Керелин Спаркс
Забранени нощи (19)

Глава 19

Времето внезапно спря. Ванда не можеше да диша. Не можеше да мисли. Беше се залепила към стената на хижата, без да може да помръдне.

Върколак. Красивият й Фил беше върколак.

Започна да трепери. Заля я паника, премина през нея и излезе от устата й със задавен писък.

Върколакът се обърна към нея. Колко пъти бе виждала тези зловещи челюсти и остри зъби? Винаги идваха за нея. Преследваха я безмилостно.

Тя се втурна в хижата и блъсна вратата след себе си. С треперещи ръце плъзна резето на вратата. След това отстъпи назад с треперещи колене. Погледът й се премести към прозорците. Той можеше да разбие стъклото. Така вълците бяха влезли в къщата, в която се бяха подслонили с Карл. Вълците го бяха разкъсали.

Стъпки приближиха към стълбите на верандата. Ванда отстъпи. Сърцето й препускаше, а ударите му отекваха в ушите й.

Дръжката се завъртя. Вратата се разтресе. Тя притисна ръка към устата си, щом от нея се отрони ужасѐн стон.

— Ванда. — Гласът му бе тих. — Пусни ме вътре.

Тя отстъпи назад. В главата й се блъскаха мисли. Никога не бе чувала за върколак, който може да говори или да завърти дръжката на някоя врата. Трябва да беше човек.

Но тя го бе видяла да се променя. Или беше видяла само част от него да се променя. Той определено имаше глава на вълк. И зъби.

По дяволите, как можеше да й причини това? Гняв премина през нея, тя го посрещна с облекчение, пропъждащо ужаса, който я бе направил слаба.

— Разкарай се! — извика тя.

Вратата се разтърси отново.

— Трябва да поговорим.

— Върви по дяволите!

По дяволите. Тя се бе любила с него. Беше го пуснала в тялото си. В сърцето си. Чувство на предателство присви корема й. Първо сестра й, сега и Фил.

Искаше й се да хвърли нещо. Да разкъса нещо. Забеляза дървената стълба, подпряна към таванското помещение — същата, която Фил бе използвал, за да се спусне в избата. Ритна някои от стъпалата, след това сграбчи стълбата в ръце и я строши на две.

— Ванда.

Тя се обърна към гласа му. Той бе вдигнал един от прозорците и я наблюдаваше. Как смееше да изглежда толкова нормално? Напълно я бе заблудил.

— Като твой наставник в борбата ти с гнева, трябва да кажа…

— Остави ме на мира! — Тя го замери с едно парче дърво.

Той се наведе и дървото прелетя през прозореца. Фил отново се показа вътре.

— Ще говорим. Няма измъкване от това.

Няма измъкване? Тя отвори люка за избата и се спусна в нея. Заобикаля напред-назад. Можеше да се телепортира, но къде? В апартамента й не беше безопасно. В Карпатите вероятно бе ден. Може би в Лондон също, така че това изключваше Памела и Кора Лий. Нямаше идея къде са Иън и Тони. Маги?

Ванда трепна. Тя все още бе в онзи списък. Не можеше да постави Маги и семейството й в опасност. Но в собствеността им нямаше ли някаква пещера? Можеше да се скрие там. За жалост, никога не бе ходила в ранчото на Маги, затова не знаеше пътя. Трябваше да се обади. Трябваше й телефонът на Фил.

— Ванда, върни се горе.

Тя погледна към люка. Фил беше там.

Ванда огледа избата и забеляза една лопата. Това щеше да го държи настрана. Щеше да държи настрана лапите му от нея. Тя сграбчи дръжката.

Той скочи. Сърцето й се сви, докато го наблюдаваше. Той се приземи, каубойските му ботуши удариха дървения под с тъп звук, коленете му се свиха, за да поемат напрежението.

