Керелин Спаркс
Забранени нощи (2)

Глава 2

Това мина страхотно.

Фил се намръщи на мястото, където Ванда изчезна. Ароматът й се носеше във въздуха — нещо сладко и цветно като жасмин. Той предполагаше, че идва от гела, който използва, за да изправя косата си, но вероятно никога нямаше да се доближи достатъчно, за да разбере. Тя бе буйна като дива котка, съскаше и показваше ноктите си на всеки, който се приближи до нея. Дори само това я правеше интригуваща. Като прибавиш и буреносните сиви очи, сладките устни, порцелановата кожа и божествените извивки, се получаваше жена, която може да унищожи един мъж, без да го докосне с пръст или със зъб.

Съблазняваш, след това отблъскваш. В продължение на пет дълги години, докато работеше като част от охраната на градската къща на Роман, тя му причиняваше това. Невинно флиртуване, така го наричаше, когато шефът му Конър й се караше. Никога не е било флиртуване. Нито пък невинно. Беше си мъчение.

Фил винаги се бе държал на благоприлично разстояние. Благоприлично, помисли си той, изсумтявайки. Това просто означаваше, че точеше лиги по нея, щом бе насаме.

Когато бе напуснала къщата на Роман преди три години, той се опита да я забрави и да продължи с живота си. За нещастие, да я види тази вечер, бе отприщило нежелана страст, потискана с години. Всичките спомени го нападнаха. Спомени за подмамващи погледи, флиртуване, леки докосвания по ръцете и гърдите му. Господ да му е на помощ, но той все още я искаше. Желаеше я страстно.

Този път щеше да е различно. Вече не й беше пазач. Нека сега да опита своето „невино флиртуване“ с него. Няколко одрасквания от ноктите й няма да го уплашат и накарат да избяга. Той затвори очи, представяйки си нежното й голо тяло под своето, и неподправените й, експлозивни емоции, изригващи в безумието на страстта. Да, това бе най-добрият начин да я излекува от проблемите й с гнева. Щеше да превърне ревящия тигър в малко гушкащо се коте. Тя щеше да е толкова дива и сладка…

Някъде се затвори врата и Фил отвори рязко очи. Мамка му! Внимателно се въздържа да не погледне надолу към издутината в панталоните си.

— Отец Андрю, радвам се да ви видя отново.

— Господин Джоунс — протегна му ръка свещеникът.

Той се здрависа с него.

— Наричайте ме Фил.

— Фил, тогава. Благодаря ти, че се съгласи да станеш наставник на Ванда.

— Радвам се да помогна.

Как можеше да й откаже? Тя изглеждаше толкова свирепа и предизвикателна, когато никой не се съгласи да й стане наставник. Само той ли можеше да види колко бе отчаяна да прикрие болката от отхвърлянето?

— И преди се опитах да й помогна — каза отец Андрю, — но очевидно не съм успял да пробия твърдата й броня. Надявам се, че ще имаш по-голям успех от мен.

— Ще направя всичко по силите ми.

Мигновено в съзнанието му изникна образ на същата тази броня, падаща и разкриваща нежна гола кожа, но той бързо прогони картината. Не можеше да си позволи издутината в панталоните му да стане по-голяма.

— Вярвам, че гневът й прикрива голяма емоционална болка — продължи свещеникът. — Горкото момиче има голяма нужда от нашата доброта и съчувствие.

Сега Фил се почувства като истинско псе. Което бе доста близо до истината.

— Искам да науча нещо повече за теб, ако не възразяваш — отец Андрю го огледа любопитно. — От колко време работиш за МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс?

— Осем години. Присъединих се, когато бях второкурсник в Нюйоркския университет. Назначиха ме в къщата на Роман.

— Каква специалност?

— Психология. Психология на животните.

— Ах, искал си да вникнеш по-добре във вида си?

Фил изгледа остро свещеника.

— Знаете за мен?

— Че си човеко-вълк? Да.

Фил трепна.

— Върколак е правилният термин. Или Ликан.

— Извини ме. Разбира се, намирам вида ви за пленителен.

— Разбира се — отвърна Фил сухо.

И това бе точната причина, поради която неговият вид искаше да остане скрит. Любопитните като отец Андрю, щяха да го обсипят с въпроси. Гневните щяха да искат да го убият. Учените щяха да го изучават и да му правят дисекция, а правителството щеше да иска да го използва като оръжие. Цената да бъдеш пленителен, бе прекалено висока.

