Керелин Спаркс
Забранени нощи (10)

Глава 10

— Залегни! — извика Фил на свещеника, когато Ванда хвърли стола през масата.

Столът се разби в стената и направи вдлъбнатина по повърхността й на около два метра от отец Андрю, който пропълзя под масата. С вампирска скорост Ванда грабна нов стол, но Фил го издърпа от нея и сграбчи китките й.

— Пусни ме!

Тя го ритна по пищяла.

Не беше силна като мъж вампир, но разгневена до краен предел, бе доста близо. Фил се мъчеше да я удържи. Винаги можеше да освободи вълка в себе си и да я усмири на мига, но се въздържа. Тя вече беше достатъчно разстроена.

Той я избута до стената и притисна китките й от двете страни на главата й.

— Като твой наставник в преодоляването на гнева, трябва да ти кажа…

— Ти не си мой наставник.

Тя се опита да го удари с коляното си в слабините.

Фил се извъртя и пое удара с бедрото си.

— Трябва да кажа, че не владееш гнева си добре.

— Пусни ме, предател такъв.

Ванда посрещна погледа му, а очите й бяха буреносно сиви. След това сниши гласа си почти до шепот.

— Ще му кажа.

Значи заплашваше да каже на свещеника, че той се отдаваше на забранени целувки с повереницата си. Фил се наведе към нея и прошепна в ухото й:

— Направи го. Тогава той ще ме уволни и ще мога да спя с теб още тази вечер.

Дъхът й изсвистя срещу бузата му.

— Проклет да си — отвърна тя, след това повиши глас. — Вече съм добре. Можеш да ме пуснеш.

Той се отпусна назад.

— Без повече хвърчащи столове?

— Само ако ти седиш на някой по това време.

Той я пусна.

— Знам, че си разстроена, но ние наистина искаме да ти помогнем.

Ванда се отдалечи от него, разтривайки китките си.

— Наричаш това помощ? Вие двамата, наговарящи се срещу мен? Мразя тези глупости с терапията. Искате да разгледате всичките ми стари рани и да ровите и човъркате из тях, докато не прокървят отново. Какъв е смисълът? Това няма да накара нищо от тях да изчезне.

— Да не им обръщаш внимание също няма да помогне.

— Казах ти да оставиш миналото ми на мира. — Тя го погледна намръщено. — Вярвах ти.

— Предаване на доверието — измърмори отец Андрю, докато изваждаше някакви листи от една папка и ги постави на масата. — Мисля, че това ще е добро място да започнем — той погледна към Ванда. — Извинявам се за… необичайното организиране на първата ти среща, но се страхувахме, че иначе може да откажеш да присъстваш.

— Дяволски сте прави, че щях — намръщи се Ванда. — Не се нуждая от терапия за справяне с гнева.

Свещеникът погледна към напуканата стена, където се бе разбил столът.

— Не съм съгласен. Моля те, седни.

Той седна и сложи очилата си за четене.

Ванда тръгна бавно към края на масата, но не седна. Фил можеше да усети напрежението, което се излъчваше от нея. Тя беше като дива котка, обикаляща в заключена клетка.

Отец Андрю написа нещо върху един от листите.

— Забелязах, че нарече Фил предател.

Тя се намръщи срещу Фил.

— Такъв е.

— След като изгледах интервюто ти, разбирам защо предателството може да бъде чувствителна тема за теб — продължи свещеникът. — Вярваш ли, че сестра ти Марта, те е предала?

— Не вярвам нищо за нея — отговори Ванда и отиде до телевизора, за да го изключи. — Тя е мъртва за мен, точно като останалите от семейството ми.

— Превърнала те е във вампир — каза Фил.

— Не! — Ванда се обърна, за да бъде лице в лице с него. — Зигизмунд ме превърна. Марта само ме ухапа и пи от мен, докато не станах прекалено слаба, за да се боря с нея. Тогава ме представи на новото си гадже като предястие за вечерята му.

— Определено таиш гняв към нея — отбеляза отец Андрю.

— Защо трябва да съм гневна? — Ванда извади диска от плейъра. — Марта не направи нищо. Тя просто стоеше там и наблюдаваше, докато гаджето й ме превърна, а малката ни сестра лежеше умираща в близката пещера. Тя не направи нищо!

— На мен ми звучи като предателство — отбеляза Фил.

