Керелин Спаркс
Забранени нощи (5)

Глава 5

Тази вечер след залез-слънце, сърцето на Ванда подскочи в гърдите й, връщайки я към живота. Ярка светлина падаше върху очите й и сърцето й подскочи отново, но този път от тревога. Не бе оставила лампите в стаята си светнати. И какво бе това тежко нещо върху кръста й?

Тя погледна настрани и издаде странно звучащ писък.

Фил се събуди мигновено.

— Какво има?

За секунда той бе застанал на колене до нея с нож в ръка.

— Фил! — Ванда се премести към края на леглото. — Какво правиш тук?

— Извинявай. Не исках да те изплаша. — Той прибра ножа в канията под панталона си. Беше облечен в обичайната си униформа, но без обувки. — Трябва да съм се унесъл.

— В моето легло?

Ванда хвана чаршафа, за да го издърпа към брадичката си, но го пусна, когато забеляза, че е бял на цвят. Какво, по дяволите? Когато си легна, беше лилав. И защо усещаше тялото си толкова странно болезнено, сякаш някой я бе удрял много силно?

— Какво… какво става тук? Как влезе тук?

— Аз… разбих вратата. — Той вдигна ръце, когато тя пое дълбоко дъх, за да му се развика. — Няма нищо! Оправих я. Всичко е наред.

— Как ли пък не, по дяволите! — Шокирана, Ванда осъзна, че е облечена в зелената си пижама вместо в лилавата, с която си легна. Мили боже, колко отчаян може да е Фил? — Нахлул си в апартамента ми, за да спиш с мен?

Той изсумтя.

— Направих доста повече от това да спя.

— О, боже мой! — Тя скочи от леглото.

— О, хайде де — Фил стана и я погледна възмутено. — Мислиш си, че ще правя секс с теб, докато спиш?

— Аз бях мъртва, Фил. Това го прави наистина отвратително.

Той я погледна скептично.

— Как може да вярваш, че бих направил такова нещо?

Тя дръпна тениската си.

— Сменил си ми дрехите.

— Ами да. Но се опитах да не гледам.

Погледът му се сведе надолу и устата му се изви. Опитите му очевидно се бяха провалили. Ванда размаха ръка, за да го извади от замечтания транс, в който бе изпаднал.

— Ей! Первезник!

Това привлече вниманието му. Той настръхна и в очите му пламна гняв.

— Не съм те тормозил, Ванда.

Тя посочи към леглото.

— Сменил си чаршафите ми.

— Трябваше. Целите бяха покрити с… разни неща.

Тя отново ахна.

— Не мои — изръмжа той. — Сега седни и ме изслушай.

Ванда остана права, за да може да го наблюдава. Щом скръсти ръце върху гърдите си, болката я накара да трепне.

Гневното му изражение се смени от загриженост.

— Добре ли си? Проверих за счупени кости и изглеждаше добре, но се притеснявах, че може да имаш някое пукнато ребро.

Кожата й настръхна.

— Какво стана…

През нея премина вълна на глад, почти превивайки я. Стаята се завъртя.

— Чакай. — Фил пропълзя през леглото й и я хвана за раменете.

— Не! — Тя се отдръпна, препъна се и почти падна. Той ухаеше прекалено хубаво, кръвта му бушуваше из вените. Венците й изтръпнаха. — Трябва да се нахраня.

Гладът й винаги бе най-силен, когато се събудеше. Тя се люшна към края на леглото и усети аромата на кръв. Странна кръв, не човешка.

— Ванда — Фил я хвана за ръката, — изглеждаш слаба. Легни си и аз ще ти донеса нещо за закуска.

Нова вълна на глад премина през нея и тя се отдръпна от него.

— По дяволите, Фил. Разкарай се от мен или ти ще бъдеш закуската ми — каза тя и се запрепъва около леглото. — Ааау! — извика и се препъна назад.