Отец Андрю извади чифт очила за четене от джоба на палтото си и ги сложи.

— Вярвам, че двойствената ти природа те поставя в уникална позиция, за да помогнеш на Ванда да се научи да контролира буйните си чувства.

— Защото съм животно?

Фил започваше да намира този разговор за досаден.

— Точно. Вярвам, че всички ние имаме… качества, с които се борим. И тъй като твоята борба трябва да е била по-осезаема, вероятно си развил по-практичен подход към това да имаш контрол…

— Имате предвид, че съм се научил да укротявам звяра.

Свещеникът го наблюдаваше над рамката на очилата си.

— Така ли е?

Фил отвърна на погледа на мъжа, без да помръдне и мускул. Той наистина притежаваше контрол над звяра в себе си, не че това бе работа на някой друг. Тогава осъзна какво правеше хитрият свещеник.

— Проверявате ме, нали? Искате да се уверите, че мога да контролирам собствения си гняв, преди да се захвана с Ванда.

Отец Андрю имаше благоприличието да изглежда засрамен.

— Прости ми, синко. Но наистина трябваше да съм сигурен. Страхувам се, че Ванда ще изпита контрола ти до крайни граници. Тя ще се бори с всяка стъпка по пътя.

— Мога да се справя с нея — Фил усети растящо любопитство към свещеника. — Защо ви е грижа какво ще се случи с нея? Или с някой от другите вампири? Защо сте свещеник на неживите?

Изчервяването на отеца стигна чак до сребърната коса над челото му.

— Ценя всички същества, които са били сътворени от Създателя.

— Но те със сигурност са правили неща, които да ви накарат да се потресете.

— Исус е разделил хляба си с бирник и блудница. Щастлив съм да следвам неговия пример.

Устата на Фил трепна.

— С други думи, с вампирите сте открили крайните грешници. Сигурно сте във възторг.

— Всеки се нуждае да знае, че е божие дете. Мога да добавя, че това се отнася и до шейпшифтър — той извади малък календар бележник от джоба си. — Сега искам да планираме среща с двама ви с Ванда. Може да се нуждая от помощта ти, за да подсигурим присъствието й.

— Няма проблем.

Това определено щеше да е проблем. Фил знаеше от часовете си по психология, че не можеш да наложиш терапия на някой. Човек не можеше да се промени, освен ако сам не поиска това, а Ванда не желаеше.

— Добре — отец Андрю извади един малък химикал от гърба на календара. — Нека видим. Имам среща за молитва утре вечер. Консултации в четвъртък. Петък вечер е партито за годежа на Джак и Лара.

— Нека го направим тогава.

Свещеникът погледна към него.

— По време на партито?

— Защо не? Можем да се измъкнем в някоя от залите за конференции за петнадесет минути или малко повече. Това е най-добрият начин да накараме Ванда да съдейства. Тя ще познава почти всички, които ще присъстват, така че едва ли ще направи сцена пред тях. Гордостта й е по-голяма от гнева.

— Може просто да откаже да присъства на партито.

Фил сви рамене.

— Тогава няма да й казваме какво планираме.

— Млади човече, това не е начинът, по който обикновено върша работата си.

— Ванда не е обичайният ви клиент.

Отец Андрю трепна.

— Това е така, но консултациите трябва да са базирани на истината. Как ще ни се довери някога, ако прибягваме до трикове?

— Ако попитате любезно, тя ще откаже. Мислете за това като за интервенция.

Отец Андрю се намръщи, докато обмисляше предложението. След това, въздишайки, записа срещата в календара си.

— Добре, ще пробваме по твоя начин. Но не мога да кажа, че се чувствам добре заради този хитър ход. Какво ще стане, ако предизвика голям изблик на гняв?

— Тогава ще й помогнем да се научи как да го контролира. Това е целият смисъл, нали?

Отец Андрю кимна бавно.

— Значи, не се страхуваш от гнева й. Това може и да е хубаво нещо — той прибра календара в джоба на сакото си. — Може би там сгрешихме двамата с Грегори първия път. Аз й показвах релаксиращи упражнения, а Грегори се опитваше да поддържа нещата много спокойни.

Фил поклати глава.

— Трябва да погледнеш звяра в очите, за да може да го опитомиш. Повярвайте ми, знам това.

— Разбирам какво имаш предвид — отец Андрю подаде ръка. — Благодаря ти, Фил.