— Не искам да говоря за това! — Ванда счупи диска на две и хвърли парчетата по Фил. — Остави ме на мира.

Той избегна летящите парчета.

— Няма — каза той и тръгна към нея.

Ванда изръмжа и се протегна за друг стол. Той го сграбчи, държейки го долу, двамата се наведоха напред и се вгледаха един в друг. Тя повдигна вежда и отказа първа да отмести поглед.

Свещеникът прочисти гърлото си.

— Наистина съжалявам, дете мое, за членовете от семейството ти, които си изгубила. Знаеш ли дали Марта е още жива? Или трябва да кажа нежива.

Ванда пусна стола и се извърна от Фил.

— Не знам. Кой го е грижа?

— Тя може да е единствената ти останала роднина — продължи свещеникът. — Мисля, че трябва да я видиш.

— Няма начин.

Отец Андрю освободи химикала си и записа нещо върху листите.

— Имам добър приятел в Полша. Един свещеник, който учеше в семинарията заедно с мен преди години. Ще го помоля да провери за местонахождението на сестра ти.

— Не искам да я виждам!

Свещеникът погледна остро Ванда над ръба на очилата си за четене.

— Имам задача за теб. Искам да помислиш сериозно за възможността да простиш на сестра си.

— Какво?

Ванда погледна свещеника, сякаш изведнъж му бе пораснала втора глава.

— На колко години беше Марта, когато сте избягали в планините? — попита Фил.

Ванда стисна зъби.

— На петнадесет, но…

— Тя е била дете — каза отец Андрю.

— А Зигизмунд вероятно е контролирал съзнанието й — добави Фил.

— Не ме интересува! — извика Ванда. — Тя остави Фрида да умре! Няма да й го простя. Не мога.

Отец Андрю свали очилата си.

— Прошката не означава, че гледаш леко на действията й. Не трябва да й прощаваш заради нея. Трябва да го направиш заради себе си, за да можеш да оставиш на мира цялата тази болка и да започнеш да живееш отново.

— Защо аз трябва да живея, когато всички те загинаха? Всеки, който обичах, е мъртъв! Сега остава да ми кажеш да простя на проклетите нацисти. — Ванда изтича до вратата и я отвори. — Оставете ме сама, по дяволите! — извика тя и избяга по коридора.

Фил застана на вратата, наблюдавайки я.

— Ще отида да се убедя, че е добре.

Свещеникът въздъхна и прибра листите си в папката.

— Може би я притиснахме прекалено много — каза той, изправи се и прибра очилата си. — Доста се притесних, когато тя избухна, но ти очевидно можеш да се справиш с гнева й.

За нещастие, това беше всичко, за което можеше да мисли Фил тези дни.

— Даде й доста храна за размисъл. Нека да поулегне за известно време.

Отец Андрю кимна и събра нещата си.

— Ще поддържаме връзка. Благодаря ти за помощта.

Той потупа Фил по рамото, след което се запъти към банкетната зала.

Фил тръгна в обратната посока, търсейки Ванда. Със свръхразвития си слух, той дочу тихия заглъхващ звук от обувките й по мраморния под, преди да изчезне напълно. Трябва да бе напуснала коридора и да е влязла в някоя стая с килим. Но коя? За щастие, можеше да разчита и на свръхразвитото си обоняние. Последва сладкото ухание на жасмин от гела й за коса и я проследи до края на коридора, където беше разположен параклисът.

Утре вечер отец Андрю щеше да проведе литургия в параклиса на Роматех. Обикновено присъстваха около двадесетина вампира повече, ако са дошли за безплатната синтетична кръв, която се предлагаше след това в залата.

Фил спря пред двойните врати на залата до параклиса. Уханието на Ванда се носеше там, сякаш беше стояла на мястото няколко минути, чудейки се какво да прави. Той погледна към процепа под двойната врата. Все още бе тъмно. Заради свръхразвитото си зрение, тя не си бе направила труда да светне лампите.

Фил отвори тихо вратата и влезе вътре. Зрението му също беше идеално въпреки тъмнината и той забеляза няколко празни маси в средата на стаята и редица столове, наредени до стената. Огледа тавана. Нямаше камери. Каквото и да се случеше тук, щеше да остане само между тях.

В другия край на стаята Ванда стоеше до прозореца, гледайки към звездите. Вратата издаде тих звук, щом той я затвори.