Фил се изправи бавно. Дънките бяха паднали ниско на бедрата му. Мускулите по голите му гърди бяха изпъкнали. О, господи, как бе обичала твърдите му гърди и широки рамене. Нямаше и следа от нараняванията, които бе получил миналата нощ.

Гъстата му кафява коса блестеше на светлината, която идваше от отворения люк. Проблясваха златни и кестеняви кичури. Светлосините му очи я наблюдаваха, блестящи от силно чувство.

Той бе великолепен. Как можеше да е върколак? И как можеше да е човек в момента? Единственият път, когато бе виждала вълк да се превръща обратно в човек, бе, когато Карл беше убил един от тях. Доколкото тя знаеше, щом веднъж върколакът се превърне във вълк, той оставаше така цялата вечер. Със сигурност не бе виждала някой, които можеше да преобразява само части от тялото си.

Тя насочи лопатата към него.

— Какво си ти?

Погледът му се премести към лопатата и устата му се изпъна.

— Аз съм Фил Джоунс, същият мъж, който бях вчера — отвърна той и пристъпи към нея.

— Стой назад! — Тя повдигна лопатата. — Какво си ти?

Брадичката му се повдигна.

— Аз съм Алфа върколак. Мога да се преобразявам напълно или частично, когато пожелая, денем или нощем. Имам свръхсила и бързина и засилени усещания. Ако се нараня, мога да се променя и веднага ще се излекувам. Мога да призова силата на вътрешния ми вълк, без да се преобразявам физически. И още нещо…

Той скочи към нея толкова бързо, че тя едва имаше време да замахне с лопатата към него. Фил хвана дръжката и я дръпна към себе си. Ванда заби пети в земята и дръпна дръжката към себе си. Той дръпна още по-силно, изваждайки я от равновесие. Когато тя политна напред, той хвърли лопатата настрани, обви ръка около нея и я притисна силно към гърдите си.

— Още едно нещо — изръмжа той. — Аз те обичам.

Тя го блъсна по гърдите.

— Пусни ме. Ти… ти ме излъга.

— Щях да ти кажа тази вечер. По дяволите, опитах се да ти кажа още миналата вечер в хижата на Хауърд, но щом споменах вълците, ти отказа да говорим.

Ванда трепна. Тя беше толкова съсредоточена в това да запази своите тайни, че не бе позволила на Фил да й разкрие своите.

— Но ти трябваше да ми кажеш. — Тя го удари по гърдите.

— Защо? За да имаш извинение да не се влюбваш в мен? — Той хвана ръцете й и ги стисна зад гърба й. — Какво стана с това, че любовта ми е достатъчна?

Очите й горяха от сълзи.

— Но аз мразя вълци. Мразя шейпшифтъри.

— Ти обичаш този.

Тя поклати глава.

— Аз… аз не мога. Плашиш ме.

Устата му трепна.

— Не съм ли спасявал живота ти достатъчно пъти, че да ми се довериш? Обичам те, Ванда. Винаги ще бъда до теб.

Една сълза се отрони и се плъзна по бузата й. Беше истина. Той я бе спасил. Няколко пъти. Беше спрял Макс Мега Члена в клуба. Бе убил змията. Беше открил бомбата. Сигурно би могъл да я подуши с развитите си сетива на върколак. Но как можеше да превъзмогне това, че той е върколак?

Тя поклати глава.

— Страхувам се прекалено дълго от твоя вид.

Хватката му върху ръцете й се затегна.

— Какво точно те плаши? Зъбите ми ли? Преди съм те хапал, без да те нараня.

Тя потрепери.

— Да не са ноктите? — Той освободи ръцете й.

С една ръка, обвита около раменете й, той й показа другата си ръка. Тя потрепери със синкава светлина. По ръката му се разпростря козина и се превърна в лапа. Показаха се нокти — остри и смъртоносни.

Ванда трепна. Тя извъртя глава и затвори очи.

— Недей.

