Керелин Спаркс
Забранени нощи (13)

Глава 13

— Ууф.

Ванда се приземи на пода на апартамента си с Фил до себе си.

Той се изправи на колене.

— Добре ли си?

— Да.

Може би не. Тя усещаше лицето си ужасно горещо. Но поне не бяха изгорели.

— Ето ви! Благодаря ти, господи!

Памела затича към тях и помогна на Ванда да се изправи.

— Опасявахме се, че не сте се измъкнали — Кора Лий я погледна изненадано. — Бога ми!

Ванда докосна горещите си бузи.

— Толкова ли е лошо?

— Не, не — бързо отвърнаха Памела и Кора Лий, след това се спогледаха.

Страхотно. Ванда прокара пръсти през косата си и усети опърлените й краища. Поне веднъж да е благодарна, че не може да зърне отражението си в огледалото. Но се срамуваше, че Фил я вижда в това състояние. За щастие, не гледаше към нея. Той се забърза към големия прозорец, където отвори алуминиевите щори.

Ванда се приближи до него и видя дима, издигащ се нагоре от клуба, който бе на две пресечки от сградата. Нейният клуб. В далечината се дочуваха сирени. По улицата профуча пожарна кола, лампите й светеха и сирената й бе пусната.

Клубът й го нямаше. Всичките й мечти за независим живот изгоряха с него.

— Много ли те боли? — тихо попита Фил.

Гърлото й се стегна.

— Да.

— Кожата ти ще се излекува по време на съня.

Зрението й се замъгли от сълзи.

— Но не и сърцето ми.

Той докосна рамото й.

— Не бива да стоиш тук до прозореца.

— Трябва да видя.

Тя можеше поне да бъде близо до клуба си, докато той изгаряше заедно с мечтите й.

— Ванда, не можеш да си позволиш да бъдеш видяна. — Той я издърпа от прозореца. — И не трябва да оставаме тук за дълго. Ако осъзнаят, че не си загинала в експлозията, ще дойдат да те търсят. Но засега най-вероятно предполагат, че си мъртва.

— Кои са те? — Тя погледна за последно към дима, преди Фил да затвори щорите.

— Аз залагам на Корки. — Кора Лий извади голяма бутилка затоплена Шококръв от микровълновата.

— Аз мисля, че е Макс Мега Члена. — Памела постави три чаши с чинийки на кухненския плот. — Но може да е всеки от стотиците хора, които си вбесила през годините.

— Не съм вбесила стотици хора.

Ванда се замисли, за да е сигурна в това.

— Ще обясня — започна Фил. — Получихме малко информация от затворника, който Ангъс е пленил миналата вечер.

— О, да. — Кора Лий сипа Шококръв в трите чаши и подаде една от тях на Ванда. — Дарси ни разказа за това. Двамата с Остин са го завели в Роматех.

Ванда седна на дивана и отпи от горещата кръв, смесена с шоколад. Приятелките й седнаха срещу нея в двете кресла.

Фил крачеше из стаята.

— Затворникът ни каза, че Касимир има списък… с вампири, които са участвали в това, което Бунтовниците наричат клане в ДВК. Той иска да отмъсти за смъртта на приятеля си Йедрек Янов.

Ванда трепна. Приятелите й Иън и Тони бяха убили Йедрек Янов. Тя остави чашата и чинийката си на масата.

— Иън и Тони в списъка ли са?

— Те са начело на списъка — призна Фил. — Но докато са на меден месец, ще са в безопасност.

Кора Лий отпи от своята Шококръв.

— Кой друг е в този списък?

— Джак, Золтан, Дугъл, Финиъс — Фил погледна към Ванда. — Ти.

Тя преглътна.

— Касимир ме иска мъртва? Защо? Аз не съм наранила никой в ДВК. Аз дори не влязох вътре.

— Това е така — настоя Памела. — Ванда беше там само за морална подкрепа.

— Очевидно Касимир знае за опитите на Йедрек да убие Ванда в миналото — каза Фил. — Той се опитва да свърши работата, вероятно за да почете паметта на приятеля си.

Ванда стисна ръце. Касимир имаше хиляди последователи. Хиляди вампири, които нямаха търпение да изпълнят заповедите му. В нея се надигна паника, която растеше и заплашваше да я завладее напълно. И преди я бяха преследвали. Йедрек и вълците му я преследваха повече от година. Това беше ужасяващо, но поне бяха половин дузина. Сега можеше да са хиляди… нямаше къде да бяга. Нямаше къде да се скрие.

