Керелин Спаркс
Забранени нощи (12)

Глава 12

Фил изръмжа тихо, освобождавайки силите си. Всичко наоколо изглеждаше окъпано в синя светлина, защото очите му блеснаха. Зрението му се изостри, докато не видя идеално вените по врата на плячката си. Подуши страха, който се излъчваше от него. Чу как сърцето му подскача като на подплашен заек.

Тялото му потрепери, близо до момента да се превърне. Засега успяваше да го контролира и се придвижи към плячката си.

Зигизмунд залепи гръб към масата.

— Какъв… какъв шейпшифтър си?

Фил позволи на лицето си да се промени. Носът и челюстта му изпукаха, докато се издължаваха. Кучешките му зъби изскочиха навън. Той изръмжа.

— Не! — Зигизмунд се бореше ужасѐн срещу веригите. Той погледна отчаяно към Конър. — Извикай вълка си!

Конър сви рамене.

— Той не е моят вълк.

Фил се спря пред затворника. Примитивно желание да убива премина през него, по-силно от когато и да било. В миналото беше убивал животни, докато бе във вълча форма. Върколаците винаги се наслаждаваха на добрия лов, когато луната бе пълна. А той беше убивал Бунтовници, когато бе участвал в битки. Но никога не се бе изкушавал да извърши убийство… досега.

Зигизмунд показа зъбите си в безполезен опит да се защити. Фил знаеше, че ако се приближи прекалено много, вампирът щеше да се опита да го захапе. Но той бе воден от убийствена ярост, която отричаше всякаква заплаха. Тялото му вибрираше от сурова мощ. Със светкавична бързина сграбчи врата на затворника с една ръка. Натисна го надолу със свръхсилите си.

Зигизмунд извъртя врата си, напразно опитвайки се да го захапе.

Фил изпрати вълна от алфа сили към ръката си и тя се преобрази. Показа се козина. Ноктите му се удължиха и извиха, превръщайки се в остри и животински.

Очите на Зигизмунд се изпълниха с ужас.

— Извикай го обратно! Извикай… — той се задави, когато ноктите на Фил пробиха кожата му.

Остин се приближи напред, за да има по-добър изглед.

— Свети шейпшифтър, Фил! Само отделни части от теб са се променили. А и луната все още не е пълна. Как можеш да правиш това?

Фил изръмжа. В сегашното му състояние сетивата му бяха изострени, но главата му се бе променила и не можеше да говори.

— Той е Алфа — отвърна Конър вместо него. — Фил притежава способности, за които другите шейпшифтъри могат само да мечтаят.

— Мамка му — измърмори Остин. — Радвам се, че е на наша страна.

— О, да! — Финиъс удари въздуха с юмрук. — Той е голям! Той е лош! Той ще издуха къщата ти, кръвопиецо.

Фил изръмжа, когато миризмата на кръв достигна до удължения му нос. Кръвта капеше от врата на затворника, където той бе забил нокти.

Конър пристъпи по-близо.

— Фил, може ли да намалиш малко силата си? Затворникът няма да може да отговори на въпросите ни, ако е в безсъзнание.

През синята завеса на погледа си Фил осъзна, че очите на Бунтовника са станали безжизнени. Той прибра ноктите си, озапти силите си и с едно последно потрепване тялото му се върна в пълна човешка форма. Пусна затворника и отстъпи назад.

Загизмунд се бореше за глътка въздух, докато се въртеше във веригите.

— Не… не го оставяйте да ме нарани. Аз… аз ще ви кажа всичко, което знам.

— Много добре. — Конър кимна на Фил с благодарност, блестяща в очите му. — Добра работа, момко.

— Страшен си, човече — Финиъс удари юмрука си в неговия. — Получовек, полувълк, полукучи син.