Тя се скова, но не се обърна.

— Върви си.

Фил трепна, когато долови болката в треперещия й глас. Тя или плачеше, или бе много близко до това. Той се приближи бавно към нея.

— Тревожех се за теб.

— Никога не следваш нарежданията, нали? Казах, върви си — отвърна тя и се обърна, за да го погледне. — Също така ти казах да спреш да се ровиш из миналото ми, но ти съзнателно действаш против желанието ми. Дори си привикал свещеника. Как можа? Не мислиш ли, че съм достатъчно съсипана? Трябваше да покажеш старите ми рани, за да може да ги види целият свят?

Той се спря до масата.

— Раните ти са дълбоки. Дори Константин, едно малко дете, може да види това.

Очите й потъмняха, в сивите им дълбини се заформи буря.

— О, да, нека помогнем на бедната жена, преди тя да откачи напълно. Не искам съжалението ти, Фил!

Енергията от силните й чувства събуди вълка в него и предизвика прилив на мощ в същността му. Мили боже, той искаше да я хвърли върху масата и да й покаже колко красива бе тя. Присви юмруци, за да запази контрол.

— Изпитвам много неща към теб, но нито едно от тях не е съжаление.

Тя присви вежди.

— За това е цялата работа, нали? Осемте години на несподелена страст. Искаш да съм умствено здрава, за да можеш да ме изчукаш.

Той стисна юмруците си по-силно. Животното в него го приканваше да й скочи, но той бе Алфа и господар на звяра.

— Не ме обиждай, Ванда. Искам да бъдеш щастлива. Искам да си достатъчно здрава, за да можеш да изградиш собственото си бъдеще, вместо да тънеш в болезненото си минало.

— Това ли е всичко? — присмя му се тя и тръгна към него. — Ето ти нещо ново. Мога да изградя бъдещето си съвсем спокойно. Притежавам цялата увереност и смелост, от която се нуждая.

Ванда спря пред него с вдигната предизвикателно брадичка.

— Фалшиво перчене — измърмори той.

Тя докосна с ръка слабините му.

— Това фалшиво ли ти изглежда?

Той преглътна. Скитащите й пръсти бързо откриха члена му. Не беше много трудно, като се има предвид колко бързо се възбуждаше.

— Това искаш, нали? — Тя потърка дланта си нагоре-надолу по дължината му. — Желаеш го от години.

Фил шумно изпусна дъха си.

— Знам какво правиш. Избягваш въпроса, който обсъждаме.

— Напротив — отвърна тя и го стисна.

Той изстена. Усещането беше толкова хубаво. Но Фил знаеше, че тя използва секса като отдушник на чувството си за безсилие и за да го извади от релси. Беше грешно. Беше божествено. Той искаше още.

Тя откопча колана му.

— Ставаш толкова голям. — Откопча панталона му. — Какво животно си само.

Нямаше си никаква идея. Звярът в него започна да се измъква от контрола, който му беше наложил. Как можеше да се възползва от Ванда, когато тя очевидно бе отчаяна? Какво й се бе случило в миналото, че би предпочела да се хвърли в обятията му, вместо да го обсъдят?

— Мисля, че трябва да спреш.

— Накарай ме.

Тя уви пръсти в ластика на бельото му и го дръпна надолу.

Ерекцията му се освободи. Звярът в него нададе вой. Вземи я. Вземи я сега.

— О, боже. — Тя уви ръка около твърдия му член. — Прекрасен си.

Фил изръмжа, когато пръстът й погали гладкото връхче. От него изби влага и пръстите й се плъзнаха по мъжествеността му хлъзгави и бързащи.

Да върви по дяволите благородството. Той бе благороден в продължение на осем години и всичко, което това му бе донесло, беше постоянна ерекция и множество студени душове. Какво като тя се опитваше да го манипулира със секс? Щеше да й се върне, когато се обвържеше емоционално с него. Той можеше да използва секса, точно като нея. Вече не бе онзи млад мъж, който беше запленен от нея. Фил бе Алфа вълк, който беше избрал своята спътница в живота. Нищо не можеше да го спре да я бележи като своя.

— Хмм, обзалагам се, че си вкусен — каза тя и се наведе напред.

— Спри — той я издърпа да се изправи и улови погледа й със своя. — Искаш да свърша, добре. Но ще го направя дълбоко в теб.