— Недей какво? Наистина ли мислиш, че ще те нараня?

Тя подскочи, когато усети нещо да докосва бузата й. Козина. Мека и топла. Той погали бузата й, след това се спусна по врата й. Тя погледна скришом и го видя да я гали с опакото на лапата си.

— Аз съм в пълен контрол — каза той нежно. — Довери ми се.

Фил обърна лапата си и плъзна един нокът под ципа на гащеризона й. Плъзна надолу и преряза сутиена й.

Ванда ахна.

Лапата затрептя и се превърна отново в ръка. Той смъкна гащеризона и сутиена й, за да разкрие гърдите й. Зърната й се втвърдиха. Гърдите й се надигнаха, докато тя се опита да си поеме дъх. Кожата й настръхна, копнееща за докосването му.

Тя тръсна глава. Как можеше да го желае сега? Но в него имаше нещо. Животински магнетизъм, който завладяваше сетивата й. Той бе суров и могъщ и я караше да копнее за него. Дори страхът й правеше нещата още по-вълнуващи.

Фил обхвана гърдата й и я стисна леко. Ванда изстена.

Той потърка с пръст втвърденото връхче.

— Мисля, че с времето ще оцениш двойствената ми природа. Мога да те любя като джентълмен или да те обладая като звяр — каза той и щипна зърното й.

Ванда се разтрепери. Между краката й се събра влага. Господ да й е на помощ, но тя го желаеше.

— Кое предпочиташ тази вечер? Джентълмена или звяра? — Устата му трепна. — В човешка форма, естествено.

Тя прокара ръце по широките му рамене.

— Бих желала по един и от двамата.

Той се усмихна бавно.

— Това може да стане. — Фил се наведе по-близо и прошепна в ухото й: — Но звярът иска да е първи.

Преди дори да може да реагира, той бе развил камшика й, пусна го на пода и смъкна гащеризона и бельото й до глезените й.

— Ти наистина имаш свръхбързина.

— И сила.

Фил я вдигна и я положи на одеялото. След секунда бе свалил ботушите й и своите каубойски ботуши.

Тя погледна издутината на дънките му.

— Очевидно и свръхразмер.

Той се усмихна, докато дънките и бельото му паднаха на пода.

— Това е животното в мен. — Приклекна в краката й. Ноздрите му се разшириха. — Мога да подуша възбудата ти.

Бедрата й се притиснаха едно в друго и тя се овлажни още повече. Фил вдигна единия й крак и захапа свода на ходилото й. След това близна пръстите й и ги захапа. Кракът й трепна.

— Ти… ти сигурен ли си, че трябва да ме хапеш?

Тя мислеше, че така се създават върколаците.

Той захапа глезена й.

— Страхуваш се, да не станеш космата ли, съкровище?

— Ами, мисля, че вече си имам достатъчно проблеми само да бъда себе си.

Фил се подсмихна.

— Обичам те точно такава, каквато си. — Той облиза една пътечка по прасеца й. — Трябва да те ухапя силно, да разкъсам кожата и слюнката ми да достигне до кръвопотока ти.

Облиза задната част на коляното й.

— И по това време трябва да съм в животинска форма. Така че си в сравнителна безопасност.

— Сравнителна?

— Не можеш да убедиш в нещо един звяр.

Сърцето й подскочи, когато той изръмжа тихо. Той се движеше около нея, подпрян на ръце и крака, захапвайки голото й тяло, търкайки нос по настръхналата й кожа, ближейки я, вкусвайки я. Нито една част от нея не бе подмината. Ушите й, врата й, подмишниците й.

С ново ръмжане той се премести на гърдите й. Облиза ги, стисна ги, засмука силно зърната им. Те почервеняха, връхчетата им се издуха и станаха чувствителни. Ванда изстена и се изви към устата му.

И тогава, бутайки я с ръце и нос, той я обърна. Гърдите й свръхчувствително се търкаха в одеялото. Тя притисна крака, готова да избухне.

