила на един алфа вълк.

Корки се препъна назад, гледайки го изненадано.

— Кой… какво си ти?

Остави я да се чуди. Той затвори вратата в лицето й и обузда силите си. На мига отново беше нормален.

— Добре, къде мислиш, че е Ванда?

Маги го зяпаше с отворена уста.

— Какво беше това?

— Силата на вътрешното ми… животно.

Той тръгна надолу по коридора.

Маги остана на място, все още гледаше шокирано.

— Не трябва ли да има пълна луна?

— Не. Е, къде може да е Ванда?

— Аз… аз не знам. — Маги се затича, за да го настигне. — Никога не съм чувала за шейпшифтър, който не е зависим от пълнолунието.

— Мога да се трансформирам по всяко време.

Те стигнаха до края на коридора, където той се разделяше на два нови.

— Това е невероятно — прошепна Маги. — Какво животно си?

Фил не обърна внимание на въпроса й, докато оглеждаше новия коридор. Нямаше и следа от Ванда.

— Нека се разделим. Ти тръгни надясно, аз ще тръгна наляво.

— Добре. — Маги се отправи в оказаната посока, но се върна обратно, намръщена.

— Какво не е наред?

Фил надникна надолу по десния коридор. Една русокоса жена говореше с актьора, облечен като пират.

— Това е Тифани. — Маги вдигна поглед към тавана сякаш се молеше. — Трябва ли тази вечер да срещна всяка жена, която е спала с мъжа ми?

Фил си припомни, че актьорът Дон Орландо де Корасон се смяташе за най-големия любовник във вампирския свят.

— Сигурен съм, че не е поглеждал друга жена, след като те е срещнал.

Маги изсумтя. След това се усмихна.

— Вярвам, че си прав. Благословен да си. Значи си могъщ шейпшифтър, който знае точно какво да каже на една жена? Ванда няма никакъв шанс.

— Надявам се да си права. Но все пак трябва да я открием. Какво ще кажеш аз да тръгна надясно, а ти наляво?

— Добре. — Маги забърза по коридора, отдалечавайки се от Тифани.

Фил се запъти към блондинката и пирата. Провери първата врата. Килер.

— Ахой, пищна моме. — Пиратът нагласи превръзката върху окото си. — Ти си божественъ гледкъ за умореното ми око. Би ли искълъ да дойдиш под палубата с мен?

— В мазето? — Тифани се изкиска. — Разбира се. Обожавам акцента ти. Толкова е изискан. Звучиш като някой принц.

Тя го поведе към една врата в края на коридора.

Фил се усмихна на себе си. Тифани със сигурност не линееше след загубата на Дон Орландо. Той забеляза стая с табела: Съблекалнята на Корки. Това звучеше обещаващо. Тихо отвори вратата.

Ванда се бе настанила на тоалетката. Над нея нямаше огледало, а монитор и дигитална камера. Като вампир, това бе единственият начин Корки да може да се види, за да постави изобилието от грим, който носеше. Камерата в момента бе изключена, а Ванда бе изцяло погълната от задачата си, режейки дрехите с малка ножичка.

Той затвори вратата с тих клик и тя подскочи на мястото си.

— Фил! Какво правиш тук?

— Ти какво правиш, Ванда?

— Заета съм.

Тя върна вниманието си обратно към един черен сутиен и направи малък разрез на презрамката.

Той пристъпи към нея.

— Като твой наставник, предлагам да оставиш ножицата долу.

— Ти не си мой… — Ванда замлъкна и го погледна остро. — Имам странното чувство за дежавю.

Фил се подсмихна.

— Какво правиш точно?

— Нищо — отвърна тя и направи малък разрез между огромните чашки на сутиена на Корки.

Той погледна към купчината дрехи върху тоалетката.

— Извършваш отмъщението си, като унищожаваш бельото на Корки?

