Керелин Спаркс
Забранени нощи (17)

Глава 17

Фил съпроводи Ванда до една маса в центъра на клуба. „Вампайър Блус“ очевидно бе насочен към различна клиентела от нейния клуб. Нямаше ярки светлини или бърза, силна музика. Нямаше пищящи, подскачащи момичета, настояващи за следващия танцьор.

„Вампайър Блус“ бе мрачно, потискащо място, миришещо на разлято Криски. Сервитьорките вампирки, облечени в сатенени панталонки и камизолки, обикаляха около масите. Над бара имаше телевизор, включен на Дигиталния вампирски канал. Стоун Кауфън водеше Нощните новини, но звукът бе спрян.

В ъгъла до бара малка джаз група свиреше бавна, тъжна мелодия и на дансинга имаше една двойка, полюшваща се в такт с музиката.

Ванда седна и въздъхна.

— Това място е депресиращо.

— Очаква се да си депресирана. — Фил седна до нея. — Току-що изгуби клуба си.

— Не ми напомняй. — Тя погледна през рамото си. — Къде изчезнаха момчетата? Предполага се, че ще ме защитават.

— Ще го направят. — Фил забеляза колко добре Колбеър и хората му се сливаха в тъмното сепаре в дъното на клуба. Само Роби МакКей със своя синьо-зелен килт бе доста по-забележим. Той седеше на една маса срещу тях, за да прикрие меча си.

— Първата част от плана е ти да се появиш в шоуто на Корки — обясни Фил. — Но не искаме малката ти армия да се появи в предаването.

— Вярно — измърмори Ванда. — Не само че съм примамката, но трябва да изглеждам като напълно безпомощна и уязвима примамка.

— Именно. — Фил махна на сервитьорката. — Ако Касимир види колко добре си охранявана, ще разбере, че е капан. Но ако мисли, че си незащитена, има по-голяма вероятност да нападне само с няколко мъже.

Ванда въздъхна.

— Добре. Да се захващаме с това.

Сервитьорката спря на масата им и погледна Фил. Усмихвайки се, тя се наведе, за да покаже деколтето си.

— С какво мога да ви помогна?

— Може да сложиш някакви дрехи — измърмори Ванда.

Сервитьорката се изправи и я погледна раздразнено.

— Аз ще искам една бира — каза Фил. — А годеницата ми ще вземе едно Криски.

Сервитьорката се обърна намусена и се отдалечи.

Ванда се вгледа във Фил.

— Какво беше това?

— Знам, че не пиеш много алкохол, но трябва да изглеждаш пияна — обясни той.

— Имам предвид частта с годеницата. Да не съм изпуснала някой разговор?

Той се усмихна.

— Мислех, че така ще спра сервитьорката да ми налита. Моите извинения, че те използвах по такъв начин.

Устата й трепна.

— Скъпи, може да ме използваш по какъвто начин пожелаеш — каза тя и потърка обутия си в ботуш крак по неговия.

Фил посочи с глава към останалите вампири.

Ванда завъртя очи.

— Тези глупости със забраната са откачени. Би трябвало да мога да скоча на пазача си, ако искам — усмихна се тя. — И аз наистина го искам.

Той й се усмихна.

— Аз също искам. Но не можем да си позволим да се разсеем точно сега.

Блясък на светлина привлече вниманието на Фил. Последваха още проблясъци. Трима японски вампири снимаха сервитьорката. Тя им позира, усмихвайки се.

Туристи, реши той. Всеки имаше по една дигитална камера около врата си. Седнаха на една маса близо до тях.

Сервитьорката донесе питиетата на Фил и Ванда, след това се обърна към японците.

— Какво бихте желали?

— Искаме Криски! Аз съм Кио и аз ще плащам.

Сервитьорката кимна.

— Три Крискита са на път. — Докато тя вървеше към бара, Кио снима гърба й.

