Майкъл Конъли
Последният койот (8)

8

На път към дома си Бош мина по „Сънсет“ и прекоси целия град. Движението по улиците бе оскъдно — беше доста късно. Пушеше и слушаше новините по радиото. В момента течеше репортаж за откриването на „Грант Хай“ във Вали — училището на Силвия, преди да замине за Венеция.

Едва ли ще се справи с тест за алкохол, ако някой го засече. Когато булевард „Сънсет“ навлезе в Бевърли Хилс, намали дори под ограничението за допустима скорост: ченгетата в този район няма да му простят и към принудителния му отпуск ще се прибавят допълнителни нежелани украшения.

Сви наляво при каньона „Лоръл“ и пое по виещия се нагоре път. При кръстовището на „Мълхоланд“ се канеше да направи десен завой на червено, но за всеки случай хвърли бегъл поглед наляво — й закова колата на място. От храсталака излезе койот и предпазливо погледна към кръстовището. Животното и Бош бяха сами на шосето.

Койотът бе изпосталял и проскубан, изтощен от борбата за оцеляване в градски условия. Изпаренията от растенията пречупваха светлината от уличните лампи и обгръщаха силуета на койота в странно синкаво сияние. Той огледа напрегнато колата на Бош и за миг очите му отразиха отблясъка на стоповете. Стори му се, че койотът гледа право в него. После животното се обърна бавно и синкавото сияние го погълна.

Зад него се появи кола и водачът нетърпеливо натисна клаксона: светофарите даваха зелено. Бош махна с ръка и сви по „Мълхоланд“. Но веднага отби встрани, спря и излезе от колата.

Притрепервайки от нощния хлад, прекоси кръстовището към мястото, където бе зърнал синия койот. Не беше съвсем наясно какво точно прави или защо го прави, но не се страхуваше. Искаше му се само да го види още веднъж. Спря на ръба на стръмния склон и се взря в непрогледния мрак на дола — около него се стелеше синкава мъгла. Зад гърба му мина кола и когато шумът от мотора й заглъхна, Бош напрегнато се ослуша и огледа: нищо, само това приказно синкаво сияние и тишина. Койотът си беше отишъл. Върна се в колата и продължи по „Мълхоланд“ и „Удроу Уилсън“ към дома си.

По-късно лежа дълго време в леглото след още няколко бири, пушеше последната цигара за деня и се взираше невиждащо в тавана. Не бе загасил лампите, но мислите му го бяха отнесли в тъмната, свята нощ при синия койот и жената със спасителното лице. После всички заедно потънаха в мрака на съня.