Керелин Спаркс
Забранени нощи (15)

Глава 15

Война.

Ванда потрепери. Кошмарът се бе завърнал с пълна сила. На двадесет и две годишна възраст беше изгубила дома си, семейството си, смъртността си. Войната бе разкъсала живота й на парчета и тя се беше озовала съвсем сама, преследвана и криеща се в пещерите.

И сега, години по-късно, бе изгубила клуба и приятелите си. И отново беше преследвана от Бунтовниците. Още веднъж войната унищожаваше света й.

През нея премина вълна от гняв. Как можеше това да се случва отново? Прокълната ли беше? Ръцете й се свиха в юмруци. Искаше да удари нещо. Да хвърли нещо. Да крещи.

Сграбчи камшика си от масата. Нека някой от онези Бунтовници я намери. Щеше да свали кожата направо от лицето му. Щеше да убие проклетия… Камшикът й падна на пода.

О, господи, не искаше да убива отново. Какво правеше? Преди беше оставила чудовищата да я достигнат. Беше ги оставила да превърнат нея в чудовище. Не. Сълзи опариха очите й. Никога повече.

— Ванда? — Фил я приближи с тревожен поглед. — Добре ли си?

Каква егоистична глупачка беше. Бе започнала да се самосъжалява, а имаше вампири, които бяха изгубили живота си тази вечер. Четиринадесет загинали. Имаше вампири, които скърбяха. Вампири, които бяха ранени. Гневът й не помагаше на тях или на самата нея.

Тя пое дълбоко дъх.

— Добре съм. Аз… почувствах се наистина разгневена за малко, но…

— Поела си контрол.

Очите на Фил станаха нежни, блестящи от любов.

Сърцето й се изпълни с топлина. Този кошмар беше различен от последния. Този път тя имаше Фил. И не я преследваха вълци.

Финиъс прочисти гърлото си.

— Не ми се иска да прекъсвам нежния момент, но на двамата с Фил ни е заповядано да се върнем за стратегическо съвещание.

Фил се скова.

— Няма да оставя Ванда сама.

— Тя може да дойде, ако желае. — Финиъс се обърна към Ванда. — Знаеш как да стигнеш до Роматех, нали?

— Не, благодаря — отказа Ванда. — Вие двамата вървете без мен.

— Сигурна ли си? — попита Фил.

Тя се подсмихна.

— Божке, дали трябва да се телепортирам в Роматех, когато лошите момчета залагат бомби във всички сгради на фирмата? Това е доста труден въпрос. Просто ще остана тук.

— Ще се върна преди изгрев — увери я Фил.

— Тогава най-добре побързай и отивай. — Тя погледна към часовника над кухненската мивка. — Вече е четири и половина.

Фил кимна.

— Само минутка, Финиъс. Трябва да облека униформата си. — Той отиде в банята.

Ванда влезе в кухнята и извади две бутилки с кръв от хладилника. Подаде едната на Финиъс.

— Благодаря — каза той, отви капачката и отпи.

— Благодаря ти, че я донесе. — Тя сниши гласа си до тих шепот, така че Фил да не я чуе. — Знам, че подозираш, че двамата с Фил сме… че имаме връзка, но моля те, не казвай на никой.

— Сладка — прошепна Финиъс, — що се отнася до Фил съм затънал до шията в тайни. Устните ми са запечатани.

— Благодаря ти. — Ванда чукна бутилката си в неговата.

Тя се обърна, щом чу вратата на банята да се отваря.

Фил излезе, облечен в униформата на МакКей от панталони в цвят каки и тъмносиня риза.

— Добре, Финиъс. Да вървим.

Тя се усмихна окуражително на Фил, докато той се телепортира с младия чернокож вампир. Веднага след това се почувства самотна без него. Колко бързо и цялостно бе нахлул в живота й.

Отпи от бутилката и се зачуди какви ли тайни пазеше Финиъс. Нямаше начин той да знае най-мрачните й тайни. Никога не ги е признавала пред никой. Значи, трябваше да се отнася за тези на Фил. Дали имаше нещо свързано с него, което тя не знаеше?