Мъжът се здрависа със свещеника.

— Пак заповядайте.

Отец Андрю се запъти обратно към залата за съвещания, но се спря на вратата.

— Има още едно нещо. Аз… колебая се дори да го спомена. Ти вероятно вече знаеш за правилата относно настойничеството и като се има предвид, че вие двамата сте от съвсем различни видове…

— Какво имате предвид, отче? — попита Фил.

Свещеникът свали очилата си и ги прибра в джоба си.

— Сигурен съм, че няма нужда да го чуваш, но един настойник никога не трябва да става прекалено… обвързан с клиента си.

Мамка му! Фил внимаваше много да не покаже никаква емоция, въпреки че вътрешно виеше. План А отиде по дяволите. Дотук с превръщането на гнева на Ванда в прекрасна експлозия от страст. Той трябваше да се насочи към план Б.

Нямаше план Б. Мислите му изобщо не бяха излизали от спалнята. Свещеникът бе прав. Той беше животно.

Отец Андрю се усмихна извинително.

— Сигурен съм, че това няма да бъде проблем за теб. Вече си показал, че можеш да спазваш това правило, докато си бил охрана на Ванда. Ще се видим в петък — каза той и влезе в залата.

Фил се вгледа в затворените двойни врати. Отново, мамка му. Ето че отново бе обхванат от страст по една красива вампирка. И тя отново бе забранена.

Ръцете му се свиха в юмруци. Сега бе Алфа вълк, един от най-могъщите свръхестествени същества на земята. Ако искаше някоя жена, никой свещеник нямаше да го спре. Никое тъпо правило нямаше да застане на пътя му.

Той винаги беше чувствал връзка с Ванда. Тя никога не бе пасвала в харема на Роман, както той не се бе вписал в глутницата на баща си. Докато другите момичета от харема се суетяха, опитвайки се да привлекат вниманието на Роман, Ванда още от самото начало бе дала да се разбере, че тя не отговаря пред никого. Беше самотница като него.

Въздишайки, Фил тръгна надолу по коридора. Отец Андрю беше прав. Тя се нуждаеше от разбирането и състраданието му. За нещастие, най-силните му чувства към нея в момента бяха страст и гняв.

Той беше умиращ от глад деветнадесетгодишен студент, отчаяно опитвайки се да си проправи път в колежа, когато Конър го бе наел. Би се примирил с всичко, ако това му помогнеше да запази работата си, която бе добре платена и вървеше с безплатна стая и храна, позволяваща му да завърши образованието си. Беше се примирявал с много. И всичко идваше от Ванда. В продължение на пет дълги години тя го тормозеше със своето „невинно флиртуване.“

Фил се бе постарал да не й обръща внимание. Вампирите му бяха приятели — даже повече като семейство, след като баща му се бе отказал от него, когато бе осемнадесетгодишен. Нямаше връщане назад. И с времето беше научил колко ценен е за вампирите в борбата им срещу Бунтовниците. Той защитаваше не само приятелите си вампири, но и целия свят.

Прокара картата си през вратата на офиса на охраната и постави длан върху сензора за отпечатъци. Имаше нови мерки за сигурност, напомнящи му в колко голям проблем се бяха превърнали Бунтовниците през последните години. Индикаторът светна в зелено и вратата се отключи, позволявайки му да влезе в офиса.

Хауърд Бар, началникът на дневната охрана, седеше зад бюрото и наблюдаваше стената с монитори, свързани с охранителните камери. Заради съвещанието на сборището Хауърд работеше до късно. Пред бюрото бе седнал Финиъс МакКинли, млад чернокож вампир от Бронкс. По-рано, когато Фил пристигна, мъжът бе на обиколка, затова не го бе видял.

— Какво става, вълчо? — Финиъс се изправи и вдигна ръка за поздрав. — Дай една космата лапа.

Фил перна ръката му.

— Как са нещата, доктор Фанг?

— Не мога да се оплача — отвърна Финиъс.

— Искаш ли поничка? — Хауърд бутна кутията през бюрото.

— Не, благодаря ти.

Фил поклати глава, усмихнат. Хауърд Бар винаги имаше кутия с понички подръка и сякаш никога не качваше килограми. Сигурно имаше нещо общо с метаболизма му на мечка.

Финиъс седна обратно в стола си.

— Е, тук ли те разпределиха сега?

— Да.