— Не е унищожено — Ванда сгъна няколко чифта дантелено бельо и го прибра внимателно в едно шкафче. — Просто малко са преправени. Корки изобщо няма да забележи — тя затвори чекмеджето с усмивка. — Преди да стане прекалено късно.

Фил въздъхна.

— Ванда, това не е овладяване на гнева.

Тя сгъна един сутиен и го постави в друго чекмедже.

— Нямам нужда да овладявам гнева си. Бях леко изкушена да се нахвърля върху кучката в офиса й, но се замислих за всичката оскубана коса, посинените очи и се запитах, заслужава ли си наистина?

Той не можеше да се спре и да не се усмихне.

— Мислиш, преди да действаш. Това е напредък.

— Благодаря ти. — Ванда взе последния сутиен и му показа огромните чашки. — Можеш ли да повярваш? Напълни го с ориз и може да изхраниш едно гладуващо четиричленно семейство за една седмица. — Тя го сгъна и го прибра в чекмеджето. — Мъжете наистина ли намират толкова огромни гърди за привлекателни?

— Да. Някои мъже.

Тя го погледна зловещо и затръшна чекмеджето.

— Но не и аз. — Той се приближи до стола й. — Аз видях съвършенството, затова не бих могъл да искам нищо по-малко.

Ванда го погледна внимателно.

— Никой не е съвършен.

— Ти си. За мен.

Тя скочи на крака, поставяйки стола между тях.

— Трябва да тръгвам. Корки може да дойде всеки момент.

— Избягваше ме.

— Бях заета. — Ванда затегна камшика на кръста си. — И не мисля, че в действителност има за какво да говорим.

Той заобиколи стола.

— Мисли ли за целувката ни?

— Не. — Тя вдигна брадичка. — Напълно забравих за нея. Реших, че е грешка и никога не трябва да се случва отново.

— Стигнала си до това решение, след като си я забравила?

Ванда му се намръщи.

— Добре де. Спомням си я доста добре. Но само защото беше пламенна, това не означава, че трябва да се повтори.

Той се усмихна бавно.

— Беше пламенна, нали?

Погледът й падна върху устата му.

— Аз… не мога да си спомня.

— Странно как спомените ти идват и си отиват.

Тя облиза устни.

— Някои неща е по-добре да си останат забравени.

Фил плъзна ръка около нея.

— Забрави ли как накарах сърцето ти да тупти?

Той можеше да го чуе и сега.

Ванда постави ръце върху гърдите му.

— Изглежда си спомням нещо подобно…

Той захапа врата й.

— Забрави ли как трепереше от докосването ми?

Тя потрепери.

— Фил… — Пръстите й се вкопчиха алчно в ризата му. — Не искам да се влюбвам в теб.

— Но го правиш. — Той забеляза червения блясък в очите й. — Знам, че ме желаеш.

— Не… — Тя плъзна ръце в косата му, затваряйки пръсти в юмруци, сякаш не искаше да го пусне никога. — Изобщо не те желая.

— Какъв срам. — Той целуна челото й. — Защото аз те желая.

— Не трябва — отвърна Ванда и придърпа главата му, за да може да целуне устата му.

— Съкровище, даваш ми смесени сигнали.

— Знам. — Тя притисна тялото си към неговото. — Трябва да спра това, но господ да ми е на помощ… не мога.

Той завладя устата й, целувайки я с цялата страст, която се бе натрупала през осемте дълги години. Устните й се разтвориха със сладко предаване. Но това не бе пасивно предаване, не и от огнената му Ванда. Тя погали езика му, после го засмука с отчаяние, което накара кръвта му да закипи. Слабините му се втвърдиха и той я придърпа още по-близо до себе си. Издаде дълбок стон щом разбра точно колко добре прилепваше по всяка една извивка на тялото й тънкия гащеризон — от невероятната заобленост на задника й до извивката на кръста й.

Тя се отърка в него и ерекцията му потръпна в отговор.

Фил разкопча гащеризона й достатъчно, за да може да пъхне ръка вътре и да обхване гърдите й.