Фил я хвана изотзад, задържайки я за горната част на ръцете й.

Там, на пода, бяха лилавите й чаршафи. А в средата им имаше купчина кървави парчета змия. Лилавата й пижама беше отгоре, върху купчина, изцапана със змийски вътрешности и кръв.

Тя се опита да диша. Тялото й започна да се тресе.

— Не се притеснявай — каза Фил зад нея. — Вече не може да те нарани.

Стаята се завъртя — стая, пълна със змийски вътрешности и ужасни картини. Коленете й поддадоха и Фил я вдигна на ръце.

— Ванда? — Вратата на спалнята се отвори и се показа Кора Лий в светлорозова нощница, държаща чаша синтетична кръв.

— Ох, не знаех, че имаш комп… — Погледът й се спусна върху осакатената змия. — Иуу! — извика тя и чашата й падна на земята, разсипвайки кръв навсякъде.

— Защо всички пищят? — Памела влезе в стаята. — Ааау! — нейната чаша също се озова на пода.

Ванда покри устата си, щом стомахът й се разбърка. Никога не бе изпитвала такава ужасна смесица от глад и гадене.

— Върнете се във всекидневната — нареди Фил, носейки я към вратата. — Можеш ли да приготвиш някаква закуска на Ванда? Много е слаба.

— Разбира се. — Памела забърза към кухнята, а дългата й синя нощница се увиваше около краката й. Кора Лий ги последва.

Докато затопляха още синтетична кръв в микровълновата, Фил остави Ванда на кожения диван и седна до нея.

— Добре ли си?

Тя поклати глава. Затвори очи, но картината на нарязаната змия бе запечатана в съзнанието й.

— Ето, скъпа. — Памела притисна топла чаша в треперещите й ръце. — Това скоро ще те накара да се почувстваш добре.

Ванда отпи малка глътка от кръвта от нулевата група и когато не усети да й се повдига, отпи още веднъж.

Кора Лий седна срещу тях на един син стол и отпи от новата си чаша синтетична кръв.

— Сега ще ни кажете ли какво става тук?

Ванда потръпна. Тя не бе сигурна, че иска да знае. Фил протегна ръка по облегалката на дивана и погали рамото й.

— Наистина. Трябва да разберем какво става тук. — Памела също седна в един син стол. Тъй като тя бе вампир още от времето на регентска Англия, предпочиташе кръвта си в изискана чаша за чай. Отпи една глътка и върна чашата си върху чинийката й, издавайки лек звън. — И трябва да се подготвим, дами, защото се опасявам, че каквито и събития да са се случили, са били ужасни. Просто ужасни.

Кора Лий потръпна.

— Това е змията на Макс Мега Члена, нали?

— Да — тихо отвърна Фил.

Ванда се обърна на дивана, за да е с лице към него.

— Макс се е опитал да ме убие?

Погледът му срещна нейния и сърцето й се разтопи от нежността в сините му очи. Тя не се съмняваше, че той беше спасил живота й. Отново. Беше смел и благороден като един от героите в приказките, които бе чела като малка. Типът герой, който тя се бе отказала да търси в реалния свят.

С усмивка Фил разроши късата й коса. След това отмести поглед към приятелките й.

— Когато се събудих тази сутрин, осъзнах, че ще дойдете тук за мъртвешкия си сън и Макс ще има възможност да навреди на Ванда. Пристигнах точно с изгрева на слънцето, а пазачът във фоайето беше заспал дълбоко, вероятно вследствие на вампирски контрол над съзнанието му. Знаех, че Макс е бил тук.

Ванда потрепери и Фил стисна рамото й.

— Но ние не сме го видели — протестира Кора Лий.

— Вярвам, че се е скрил заедно със змията си в гардероба — Фил посочи към дрешника до входната врата. — След като сте се прибрали и ви е чул да се оттегляте по стаите си, е пуснал змията, открехнал е вратата на Ванда, и се е телепортирал у дома.