Фил докосна рамото й и тя подскочи.

— Всичко е наред. — Той разтри рамото й. — Те ще мислят, че си загинала при експлозията. Просто ще те държим скрита…

— Не мога да се крия в продължение на векове!

Ванда скочи на крака и започна да обикаля из стаята.

— О, скъпа… — Памела се изправи и извади телефон от джоба на панталона си. — Това е ужасно, просто ужасно.

— За помощ ли се обаждаш? — попита Кора Лий.

— Ще проверя дали принцеса Джоана все още е будна в Лондон. — Памела набра номера. — Усещам лека носталгия по добрата стара Англия.

Ванда тръгна към нея.

— Ще избягаш от мен?

— Не се засягай, скъпа, но не си най-безопасният човек, с който да бъда сега… О, Джоана! Как си? Ще имаш ли нещо против да ти дойда на гости?

— И аз ще дойда — Кора Лий се изправи на крака. — Винаги съм искала да видя Англия.

— Чу ли това, Джоана? — попита Памела. — Да, ще бъдем две… О, напълно съм съгласна. Ще бъде прекрасна почивка.

— Не мога да повярвам, че ме изоставяте! — извика Ванда.

— Изчакай за секунда, моля те. — Памела притисна телефона към гърдите си. — Ванда, знаеш, че те обичаме, но просто няма смисъл да оставаме тук. Само ще пречим.

— Това наистина е така — каза Фил. — По-лесно е да се пази един човек, вместо три. А ти не би искала приятелките ти да бъдат в опасност.

Ванда му се озъби. По дяволите, беше прав. Тя не искаше Памела или Кора Лий да бъдат в опасност. Но това болеше. Очакваше малко повече лоялност от приятелките си.

— Клубът го няма — добави Кора Лий. — Вече не сме ти необходими.

Сърцето на Ванда се сви в гърдите й. Да, клубът го нямаше, но Кора Лий го спомена сякаш не беше по-важно от това да изгуби счупена чиния. Те не осъзнаваха ли, че това бе нейният живот? Това бе най-голямото й постижение. Той бе свободата й, независимостта й, ценността й, нейната сигурност. И тя го бе изгубила.

— Давайте, заминавайте! Кой се нуждае от вас?

Памела трепна.

— Опасявам се, че не сме толкова смели, колкото си ти.

Долната устна на Кора Лий потрепери.

— Аз винаги съм искала да бъда смела, но съм прекалено уплашена.

Ванда се извърна от тях, за да не видят сълзите в очите й. Беше изгубила клуба. Губеше и приятелките си.

— Фил — прошепна Памела. — Обещай ми, че ще се погрижиш за нея.

— Ще го направя. Имаш думата ми.

— Нега Бог бъде с теб, Ванда — каза Памела.

Тя погледна точно навреме, за да види как Кора Лий и Памела се навеждат към телефона, за да се съсредоточат върху гласа на Джоана. След това изчезнаха.

Срина се на дивана. Клубът й го нямаше. Приятелките й ги нямаше. Кошмарът бе започнал отново. Кошмарът, в който бе изгубила всеки, който обичаше, а лошите я преследваха, за да я убият.

Тракащ шум привлече вниманието й. Фил бе занесъл всички чаши и чинийки в кухнята. Внезапно я осени една мисъл. Тя не беше сама. Фил бе с нея. Той се бе заклел да я защитава. Сърцето й се изпълни с нежност и топлина.

След това я осени друга мисъл и сърцето й се сви. Карл също я бе защитавал и това му бе коствало живота.

Ванда не можеше да причини това на Фил. Със силната болка, която кънтеше из цялото й тяло, тя знаеше със сигурност, че го обича. Затова не можеше да позволи да му се случи нещо.

— Ти… — Тя прочисти гърлото си. — Не е нужно да чистиш след нас.

— Всъщност трябва. — Той постави съдовете в миялната. — Не може да оставим следи, че сте били тук. Трябва да тръгнем скоро. Ако решат да потвърдят смъртта ти, първо ще дойдат тук.

Тя се нуждаеше от място, където да се скрие. Но къде? Бе прекарала по-голямата част от живота си в Америка на сигурно място в харема в Ню Йорк. Не можеше да се скрие в Лондон при приятелките си от бившия харем, без да ги изложи на опасност. Не можеше да се скрие в Тексас при Маги, без да застрашава цялото й семейство.