Фил изсумтя. Технически погледнато всички мъжки вълци бяха кучи синове. Той отиде до кухнята и извади една бутилка с вода от хладилника. Болезнено осъзнаваше, че Остин и Финиъс му хвърляха възхищаващи му се погледи. Самият той беше смутен. Дори засрамен.

Беше се трудил упорито в резервата на племето Навахо в Ню Мексико, за да получи своя Алфа статус. Старият му приятел шаманът Джо, който му бе и ментор, му бе обяснил за голямата отговорност, която идва със силите на Алфата. Фил се бе заклел да бъде верен на благородния характер на вълка и да използва силите си, за да защитава тези, които зависят от него. Трябваше да развива уменията си, за да побеждава винаги в битка. И над всичко трябваше да уважава вълка.

Никога не трябваше да използва силите си за лична изгода или отмъщение. Той бе избран, съдбата му беше да бъде лидер сред вида си.

И току-що за малко да убие един мъж в яростта си. Припомни си думите на Ванда, когато си мислеше, че е убил Макс Мега Члена.

Разбирам гнева, който може да доведе човек до това да отнеме нечий живот.

Дали това бе тайната й? Дали Ванда е била толкова травмирана от жестокостта на войната, че се е подхлъзнала? Беше споменала, че Карл е бил лидер на съпротивата, затова бе логично да предположи, че и тя е била намесена в опасни дейности. Нацистите бяха пратили вълци, за да я убият, защото очевидно ги бе разгневила. Той си спомни още от думите й.

Не искам още смърт да тежи на съвестта ми.

— Къде се крие Касимир? — попита Конър, връщайки вниманието на Фил към настоящето.

— Той се движи постоянно, всяка вечер е на различно място — каза с дрезгав глас Зигизмунд. — Трябва да се нахраня.

— А аз се нуждая от истинска информация — отвърна Конър. — Финиъс, има ли останало Криски в кухнята?

— Ще проверя.

Финиъс се разрови из шкафовете.

— Няма да пия от тази синтетична пикня — изръмжа Зигизмунд.

— Нямаш избор — отвърна Конър и седна в един от кухненските столове до затворника.

— Открих една бутилка! — Финиъс отвори Крискито и го подуши. — По-добре да го проверя, за да се убедя, че е добро. — Той отпи глътка. — О, да, бейби! Това е друго нещо — каза и напълни една чаша догоре.

Фил откри една сламка и я постави в кехлибарената течност. Хладилникът беше пълен с обикновена синтетична кръв, но той реши, че Конър се надява Крискито да развърже езика на Зигизмунд. Тъй като бе доста съмнително затворникът да е пил някакво уиски през последните четири столетия, щеше да се отреже много бързо.

— Какво се надява да постигне Касимир тук в Америка? — попита Конър.

Зигизмунд изсумтя.

— Какво си мислиш? Че е дошъл тук, за да ви стане другарче ли?

— Световно господство — измърмори Финиъс, докато се приближаваше към затворника с чаша пълна с Криски. — Вие, лошите момчета, сте толкова предвидими. Не се ли отегчавате от себе си?

Зигизмунд му се ухили подигравателно.

— Ще ни достави голямо удоволствие да ви видим как умирате всички. — Той извъртя глава от чашата, която му подаде Финиъс. — Доведете ми някой смъртен.

— Не знаеш какво изпускаш, човече — Финиъс поклати чашата под носа на затворника. — Мирише много хубаво, нали? На вкус е направо божествено.

Ноздрите на Зигизмунд се разшириха и зъбите му изскочиха.

— Трудно е да спреш тези рефлекси, а? — Финиъс бутна сламката в устата на Зигизмунд.

Затворникът изпи Крискито за секунди. След това се разкашля и очите му се изпълниха със сълзи. Зъбите му се прибраха.

Финиъс се изкиска.

— Страхотен боклук, а?

— Не е същото като смъртен. — Зигизмунд погледна към празната чаша. — Донеси ми още.

Финиъс изсумтя.

— Не искаш да признаеш, че е добро.