— Кио! — разсмя се един от приятелите му. — Много си лош.

Ванда отпи от Крискито си и се намръщи.

— Ъхх.

— Съжалявам — прошепна Фил. — Трябва да изглеждаш сякаш давиш мъката си.

Финиъс се приближи, говорейки по телефона си.

— Да. Добре, брато. Само така. — Той затвори телефона си и седна при тях. — Беше Грегори. В ДВК е, преструвайки се, че ще подготвя нова реклама за вампирската фюжън кухня и е споменал няколко пъти, че Ванда е тук, потънала в самосъжаление.

Ванда се намръщи.

— Аз не се самосъжалявам.

— Това е част от представлението, сладка — прошепна Финиъс. — Всеки момент новината ще стигне до Корки.

— И тя ще иска да ме покаже потънала в самосъжаление в шоуто си — измърмори Ванда.

Отпи нова глътка от Крискито и се намръщи.

Финиъс също се намръщи.

— Сладка, не изглеждаш много пияна.

— Не съм. И ако ме наречеш „сладка“ още веднъж, ще натикам камшика си в гърлото ти.

Финиъс вдигна ръце, сякаш се предава.

— Маце, просто казвам, че имам някакъв опит, що се отнася до пълното опиянение. Първо, трябва да изглеждаш сякаш се наслаждаваш на питието си. Нека ти покажа — предложи той, взе чашата й и изпи половината от съдържанието й.

Блъсна чашата долу и удари масата.

— Това беше страхотно. Сега второ, трябва да изглеждаш опиянена. Отпусни се на стола си и остави устата си полуотворена.

Ванда повдигна вежда.

Фил забеляза, че барманът отговори на телефона. Появи се нисък, плешив мъж, телепортиращ се с малка камера. Шпионинът на Корки, същият мъж, който Фил бе забелязал в офиса й преди няколко нощи. Мъжът се скри в близкото сепаре.

— Време е за шоу — прошепна Фил. — Шпионинът на Корки е тук.

— Къде? — Ванда завъртя глава.

— Не се обръщай — изръмжа й Фил.

Тя погледна към него с очи, изпълнени с притеснение.

— Сега какво?

— Ще направиш гневното си изпълнение — каза Финиъс. Когато Ванда не направи нищо, той добави — Сладка.

Тя се намръщи към него.

— Обзалагам се, че е било ужасно да гледаш как клубът ти изгаря до основи — продължи Финиъс. — Сигурен съм, че си била наистина бясна.

Тя отпи от Крискито.

Финиъс се наведе по-близо.

— Обзалагам се, че си изпълнена с неконтролируем гняв.

Тя го погледна невъзмутимо.

— Знам какво правиш.

Финиъс изпуфтя.

— Направи нещо, Фил. Обиди я. Ядосай я.

Фил сви рамене.

— Нищо не ми идва наум. Мисля, че тя е… идеална.

Ванда подари една ангелска усмивка на Фил.

— Благодаря ти.

— О, хайде де. — Финиъс погледна към тях. — Не може ли да имате любовна кавга? Камерата към нас ли е?

Фил погледна към сепарето, където седеше ниският, плешив мъж. Камерата му гледаше право към тях.

— Да.

Финиъс се подсмихна към Ванда.

— Да знаеш, наистина не трябваше да носиш този гащеризон. Камерата добавя пет килограма.

Тя го погледна раздразнено.

— Вие момчета, ме убедихте да бъда подвижна мишена, но не съм се съгласила да бъда обучената ви маймунка.

— По дяволите, жено — тросна се Финиъс. — Всички знаят, че си луда. Започни да се държиш като такава!

Ванда сви рамене.

— Пръчки и камъни.

Финиъс изръмжа на Фил.

— Що за наставник по справянето с гнева си ти?

— Очевидно успешен.

— Мамка му — измърмори Финиъс.