— Не мислиш, че градската къща е безопасна?

— Не — Фил се приближи към нея. — Бунтовниците знаят за нея. Има добра алармена система, но това няма да ги спре да нахлуят вътре.

— Роматех?

— Всички сгради на Роматех са в опасност — Фил извади телефона от джоба си. — Хауърд има хижа в планината Адирондак. Бил съм там няколко пъти за… за да ловувам. Ще се обадя и телефонният секретар ще се пусне. Тогава може да се съсредоточиш върху съобщението на Хауърд и да ни телепортираш там. Става ли?

— Не.

Фил се спря на средата на номера.

— Какво?

Ванда се изправи.

— Няма да отида с теб.

Той присви очи.

— Не ти давам право на избор.

Тя вдигна брадичката си.

— Аз съм тази, която ще извърши телепортирането. Мога да отида, където поискам. Сама.

Той пристъпи към нея.

— Къде ще отидеш?

Тя сви рамене.

— Аз… познавам Карпатите много добре.

— Планираш да се криеш в пещери? Звучи много удобно.

— Щом заспя, няма голямо значение дали съм на мръсната земя, или на мек матрак.

Той се приближи още повече.

— И кой ще те пази през деня?

— Никой — Тя затегна камшика около кръста си. — Преди оцелях така. Мога да го направя отново.

Челюстта му се раздвижи и той стисна зъби.

— Преди си била сама, но сега не си.

— Бях сама, защото Карл загина, защитавайки ме. Няма да позволя това да се случи и с теб.

— Няма да се случи. Аз съм доста по-костелив от Карл.

— Ти не го познаваше…

— Знам достатъчно! И няма да ти позволя да минеш през това сама.

— Нямаш избор.

Тя претърси паметта си за разположението на някоя пещера в Карпатите.

Той я сграбчи за раменете.

— Не прави това. Там може да е ден.

По дяволите! Можеше и да е прав. Да се телепортира на изток, бе доста рисковано.

— Няма да е светло в пещерата.

— Колко време е минало, откакто си била там? Повече от петдесет години? Пещерата може да се е променила. Можеш да свършиш телепортирана в някоя скала.

Тя преглътна трудно.

— Ще се телепортираш в хижата и ще ме вземеш със себе си. — Той набра номера. — Край на дискусията.

Тя го погледна.

— Винаги ли си толкова заповеднически настроен?

— Когато става въпрос за безопасността ти, да. — Фил я хвана здраво и вдигна телефона до ухото й. — Направи го!

Ванда се съсредоточи върху записаното съобщение и след няколко секунди се материализира в една тъмна стая. Фил я пусна и прибра телефона си. Тя огледа кафявите стени и сивите камъни на огромната камина. Лунната светлина се процеждаше през прозореца и осветяваше… очи.

Тя ахна и се завъртя, търсейки Фил. Той се движеше през кухнята към задната врата.

— Фил?

— Тук съм — каза той и включи осветлението.

Тя се обърна към очите. Главата на една сърна бе закачена на стената, а над камината висеше огромна глава на лос. Някакъв вид диво прасе с бивни висеше над етажерката с книги.

— По стените има умрели животни.

— Това е ловна хижа.

Тя потрепери.

— Те ме наблюдават. — И казваха ти си следващата. — Изненадвам се, че нямате меча кожа като килим на пода.

Той трепна.

— Хауърд не би си паднал по това. И те не те гледат, защото очите им са стъклени.

Фил отвори хладилника и погледна вътре.

— Предполагам, че двамата с Хауърд сте ги убили?

— Да. — Той остави бутилка на тезгяха и я отвори. — Ние сме… ловци.

Ванда уви ръце около себе си. Някога и тя бе ловец. Беше започнала като използваше силите си да се телепортира, за да ловува за баща си и братята си в затворническите лагери. Но тогава бе видяла ужасяващата жестокост и нещо в нея се прекърши. Вместо да ловува за тези, които обича, тя ловуваше онези, които мразеше — пазачи на затворени нацисти. Един вампир трябваше да се храни всяка вечер, затова защо да не го прави и да се отървава от чудовищата в същото време?

Но Йедрек Янов бе разкрил плана й и тя се бе превърнала в плячката.

Ванда приседна отстрани на един кафяв кожен диван.

— Малко съм чувствителна на тема лов.