Ванда се замисли за първия път, когато го срещна. Той бе висок деветнадесетгодишен студент в колеж с красиви сини очи, бърз ум и чаровна усмивка. Дори тогава около него имаше аура на земна сексуалност, силно подсказваща мъжа, в който щеше да се превърне, и тя бе привлечена от него от самото начало.

Сега на двадесет и седем години, той далеч бе надминал ранните признаци на мъжественост. Излъчваше мъжествена мощ, сила и увереност. Напълно я побъркваше от желание. Вдъхваше й доверие и чувство за сигурност. Но колко добре го познаваше наистина?

Няколко спомена преминаха през съзнанието й: Фил, откриващ бомбата в шкафа й без наистина да я е видял; Фил, хващащ Макс в клуба й и имащ достатъчно сила да притисне вампира към пода. Охранителят й се бе оплакал, че се движел прекалено бързо.

Ванда отблъсна тези мисли. Фил беше мил и прекрасен мъж. Не трябваше да се съмнява в него. Трябваше да бъде благодарна, че той е толкова силен и бърз. Ако не бе открил бомбата, тя щеше да е мъртва; ако не бе убил змията, щеше да е мъртва.

Любовта му към нея бе истинска и красива. И тя се влюбваше в него. Само това имаше значение.

 

 

Атмосферата във военната стая бе зловеща. Фил седна до Конър на конферентната маса. Той кимна на останалите седящи на дългата маса: Джак и Лара, Остин и Дарси, Хауърд, Финиъс, Ема, Ласло, Грегори и Карлос — бразилецът шейпшейпшифтър пантера. Няколко допълнителни стола бяха донесени и наредени до стените. Хюго — бившият охранител на клуба на Ванда, седеше до Роби и Жан-Люк, които трябва да се бяха телепортирали от Тексас. Ангъс обикаляше около масата, дълбоко замислен.

В ъгъла на стаята Шон Уилън седеше сам. Като главнокомандващ на екип Колове на ЦРУ, мисията на Шон бе да открие и унищожи вампирите. Тази задача беше станала малко по-сложна, когато дъщеря му Шана се бе омъжила за Роман Драганести, и още по-сложна, когато членовете на екипа му — Остин и Ема, смениха страните. Погледът на Шон сновеше нервно из стаята.

Фил огледа помещението още веднъж и видя, че Шана и Роман отсъстваха. Той се наведе към Конър и прошепна:

— Ангъс да не е пратил семейство Драганести да се скрият някъде?

— Не — отвърна Конър. — Той пожела, но те настояха да останат. Дугъл и Золтан телепортират ранените вампири тук, а Роман и Шана са в клиниката, за да се погрижат за тях.

— Как Бунтовниците са успели да проникнат в Роматех? — прошепна Фил. — Мислех, че Ангъс затегна охраната.

— Така е — измърмори шотландецът, дочул го. — Удвоихме охраната на земята, но те ни нападнаха от въздуха. Ракети, изстреляни от хеликоптери.

— Военни хеликоптери? — попита Фил.

— Така мислим — отвърна Ангъс, продължавайки да обикаля. — Трябва да са използвали контрол върху съзнанието, за да проникнат в близката военна база.

— Ще информирам военните — заяви Шон Уилън. Щом няколко глави се обърнаха към него притеснени, той вдигна ръце. — Не се притеснявайте. Няма да им кажа за вампирите. Просто ще ги предупредя, че има една радикална група от психологични терористи, вилнеещи наоколо, използващи контрол върху съзнанието, за да проникват в базите. Ще препоръчам пълна изолация, без посетители в базите след залез. Всеки посетител ще бъде застрелван. Може би това ще помогне.

— Благодаря ти, Уилън. — Ангъс стигна до края на масата. — Тогава, нека да започваме. Както всички знаете, две от сградите на Роматех бяха унищожени тази вечер. Един от главните ни приоритети е да подновим производството възможно най-скоро в Тексас и Колорадо. Грегори работи върху това.