Той погледна към японските туристи и очите му светнаха. Протегна се под масата, след което я хвърли към японските вампири.

Масата се разби върху туристите, окъпвайки ги с Криски и бира. Те подскочиха, крещейки от шок и ярост.

Финиъс скочи на крака, поглеждайки извинително към Ванда.

— Ванда! Защо направи това?

— Какво? — Тя се изправи.

Финиъс удари с ръка по челото си.

— Не можеш да нападаш тези хора само защото мразиш Наруто!

— Кой? — попита Ванда.

— Тя мрази Наруто?

Туристът на име Кио погледна към Ванда, лицето му стана червено.

— Съсипа ризата ми! — вторият турист избърса петната от Криски от червената си риза. Той изръмжа на Ванда. — Ти зла жена.

— Ей, тя ти направи услуга — извика Финиъс. — Тази риза е женска.

Туристът ахна.

— Тя обиди честта ти Йоши — обяви Кио. — И обиди честта на Наруто.

— Хай^[1]! — И тримата японски вампири заеха бойни пози.

— Какво, по дяволите? — Ванда отскочи назад и бързо разви камшика от кръста си.

Фил погледна към оператора на Корки. Все още записваше. Йоши ритна към Ванда, но тя успя да го избегне. Удари с камшик към него и той отстъпи.

Кио тръгна към Фил, но той имаше достатъчно опит с тренировки по бойни изкуства, за да блокира ритниците и ударите му. Бързо откри, че ритник, насочен към скъпата дигитална камера, винаги караше туриста да отскача назад.

Въпреки това знаеше, че трябва да направят шоу за пред Корки. Фил хвърли един стол към Кио, нарочно пропускайки целта и разбивайки стола върху масата. Клиентите се разпищяха и избягаха от сградата. Други останаха да правят залози.

Най-накрая операторът изчезна. Фил реши, че той имаш краен срок, за да занесе видеото за шоуто на Корки. На живо с неживи щеше да започне след петнадесет минути.

— Добре! — извика Фил. — Шоуто свърши.

Финиъс и Ванда спряха да се бият. Японските вампири стояха там, дишайки тежко с объркани изражения.

— Поздравления! — ухили им се Финиъс. — Току-що бяхте изиграни. Ще бъдете в телевизионно предаване.

— Какво? — Кио погледна към телевизора. Все още даваха Нощните новини. — Сега сме американски филмови звезди?

— Телевизионни звезди — поправи го Финиъс. — Ще бъдете известни. И пичове, ние обичаме Наруто.

— Кой е Наруто? — прошепна Ванда.

— Нека ви купя нещо за пиене — предложи Фил.

Десет минути по-късно Фил, Ванда и Финиъс деляха маса с новите си приятели: Кио, Йоши и Юки. Роби, Золтан и Дугъл дойдоха да се представят и да ги поздравят за добрите им бойни умения. Колбеър и мъжете му също се представиха и добавиха и своите комплименти за боя. Колбеър плати на клуба за щетите и купи на всички по едно Криски.

Щом шоуто на Корки Кърант започна, барманът увеличи звука. Джаз групата и всички клиенти седнаха, за да гледат На живо с неживи.

— Здравейте, скъпи зрители — усмихна се Корки към камерата. — Тази вечер имаме шокиращи новини. Както знаете, миналата нощ ви показахме пълното унищожение на известния с лошата си слава клуб на Ванда Барковски в Ню Йорк Сити.

Половината екран показа изгорелите и овъглени останки от клуба на Ванда.

Фил потупа крака й със съчувствие под масата.

— Не е тайна, че аз празнувах миналата вечер, докато клубът на Ванда гореше — продължи Корки. — Но трябва да призная, че нямам нищо общо с това. Беше въпрос просто на върховно правосъдие. Ние мислехме, че Ванда е загинала от ужасна смърт при експлозията. Наистина всички се надявахме и се молихме тя да е мъртва, но тази вечер в късните ексклузивни новини, може да потвърдим, че Ванда Барковски е все още жива!