Той захапа врата й, карайки я да трепери. След това си проправи път надолу по гръбнака й с облизвания. Той масажира задника й, облизвайки и захапвайки я, докато тя започна да се гърчи.

Ванда ахна, когато той я завъртя на една страна и пъхна глава между краката й. С глава, положена на бедрото й, той се впи жадно в нея.

Тя извика и притисна бедра към главата му. С ръмжене той плъзна лицето си още по-близо до нея. Очевидно езикът му също притежаваше свръхбързина. Ванда извика, тялото й се разтърси от силни конвулсии.

— Ти си моя.

Фил щипна дупето й и я изправи на колене.

— Чакай.

Коленете й трепереха. Тялото й все още потръпваше. Тя отпусна чело срещу одеялото, борейки се да си поеме дъх.

— Държа те.

Той сграбчи бедрата й, поддържайки я с ръцете си, докато нахлу в нея изотзад.

Ванда изплака. Фил беше невероятен. Изпълваше я напълно. Той се отдръпна бавно, удължавайки усещането, разпалвайки я.

— Фил!

Той отново навлезе в нея. Подпираше я с една ръка, наведе се напред и захапа врата й и задържа ръката й. Задвижи се по-бързо. Напрежението започна да се натрупва отново. Изръмжа в ухото й, след това се повдигна на колене, вземайки я със себе си.

Тя се облегна назад върху гърдите му. Ръцете му се плъзнаха по тялото й и стиснаха гърдите й.

— Ти си моя — прошепна той в ухото й.

— Да.

Фил се протегна между краката й и щипна клитора й, докато навлизаше в нея изотзад. Ванда извика, когато оргазмът се разби в нея. Той издаде дрезгав вик, зловещо напомнящ за воя на вълк. Когато падна на одеялото заедно с нея, тя знаеше, че бъдещето й беше решено. Звярът бе белязал своята избраница.

 

 

— Добре ли си? — попита я Фил, когато дишането й най-после се забави.

— Да. — Тя се сгуши в тялото му.

Той лежеше по гръб, все още в избата. Обви ръце около нея и погали гърба й. Беше облекчен, че Ванда знае тайната му, но сега имаше друг проблем.

Бринли беше видяла разкриването на способностите му на Алфа. Тя бе водачът на проклетата група, която беше уплашила Ванда толкова много. Без съмнение това е било намерението на Брин — да изплаши Ванда и да я пропъди от живота му. Откъде сестра му бе успяла да открие останалите палета, той нямаше идея.

Сега вероятно бяха в гората, ловувайки лисици или зайци. Като обикновени върколаци, те щяха да останат в животинска форма цяла нощ, връщайки се към човешките си тела малко преди изгрев.

Последното нещо, което искаше, бе Бринли да разбере тайната му. Получаване на статуса на Алфа бе огромно събитие в света на Ликаните. Тя щеше да каже на баща им възможно най-скоро.

Първородният син ставаше Алфа. Фил бе доказал стойността си да бъде истинският наследник.

— Как си станал върколак? — прошепна Ванда.

— Така съм роден.

— Значи, ти си бил истинско зверче като дете?

Той изсумтя.

— Децата на Ликаните обикновено не преминават през първата си промяна преди пубертета. Аз бях на тринадесет.

— Трябва да е било страшно. И болезнено.

— Да, малко. Но ние бяхме подготвени за това. Когато слушаш историите през целия си живот за прилива на свобода, която усещаш, когато бягаш през горите, за тръпката от лова и победата в първия ти лов, тогава наистина си щастлив, когато това се случи.

Тя прокара пръсти по косъмчетата на гърдите му.

— Как са се появили върколаците? Имало е някакъв странен, побеснял вълк, който е ухапал някой човек?

— Това е много стара история. Спомням си как стоя пред огъня, слушайки родителите ми да я разказват. — Той погали гърба й. — Искаш ли да я чуеш?

