Керелин Спаркс
Забранени нощи (16)

Глава 16

Докато Фил се върна в хижата, изгревът почти бе наближил. Финиъс се телепортира обратно в Роматех, оставяйки го насаме с Ванда. Тя сгъваше прането на масата в кухнята. Той забеляза купчината чисти кърпи и дрехи, включително и пурпурния й гащеризон.

Веднага щом Финиъс изчезна, тя обви ръце около Фил, прегръщайки го.

— Липсваше ми.

Той я придърпа към себе си и потърка брадичката си в косата й. Конър бе предложил просто да я покани в Ню Орлиънс на почивка. Нямаше нужда да знае истинския план. Тя можеше да откаже да бъде примамката им, а те бяха прекалено отчаяни да поемат този риск. Това бе война и бе време за отчаяни мерки.

Фил не беше спорил, макар че се съмняваше, че може да подведе Ванда. Сега, когато тя бе в прегръдките му, знаеше със сигурност, че не може да го направи.

— Колко лошо е? — попита Ванда.

— Достатъчно. — Той хвана ръката й и я заведе до дивана. — Бунтовниците са използвали контрол на съзнанието, за да се сдобият с няколко военни хеликоптера. Бомбардирали са две от сградите на Роматех от въздуха.

— О, не. — Ванда седна до нега на дивана. — Какво ще прави Ангъс?

Фил описа плана на Шон да помогне на вампирите. След това обясни плана на Роман да направи Беладона и този на Ласло за проследяващото устройство. Ванда кимна, слушайки внимателно въпреки множеството си прозевки.

Тя примига сънено.

— Наистина се радвам, че имам безопасно място, на което да се скрия, но се чувствам малко виновна, че не правя нищо, за да помогна. — Тя въздъхна. — Какви ги говоря? Работих със съпротивата в последната война и това беше дяволски страшно.

Фил се поколеба, без да е сигурен как да подходи.

— Господарят на сборището в Ню Орлиънс ни покани да останем с него за няколко нощи.

Ванда се прозя.

— Ню Орлиънс?

— Всеки момент ще заспиш. Нека те заведем в килера.

Той я изправи на крака.

Тя се облегна на него, докато вървеше.

— Винаги съм искала да видя Ню Орлиънс.

— Грегори ми разказа за един клуб, който се казва „Вампайър Блус“. Мисля, че ще го харесаш.

Тя погледна объркано към него.

— Това вампирски клуб ли е? Мислех, че трябва да се крия.

В килера той седна на одеялото и я дръпна до себе си.

— Ванда, трябва да съм честен с теб. Ангъс е отчаян и иска да примами Касимир на светло. Ако успеем да го убием сега, вероятно ще можем да избегнем избухването на войната. Помисли за всички животи, които могат да бъдат спасени.

Тя присви очи.

— Какво става?

— Те искат да идеш в този клуб, за да бъдеш забелязана. Ти си в списъка на Касимир и има голям шанс, ако те види там, да се покаже, за да те довърши. Ще има много мъже, които да те защитават — Финиъс, Золтан, Дугъл, Роби и аз.

— О, господи! — Ванда притисна ръка към гърдите си. — Ще ме използвате за примамка.

— Не искахме. Момчетата искаха да направят това без теб. Някои от тях също са в списъка, но осъзнахме, че ще ни трябваш ти.

— Защо? Какво мога да направя аз?

— Ако ти си там, можем да привлечем вниманието на Корки, за да го обяви в предаването си.

— Защото тя ме мрази. — Със стон Ванда се отпусна на одеялото. — Каква щастливка съм!

— Няма да те обвинявам, ако се ядосаш.

Тя се прозя.

— Прекалено много ми се спи, за да се ядосвам.

Той отметна косата от челото й.

— Наистина съжалявам. Не исках да го правиш, но ако това може да попречи на Касимир да убива още вампири, ще си заслужава. Заклевам се, че ще те пазя. Няма да оставя никой да те нарани.

— Добре. — Очите й се затвориха. — Първото нещо, което ще направя утре вечер, е да ти сритам задника.

Фил се усмихна.

— Уговорихме се.

Красивата му Ванда, толкова умна и смела.

Тя пое дълбок дъх и вече я нямаше.