Снимката на Ванда се появи на екрана.

— Ах, Ванда — японецът й се поклони. — Ти си известна личност.

Тя изстена и поклати глава.

— Виждате ли, скъпи приятели — продължи Корки — имам ексклузивни кадри, доказващи, че Ванда е жива. И не само все още диша, но все още проявява ужасно и буйно поведение! Само преди малко операторът ми засне тази сцена в клуб Вампайър Блус в Ню Орлиънс. Ванда беше там толкова пияна и дезориентирана, че нападна трима нищо неочакващи туристи от Япония!

Видеото започна. Японците нададоха радостни викове.

— Ние сме известни! — извика Юки.

— Криски за всички! — изкрещя Кио.

Фил се изправи.

— Момчета, не ми се иска да развалям партито, но трябва да си тръгнете. Всеки момент очакваме неприятности.

— Неприятности? — попита Кио. — Какви неприятности?

Юки повдигна брадичка.

— Ние не бягаме от неприятности.

— Пичове, Бунтовниците пристигат — обясни Финиъс. — Те искат да убият Ванда.

Кио скочи на крака.

— Никой няма да убива Ванда.

— Ние ще се бием! — заяви Йоши и удари въздуха с юмрук.

— Те ще имат саби — предупреди Фил новите им приятели.

— Ние не се страхуваме — обяви Юки. — Ще се бием.

Колбеър и другите вампири се събраха около масата, а сабите им бяха извадени и готови. Останалите клиенти избягаха от сградата.

След два часа все още чакаха.

Ванда въздъхна.

— Преди няколко часа бях уплашена до смърт, сега искам просто да се свърши с това.

— Какво им отнема толкова много време? — попита Финиъс.

Фил поклати глава.

— Не знам. Може да са подушили капана.

— Или са заети да правят нещо друго — предположи Роби и се обади на Ангъс, след което докладва, че няма нови бомбардировки.

Изглежда Бунтовниците си бяха взели почивна вечер.

— Намислили са нещо — измърмори Золтан.

Но след три часа изглеждаше сякаш не бяха.

Фил бе започнал да пие кафе, за да остане в готовност.

— Може да са пропуснали шоуто на Корки — предположи Финиъс.

— Някой Бунтовник някъде трябва да го е видял — каза Роби. — Вероятно проблемът е новината да стигне до Касимир. Той може да се е скрил толкова добре, че дори и част от хората му да не знаят къде е.

— Може да е това — съгласи се Колбеър. — Предлагам да се върнем тук утре вечер. Касимир все пак може да дойде, за да търси Ванда.

Японците се изправиха и се поклониха.

— Тогава ние ще се върнем утре, за да се бием.

Те се запътиха към вратата, но Фил ги спря.

— Сериозни ли сте в намерението си да помогнете на Ванда?

— Разбира се — каза Кио. — Тя е известна американска знаменитост.

Фил извади телефона си и записа номера на Кио.

— Благодаря ви. Ако някога се нуждая от помощта ви, ще ви се обадя.

— За нас ще е чест — поклони се Кио и си тръгна с приятелите си.

 

 

Ванда седеше на леглото, което й предоставиха в горната част на хранилището за кафе, където живееше сборището от Ню Орлиънс. Тя отви камшика си и го остави на леглото, докато Скарлет и Тутси се настаниха на съседното легло, забавлявайки я с истории за лудориите си.

Тя погледна в другия край на спалното помещение, където Фил спеше на своето легло. Бедният, беше толкова изтощен, че бе заспал въпреки целия шум, който вдигаха вампирите наоколо.

Но не всички вампири говореха. Ванда бе забелязала няколко стаи зад кухнята. Колбеър и Жизел се бяха оттеглили в собствената си стая. Тя се бе изкушила да попита за самостоятелна стая за нея и Фил, но тук имаше прекалено много служители на МакКей. Не можеше да ги остави да разберат, че се е забъркала в забранена афера с назначения й охранител.