— Оставяйки ужасната си змия да изпълни смъртоносното отмъщение, за което толкова копнее — добави Памела драматично.

Ръката й потрепери и чашката се удари в чинийката.

— Вси светии — прошепна Кора Лий.

Фил погледна към Ванда и потърка рамото й.

— Открих змията, увиваща се около тялото ти.

— О, господи.

Тя покри устата си, когато вълна на гадене се надигна в нея.

— Отрязах първо главата й, но останалата част от нея продължаваше да те стиска, затова я нарязах на парчета, колкото можех по-бързо — той я погледна извинително. — Постарах се да не те порежа, но аз… бързах и змията беше толкова здраво увита около теб, че те одрасках няколко пъти. И всичката тази…

— Не е нужно да обясняваш — каза смръщено Ванда.

Тя беше видяла купчината вътрешности и кръв. Беше видяла колко ужасно изглеждаше пижамата й. И знаеше, че тялото й е било притискано много силно. Дори след лечебните сили на мъртвешкия сън, тя все още усещаше болка.

— Не исках да те оставя да лежиш в цялата тази бъркотия — продължи Фил, — затова се опитах да те почистя. Леглото също.

Ванда кимна.

— Разбирам.

— Взех завесата на душа от банята ти и събрах всичко в нея — каза той. — След това изчистих килима и стените…

— Стените? — попита Памела.

Фил трепна.

— Хвърлях парчета от змията, колкото бързо можех да ги отрежа.

— Милостиви боже — прошепна Кола Лий.

Ванда се опита да потисне ужасните картини появили се в ума й, но не успя.

— Бях много… разстроен — призна Фил, мръщейки се, — така че взех главата на змията и отидох да намеря Макс.

Ванда преглътна тежко.

— Откри ли го?

— Беше заспал в апартамента си.

Фил се загледа в пространството, мръщейки се.

Кора Лий се наведе напред с ококорени очи.

— Какво му направи?

Фил пое дълбоко дъх.

— Оставих главата на змията върху възглавницата му и обърнах главата му така, че това да бъде първото нещо, което да види, когато се събуди. После му написах бележка, с която му казах, че ако още веднъж се доближи до Ванда, ще го убия.

Кора Лий се отпусна назад с въздишка.

— Само това ли?

— Забих бележката в бедрото му… с един нож.

Кора Лий се разведри.

— Това е друго нещо.

— Наистина. — Памела отпи от чашата си. — Браво.

Фил изсумтя.

— Радвам се, че одобрявате. Тогава се върнах в къщата на Роман, за да се изкъпя и преоблека и да напиша доклада си. Роман скоро трябва да разбере за всичко това и може да реши как да накаже Макс.

— Трябва да го линчуват — каза Кора Лий, а очите й блестяха от ентусиазъм. — Трябва да го обесят като в добрите стари времена.

— Точно — Памела отпи от чашата си. — Ето на това казвам аз развлечение.

Ванда поклати глава и допи чашата си преди кръвта да е изстинала. Да стане студена точно като на змията. Тя потрепери.

— Оправих вратата и ви оставих три нови ключа на шкафа. — Фил посочи към кухнята. — Запазих един и за себе си, за да не ми се налага да я разбивам отново.

— Естествено — кимна Памела. — Изключително сме благодарни за смелостта и кавалерството ти.

— Наистина — добави Кора Лий. — Ако не си бил ти, змията е щяла да смачка горката Ванда. Представи си, да се събудиш и да откриеш, че всяка кост от тялото ти е счупена, без да споменаваме ужасните вътрешни наранявания. Ами ако змията се бе опитала да я изяде?

— Достатъчно! — Ванда я погледна. — Не искам да чувам за това.

Кора Лий изпухтя.

— Казвам само, че точно в тази минута щеше да умираш в агонизиращи болки, ако Фил не бе дошъл да те спаси.

Ванда стисна зъби.