— Тук си в безопасност. — Фил отпи. — Само Хауърд, Конър и аз знаем за това място.

— Това е добре.

Тя се огледа наоколо.

На облегалката на дивана имаше ръчно изтъкано одеяло с индиански мотиви. Диванът гледаше към камината, а пред него имаше масичка за кафе, цялата надраскана и с петна от чаши. Стар фотьойл и лампа стояха близо до етажерката за книги. Имаше стълбище, което водеше към тавана. Тя можеше да види няколко легла там, всичките покрити с шарени завивки.

Фил все още беше в кухнята, отпивайки от бирата си. Топлината от експлозията трябва да го е направила жаден. Наблизо имаше дървена маса и столове, поставени върху плетен килим.

Ванда пое дълбоко въздух и се опита да се убеди, че тук наистина бе в безопасност.

— Има ли някаква синтетична кръв в хладилника?

— Не. Гладна ли си?

— Не сега, но обичайно хапвам преди зората и ще бъда много гладна, щом се събудя.

— Ще уредя доставка, щом докладвам на Конър. Трябва да се уверя, че Финиъс е стигнал невредим до Роматех.

Тя се зачуди дали Фил щеше да има неприятности, защото бе избягал с нея, вместо да се върне в Роматех.

— Къде ще спя? Тук има ли мазе?

— Има, но е с прозорци — той отвори една врата под стълбището. — Когато Конър идва тук, обикновено спи в килера.

— Ох. Добре.

Фил се усмихна и се върна в кухнята. Взе фенерче от един шкаф.

— Ще проверя околността. Чувствай се у дома си.

Той излезе през задната врата.

Въздишайки тежко, тя погледна към мъртвата сърна.

— Животът е кофти, а?

Ванда провери резето на входната врата. Някой Бунтовник можеше просто да се телепортира вътре, за да я убие, но резето поне щеше да спре всякакъв опит за отмъщение на сърни или лосове.

Килерът под стълбището бе изненадващо просторен. Беше празен, с изключение на един ред с етажерки в единия край. Тя дръпна едно одеяло и юрган от един рафт и ги разстла върху дървения под. След това се разходи из малката кухня. Върху сушилнята имаше натрупани малко чисти дрехи: фланелено долнище от пижама, тениски, синя хавлия за баня.

Близката врата водеше до банята. Тя взе хавлията и се заключи вътре. Погледна към огледалото над тоалетната масичка. Нищо. Единственото нещо, което можеше да види отразено в него, беше ваната с лапи на мечка зад нея. Ванда свали ботушите си. Господи, как мразеше огледалата. Те я караха да се чувства като… нищо. Малка и негодна за нищо.

Мисля, следователно съществувам, напомни си тя. Имаше чувства, надежди, мечти — точно като жив човек.

Но мечтите й току-що бяха разбити. Очите й се овлажниха с непролети сълзи.

Тя разви камшика си и свали гащеризона си. Докато ваната се пълнеше с топла вода, тя изпра бельото и сутиена си в мивката. Преметна ги да съхнат върху стойката за хавлията.

Настани се в дълбоката вана, позволявайки на топлата вода да достигне до измръзналите й кости. Затвори очи, надявайки се да се отпусне, но умът й бе изпълнен с образи на дим и огън.

Беше обичала този клуб. Беше го проектирала, бе избрала мебелите, беше го декорирала. Тя прослушваше танцьорите и бе наела сервитьорите. Той бе убежището й от жестокия свят. Място, където контролираше всичко и всеки правеше това, което тя наредеше. Той бе светилище, където никога не се налагаше да се чувства малка и никога не усещаше болката от миналото си.

По бузите й се плъзнаха сълзи. Какво щеше да прави сега? Щеше да прекара остатъка от вечността, криейки се, треперейки от страх, без да има какво да прави, освен да преживява отново и отново ужасите на миналото си?

Ванда насапуниса опърлената си коса, след това се потопи във водата, за да я изплакне. Лицето й бе изгоряло и вината беше нейна. Не трябваше да чака толкова дълго, за да телепортира Фил и себе си от опасността. Но не беше повярвала напълно на историята за бомбата. Как, по дяволите, той можеше да знае, че бе в шкафа й с документите?

Тя излезе от ваната, изсуши се и облече хавлиената роба. Бе очевидно, че е изработена за мъж. Шевът на раменете висеше чак до лактите й, а ръкавите скриваха пръстите й. Нави ръкавите и я върза стегнато около кръста си. Хавлията бе изработена за широки мъжки гърди, затова тя сви яката навътре в опит да прикрие бюста си.