Очите й се разшириха. Сърцето й заби толкова силно и бързо, че предположенията му се потвърдиха. Той беше отвърнал на блъфа й. Намеренията й бяха да му направи свирка, мислейки си, че това ще е достатъчно да го разсее. Тя искаше да извърши услуга, а не да се забърка с него. Не беше планирала да го допусне до тялото си.

Фалшивият й кураж се съживи и тя повдигна брадичка.

— Защо не? Това е просто секс.

Не беше просто секс. Беше един вълк, бележещ своята спътница. Бе господство и сила.

Хватката му върху раменете й се затегна.

— Предупреждавам те, Ванда, че щом веднъж ми отдадеш тялото си, ще взема сърцето ти.

Тя се подсмихна.

— Предупреждавам те, Фил, че тялото ми е всичко, което ще получиш. Сега легни долу и се дръж като мъж.

— Аз не лягам долу.

Той я сграбчи за кръста и я постави на масата.

Свали сандалите й с висок ток и ги пусна на пода, след това улови глезените й и вдигна краката й до гърдите си.

— Погледни ме!

Очите й се вдигнаха нагоре, гледайки го тревожно.

Все още държейки глезените й, той изведнъж разтвори широко краката й. Тя ахна.

— Отпусни се — нареди Фил и постави глезените й върху раменете си. — Както каза, това е просто секс.

Ванда присви очи.

— Точно така.

Той плъзна ръцете си по прасците й към коленете й.

— Искам да видя как очите ти стават червени. Искам да ги накарам да блестят.

Фил плъзна ръка под коляното й и погъделичка деликатната кожа там.

Краката й потрепериха и тя затвори очи.

— Легни назад. — Той прокара ръце надолу по бедрата й. — Погледни ме.

Тя отвори очи и се вгледа в него.

— Спри да ми нареждаш.

Въпреки че му се сопна, очите й бяха станали червени от страст.

Фил се усмихна.

— Съкровище, ако не ти е прекалено трудно, ще ти бъда вечно задължен, ако любезно застанеш в полулегнала поза, за да мога да те изчукам, докато мозъкът ти изпуши.

— Така ми харесва повече — отвърна Ванда, а очите й блестяха яркочервено и предизвикателно. — Накарай ме.

— С удоволствие.

Той пъхна ръце под задника й и повдигна бедрата й толкова внезапно, че тя падна назад с едно Ууф. С бързо движение Фил смъкна бельото й до глезените. Докато плъзгаше черните копринени бикини по краката й, той можеше да усети колко влажни бяха те. Ноздрите му се разшириха от аромата на възбудата й. Ерекцията му потръпна в отговор и той хвърли бикините на масата.

Фил смъкна панталоните и бельото си до коленете си.

— Готова си за мен, нали? Влажна и гореща.

Краката й се притиснаха към раменете му, докато се опитваше да се доближи до ерекцията му.

— Направи го. Сега.

Нямаше никакъв начин той да прибърза с това. След осем години, най-накрая тя бе изложена на милостта му. Щеше да я накара да крещи отново и отново.

Той бавно избута роклята й над бедрата й и я остави да се набере на кръста й. След това плъзна пръсти по голия й корем. Мускулите й се свиха в малки спазми.

— Направи го — нареди му Ванда, бе започнала да се задъхва.

Той прокара пръсти през срамните й косми. Кафявите къдрици блестящи от влага.

— Захващай се на работа — изви се тя.

— Спокойно. Както каза, това е просто секс.

Ванда стисна зъби.

— Престани да ми напомняш… аах!

Тялото й подскочи, когато пръстите му се плъзнаха между важните й гънки.

Той я изследва, тържествувайки колко влажна беше, колко задъхана, колко трепереща. Вече беше близо до ръба. Ерекцията му се втвърди болезнено и бе необходим целият му контрол, за да не се зарови в нея.

Вместо това Фил проникна с два пръста и потърка вътрешната страна на влагалището й. Тя изстена и повдигна бедра. Вътрешните й мускули се свиха около пръстите му. Почти там. Той направи кръгообразно движение около клитора й, а след това го пощипна.

Ванда извика. Влага обля пръстите му и тялото й бе завладяно от конвулсии. Фил помилва клитора й и вътрешните й стени, изтръгвайки от нея още викове и трепети.

Най-накрая тя се отпусна напълно и повдигна ръка до челото си.