— Да — тя сложи глава на гърдите му. — Разкажи ми.

— Семейството ми е потомък на древен род на уелската кралска линия.

Тя вдигна глава.

— Значи си принц?

— Не бих отишъл толкова далеч. Тези предшественици са били повече магьосници, отколкото крале. Притежавали са много странни сили и една от тях била да се превръщат в каквото животно си пожелаят. С времето развили лично предпочитание да се превръщат в определени животни. Любимите им били вълкът, мечката, дивата котка и ястребът.

— Ловуващите животни — прошепна Ванда.

— Точно. Защо да се превръщат в мишка, когато могат да бъдат лъв? Моите предци са предпочитали вълците. Всичко било наред, докато не се появили римляните. Келтските племена били разгромени. Моите предци решили, че могат да се измъкнат от римляните като живеят като вълци.

— Други са живеели като мечки, диви котки и ястреби? — попита тя.

— Да. — Фил предположи, че това е било началото на семейството на Хауърд като шейпшифтъри мечки. — Докато предците ми били във вълча форма, те се съвкупявали. Открили, че тези деца били свързани завинаги с вълка. Не можели да избират животното, в което ще се превръщат.

— И така са се родили върколаците — прошепна Ванда.

— Да. От време на време римляните убивали по някой вълк и той се превръщал отново в човешка форма. Били суеверни и се страхували, че нещо свръхестествено ще им се случи, ако не пазят това в тайна. Наричали нашето племе Филипус — тези, които обичат вълците. Името е предавано в семейството ми от векове. Всъщност това е моето име.

Тя го погледна скептично.

— Филипус?

— Сега знаеш защо предпочитам Фил. След като римляните си тръгнали, предшествениците ми решили, че ще е безопасно да се върнат към живота като хора. Но били изминали няколко поколения и те открили, че не могат да останат постоянно в човешка форма. Променяли се в първата вечер на пълнолунието.

— Значи, те били обречени да се превръщат във вълци всеки месец завинаги — прошепна тя.

Той се усмихна.

— Не бих го нарекъл „обречени“. Не съм срещал върколак, който да не обича изблика на свобода, който получаваме всеки месец, когато захвърлим всички човешки правила и условности през прозореца и се държим като… животни.

— Намираш го освобождаващо.

— Да — въздъхна Фил. — Или би трябвало да бъде. В света на Ликаните има такива, които мислят, че трябва да се придържаме към традициите си. Господарите на основните глутници могат да бъдат много могъщи и се опитват да наложат на всеки да прави това, което те желаят.

Ванда седна.

— Имал си проблеми с някой от тях ли?

Той кимна.

— Баща ми.

Тя трепна.

— Съжалявам.

— Няма нищо — той погали ръката й.

— Той няма да ме одобри. Сестра ти също. — Ванда погледна към люка. — Тя кога ще се върне? Това е ужасно дълга разходка… оу. — Тя удари челото си. — Сестра ти е върколак.

— Тя беше един от вълците, които те уплашиха.

Ванда се намуси.

— Наистина не ме харесва.

— Все още не те познава. И не се тревожи за нея. Ще си поговоря добре с нея.

— Всички онези вълци ли бяха върколаци?

— Да, но те няма да те притесняват повече. Те знаят, че си под моя закрила — Фил седна. — Защо се страхуваш толкова от върколаци?

Тя трепна.

— Аз… аз ти казах. Те ме преследваха.

— Не ми каза защо.

Ванда облече бельото си.

— Знаеш ли, съсипа ми сутиена. Надявам се, че сестра ти има някой, който мога да взема назаем.

— Тя ни донесе някои дрехи. Хайде, Ванда. Аз ти разказах моите тайни. Време е ти да ми разкажеш твоите.

— Ти ще ме намразиш.

Тя се изправи и се отдалечи.