— Толкова си красива, така съвършена.

Той прокара палец по зърното й, и то се втвърди.

Ванда изстена.

— Фил… — Ръцете й галеха гърба му.

— Ванда, искам да правя любов с теб.

Ръцете й застинаха.

— Не. — Тя отстъпи назад, откъсвайки се от прегръдката му. — Аз не мога… да те обичам.

— Няма да те нараня, Ванда. Може да ми вярваш.

Тя поклати глава.

— Не мога…

Закопча гащеризона си. Сега блестящите й червени очи бяха изпълнени с влага.

— Разбирам защо се страхуваш. Изгубила си цялото си семейство, освен Марта. И вероятно се чувстваш предадена от нея.

— Какво? — С пребледняло лице Ванда отстъпи назад. — Как… ти как…?

— Интервюто, което си дала преди няколко години за риалити предаването. Маги го намери в къщата и го гледахме.

Ванда застина с ужасено изражение.

— Маги ти е помогнала да ме шпионираш?

— Не сме те шпионирали. Опитваме се да ти помогнем. Ако открием начин да се справиш с нерешените проблеми от миналото си…

— Миналото ми не е твоя работа! — извика тя.

— Напротив! Предполага се, че ще ти помагам да се научиш да се справяш с гнева си и можем да постигнем това, като се изправим пред каквато и да е травма в…

— Не! Аз не съм психологичен експеримент. И трябва да поставя мотивите ти под въпрос, доктор Фил. Опитваш се да ми помогнеш от добро сърце или просто искаш да ти излезе късметът?

Той укроти надигащия се в него гняв.

— Искам да имаш щастлив, пълноценен живот. Страхът ти е причината да ме обиждаш и може да се отървем от него, като проучим травмата…

— По дяволите, остави травмата ми на мира! — Тя намести камшика около кръста си. — Не се страхувам от нищо.

Фил вдигна ръце сякаш с молба.

— Нормално е да се противопоставяш на разкриването на болезнените спомени.

Ванда стисна зъби.

— Не смей да се отнасяш снизходително с мен. Нищо няма да разкривам.

— Значи, искаш да останеш все така изпълнена със страх? Желаеш да прекараш живота си в продължение на векове, страхуваща се да обичаш друг човек?

Тя трепна, сякаш я беше ударил.

— Ванда, съжалявам — той престъпи към нея.

— Не. — Тя вдигна ръка, за да го спре. — Знаеш ли колко хора съм изгубила? — една розова сълза се плъзна по бузата й. — Майка ми и баща ми. Малката ми сестра. Всичките ми братя. Карл.

— Кой е Карл?

Фил не можеше да си спомни името от телевизионното интервю.

Изпънатата ръка на Ванда се сви в юмрук. Гласът й потрепери.

— Вълците го хванаха.

Фил замръзна.

Ръката на Ванда падна до тялото й, а лицето й се намръщи.

— Той беше първата ми любов. Смъртен. Смъртните винаги умират. — Тя избърса лицето си. — Не можеш ли да го видиш? Не мога да премина през това още веднъж.

Мамка му. Това беше прекрасен момент да й каже, че е шейпшейпшифтър, който лесно може да живее още четири или петстотин години. Но тя щеше да поиска да разбере в какво се превръща.

— Ванда, никой от нас не е безсмъртен. Ти бе близо до смъртта миналия ден. Това не ти ли казва, че трябва да се радваме на живота всяка нощ, докато трае, сякаш е последна?

— Но няма да трае дълго. И аз не мога да понеса болката. Съжалявам.

— Ванда, ние…

Тя изчезна, оставяйки ръката му много близо до мястото, където беше лицето й само преди миг.

Фил свали ръка. Бедната Ванда. Водеше война между желанието и страха. Желанието й за него бе силно. Беше накарало очите й да блестят в червено. Бе я накарало да се притиска към него със страст. Но тази вечер в битката беше победил страхът.

— Няма да се откажа от теб — прошепна той.