Грегори кимна.

— Вече търсим да наемем някои сгради. Все още имаме всички смъртни работници от дневната смяна, така че се надяваме да подновим производството след две седмици.

— Добре. Друг основен приоритет е да опазим в безопасност останалите три сгради на Роматех. Затова сме се обърнали за помощ към бащата на Шана. — Ангъс посочи към Шон Уилън. — Микрофонът е твой, Шон.

— Благодаря ти. — Агентът на ЦРУ се изправи и се огледа предпазливо из стаята. — Колкото и да ми е мъчно да си имам работа с вашия вид, бях убеден, че един съюз с вас е в най-добрия интерес на живите американци.

— Благодаря ти, Шон — каза Ема, усмихвайки му се.

Той се намръщи към бившата си служителка.

— Свързах се с армията и те се съгласиха да осигурят допълнителна охрана на сградата тук, а също и на тези в Охайо и Калифорния. Също така ще осигурят съоръжение за противовъздушни снаряди, радар и необходимия персонал за поддръжката им. Ще започнат да разполагат екипировката утре.

— Как обясни това на армията? — попита Конър.

— Казах им, че това е рутинно упражнение за предотвратяването на вътрешен тероризъм — отговори Шон. — Което, ако питате мен, си е самата истина. Тези проклети вампири са най-лошите терористи, пред които се е изправяла страната ни. Ако има още нещо, което мога да направя, за да изтрия неживите от лицето на земята, само ми кажете.

В стаята се възцари неловко мълчание.

— Е, много сме благодарни за помощта ти, Шон — здрависа се Ангъс с него. — Сега вероятно ще искаш да посетиш внуците си? Те са отсреща в детската стая заедно с Радинка.

Шон го погледна огорчено.

— Предпочитам да остана тук и да видя какъв е планът ви.

В очите на Ангъс блесна раздразнение, преди да посочи към един стол.

— Разбира се. Седни.

Ангъс се върна към обикалянето си.

— Роман е зает да се грижи за ранените, затова не може да обсъди с вас най-новия си проект — откриване на формулата за Беладона. Ласло, знаеш ли дали има напредък?

Ниският химик се изправи.

— Да, сър. Той направи два тест серума. Проблемът, разбира се, е откриване на обект за теста. В най-добрият случай серумът ще парализира един вампир. В най-лошия… — Ласло хвана едно от копчетата на престилката си и го извъртя. — Може да е фатално.

Конър се облегна в стола си.

— Оу, за щастие, си имаме доброволец. Той чака в сребърната стая.

— Затворникът? — Ласло дръпна копчето си. — Това… това не изглежда много човечно.

— Той не е човек — изсъска Шон Уилън. — Той е чудовище.

Ангъс въздъхна.

— Всъщност тук съм съгласен с теб, Уилън.

— Адът трябва да е замръзнал — измърмори Конър, след което повиши глас. — Поне ще може да използваме за нещо затворника. Не изглежда да има друга информация за нас.

— Чух, че и ти работиш върху нещо ново, Ласло? — попита Ангъс.

— А, да. — Химикът дръпна копчето си. — Виждате ли, снощи на партито говорих с Джак, и той ми каза за устройствата, които от ФБР са сложили в косата на Лара, за да я проследят. За нещастие, Джак е можел да го чуе, затова е трябвало да го махнат. Но тогава Бунтовниците отвлякоха Лара и той не можа да я открие в продължение на дни.

— Да, знаем това — нетърпеливо измърмори Ангъс. — Давай по същество.

Копчето изскочи на масата. Ласло го сграбчи и го пъхна в джоба си.

— Тази вечер започнах работа по проследяващо устройство, което ще бъде напълно невъзможно за откриване от вампири и шейпшфтъри. Тогава на всички може да бъде поставено по едно и ако някой бъде отвлечен, бързо ще можем да го спасим.

— Звучи като добра идея, приятел.

Грегори вдигна палци към ниския химик.

Ласло се изчерви.