— Напълно съм наясно с това. Не мога да мръдна никоя част от тялото си, без да изпитам болка.

Памела изцъка с език.

— Бедничката ми тя. Да се надяваме, че още една доза мъртвешки сън ще те накара да се почувстваш тип–топ.

Кора Лий кимна.

— И е най-добре тази вечер да го караш по-леко. Не се притеснявай за клуба. Двете с Памела ще се справим с него.

— Напълно съм в състояние да работя — възрази Ванда.

Ако не правеше нищо цяла вечер, щеше да продължава да си представя ужасната змия, увиваща се около тялото й, докато тя е безпомощна в съня си.

Кора Лий беше права. Ако Фил не я бе спасил, змията можеше да продължи да се увива около нея цяла вечер, пречейки на тялото й да се излекува. Щеше да се събуди и да намери всичките си кости смачкани. Или по-лошо.

Стомахът й се преобърна и тя бързо избута ужасните картини настрани. Съсредоточи се върху ръцете в скута си и пое дълбоко въздух. Отец Андрю я бе научил на това упражнение, за да успокоява гнева си. Надяваше се, че ще проработи по същия начин и ще успокои и ужаса й.

— Какво ще правим със змията? — попита Кора Лий.

— Ще я прибера в торба за боклук — отвърна Фил. — Ще помоля един от вампирите да я телепортира навън. Щях да я отнеса и сам, но не исках да изглеждам като някой, който изнася мъртво тяло от сградата. Ако от охраната попитат какво има вътре, ще е много сложно за обяснение.

— Да, много по-лесно ще е някой да я телепортира — съгласи се Памела, отнасяйки празната си чаша в кухнята.

Звънна телефонът и Ванда подскочи, прекъсвайки дихателното си упражнение.

Фил извади телефона от джоба на панталона си.

— Ало… да, изглежда добре. — Той погледна към Ванда и прошепна: — Конър е.

Със свръхразвития си слух, Ванда можеше да чуе по-голямата част от това, което Конър казваше. Джак и Финиъс бяха отишли до апартамента на Макс, за да го арестуват, но бившият танцьор беше изчезнал. Тя не се изненада. Все пак Макс се бе събудил с бележка, забита с нож в бедрото му. Дори Макс с миниатюрния си мозък можеше да разбере, че това е знак, че е в голяма беда.

Конър беше изпратил съобщение до всички по-нисши господари на сборища под юрисдикцията на Роман да следят за Макс. Сега той бе беглец от Вампирското правосъдие.

— Ще я попитам. — Фил затвори и се обърна към Ванда. — Тъй като ти си жертвата, Роман иска да знае какво действие би те удовлетворило, след като хванат Макс?

— Оставете го навън, за да се опържи, щом слънцето изгрее — предложи Кора Лий, докато вдигаше изпуснатите в спалнята на Ванда чаши, за да ги отнесе в кухнята.

— Отрежете му главата — добави Памела, миейки съдовете. — За предпочитане с тъпа брадва.

— Изгнанието е достатъчно — тихо каза Ванда.

— Шегуваш ли се? — Кора Лий се приближи към дивана, гледайки я скептично. — Копелето се опита да те убие. Не си ли ядосана?

— Наистина — извика Памела, заглушавайки звука от течащата вода. — Къде е сега прословутият ти гняв?

— Ако го пратят в изгнание, това ще ме отърве от него — измърмори Ванда.

Макс нямаше да може да си покаже лицето или да си намери работа никъде в Щатите, които се управляваха от Роман. Нямаше да има друг избор, освен да замине далеч.

Фил я наблюдаваше с любопитство.

— Сигурна ли си?

Тя кимна.

— Не искам още смърт да тежи на съвестта ми.

Той я погледна изненадано.

— Каква смърт?

Ванда трепна вътрешно. Сега бе казала твърде много.

— Не искам да говоря за това. — Тя се опита да стане и да занесе празната си чаша в кухнята, но рязка болка я преряза в ребрата. — Ох.