Фил се радваше да бъде отново в Ню Йорк, където можеше да е по-полезен във войната с Бунтовниците. Беше дошъл по-рано през лятото, за да помогне на друг служител на МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс, Джак, да спаси годеницата си, която бе отвлечена от Бунтовниците.

През последната година официалното назначение на Фил беше в Тексас, където бе работил в охраната на Господаря на сборище и прочут моден дизайнер — Жан-Люк Ешарп.

— Трябваше да се върна при Жан-Люк за няколко дни, за да се погрижа за един проблем.

— Какъв проблем? — попита Финиъс. — Да нямаш бълхи, човече? Измислили са каишки за това, да знаеш.

Хауърд се подсмихна.

Фил ги изгледа с безразличие.

— Не бяха бълхи. Беше Били.

— Били? — Хауърд си избра една от поничките. — Това не е ли новият охранител от дневната смяна на Жан-Люк?

— Да. Той беше местният шериф — обясни Фил, — но напусна, за да може да работи за МакКей. Имах малък проблем с обучението му. Беше ми малко ядосан.

Финиъс изсумтя.

— Ами ти го ухапа.

— Той пръв стреля по мен — измърмори Фил.

Финиъс се ухили.

— Гледаше го странно.

— Е, какъв е бил проблемът с Били? — попита Хауърд, дъвчейки поничката си. — Не му ли харесва да е върколак?

— Отначало беше шокиран — започна Фил.

— Сигурен съм в това — Хауърд лапна и последното парче от поничката си. — За тези, които са станали шейпшифтъри като възрастни, може да е доста трудно. За тези от нас, които са родени в такива семейства, е много по-лесно.

Финиъс се изхили.

— Значи, ти имаш мама Мецана и татко Мецан? Кашата ти твърде топла или прекалено студена беше?

— Беше идеална — Хауърд се усмихна, облизвайки захарта от пръстите си. — Е, какво стана с Били?

— След като го заведох на първия му лов, изглеждаше добре — отвърна Фил. — Беше въодушевен от по-голямата сила, свръхсетивата и много по-дългата продължителност на живот. Всичко беше наред допреди две седмици, когато приятелката на Били го заряза и той реши, че животът му е съсипан.

— Ей, аз си спомням приятелката му. Тя беше секси! — Финиъс стана. — Имаш ли номера й? Тя може да се нуждае от малко утеха от любовния доктор, ако се сещаш какво имам предвид.

Фил изсумтя.

— Ако е отхвърлила върколак, вероятно ще отхвърли и вампир. Лично аз не вярвам, че би останала с Били дори и ако не ставаше космат при пълнолуние. Тя е свикнала да е прочут модел в Ню Йорк и Париж. Животът в малък град в Тексас никога нямаше да й допадне. Казах това на Били, но той беше убеден, че животът му е приключил.

— Какво направи? — попита Хауърд.

Фил се бе опитал да говори с Били, но младият върколак беше потънал в дълбока депресия, която здравият разум не можеше да достигне.

— Заведох го в Ню Мексико. Имам стар приятел от племето Навахо в резервата там. Много стар. Много мъдър. Той ми бе помагал преди, затова реших, че може да помогне на Били. И наистина помогна.

— С какво ти помогна на теб? — попита Финиъс.

— Помогна ми да направя… едно духовно пътуване преди шест месеца. Трудно е да се обясни.

Кафявите очи на Финиъс се разшириха.

— Напушил си се, нали? Какво пуши, човече?

Фил кръстоса ръце.

— Предпочитам да не го обсъждаме.

Финиъс изсумтя.

— Яде от онези гъби, а? Сънува ли, че си огромна игуана?

Хауърд се ухили, след това хвърли сериозен поглед към Фил.

— Мисля, че тогава е станал Алфа.

— Яко — прошепна Финиъс. — Все още ли пазиш в тайна тази работа с алфата?

— Да. — Фил пое дълбоко въздух. — Къде отиде Конър?

— О, това бе много плавно, брат. Никога нямаше да забележим смяната на темата — Финиъс посочи към мониторите. — Конър прави обиколката си в момента.

Фил огледа мониторите и забеляза размазано движение между дърветата на запад от паркинга. Конър се движеше с вампирска скорост.

— Бърз е.

— Като Светкавицата^[1], човече — Финиъс наклони глава. — Мисля, че забавя. Трябва да е видял нещо.