— Е, аз самият веднъж бях отвлечен, така че знам колко плашещо може да бъде.

— Как точно ще бъде поставяно устройството? — попита Конър.

— Най-вероятно ще бъде поставено под кожата. — Ласло започна да си играе с ново копче. — Раната ще заздравее по време на съня, така че няма да остане никаква следа от операцията.

— Докъде си стигнал? — попита Ангъс.

— Аз… аз започнах тази вечер. Ще ми бъдат необходими няколко нощи — вероятно една седмица.

— Добре. Късмет — каза Ангъс и посочи към вратата.

Ласло премигна.

— Оу. Разбира се. Благодаря ти. — Той притича през вратата.

— Добре, сега трябва да говорим за стратегията си — продължи Ангъс.

Фил вдигна ръка.

— Току-що ми хрумна нещо. Може да вземем устройството за проследяване на Ласло и да го сложим на Зигизмунд, докато спи, така няма да знае за него, тогава да се престорим, че го местим и без да искаме да му позволим да избяга…

— Дяволите да го вземат — възкликна Ангъс. — Той може да ни заведе направо при Касимир.

В стаята се разнесоха ентусиазирани възгласи.

Шон Уилън скочи на крака.

— Ако открием къде се крие, мога да изпратя специалните части да нападнат Касимир и всичките му последователи, докато спят!

Възгласите спряха. Фил трепна при ужасените изражения на вампирите в стаята. Ако Шон си мислеше, че е напълно приемливо да убие Бунтовниците в мъртвешкия им сън, какво би го спряло да направи това някой ден и с тях?

Ангъс прочисти гърлото си.

— Оценяваме помощта ти, що се отнася до охраната, Уилън. Но що се отнася до убиването на Касимир, предпочитаме да го направим с чест. Лице в лице на бойното поле.

Шон изсумтя.

— Мислите си, че тези чудовища имат разбиране за чест?

— Вероятно не, но ние имаме. — Ангъс се обърна към Фил. — Имаш много добра идея, момко.

— Да, но докато Ласло подготви устройството, има седмица или повече — каза Конър. — Не можем да чакаме тук със скръстени ръце, докато Касимир продължава да ни напада.

Ангъс кимна и поднови обикалянето си.

— Трябва да действаме.

— Ако не можем да открием Касимир, ще го оставим той да открие нас — предложи Джак.

— Капан — измърмори Ангъс. — Продължавай.

— Трябва да заложим капана далеч от Роматех — присъедини се Ема. — Да отвлечем вниманието му от останалите сгради.

Фил кимна.

— Така ще поемем контрол над ситуацията.

— Много добре — каза Ангъс. — Сега ни трябва само стръвта. Зигизмунд не ни ли даде списък с имена на вампири, които Касимир иска да убие?

Фил сви ръце в юмруци под масата. Той не можеше да им позволи да използват Ванда като стръв.

— Ето тук е списъкът. — Конър извади лист от една папка. — Иън и Тони. Те ще го направят.

— Но те са още на медения си месец — възрази Ема. — Няма ли някой друг?

— Золтан и Дугъл — прочете Конър. — Те бяха в сградите, които бяха бомбардирани тази вечер. Имат няколко изгаряния и белези, но ще се възстановят, докато спят.

— Добре — каза Ангъс. — Тогава имаме двама.

— Аз също съм в списъка — вдигна ръка Джак. — Ще го направя.

Годеницата му, Лара, трепна.

— Тогава е най-добре да дойда и аз. Вие момчета, ще имате нужда от дневен пазач.

— Всъщност, Джак, за теб имаме друга задача — каза Ангъс. — Искам Роман и семейството му да бъдат на сигурно място утре вечер. Обикновено Конър и Хауърд са с тях, но мисля, че има повече смисъл, ако ти и Лара ги придружите.

Джак се скова.

— Но аз ще изпусна целия екшън. Аз съм най-добрият фехтовач, който имате. Не се обиждай, Жан-Люк.

Вампирът французин махна ръка във въздуха.