Взе камшика си и влезе в кухнята. Светлините бяха изгасени, а в камината гореше голям огън. Тя пусна камшика си на масичката за кафе. Дали Фил се опитваше да направи мястото да изглежда романтично? На полицата над камината имаше запалени свещи. А лосът, който висеше преди малко там, го нямаше. Тя се огледа наоколо. Сърната и дивото прасе също бяха изчезнали.

Една врата се отвори и тя забеляза Фил на най-горното стъпало на стълбата, водеща към мазето. Той изключи осветлението, след това влезе в основната стая.

Усмихна се и сините му очи заблестяха, щом я погледна.

Коленете й омекнаха, но тя го прикри като внезапно седна на дивана и прокара ръка през късата си мокра коса.

— Какво стана с животинските глави?

— Преместих ги в мазето. Реших, че няма да имаш нищо против.

— Не.

Тя сви крака под себе си на дивана и оправи хавлията си, за да е сигурна, че бе покрита.

Той се приближи по-близо, все още гледайки я и все още усмихвайки се.

— Проверих наоколо. Заплашват ни две ожесточено изглеждащи миещи мечки, които живеят под една ръчна количка — погледът му се премести към масичката за кафе. — Слава на бога, че камшикът ти е тук.

Тя знаеше, че той се опита да разведри настроението, но малкото сълзи, които бе проляла в банята, бяха само върха на това, което чувстваше като огромен айсберг в гърдите си. Извърна глава, за да не може той да види сълзите в очите й.

— Обадих се на Конър, за да му съобщя, че сме тук. Той беше облекчен да разбере, че си в безопасност.

Тя отвори уста да подхвърли някоя хаплива забележка за Конър, но бе прекалено изморена, за да измисли някоя.

— Финиъс ще дойде преди зазоряване, за да ти донесе синтетична кръв — продължи Фил. — Така че все пак няма да ти се наложи да ме захапеш.

Тя кимна. Заля я облекчение, заплашвайки сълзите й да надделеят. Само ако Фил направеше нещо ужасно, тогава тя можеше да му се развика и да избухне. Трепна вътрешно. Това ли бе правила през всички тези години? Осланяше се на гнева, за да не се занимава с истинските чувства?

— Ванда. — Той изчака, докато тя не погледна прикрито към него. — Съкровище, всичко ще е наред.

Сълзи опариха очите й и тя бързо погледна настрани.

— Ще отида да се измия.

Тя чу как вратата на банята се затвори. По дяволите, нямаше да плаче. Какъв беше смисълът? Изправи се и започна да марширува до кухненската маса и обратно. Нямаше нищо, което да разсее ума й от неприятностите. Нямаше телевизор. Нямаше компютър.

Ванда се спря пред етажерката с книги. Как да изкормим риба в пет лесни стъпки. Препариране на животни за начинаещи. Любовен роман? Издърпа книгата и се загледа в полуголата двойка на корицата. Усмихна се на себе си, чудейки се, кой бе донесъл тази книга в хижата. Хауърд, Фил или Конър? Може би те четяха любовните сцени, за да извлекат някои напътствия. Не че Фил се нуждаеше от някаква помощ в тази насока.

Беше невероятен: толкова силен, толкова секси… Беше я накарал да се разтопи.

— Да не ти е прекалено топло?

Тя подскочи и се обърна към гласа му. Той тъкмо бе излязъл от банята. Беше гол до кръста. Книгата падна от ръцете й.

Фил кимна към камината.

— Исках да направя мястото по-удобно, но огънят може да е прекалено топъл за юли.

— Той… добре е.

Ванда грабна книгата от пода и я постави на един от по-долните рафтове, хвърляйки един последен поглед към гърдите на героя от корицата. Не можеше да се сравнява. Моделът изглеждаше фалшив. Заел поза. Обезкосмен.

Погледът й се върна отново към Фил. Това вече беше истински гръден кош. Широк в раменете. Кафяви косъмчета, все още блещукащи от банята и къдрещи се, докато изсъхваха. Тънка линия от косъмчета разделяха коремните му мускули и изчезваха във фланеленото долнище на пижама от плейд, което той носеше.

Той тръгна към нея, носейки нещо в ръка.

— Намерих нещо в банята, което може да те накара да се почувстваш по-добре.