През Фил премина вълна от паника. Току-що бе наблюдавал как Ванда умира. Ако се провалеше, тя можеше да умре… за постоянно.

 

 

До обяд Фил обикаляше из хижата като затворен в клетка звяр. Излезе навън, но гората не го успокои, както ставаше обикновено. Вълкът вътре в него виеше. Най-накрая бе спечелил любовта на Ванда, но сега можеше да изгуби нея самата.

Конър го беше уверил, че планът е непогрешим. Щяха да бъдат поне дузина вампири в клуба в Ню Орлиънс. Когато Касимир се покажеше, те щяха да нападнат, а Ванда щеше да е в безопасност.

Но Фил знаеше, че плановете невинаги сработват. Той не можеше да изложи Ванда на тази опасност без резервен вариант. Бе му необходимо безопасно място, на което да я заведе. Можеха да се върнат тук, но ако в Ню Орлиънс наближаваше изгрева? Тук вече щеше да е сутрин. Пътуването на запад щеше да е по-безопасно.

А той имаше ловна хижа в Уайоминг. Или поне си мислеше, че има. Не беше ходил там повече от четири години. Мястото можеше и да е изгоряло. Там нямаше телефон, така че нямаше секретар, който Ванда да използва като маяк, за да стигне на точното място.

Хижата бе подарък за осемнадесетия му рожден ден, подкуп, за да го направи по-податлив на контрола на баща му. Това бе продължило три месеца. Фил се бе опитал да се освободи и баща му в изблик на гняв го бе прогонил за цял живот.

Той бе отишъл в хижата, но след няколко месеца реши, че да се крие от живота, не бе никакъв живот. Тръгна си, търсейки среда, която да бъде напълно различна, и откри Ню Йорк Сити.

Първите няколко години се връщаше в хижата през ваканциите. Тогава бе открил писмата от сестра си Бринли, които тя бе оставила за него. Отначало го бе молила да се върне вкъщи. След това бе оставяла писма, в които го молеше поне да поддържат връзка. Той бе записал номера й в телефона си, но никога не се бе обаждал. Преди около четири години бе спрял да се връща в хижата.

Набра номера й. Нямаше сигнал. Прехвърли се на телефона в кухнята. Сърцето му биеше бързо. Не бе чувал гласа на Бринли от девет години. Дали щеше да иска да му направи услуга? Дали изобщо ще иска да говори с него?

— Ало?

Сърцето му се сви. Гласът на Бринли бе придобил дълбокия, дрезгав тон на съзряла жена върколак. Заляха го спомени. Докато растяха, тя винаги бе на негова страна. Малките на върколаците обикновено се раждаха по двойки, затова тя бе неговата близначка. Бяха минали през първата си промяна заедно, първият им лов беше заедно. Той бе споделил първото си убиване с нея. Тя бе облизала кръвта от муцуната му и заедно бяха вили от радост към луната.

— Мога да чуя дишането ти, перверзник такъв — каза тя и затвори.

Той се вгледа в слушалката. Това мина много добре. Започна да набира номера отново, но телефонът иззвъня.

— Ало?

— Набрах те обратно, первезенико. Сега имам номера ти и ще се обадя в…

— Бринли, аз съм… Фил.

Последва тишина. Той почти очакваше да му затвори отново.

— Филип?

Сега го изпитваше. Повечето хора предполагаха, че пълното му име е Филип.

— Не. Филипус.

Тя ахна.

— О, боже мой, наистина си ти! — Тя изпищя, след това избухна в смях. — Фил! Слава на бога! От толкова време се надявам, че ще се обадиш. Как си?

— Аз… добре съм. Ти как си?

— Страхотно! Особено сега, когато се върна. Върна се, нали?

Той трепна.

— Не, не съм.

— Фил, трябва да се върнеш. Направо е съдба, че се обади точно сега. Тъкмо се каних да наема частен детектив, за да те намери.

Кожата му настръхна.

— Защо? Какво не е наред?

Старецът със сигурност бе добре. Един здрав върколак можеше да живее до петстотин години, а баща му още нямаше двеста.

— Всичко се обърка — измърмори Бринли. — Хоуел навършва двадесет следващия месец. Оказва натиск на татко да го направи наследник.