— О, господи. Това беше… това беше…

— Просто секс?

Тя го погледна раздразнено.

— Да.

— Добре. Колко време ти трябва да се съвземеш?

— Никакво. Добре съм.

— Добре — отвърна Фил, дръпна бюстието й и разкри гърдите й. — Не носиш сутиен? Щастливият ми ден.

Той забеляза, че връхчетата на розовите й зърна бяха твърди.

— Нямах такъв, който да подхожда на тази рокля — измърмори тя.

Той очерта с пръст пурпурната й татуировка.

— Имаш този малък прилеп, за да плаши всеки далеч от сърцето ти. Мен не ме плаши. — Фил се наведе и целуна татуировката. — Винаги съм искал да направя това. И това — продължи той и засмука с уста едно от зърната й.

Тя ахна. Краката й се стегнаха около кръста му.

Той засмука едната гърда, а след това и другата.

— Трябва да те вкуся — повдигна бедрата й и се наслади на едно дълго облизване на женствеността й.

Ванда потръпна.

— Фил…

Той прокара език върху клитора й. Женственият й аромат изпълни ноздрите му. Нищо не възбуждаше вълка в него повече от миризмата. Вълкът се бореше с контрола му, заплашвайки да го надвие. Не можеше да си позволи да бъде Алфа точно сега. Той можеше да остане в човешка форма, докато силата на вълка е освободена, но това щеше да уплаши Ванда прекалено много.

Фил достигна пределната точка и със стон нахлу в нея. Тя свърши мигновено, проплаквайки, докато вътрешните й мускули го стискаха силно. Той хвана бедрата й и я издърпа към себе си, докато нахлуваше в нея отново и отново. Гърдите й порозовяха. Дишането й стана накъсано.

Телата им се движеха заедно. Той отпусна главата си назад и се наслади на всеки тласък. Това беше неговата жена. Никога нямаше да се откаже от нея. Вълкът нададе вой и слабините му се стегнаха. С шумен стон той се задвижи все по-бързо.

Ванда извика и свърши още веднъж. Вътрешните й мускули се стегнаха и той се заби в нея. Отново и отново. Задържа я близо до себе си, докато и последната му конвулсия не отшумя.

Тъмната стая беше изпълнена със звука от дишането им. Умът му бавно се проясни. Вълкът в него се хилеше победоносно. Той бе белязал своята жена. Мъжът, от друга страна, се питаше дали не бе прекалил. Намерението му беше да я обвърже със себе си. Ами ако се бе поддал на страстта само за да прогони любимата си?

Ванда допря ръка до бузата си и затвори очи, докато вдишваше бавно и дълбоко. Изглеждаше спокойна, но той все още можеше да чуе как препуска сърцето й.

Фил се дръпна назад и излезе от тялото й.

— Все още ли си добре?

Тя отвори очи, но погледна настрани.

— Разбира се.

Той докосна бузата й.

— Мечтаех да направя това от осем години. Беше дори по-хубаво от това, което си представях.

— Това е добре.

Тя се опита да седне, но ръцете й трепереха.

— Трябва ли ти помощ?

— Не. Добре съм — отвърна и се протегна за бикините си.

Е, значи щеше да се държи резервирано. Фил можеше да се справи с това. Вдигна бельото и панталоните си обратно.

— Благодаря ти, Ванда. Страхотна си.

Брадичката й се вирна нагоре, а очите й пламнаха.

— Да не си посмял да ми говориш като на… — Тя присви очи. — Да не се опитваш да ме ядосаш? Що за наставник за справяне с гнева си?

— От типа, който участва в забранен секс. Кога може да го направим отново?

Ванда се разсмя.

— Няма нужда. Получи това, което желаеше.

— Ти също го желаеше. Извика поне три пъти.

Пръстите й трепереха, докато се опитваше да обуе отново бикините си.

— Това беше… просто секс.

— Беше дяволски много повече и ти го знаеш.

Тя го погледна остро, докато скачаше от масата.

— Трябва да се върна обратно в клуба. В петък вечер винаги е натоварено. — Оправи бюстието си и приглади полата на роклята си.

По дяволите, току-що бяха правили невероятен секс, а тя се държеше сякаш това не беше голяма работа.

— Не искаш ли да те подържа за малко? Мислех, че жените харесват това.