— Не мърдай — Фил взе чашата от ръката й и я подаде на Кора Лий.

Ванда притисна с ръка ребрата си. Проклетата змия бе нанесла повече поражения, отколкото тялото й можеше да излекува за един ден.

Фил я наблюдаваше намръщен.

— Искам вие трите да се преместите обратно в градската къща на Роман.

Тя се взря в него.

— Няма начин.

— Не е безопасно да останеш тук, не и докато Макс е на свобода и те обвинява за всичките си проблеми — настоя той. — Не мога да те пазя тук и в същото време да върша работата си в къщата.

— Той има право — Памела избърса ръцете си в любимата си чаена кърпа от Лондон.

— По-добре да внимаваш, отколкото после да съжаляваш — добави Кора Лий.

Ванда изстена.

Фил потупа крака й.

— Така е най-добре. Ако си съберете багажа, дами, ще ви закарам в къщата.

— Разбира се — Памела се запъти към спалнята си, последвана от съквартирантката си.

— Кора Лий, ще събереш ли една чанта и за Ванда? — попита Фил, поставяйки ръка на рамото на Ванда, пречейки й де стане.

— Разбира се. — Кора Лий се усмихна шеговито на приятелката си. — Боже, чудя се какво да ти опаковам? Може би един черен гащеризон? И лилавия гащеризон? И какво друго? — тя потупа брадичката си замислено. — О, да! Другия ти черен гащеризон.

— Много смешно — измърмори Ванда.

— Такава ужасна липса на разнообразие — каза Памела, запътила се към стаята й.

— Със сигурност — съгласи се Кора Лий и я последва.

Вратата се затвори и Ванда остана насаме с Фил.

— Те просто завиждат — прошепна той.

— На какво?

— Че изглеждаш толкова невероятно в гащеризон. Не много жени го могат.

Тя усети как се изчервява.

— Така е по-добре. — Той докосна лицето й. — Преди изглеждаше така смъртнобледа.

Имаше си причина за това. Беше много близо до това да умре от ужасна смърт.

— Аз… аз искам да ти благодаря, че спаси живота ми. Отново. — Изчервяването й се усили и тя стисна ръце в скута си. — Трябва да е било ужасно за теб. Чувствам се толкова… глупава, че просто съм си лежала там безпомощна, докато ти си се борил с това отвратително…

— Всичко е наред. Ще се преборя с всяко чудовище, за да те защитя. — Той постави ръце върху нейните. — Ти го заслужаваш.

Сълзи изпълниха очите й без предупреждение. Ванда издърпа ръцете си от неговите.

— Не казвай това.

Тя покри очите си с трепереща ръка. Заслужаваш го? Дали щеше да го изрече, ако знаеше истината за нея?

— Ванда — прошепна Фил, — казвам ти само това, което наистина чувствам. И сега, когато сме сами, трябва да ти призная още нещо.

О, господи, не. Страховете й се превръщаха в реалност — той бе убил Макс. Затова никой не беше открил танцьора. Фил е могъл да го превърне в купчина пепел и след това да разпръсне останките му. Животът й винаги ли щеше да бъде опетнен от убийство? И сега бе повлякла и Фил в наследството си от смърт.

— Няма нужда да говорим за това. Разбирам гнева, който може да доведе човек до… до това да отнеме нечий живот.

Фил наклони глава, изучавайки я.

— Какво имаш предвид?

— Макс — прошепна Ванда. — Ти… — Тя забеляза объркването, изписано на лицето на Фил, това бяха ясните сини очи на един невинен човек. — Ти не си го убил?

— Не. Повярвай ми, бях сериозно изкушен, но…

— Фил. — Тя докосна лицето му. В сърцето й се надигна облекчение. — Благодаря ти.

