Майкъл Конъли
Последният койот (23)

23

Докато стигна до сградата с паркираната сребриста кола отпред, лицето му възвърна нормалния си цвят, но още не се бе съвзел напълно от разобличението преди малко. Помъчи се да се отърси от случилото се и да се съсредоточи върху предстоящата задача. Паркира колата, пристъпи към вратата на първия етаж най-близо до линкълна и почука. Отвори му старица и се вторачи стреснато в него. Тя стискаше дръжката на количка с кислородна бутилка. Две прозрачни пластмасови тръбички се извиваха зад ушите и минаваха по бузите към ноздрите й.

— Извинявайте за безпокойството. Търся семейство Маккитрик.

Тя немощно вдигна костеливата си ръка, сви я в юмрук и посочи с палец нагоре.

— На горния етаж ли?

Старицата кимна. Благодари й и се запъти към стълбището.

Отвори му жената, която бе взела червения плик, и Бош въздъхна облекчено, като че ли най-сетне се бе добрал до целта на живота си.

— Госпожа Маккитрик?

— Да?

Бош й показа значката, като внимаваше двата му пръста да покриват надписа „лейтенант“.

— Казвам се Хари Бош и съм детектив от полицейското управление на Лос Анджелис. Бих желал да разговарям със съпруга ви.

Тя се смръщи угрижено.

— Той го напусна преди двайсетина години.

— Става дума за стар случай. Изпратиха ме да се срещна с него.

— Защо не телефонирахте?

— Не разполагахме с телефонния ви номер. Той тук ли е?

— Не, при лодката е. Ще ходи за риба.

— Къде е тя? Може би ще успея да го намеря, преди да е тръгнал.

— Той не обича много изненадите.

— Който и да съобщи за мен, появата ми пак ще е изненада. Трябва да поговоря с него, госпожо Маккитрик.

Вероятно бе свикнала да се подчинява на нетърпящия възражения тон на полицаите.

— Заобиколете тази сграда оттук и тръгнете надолу край следващите три. Завивате наляво и ще видите пристаните.

— Къде се намира лодката му?

— На кей номер шест. Нарича се „Трофи“. Няма да го изпуснете — чака да му занеса обяда.

— Благодаря.

Вече почти беше стигнал до ъгъла, когато жената извика зад него:

— Детектив Бош, да направя ли и за вас един сандвич?

— Не знам колко ще остана, но би било много мило от ваша страна. Благодаря.

Едва сега Бош се сети, че оная жена, Джасмин, така и не му предложи обещаната лимонада.