— Не, благодаря. — Ванда взе сандалите си, след което седна на един стол, за да ги обуе. — Направи си услуга и не храни големи надежди. Никога повече няма да обичам.

Прекалено късно е, искаше му се да й извика. Тя вече беше негова. Просто не го осъзнаваше.

Тя приключи с обуването си.

— Карл беше първата и последната ми любов.

Фил трепна вътрешно. Тя със сигурност знаеше как да нанесе удар. Вълна от ревност премина през него. Беше споменавала този Карл и преди. Логично, той знаеше, че Ванда е почти на сто години, затова не бе голяма изненада, че е имала една или две други връзки. Въпреки това негодуваше срещу този мъж, който бе притежавал сърцето й преди него.

— Какво беше толкова специално в него?

Тя сви рамене.

— Той ме обичаше, въпреки че бях нежива и изпълнена с гняв.

Фил отвори уста, за да й каже, че той също я обича точно такава, каквато бе, но се спря. Не искаше да изглежда сякаш се състезава с един мъртвец. Или пък с който и да е друг мъж.

— Карл е мъртъв.

Тя му се намръщи.

— Благодаря ти, че ми напомни. — Обърна глава и погледна през прозореца. — Нацистите пратиха вълците си след мен, за да ме открият и да ме убият. Карл се опита да ме защити, но вълците… те… — Ванда направи гримаса и отпусна глава в ръцете си.

По дяволите. Тя бе станала свидетел как вълци разкъсват любимия й? Слава на бога, че Карл е успял да я защити, но мамка му — как щеше да й каже, че е шейпшейпшифтър?

— Ванда, съжалявам. — Фил седна до нея и уви ръка около раменете й. — Карл звучи като много смел мъж.

Тя се облегна на него, отпускайки глава на рамото му.

— Такъв беше. Той бе водачът на съпротивата в южна Полша. След като загина, никога не исках да обичам отново. Тогава срещнах Иън и не можах да устоя. Приличаше толкова много на Жозеф и сякаш отново имах по-малък брат. Но миналият декември той едва не умря и всичко се върна отново. Страхът. Болката. За това не мога да обичам. Особено смъртен. Смъртните винаги умират около мен.

Фил потърка брадичката си в челото й. Само ако можеше да й каже, че е върколак и че би могъл да живее в продължение на векове.

Ванда се скова.

— Нещо вибрира в панталоните ти. Или си научил някой секси трик, или…

— Това е уоки-токито ми — обясни той и се изправи, за да може да извади малкото двупосочно радио от джоба на панталоните си. — Фил е.

— Ела в офиса на охраната — Конър звучеше сякаш бе спешно. — Току-що се чухме с Ангъс. Касимир и двама от последователите му са се появили при Аполон. Имало е битка, но Касимир е избягал. Трябва да обсъдим следващия ни ход.

— Веднага идвам. — Фил пусна уоки-токито обратно в джоба си. — Съжалявам, Ванда…

— Разбирам. Жалко, че не са убили Касимир.

Фил оправи ризата си, след това и колана на панталоните си.

— Познаваш ли го?

— Никога не съм го срещала, но Зигизмунд говореше много възвишено за него. Искаше да е най-добрият приятел на Касимир, но тази чест се падаше на Иван Петровски и Йедрек Янов.

Фил си спомни, че Иван беше господар на Руско-американското сборище, докато две от жените в харема му не го убиха.

— Йедрек беше онзи, който нападна ДВК?

Ванда кимна.

— Той бе голямо другарче с нацистите. Преследваше ме с години, след като Карл загина. Живеех в постоянен ужас, винаги се страхувах, че вълците ще ме разкъсат на парчета, докато лежа безпомощна в мъртвешкия си сън — призна тя и потрепери.

— Ванда, скъпа — каза Фил и погали бузата й. — Сега си в безопасност. Да те заведа ли отново при Маги?

Тя пое дълбоко въздух.

— Ще се оправя. Върви, аз ще те последвам след около пет минути. Не искаме хората да ни видят да се връщаме заедно на партито.

Той се поколеба, нежелаещ да я оставя.

— Мразя да те виждам наранена.

— Ще се оправя. Ще взема Маги с мен в клуба. Там винаги съм щастлива. Чувствам, че държа всичко под контрол, когато съм там.

— Тогава ще те видя в къщата преди изгрев.

Той се наведе, за да я целуне, но тя извъртя глава.

— Лека нощ, Фил.