Хоуел бе почти на двадесет? Фил събуди последния спомен за по-малките си брат и сестра. Хоуел и Глинис бяха само на единадесет, когато той замина.

— Не осъзнавах, че Хоуел е пораснал.

— Ами, да. Нали се сещаш, ние тук не сме спрели да живеем, когато ти си тръгна. Хоуел поиска разрешение от Съвета да стане Алфа.

— Той е прекалено млад, за да бъде Алфа — измърмори Фил.

— На мен го кажи. Той е много амбициозен, Фил. И ако успее да направи това, глутницата ще бъде толкова впечатлена, че ще го изберат пред теб. Така че най-добре домъкни косматия си задник обратно в Монтана и вземи статуса си на Алфа. Докажи, че си истинският наследник.

Той въздъхна. Ако глутницата знаеше, че бе успял да придобие статуса си на Алфа сам, никога нямаше да го оставят на мира.

— Аз имам живот, Брин, и го харесвам.

— Откачил ли си? Фил, тук ти си шибан принц. Може да имаш всичко, което пожелаеш.

Освен свобода. Или Ванда. Глутницата никога нямаше да приеме една вампирка като тяхна кралица.

— Бринли, хижата ми в Уайоминг още ли съществува?

Последва пауза.

— Да.

— Може да ми се наложи да отида там след няколко дни. Ще имаш ли нещо против да се срещнеш с мен там?

— Ще се радвам да те видя, Фил. Липсваш ми.

— На мен също ми липсваш. Можеш ли да идеш там тази вечер и да се увериш, че мястото е заредено?

— Добре. В почивка ли си? Дори не зная къде работиш.

— Ще ти обясня, когато дойда. — Той направи пауза. Това щеше да прозвучи странно, но нямаше как да се избегне. — Ще ми трябват няколко бутилки синтетична кръв в хижата.

— Шегуваш се. Защо?

— С мен ще има вампир.

— Вампир? По дяволите, Фил. Татко ще откачи.

— Не му казвай, че ще дойда. — Фил стисна зъби. — Говоря сериозно, Бринли. Не му казвай.

— Аз също съм сериозна. Татко ще иска да те види. Той вече не ти е сърдит.

Фил изстена вътрешно. Естествено, че баща му ще се радва да го види. Ще го посрещне като блудния син. Ще забие ноктите си във Фил и никога нямаше да го пусне.

— Бринли, може да говорим за това по-късно. Засега имам нужда да идеш до хижата и да занесеш няколко бутилки кръв с теб и чакай да ти се обадя. Ако го направя, ще е през нощта.

— Ако се обадиш?

— Да, и ако се обадя, ще е, защото сме в голяма опасност и ни трябва място да се скрием. Вампирът ще използва гласът ти, за да ни телепортира при теб.

— Боже. Чухме слухове, че работиш с вампирите. Не исках да го повярвам.

— Можеш ли да го направиш, Брин?

Тя въздъхна.

— Разбира се. Но пълнолунието започва утре вечер. Татко ще се чуди защо изпускам Лова.

А, да Лова. Връхната точка на съществуването на глутницата. Всеки месец, през първата нощ на пълнолунието, глутницата се събираше да ловува. Глутницата на баща му вече беше толкова голяма, включваща Монтана, Айдахо и Уайоминг, че само шепа върколаци бяха избирани всеки месец, за да ловуват с Върховния господар на глутницата. Останалите членове и по-низшите господари на глутници се събираха на месно ниво за месечния лов. Да бъдат поканени на Лова на баща му, бе голяма чест, равняваща се в света на смъртните да бъдеш представен на някоя кралска особа.

Фил беше пораснал, гледайки как другите върколаци се кланяха пред баща му и го наричаха Върховен господар на глутницата. Баща му бе най-могъщият Алфа вълк в цяла Америка. Докато навърши дванадесет, Фил бе осъзнал, че баща му жадуваше властта повече от всичко друго. Той винаги щеше да иска още власт и повече контрол над подчинените си, включително и от собствените си синове. И Фил, прокълнат със същите гени като баща си, не бе типът вълк, който можеше да приеме да бъде контролиран.

Той пое дълбоко въздух.

— Това наистина е важно.

— Да, предположих. Иначе нямаше да си направиш труда да се обадиш.

Той трепна, щом чу обидата в гласа й.