— Вие двамата сте идеалният избор — обясни Конър. — Ти ще ги пазиш през нощта, а Лара през деня. И все още ще сте живи за сватбата си.

Лара изглеждаше облекчена, но Джак беше стиснал зъби.

Конър го погледна със съчувствие.

— Знам как се чувстваш, момко. И аз съм бил там, но да опазим Роман в безопасност, е много важно. Ако успее с Беладоната, това ще е най-доброто ни оръжие в битката с Бунтовниците.

Джак въздъхна примирено.

— Добре. Ще отидем.

Лара хвана ръката му и я стисна.

— Кой друг е в списъка? — попита Ангъс.

— Аз. — Финиъс гордо вдигна ръка. — Доктор Фанг на вашите услуги.

Ангъс се усмихна.

— Много добре, момко.

— Аз също ще отида — заяви Роби. — Трябва да имат подкрепление, някой, който Касимир не очаква.

— Като тайно оръжие — кимна Ангъс. — Добра идея.

— Вижте, момчета — обади се Грегори, — аз не съм воин, но разбирам от маркетинг и публичност. Момчетата от списъка може да стоят на някой хълм цяла седмица, на ако Касимир не знае за това, никога няма да се покаже. Трябва да подготвите сцената и да разпространите новината, без да изглежда нагласено.

Ангъс кръстоса ръце.

— Какво предлагаш?

— Правдоподобен сценарий. — Грегори потърка брадичката си, докато обмисляше ситуацията. — Золтан и Дугъл едва се изплъзнаха от смъртта тази вечер, така че ще е логично да излязат да празнуват. Ще отидат в някой вампирски клуб. Най-популярният е този на Ванда, но той бе разрушен тази вечер. Тя добре ли е?

— Добре е — тихо отвърна Фил.

— Добре — усмихна му Грегори, след това отново стана сериозен. — Що се отнася до вампирски клубове, аз съм бил в повечето от тях. Трябва ни мрачен, западнал клуб, идеален за засада. — Той щракна с пръсти. — Сетих се. „Вампайър Блус“ в Ню Орлиънс.

— Харесва ми — каза Ангъс. — И господарят на сборището там е добър приятел. Колбеър ще ни помогне.

Грегори потупа брадичката си, все още мислейки.

— Ще ни е необходима публичност.

— Какво ще кажете за Корки Кърант? — предложи Ема. — Тя има рубрика с клюки в шоуто си.

— Да, но нека си признаем — каза Грегори. — Дугъл и Финиъс не са знаменитости. Корки няма да се интересува какво правят.

Фил усети тежест в гърдите си. Имаше безпогрешен начин да получат несъзнателното участие на Корки. Той погледна към Конър, а шотландецът го гледаше извинително.

Конър прочисти гърлото си.

— Има още едно име в списъка. Касимир иска Ванда Барковски мъртва, а Корки я мрази и в червата.

Сърцето на Фил се сви в гърдите му. Мамка му! Не виждаше как можеше да я измъкне от това.

Грегори трепна.

— Трябва да има друг начин. Ванда изгуби клуба си тази вечер. Страда достатъчно.

— Но това девойче има дух, нали? — попита Ангъс. — Може да иска отмъщение.

— Тя наистина има проблем с гнева — призна Грегори. — Но ние се опитваме да й помогнем да се пребори с него.

— Гневът й може да е точно това, от което се нуждаем — каза Конър. — Ще я заведем в клуба, ще подшушнем на Корки, че тя ще е там и ще оставим Ванда да вдигне един от известните си скандали. Корки ще го покаже в ефир, тогава Касимир ще осъзнае, че тя е все още жива, и ще се втурне към клуба с надеждата да я убие. И тогава ние ще го убием.

Грегори кимна.

— Това може и да свърши работа, но трябва да се убедим, че Ванда ще е в безопасност.

— Аз ще отида с нея — тихо каза Фил.

— Можеш ли да я убедиш да го направи? — попита Конър.

Фил въздъхна. Имаше ли друг избор?