— Там — Хауърд посочи към друг монитор. — Някой току-що се телепортира в двора.

И тримата охранители се напрегнаха, готови да се впуснат в действие.

Фил се отпусна.

— Това е Джак.

Финиъс се облегна назад в стола си.

— Сигурно точно се връща от Венеция.

Хауърд си взе нова поничка.

— Вие двамата ще ходите ли на годежното му парти в петък?

— Аз да.

Фил наблюдаваше мониторите. Конър се срещна с Джак в гората.

— Аз също — каза Финиъс. — Човече, забелязал ли си на колко от момчетата им излезе късметът? Роман, Ангъс, Жан-Люк, Иън, а сега и Джак — всички те си хванаха секси мацки.

Фил мина зад масата, за да си напълни чаша с кафе от каната, която Хауърд държеше на бюфета.

— Радвам се за тях.

— Аз също, но къде, по дяволите, е моята секси мацка? — Финиъс се изправи и постави юмруци на бедрата си. — Аз съм Любовния доктор. Мацките трябва да се хвърлят върху мен.

Хауърд бутна малка кутия към Фил.

— Захар?

Фил поклати глава.

— Нищо от много дълго време, човече. — Финиъс се разхождаше из стаята. — Минаха месеци, откакто не съм имал нещо сладичко.

Хауърд предложи на Фил кутия със сметана.

Мъжът поклати глава.

— Предпочитам го черно.

— И аз ги харесвам черни. — Финиъс изведнъж се спря. — Но не съм с предразсъдъци, нали знаеш. Никога не съм пропуснал да скоча на една жена заради цвета на кожата й или религията й. Любовния доктор никога не обръща гръб на една дама.

— Това е много спортсменско от твоя страна, Финиъс.

Фил отпи от кафето си. Той забеляза на мониторите, че Джак и Конър стигнаха до страничната врата. Конър прокара картата си и активира сензора за отпечатъци.

Раменете на Финиъс увиснаха.

— Просто не разбирам.

— Какво не разбираш?

Хауърд си сипа чаша кафе, след това сипа огромно количество захар в нея.

— Всички женени вампири изглеждат наистина щастливи. — Финиъс поднови обиколката си. — Само с една жена. Когато има толкова много мацки по света, как може да се задоволиш само с една?

— Тя трябва да е много специална.

И от всички жени, които Фил бе срещнал в двадесет и седем годишния си живот, точно Ванда се появи в съзнанието му. Тя не носеше маската на безразличното превъзходство като останалите вампирки. Беше дръзка, страстна и болезнено откровена. Напълно открита. Беше го запленила още от самото начало.

— Мисля, че се нарича любов — каза Хауърд.

Фил трепна.

— Не бих го нарекъл така. Може би увлечение.

Хауърд го погледна скептично.

— Не мислиш, че Джак обича Лара? Или Роман не обича Шана? Или…

— О, да — Фил осъзна, че е изгубил смисъла на разговора. — Това определено е любов. Аз… аз си мислех за… някой друг.

Хауърд го погледна любопитно.

— Например кой?

Фил бе спасен от бръмчащ звук при вратата. Конър бе задействал системата отвън, отключвайки вратата. Двамата с Джак влязоха в офиса.

Джак се усмихна и ги поздрави.

— Нали всички ще присъствате на годежното ми парти? Искам Лара да се чувства добре дошла във вампирския свят.

— Ще дойдем — каза Хауърд.

— Къде е Лара? — попита Фил.

— В апартамента си — отговори Джак. — Първо я телепортирах там, за да може да си почине. Изтощена е от обикалянето из Венеция.

— Радвам се, че се върна — Конър седеше до бюрото със скръстени ръце. — Фил също пристигна току-що, затова ще се радвам да ви информирам едновременно.

— Добре — Джак се подпря на другия край на бюрото.

Хауърд седна зад бюрото, докато Финиъс и Фил се настаниха на столовете пред него. Щом всички се съсредоточиха върху Конър, той започна.

— Най-новата информация гласи, че Касимир се е преместил в Северна Америка. Нямаме идея къде е разположил базата си, но знаем, че обича да посещава приятеля си Аполон в Мейн. Предполагаме, че не знае, че Аполон и Атина са убити.

Фил отпи от кафето си. По-рано през юли той бе помогнал на Джак да спаси годеницата си Лара, която бе пленена от Бунтовника Аполон, укриващ се в Мейн. Джак бе убил Аполон, докато Фил бе помогнал на Лара да убие Атина.