— Благодаря, че помагаш. Ще е хубаво да те видя.

— О, Фил. — Гласът й трепереше от чувства. — Бих направила всичко за теб, знаеш това. Ще чакам обаждането ти. Внимавай.

— Благодаря ти.

Той затвори.

Обзе го лошо предчувствие. Хижата в Уайоминг беше идеалното място да скрие Ванда. Никой във вампирския свят не знаеше за съществуването й. Но цената за използването й можеше да е прекалено висока.

 

 

Ванда сбръчка нос.

— Тук мирише на кафе.

— В продължение на сто години е било склад за кафе — обясни Роби. — Преди сборището живееше в една стара винарска изба, но ураганът Катрина я унищожи.

Ванда се огледа из огромната правоъгълна стая. По стените имаше петна от вода, показващи колко лошо е било наводнено хранилището. Сега беше сухо и празно, освен една малка част, където имаше един диван и няколко кресла.

Роби, Золтан и Дугъл бяха посещавали сборището в Ню Орлиънс и преди, затова хранилището бе запаметено в съзнанието им. Те просто бяха хванали Ванда, Финиъс и Фил и ги бяха телепортирали.

Ванда затегна камшика около кръста си.

— Къде са всички? Мислех, че ни очакват.

Фил посочи към една охранителна камера над главния вход.

— Вероятно знаят, че сме тук.

— Bonsoir, mes amis^[1]. — В хранилището се разнесе дълбок, мъжествен глас. — Добре дошли в нашия дом.

Ванда се огледа наоколо, след това нагоре. По дължината на хранилището се простираше балкон. През една врата в средата му излезе двойка. Мъжът беше красив, облечен изцяло в черно, а жената до него носеше блестяща златна вечерна рокля, същия нюанс като косата й.

— Няма стълбище или някоя стълба — измърмори Фил. — Добър начин да останеш в безопасност.

Още вампири се показаха от стаята горе. Елегантно облечени, те сякаш застанаха за поза по дължината на балкона. Ванда осъзна, че сборището вероятно живееше в стаята на втория етаж. Без друг достъп, освен левитацията, това ги пазеше от нападение от смъртните.

Мъжът, облечен в черно, престъпи от балкона и се спусна надолу, а черното му палто се вееше около него, докато той не се приземи изящно на земята. Мъжът се поклони.

— Аз съм Колбеър Гранд Пайд, на вашите услуги.

— Ванда Барковски. — Тя протегна ръка.

Той се наведе и я целуна.

— Enchanté^[2].

Докато Колбер поздравяваше вампирите и Фил, Ванда наблюдаваше как още добре облечени вампири се спуснаха надолу от балкона.

— Аз съм Жизел. — Блондинката, облечена в златно, целуна Ванда по бузата. — За нас е чест, че сте тук.

Чест? Ванда не виждаше много чест в това да бъде примамка. А тези елегантни вампири изглеждаха като облечени за опера, а не за битка с Касимир.

— Ъмм, осъзнавате ли, че може да има битка?

Жизел наклони глава.

— Мислех, че битката ще бъде във „Вампайър Блус“. Нали това е планът или non^[3]?

Ванда въздъхна.

— Да, но…

— Не се тревожи, chérie^[4]. — Жизел я потупа по рамото. — Най-добрите ни фехтовачи ще ви придружат до клуба. Много от тях загубиха близки във Великата вампирска война от 1710 г. Нетърпеливи са да получат отмъщението си.

— Супер. — Ванда се усмихна криво. — Значи, всички са щастливи.

Тя погледна към Фил. Той се мръщеше цяла вечер, погледът му сякаш се спускаше навсякъде, като че ли очакваше опасност на всеки ъгъл.

Колбеър плъзна ръка около слабия кръст на Жизел.

— А къде са Скарлет и Тутси? Мислех, че те ще са първите долу.

— Още се бореха с грима си в банята, когато ги видях за последно. — Жизел се усмихна на Ванда. — Те са най-големите ти фенове.

— Фенове? — Ванда примигна, щом една фигура притича от стаята на горния етаж към балкона. — Леле. — Сребърната рокля бе напълно покрита с пайети и блестеше като диско топка. Отне й няколко секунди, за да привикнат очите й.

— Това е Скарлет — прошепна Колбеър.

