Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
3,7 (× 7 гласа)

Информация

Форматиране
WizardBGR (2017)
Корекция
taliezin (2019)

Издание:

Автор: Александър Белтов

Заглавие: Фосикър

Издание: първо

Издател: GAIANA Book&Art Studio

Град на издателя: Русе

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: българска

Излязла от печат: 31.05.2017г.

Редактор: Йорданка Белтова

Художник: Гергана Грънчарова

Коректор: Виктория Каралийчева

ISBN: 978-619-7354-30-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2643

История

  1. — Добавяне

8.

Беше необичайно тихо, неестествено. Слав осъзна, че това е невъзможно и би трябвало да възприема със слуха си поне нещичко. Дори да е едва доловимо. Напрегна се до краен предел. Стори му се, че е в състояние да улови докосването на пода на витаещите във въздуха прашинки. Нищо. Затвори очи. Представи си, че самият той стои изправен, точно в центъра на огромна, но изпразнена от всичко вселена. Застинало, без ничие движение. Във вакуум. Самотен, безпомощен и единствен в прозрачен безкрай. Ужасяващо. Прииска му се да завика, да бъде чут. Желаеше, копнееше до отчаяние някой да отговори на зова му.

Затворил очи, протегна ръце и заопипва в мрака. Обзе го надежда, че ще намери някаква форма на живот. Осъзна, че бе изпаднал в състояние на транс, но не можеше да се измъкне. Ужасен кошмар — сън в будно състояние. Такъв, какъвто никога досега не бе сънувал. Започна да се задушава и бе на път да изгуби съзнание. Дребен силует, приличащ на куче, се появи и изчезна. Преди да се изгуби в пространството, му се стори, че силуетът влачи нечие друго тяло.

Крясъците в апартамента до него се възобновиха и отново се заблъска. Мъжкият глас забоботи равномерно и шумно, като стар дизелов двигател. Слав задиша свободно и съзнанието му започна да се прояснява. Не бе самотен във вселената и всичко е такова, каквото го познаваше.

„Добре дошъл в реалността! Всъщност — битието на простото съществуване. Достатъчно, нали?“

„Нели, Нели, Нели“ — аларма зави в главата му.

Стана и седна на леглото. Беше сам и се намираше в разхвърляната си квартира. Реалността го натисна, но му даде импулс. На масата лежеше лаптопът с отворен капак. Екранът бе тъмен, но той знаеше, че това е измамно. Не го беше изключил и там някъде се спотайваше програмата „Куче“. Ще дойде ред и за нея, обеща си Слав. Само да се върне и ще изясни мистерията с непознатата програма. Един път, окончателно и завинаги. Дори да се наложи да я унищожи, няма да разреши да му се пречка. Не може да си позволи това.

Наведе се и направи кратка серия лицеви опори. Това го освежи и той седна да помисли. Каквото и да му минаваше през главата, алармата бе там и продължаваше да вие. Трябваше да се действа.

Стана и започна да се приготвя за излизане. Движенията му бяха припрени и той оплете ръкава на суитшърта си. Почти успя да изкълчи лакътя, но набута ръката си в дрехата. Отиде в коридора, нахлузи маратонките и здраво пристегна връзките. Предстоеше му дълго кръстосване по улиците на София. Можеше да се наложи да бърза, а в определени случаи и да бяга. Всичко можеше да се случи и трябваше да бъде готов. Бедрата още го боляха, но това не го отказа. Трябваше да продължава да търси. Да се рови в остатъците на Мрежата и измежду безбройните безсмислени късове боклук да намери годни парчета реликтоинформация.

Оказа се, че петстотинте лева, които плати за номера на мистериозния телефон, не са отишли напразно. Оттам му продиктуваха адрес за връзка с Пръчката — митичния майстор на компютърни джаджи.

Преди да затвори вратата след себе си, погледът му се спря на дълбока олющена част от стената на коридора. Наподобяваше отхапано парче плът от нечия огромна паст.