Дали му трябваха батерии?

— Какво е?

Той й показа прозрачна бутилка, пълна със зеленикава течност.

— Това е алое вера. Помага при изгаряния.

— О — тя докосна лицето си. — Ще се излекувам по време на съня.

— Което ще е след около седем часа.

Фил седна на дивана и потупа възглавницата до себе си.

Ванда приседна на ръба и вдигна ръка, за да вземе шишенцето. За нейна изненада той не й го подаде. Изстиска малко в ръката си и остави шишенцето на масичката за кафе до камшика й.

— Не мърдай.

Той се приближи, след това намаза малко от лосиона по брадичката й с пръст.

— Мога да го направя и сама.

— Не можеш да видиш къде си изгорена — отвърна той и намаза малко върху челото й.

Наистина го усещаше прекрасно хладно.

— Сигурно изглеждам ужасно.

— За мен винаги си красива. — Той намаза малко от лосиона по бузите й. — Плакала си.

Самото споменаване на сълзите върнаха ужасните неща обратно в очите й.

— Изгубих всичко — клуба си, приятелите си…

— Приятелите ти все още ги е грижа за теб. Не си ги изгубила.

Той намаза малко лосион върху носа й.

Тя подсмръкна.

— Изгубих клуба си. Той беше всичко за мен.

Фил разтри ръцете си една в друга, за да ги намаже с алое вера, след това прокара длани по гърлото й.

— Той не беше всичко.

— Да, беше. Сама го създадох. Аз вземах всички решения. Бе мое творение. Беше… съвършен. — Ръцете му също бяха съвършени.

— Носеше ти голямо чувство за реализация.

— Да. Точно. — Ванда се радваше толкова много, че той я разбираше. — Аз бях щастлива там. Чувствах се… в безопасност и сигурна.

Фил се облегна назад на дивана.

— Клубът беше от тухли и хоросан, дърво и цимент — нищо повече.

Тя се вкамени. В крайна сметка той не я разбираше.

— Изобщо ли не ме слушаше какво ти говорех?

— Чух те. Чувствала си се реализирана. Била си щастлива и в безопасност. И всички тези чувства са били свързани с клуба.

— Да.

По бузата й се плъзна една сълза.

— Ванда, клубът не притежава чувствата ти. Те са в сърцето ти. — Фил избърса сълзата. — Нищо — нито Бунтовниците, нито експлозията или пък огъня — не може да вземе чувствата ти от теб.

Айсбергът в гърдите й се разтопи и по лицето й започнаха да се спускат още сълзи.

— Знаеш ли какво виждам, когато те погледна?

— Откачена нежива жена с пурпурна коса и злобен характер?

Той се усмихна и прокара пръсти през мократа й коса.

— Виждам красива млада жена, която е умна и смела и може да постигне всичко, което реши.

— Мислиш ли, че мога да бъда щастлива?

— Знам, че можеш.

Още сълзи се изплъзнаха от очите й.

— Казваш прекрасни неща, Фил.

Той целуна сълзите й.

— Всъщност аз съм повече мъж на действието.

Тя можеше да си представи какво действие има предвид.

— Фил, ако нещо се случи с теб, това ще ме убие.

— Аз ще съм добре. — Той целуна челото й. — Довери ми се.

— Затова се отказах от помощта ти, нали знаеш. Не съм неблагодарна или упорита. Просто аз… аз…

Фил целуна върха на носа й.

— Започнала си малко да ме харесваш?

— Да. — Ванда усети как лицето й отново гори. — Само малко.

— Добре. — Той взе индианското одеяло от дивана и го постели на пода пред камината. — Аз също те харесвам малко.

Погледът й се сведе към издутината в долнището на пижамата му.

— И въпреки това го показваш по такъв голям начин.

Фил се ухили.

— Ела тук. Искам да целуна някои части от теб, които нямат вкус на алое вера. — Сините му очи горяха. — Сигурен съм, че ще успея да открия точното място.

Знаеше, че може. Тя заобиколи масичката за кафе и застана пред него.

Той докосна бузата й.

— Ванда, обичам те.

Сърцето й се разтвори.

— Фил… — Тя обви ръце около врата му. — Какво ще правя без теб?

Беше се влюбила. Не бе искала, но той беше прекалено неустоим. И прекрасен. И секси.

— Ще се любиш ли с мен? Сега?

— Мислех си, че никога няма да попиташ — отвърна той и сведе глава надолу.