Той се върна в кухнята да налее нова чаша.

Фил забеляза, че по лицето на Зигизмунд отново имаше цвят.

— С колко голяма армия разполага Касимир?

— Достатъчно голяма, за да ви унищожи. И продължава да расте — усмихна се Зигизмунд. — Касимир знае как да се възползва от слабостите ви.

— И кои ще да са те? — попита Конър.

Финиъс донесе нова чаша Криски и Зигизмунд я изпи до дъно.

Той облиза устни.

— Вие твърдите, че сте добри, защото пиете синтетична кръв. Но ако изгубите запасите си, отново ще се върнете към това да хапете смъртни. Стотици вампири ще осъзнаят колко харесват хапането и никога няма да се върнат обратно към синтетичната кръв. Те ще се присъединят към нас. Вие ще бъдете толкова малко, че няма да имате никакъв шанс.

Конър се изправи.

— Възнамерявате да нападнете запасите за доставките ни?

Зигизмунд изсумтя, след това изхълца.

— Ще ви спрем, дори да произвеждате този боклук.

Всички сгради на Роматех бяха в опасност. Фил знаеше, че в страната има няколко. Сградата в Уайт Плейнс доставяше кръв за Източното крайбрежие, но имаше и други в Охайо, Тексас, Колорадо и Калифорния.

— Трябва да предупредя Ангъс — каза Конър, докато излизаше от стаята и извика: — Ще изпратя Джак долу. Накарайте го да продължи да говори.

— Ще го направим — Фил се приближи към Зигизмунд. — Често ли ходите в къщата на Аполон?

— Разбира се. Беше страхотно с всички онези глупави момичета, които направо ни се молеха да ги захапем и да ги чукаме.

Фил стисна юмруци, за да се спре да го удари.

— Купонът свърши. Ние освободихме момичетата. Убихме Аполон и Атина.

Зигизмунд го изгледа кръвнишки.

— Смъртта им ще бъде отмъстена.

Фил изсумтя.

— Мислиш си, че Касимир дава пукната пара за така наречените си приятели? Той знае, че си бил пленен миналата вечер, но не се е върнал, за да те спаси.

— Той отмъщава за приятелите си — настоя Зигизмунд. — Има си списък. До една седмица всички в него ще бъдат мъртви.

— Кой е в този списък? — попита Остин.

— Отговорните за клането в ДВК и убийството на Йедрек Янов — усмихна се презрително Зигизмунд. — Начело в списъка са Иън МакФий и смъртната му кучка, Тони.

— Съпруга — поправи го Фил. — Те са женени.

И докато останат скрити на медения си месец, би трябвало да са в безопасност. Но все пак трябваше да ги предупредят.

— Следващи в списъка са онези проклети убийци Джакомо и Золтан Заквар — продължи Зигизмунд. — След това Дугъл Кинкейд и предателят Финиъс МакКинли.

— Яко — каза Финиъс. — Щях да се чувствам наистина гадно, ако ме бяхте забравили.

— Някой друг? — попита Фил. Той знаеше, че Карлос Пантера, Хауърд Бар и Грегори също бяха в ДВК онази нощ, но Касимир може и да не бе наясно с намесата им.

— Има още едно име — измърмори Зигизмунд. — Онази откачена кучка от Полша — Ванда Барковски.

Сърцето на Фил подскочи в гърдите му.

— Това не е правилно. Тя не е убила никого.

— Тя беше там, причинявайки неприятности, както прави винаги — изръмжа Зигизмунд. — Не си мислете, че е невинна. Йедрек с години се опитваше да я убие. Касимир просто иска да свърши с тази работа веднъж завинаги.

Фил преглътна трудно.

— Тези нападения започват след седмица, нали?

Той трябваше да я скрие някъде, където никой нямаше да може да я открие.

— Всички те ще бъдат мъртви до седмица — изкикоти се Зигизмунд. — Похищенията започват тази вечер.