— Оставихме къщата празна. Повечето от смъртните бяха пратени у дома си с изтрити умове.

— Какво стана с момичето, което поиска да запазим спомените й? — попита Джак.

— Тя е в училището на Шана — отвърна Конър. — Ще бъде учителка там. Карлос ги охранява. Това, което искам да кажа, е, че там няма никой, който да предупреди Касимир да не ходи повече в Мейн. Затова Ангъс реши, че има голям шанс Касимир да се върне там.

— Поставили ли сме капан? — попита Джак.

— Да — усмихна се Конър. — Ангъс пристигна там преди две седмици, за да направи точно това. С него са екип от седмина. Трябва да са достатъчно, за да заловят Касимир.

Фил усети лека завист. Би се радвал на малко действие.

— Какви са заповедите ни?

— Ние оставаме тук — обясни Конър. — Роматех все още е главната цел. Ако Касимир реши да си отмъсти за клането в ДВК, знае, че винаги може да намери няколко врагове тук.

— Трябва да сме особено внимателни по време на годежното парти — каза Джак.

— Да. Всички ще сме на смяна тази вечер. Някакви въпроси? — Когато никой не се обади, Конър продължи. — Добре. С малко късмет, Касимир ще бъде унищожен скоро и ще бъде избегната нова вампирска война.

Джак погледна към монитора, на който се виждаше краят на срещата на сборището.

— Трябва да говоря с Шана относно партито. Ще се видим по-късно.

Той забърза към вратата.

— Финиъс, ще се убедиш ли, че всеки, присъстващ на срещата, си е тръгнал? — попита Конър. — Не искаме никой да обикаля из сградата.

— Разбрано. — Финиъс се забърза към изхода.

— Хауърд, провери дали Шана и децата се нуждаят от превоз до вкъщи — нареди Конър.

— Да, сър.

Хауърд се запъти към вратата.

— Фил, ти си свободен до края на нощта. — Конър седна зад бюрото и се зарови из някакви документи. — Радвам се, че се върна, момко.

— Аз също.

Фил приключи с кафето си и върна празната чаша на бюфета. Като дневна охрана се очакваше от него да спи през нощта, за да застъпи на пост през деня. Обикновено спеше в градската къща на Роман в Горен Ийст Сайд. Финиъс и Джак щяха да се върнат там малко преди изгрев, за да изпаднат в мъртвешкия си сън.

— Лека нощ. — Фил се запъти към вратата.

— Лека нощ. О, чудех се… — Конър го изгледа любопитно. — Видях на мониторите, че говореше с Ванда по-рано, преди да се телепортира.

Фил се спря с ръка върху дръжката на вратата.

— Тя беше малко разстроена.

— Естествено, че е била разстроена. Трима от бившите й служители я съдеха. Знаеш ли какво е решил Роман?

— Той настоя тя да премине през още един курс за справяне с гнева.

Конър изсумтя.

— Все едно това ще помогне. Откакто познавам Ванда, тя винаги е била гневна.

— Колко дълго е това? — попита Фил.

— Откакто Роман стана Господар на сборището и наследи харема през 1950-та.

— Значи, вече е била част от харема? Трябва да се е присъединила към него, когато на власт е бил предишният Господар.

— Да. — Конър кимна. — Защо се интересуваш толкова?

— Съгласих се да й бъда наставник.

Конър повдигна вежди.

— Защо би направил това?

Фил сви рамене.

— Някой трябваше да го направи.

Конър го изучаваше един миг, след това прехвърли поглед към мониторите.

— Оставила е колата си на паркинга.

Фил хвърли поглед към монитора, показващ паркинга.

— Коя е нейната кола?

— Черният корвет. Ключовете са в мен.

Сърцето на Фил трепна в гърдите му. Можеше да я види отново тази вечер.

— С радост ще й я върна.

— Ако й трябва, може да се телепортира обратно за нея. Официално не си на работа.

— Но аз мога да я закарам на път към къщата на Роман — настоя Фил. — Наистина нямам нищо против.

Конър извади ключовете от спорана си.

— Вероятно е в клуба си.

— Знам къде е.

Конър му подаде ключовете.

— Внимавай, момко.

Фил изсумтя.

— Знам как да шофирам.

— Не говорех за колата.

— Знам какво правя.

Конър се намръщи след него.

— Така разправяха всички.