Скарлет се изправи.

— Ще си взема топла чаша Шококръв преди лягане. Искаш ли малко, Ванда?

— Да, благодаря ти. — Ванда се наведе да откопчае ботушите си.

— Нарушител! — извика мъжът до мониторите за наблюдение. — Сигнал за тревога!

След секунда вампирите бяха сграбчили сабите си и тичаха към вратата. Ванда изтича към мониторите, за да види какво се случва. Дузина мъже, въоръжени със саби, бяха пристигнали в огромната зала на долния етаж.

Колбеър се появи в спалното помещение бос, с разкопчана риза, но със сабя в ръка. Жизел го последва завита в хавлия. Жените от сборището се събраха около нея.

— О, боже мой! — Скарлет сграбчи Тутси. — Какво да правим?

Колбеър погледна към двамата мъже и забърза към вратата.

— Пазете жените!

Тутси ахна.

— Мислех си, че ние сме жените.

Фил седна и разтърка очите си, за да прогони съня от тях.

— Какво става?

Той грабна обувките си и бързо ги обу.

Ванда изтича до него.

— Бунтовниците са тук.

— Мамка му. — Той сложи кобура на рамото си и прибра пистолета си. — Стой тук.

Грабна една сабя от прибраните до мониторите за наблюдение, след това хукна към вратата.

— Фил! — Ванда изтича след него. Проклетият балкон бе висок поне три етажа. По-рано трябваше да го левитира. — Чакай.

Стигна до балкона точно навреме, за да го види как скача. Тя изпищя. Мили боже, щеше да се убие.

Погледна през парапета и ахна. Фил се бе приземил пъргаво и вече се биеше с един Бунтовник. Как, по дяволите бе направил този скок?

Тя трепна, когато една сабя едва го пропусна. Сърцето й се качи в гърлото. Как изобщо той можеше да оцелее в битка с един вампир? Мили боже, Хюго беше прав. Фил се движеше невероятно бързо.

Кръвта й се смрази от гледката: вампири, биещи се срещу други вампири; сблъсък на саби; викове на победа и писъци на погром. Мъже, крещящи от агония, преди да се превърнат в купчина прах.

— Отмъщение! — извика някой над звъна на сабите.

Тя забеляза мъжа, които извика. Той бе напълно заобиколен от въоръжени Бунтовници. Те се биеха ожесточено около него, а той оставаше в безопасност. В едната си ръка държеше сабя, а другата придържаше към гърдите си под странен ъгъл.

— Касимир — прошепна тя.

Един писък я накара да подскочи. Един от мъжете на Колбеър бе посечен. Той се превърна на прах.

Нечии ръце сграбчиха Ванда и тя подскочи.

— Ела вътре — Жизел я издърпа от ръба на балкона. — Не ги оставяй да те видят.

— Но аз трябва да знам… — Ванда се огледа из мятащите се ръце и въртящите се саби, търсейки Фил.

Той все още беше добре. Сега имаше нов противник. Трябва да бе убил първия.

Ванда забеляза един Бунтовник, прикрит в тъмен ъгъл с телефон до ухото си. Около него се появиха още дузина Бунтовници.

— Вижте това!

Жизел ахна.

— Превъзхождат ни числено!

— Трябва да се обадим за подкрепление — Ванда сграбчи ръката на Жизел. — Намери ми телефон. Ще се обадим на Ангъс.

— На Източното крайбрежие вече е сутрин — очите на Жизел се изпълниха със сълзи. — Те не могат да дойдат.

По дяволите! Вероятно за това Бунтовниците бяха чакали толкова дълго, преди да нападнат. Ванда премигна, когато нова група Бунтовници се телепортираха. Мили боже, вече сигурно бяха двадесет.