— Моля. — Той хвана ръката й. — Това, което исках да кажа, е, че тази сутрин за няколко минути мислех, че съм прекалено закъснял, за да те спася. Аз… аз бях откачил. Затова разбих вратата. Можеше да я отключа, но изобщо не се сетих за това. Бях изпаднал в паника.

— Всичко е наред. Ще платя за новата брава.

— Не, няма. И се опитвам да кажа нещо. — Той стисна ръката й. — Бях ужасѐн, че ще те изгубя. Напълно откачих. Мятах парчета от змията напосоки.

Ванда направи гримаса.

— Моля те…

— И те порязах на няколко пъти, защото ръцете ми трепереха. Изведнъж ми стана ясно, че изпитвам към теб нещо много по-силно от физическо привличане.

Сълзите й се появиха отново, замъглявайки зрението й.

— Фил, аз… — Тя не знаеше какво да каже. Забрави за мен? Безнадеждно е?

— Искам да съм тук за теб. Винаги.

Тя поклати глава и една сълза избяга.

— Няма да е завинаги. Ти си… смъртен.

— Остави ме да се тревожа за собствената си смъртност. — Той избърса сълзата й. — Ти си единствената, която желая.

— Аз съм вампир.

— Знам. — Фил целуна челото й.

— Мога да изгубя контрол и да те ухапя.

— Не се страхувам от зъбите ти — каза той и целуна върха на носа й.

— Имам ужасен нрав.

— Красива си.

Той докосна леко устните й със своите. После отново. Притисна устата й към своята.

Бе толкова нежна и внимателна целувка, че сърцето я заболя. Ако я беше нападнал със страст и глад, можеше да му отвърне и да припише всичко на физическото освобождаване след емоционалната травма, която бе изживяла. Но това беше толкова сладко. Срещу това нямаше съпротива. В бронята й се появи миниатюрна пукнатина. Със стон тя обви ръце около врата му и преплете пръсти в меката му гъста коса.

Ръмжейки, Фил задълбочи целувката. Ванда вече не можеше да мисли за причините, поради които трябваше да му устои. Тя изобщо не успяваше да мисли. Можеше само да се разтопи.

Устата й се разтвори и езикът му нахлу в нея. Фил — красивият й, силен и смел герой. Той не се страхуваше от зъбите й. Не беше отвратен от вкуса на кръв в устата й. И боже, само как целуваше. Можеше ли един мъж да бъде по-съвършен?

— Упс — прошепна Кора Лий.

Памела прочисти гърлото си.

Ванда прекъсна целувката със стон. Нямаше да спрат да й натякват за това. Всичко беше станало червено, което означаваше само едно, очите й светеха — сигурен знак на желание. Тя погледна настрани, надявайки се, че Фил не бе забелязал. Видя, че приятелките й бяха сложили куфарите си до предната врата.

— Извиняваме се за безпокойството. — Кора Лий тръгна към стаята на Ванда. — Сега ще съберем и твоя багаж.

— Да, не ни обръщайте внимание. Продължавайте. — Памела побутна Кора Лий и прошепна: — Няма нужда да опаковаме вибратора й.

Кора Лий избухна в смях, докато влизаха в стаята й и затвориха вратата зад себе си.

— Нямам вибратор! — извика след тях Ванда, след това погледна към Фил. — Това е масажор за гърба ми.

Той се ухили.

— Няма да ти трябва.

Тя изстена. В какво се забъркваше? Как щеше да живее под един и същи покрив с този мъж? Той беше прекалено голямо изкушение. И от тази ситуация нямаше как да излезе като победител. Ако отхвърлеше Фил и никога повече не го видеше, щеше да я заболи ужасно много. Ако се обвържеше с него и той умреше, както всички смъртни правеха, щеше да я боли дяволски силно.

Тя въздъхна.

— Фил, всичко свърши.

— Съкровище, точно сега започваме.

— Не съм съгласна.

— Няма проблем. — Ъгълчето на устата му се изви. — Аз се наслаждавам на преследването.