Ванда остана с отворена уста. Фигурата на Скарлет изпълваше доста добре роклята като за… един мъж.

— Майко мила — прошепна Финиъс.

Скарлет погледна към Ванда и ахна.

— О, боже мой! Тя е тук! Тутси, побързай. Тя е тук! — Тя или той повя с ръка на лицето си. — О, боже мой, не мога да дишам.

— Къде е тя? — Още една фигура се спусна към балкона — яркорозови панталони и потник, напълно покрити с пайети. Той носеше и яркорозова перука в тон с тях, а отгоре на всичко това и лъскава розова шапка.

— Et viola! — Колбеър посочи към балкона. — Тутси.

Тутси притисна ръка към гърдите си, докато гледаше към Ванда.

— Наистина е тя! О, боже мой, носи пурпурния гащеризон. И косата й е пурпурна. — Той се протегна и хвана ръката на Скарлет. — Това е толкова вълнуващо!

Заедно двамата мъже слязоха от балкона и се приземиха на пода.

Скарлет леко се олюля на почти петнадесет сантиметровите си обувки с висок ток, след това се спусна към Ванда.

— Толкова се радвам да се запознаем. Аз съм най-големият ви фен!

— Не, аз съм най-големият ви фен. — Тутси се промъкна отпред. — Аз съм с един размер по-голяма от Скарлет — подсмихна се той.

— Е, няма да си, ако се откажеш от Шококръвта — подигравателно се усмихна Скарлет. — Оу, Ванда — може ли да те наричам Ванда, моля те?

— Предполагам. Това е името ми.

Скарлет си изкикоти.

— Толкова си умна. И смела! Наистина ни хареса как поведе бунта пред ДВК, когато Иън имаше неприятности.

— Видели сте това?

Ванда си спомни събитието последния декември. Грегори бе довел един оператор на паркинга, където бе събрала група жени в подкрепа на Иън. Но по онова време тя се притесняваше много повече за безопасността на Иън, от възможността да се появи по телевизията.

— Ние просто обожаваме Иън — обясни Тутси. — Толкова мило момче.

— И такъв красив килт — добави Скарлет, но Тутси я плесна по китката.

— Дръж се прилично. И страшно харесваме как се опита да помогнеш на Иън да открие истинската си любов. — Тутси сложи ръка на устата си. — Беше толкова романтично. Мисля, че ще се разплача.

— Недей — скара му се Скарлет. — Ще размаже спиралата ти. И Ванда… — Той улови ръката й. — Харесахме как нападна Корки Кърант. Не е ли така?

През тълпата се разнесе шепот на потвърждение.

— Имаме всичко това записано — обясни Тутси. — Онази ужасна част, където Корки обиждаше Иън, и онази прекрасна част, когато ти прелетя през масата, за да удушиш кучката.

— Гледали сме го стотици пъти! — възкликна Скарлет.

— Прекрасно — прошепна Ванда. — Това е един от най-добрите ми моменти.

— Ние просто те обожаваме — настоя Тутси. — И обичаме ужасния ти темперамент.

— О, да! — Скарлет потрепери. — Толкова е груб и буен.

— Дали ще можеш… — Тутси притисна ръка към яркорозовите си устни. — Ох, мразя да съм такава, но дали ще може да ни демонстрираш едно от знаменитите си избухвания?

— О, да, моля те. — Скарлет плесна с ръце. — Ще бъде такава чест да те видим яко вбесена!

Ванда стисна зъби.

— Докато говорим, работя по това.

— Добре — прекъсна ги Роби. — Достатъчно клюки. Трябва да продължим с плана.

— О, боже! — Тутси погледна към Роби. — Още един хубав килт.

Роби повдигна вежда.

— Ако дойдете с нас във „Вампайър Блус“, трябва да сте подготвени да се биете за живота си.

Скарлет и Тутси ахнаха едновременно.

— Да си изкарате чудесно. — Скарлет отстъпи назад, махайки им за довиждане.

— И не оставяйте нищо да се случи на Ванда — добави Тутси.

— Няма — измърмори Фил.

— Насам.

Колбеър и шестима от мъжете му тръгнаха към изхода на хранилището.

Навън те се качиха в две черни лимузини. Време беше да поставят капана и да видят дали Касимир ще захапе примамката.