Касимир се разсмя силно.

— Отмъщение за клането в ДВК!

Жизел избухна в сълзи.

— Господ да ни е на помощ. Това е клане.

Ванда стоеше замръзнала на балкона, ужасена да гледа и страхуваща се да не гледа. Сърцето й препускаше, кънтящо в ушите й. Само да имаше нещо, което може да направи. Но тя никога не бе тренирала бой със сабя. Щеше да е истинско самоубийство да скочи долу в мелето.

Забеляза Роби и Фил, биещи се с новопристигналите Бунтовници. Роби посече мъжа с телефона. Бунтовника се превърна на прах, а телефонът му падна на пода. Фил скочи върху него.

Проблясък на кафява коса привлече вниманието на Ванда. Един от новопристигналите Бунтовници се изви, за да се предпази от атака. Дълга кафява опашка се завъртя във въздуха. Жена.

Ванда се приближи към края на балкона. Имаше нещо в начина, по който тази жена се движеше. Тя се обърна отново и сърцето на Ванда спря.

Марта.

Сякаш мислите на Ванда можеха да бъдат чути, защото Марта погледна към балкона. Очите й се присвиха.

Ванда се запрепъва назад.

— Не, не.

— Добре ли си?

Жизел я задърпа към спалното помещение.

Скарлет кръжеше точно до вратата.

— Изглеждаш сякаш си видяла призрак.

— Така е.

Ванда седна на леглото си. Сърцето я болеше. Марта, биеща се с Бунтовниците.

Тутси изпищя.

Ванда се обърна. Един Бунтовник бе влязъл в помещението.

Жизел притича към събралите се жени в дъното на стаята.

Бунтовникът забеляза Ванда и вдигна сабята си. Тя сграбчи камшика от леглото си.

Той нападна с вик. Тя прескочи леглото и изплющя с камшика към него.

Скарлет хвърли една възглавница по нападателя, след това изпищя, когато Бунтовника се обърна и тръгна към него. Скарлет се притисна треперещ, към стената.

Тутси се телепортира, приземявайки се точно зад Бунтовника и го удари по главата с бутилка Криски. Нападателят се строполи на пода.

Скарлет се хвърли в ръцете на Тутси.

— Ти ме спаси!

Жизел и останалите жени изпищяха. Още двама Бунтовници бяха влезли в стаята.

Колбеър се спусна след тях, убивайки единия и започна битка с другия.

— Отстъпваме! — извика той. — Веднага се телепортирайте в къщата в провинцията!

Жените започнаха да се телепортират.

— Господ да бъде с теб — Тутси прегърна Ванда, след това двамата със Скарлет се телепортираха.

С бърз удар в сърцето, Колбеър превърна втория Бунтовник на прах. Той забеляза припадналия Бунтовник и уби и него.

— Колбеър! — Жизел изтича в обятията му.

Той я прегърна, след това протегна ръка към Ванда.

— Трябва да дойдеш с нас.

— Не!

Фил влезе в стаята.

Ванда се намръщи, щом видя петната от кръв по ризата му. Но слава на бога, той бе жив. Тя не можеше да разбере как бе стигнал на втория етаж сам.

Той взе телефона си, който бе оставил на леглото.

— Тръгвай, Колбеър. Върви, докато можеш. Ние също ще тръгваме.

— Нека бог да е с вас — Колбер се телепортира заедно с Жизел.

Фил отвори телефона си и набра един номер.

— Трябва да тръгваме, Ванда.

— Но къде? — изплака тя. — Не можем да отидем на изток.

Той сложи телефона до ухото си.

— Бринли? Продължавай да говориш. Ей сега ще пристигнем — Фил уви ръка около Ванда и сложи телефона до ухото й. — Довери ми се.

Ванда чу гласа на една непозната жена по телефона. Трима Бунтовници нахлуха в стаята. Тя ахна и всичко стана черно.