Фил сграбчи ръката на Финиъс.

— Веднага ме телепортирай в клуба! — Той издърпа младия вампир в коридора точно когато Джак излезе от асансьора. — Отиваме в „Палави дяволи“. Остин ще те информира.

— Добре.

Джак влезе бързо в сребърната стая.

— Да вървим! — Фил чу подигравателния смях на Зигизмунд, докато всичко стана черно.

 

 

Ванда погледна към гладките гърди без косми на Терънс Бомбастичния и реши, че животът не е честен. Тя беше правила секс с Фил и дори не знаеше как изглеждат гърдите му. Но мошеникът определено знаеше как изглежда тя. Цялата.

Терънс завъртя бедра в ритъма на бонго барабаните.

— Харесва ли ти музиката, която избрах?

— Много е весела.

Памела потупваше с крак по пода.

Ванда въздъхна. Всеки месец танцьорите й представяха танците за следващите четири седмици за одобрение. Кора Лий и Памела обичаха тази част от работата. Ванда също я обичаше преди, но сега откри, че сравнява всеки мъж, който види, с Фил. И те никога не бяха равнопоставени.

Докато Терънс въртеше бедрата си, той отлепи велкрото, което придържаше фалшивата леопардова пелерина около врата му. Хвърли пелерината и тя падна на главата на Кора Лий. Кискайки се, тя я дръпна в скута си.

Сега Ванда можеше да види голите рамене на Терънс, но те не изглеждаха толкова широки и мускулести като тези на Фил. Разбира се, бе трудно да се каже, защото тя всъщност не бе видяла раменете на Фил. По дяволите! Трябваше да настоява той да свали смокинга си.

Терънс лудееше из офиса в своята лъскава препаска около бедрата като Тарзан.

— Чувате ли звука от тромпета? Щом прозвучи, тогава ще се залюлея над сцената с лианата.

Памела плесна с ръце.

— Прекрасна идея.

— И тогава, когато музиката достигне кресчедо, ще издърпам препаската си!

Терънс хвърли препаската през офиса, разкривайки прашката си с телесен цвят, украсена с бръшлянови листа.

Памела изръкопляска.

— Невероятно!

— Йее хуу! — извика Кора Лий.

Ванда погледна прашката на Терънс. Определено не бе в една категория с Фил и в това тя можеше да е сигурна. Това беше единствената част от анатомията на Фил, която бе видяла, и докоснала. Той наистина бе невероятен. Дълъг и дебел. Невероятно твърд, но покрит с най-меката кожа. Усещаше го толкова добре в себе си, изпълвайки я, галейки я.

Тя притисна бедрата си едно към друго, когато внезапно желание се обади дълбоко в нея. По дяволите! Как щеше да му устои? Въздишайки, тя осъзна, че няма да може. Желаеше го; и веднъж не беше достатъчно. Сто пъти нямаше да е достатъчно. Влюбваше се в него. Ако изобщо имаше някаква воля, никога повече нямаше да го види.

Вратата се отвори рязко и Фил влезе вътре.

Дотук с волята. С безмълвен стон тя изключи плейъра. Музиката от джунглата спря.

— Фил! Колко мило от твоя страна да наминеш. — Терънс зае поза. — Какво мислиш за костюма ми?

Той погледна бегло към танцьора.

— Хубав цвят. Пази вратата. Не пускай никой вътре.

— О, разбира се. Всичко за теб, Фил — каза Терънс и хукна към вратата.

— Някой се е увлякъл по теб — прошепна напевно Кора Лий.

— Достатъчно — измърмори Ванда. — Какво правиш тук, Фил?

И защо се оглеждаше наоколо толкова предпазливо?

Той заобиколи бюрото й.

— Финиъс и Хюго проверяват основната зала. Видяла ли си някой подозрителен тук тази вечер?

Ванда сви рамене.

— Повечето от клиентите ни изглеждат малко странно. Какво става?

Той се приближи до бюфета, където стояха принтера и факс машината й.

— В голяма опасност си.

Той да не би да душеше офис апаратурата й?

— В опасност от какво? Надценени тонер касети?

— Трябва да е Макс Мега Члена — прошепна драматично Памела. — Върнал се е, за да извърши крайното си отмъщение.

— Крайното? — сухо попита Ванда. — Той вече се опита да ме убие. Накъде по-крайно от това?

— Той ще те убие по невероятно ужасен начин — обясни Памела. — Мисля, че ще е трудно да бие питона, но съм сигурна, че ще измисли нещо наистина ужасяващо.

— За което ти благодаря.

Ванда продължи да наблюдава Фил. Сега той душеше около шкафа й с папките.

— Може да е Корки Кърант — предположи Кора Лий. — Тя се закле, че ще те съсипе.

— Благодаря, че ми напомни. — Ванда се изправи и се приближи до Фил. — Ще ми кажеш ли кой…

Изведнъж той се вцепени.

— Кора Лий, Памела отидете и кажете на всички да се телепортират незабавно.

— Какво? — Ванда сложи ръце на кръста си. — Да не се опитваш да съсипеш бизнеса ми?

— В шкафа ти с папките има бомба — тихо каза Фил.

Кора Лий и Памела ахнаха и скочиха на крака.

Сърцето на Ванда се запъна в гърдите й. Тя погледна към шкафа.

— Сигурен ли си? Ти дори не погледна вътре.

Той вдигна ръка, за да я спре.

— Не го отваряй. Може да бъде активирана. Не може да сме сигурни. Може да е с таймер и да избухне всеки момент. Опитай се да останеш спокойна…

— Ауу!

Кора Лий избяга от офиса. Тя избута Терънс настрана.

— Вътре има бомба!

В основната зала прозвучаха писъци.

Памела избяга към вратата.

— Ще се убедя, че всички са си тръгнали. Ще се видим в къщата.

— Не! — извика Фил. — Къщата може да не е безопасна.

Памела погледна към него ужасена.

— Тогава в апартамента!

— Но… — Фил започна да казва, че в апартамента също не е безопасно, но Памела вече бе изчезнала.

Тя извика на тълпата.

— Телепортирайте се! Напуснете незабавно!

Ванда остана неподвижна, сякаш студена мъгла се бе разстлала над нея. Бомба. Клубът й щеше да бъде разрушен. Тя не можеше да остави това да се случи.

— Хайде — Фил я сграбчи за ръката. — Телепортирай ни от тук.

Тя стоеше вгледала се в шкафа.

— Откъде знаеш, че е вътре?

— Аз съм експерт по откриването на бомби. Хайде, да вървим.

— Ти си експерт? Тогава я дезактивирай!

— Не е толкова лесно. — Той я задърпа към вратата. — Дори само отварянето на вратата на шкафа може да я активира. Трябва да отидем на безопасно място.

— Но… но…

Тя се огледа наоколо, щом влязоха в празното хранилище. Всички се бяха телепортирали. Лазерните светлини премигваха, осветявайки празния дансинг, сцената и бара. Как можеше да си тръгне? Тя обичаше това място. То бе всичко за нея.

Фил я метна на рамото си и хукна към изхода. Отчаянието му разкъса студената мъгла, която бе помрачила мисленето й. Някой искаше да я убие. Някой желаеше толкова силно да я убие, че изобщо не му бе трепнало окото да убие стотици невинни хора.

Отново я преследваха.

Фил спринтира по алеята, след това зави по улицата. Тя сграбчи ризата му. Трябваше да ги телепортира надалеч.

Бум!

Експлозията заглуши ушите й. Тя извика. Тухли полетяха във въздуха и пламъци се изстреляха към лицето й.

Ванда трепна от топлината, а телата им бяха изхвърлени. Тя задържа Фил, докато светът ставаше черен.