Александър Белтов
Фосикър (26)

25.

Слънцето проби облаците и слънчеви зайчета затанцуваха из стаята.

Слав доближи прозореца и вдигна глава. Не откри Плетчо на обичайното му място — беше на лов. Очите му разсеяно се насочиха към улицата. Времето предразполагаше активност и граждани бяха изпълнили тротоара.

Преди да се отдръпне, нещо привлече вниманието му. До просяка с пазарната количка бе клекнал мъж. Беше с гръб към прозореца и Слав се загледа в широките му плещи. Здравенякът говореше нещо, защото бездомникът кимаше с глава. В ръцете си държеше някакъв предмет. Отдалеч му заприлича на бутилка с натъпкана в гърлото восъчна свещ. Смътен спомен му говореше, че и преди бе виждал странния свещник. Слънчев лъч полази плешивата глава на непознатия. Мъжът се извърна и хвърли поглед през рамо. Макар да бе видял само част от профила, това бе достатъчно. Кръвта се отдръпна от лицето на Слав и краката му се подкосиха. Нямаше съмнение — беше мъжът, посетил го в квартирата.

Вдигна ръка да закрие лицето си и се отдръпна — дано прихващачът не го бе видял!

Закрачи из тясното помещение. Бутна и събори стола, но не обърна внимание. Дори забърза движения. Заблъска се като топка в противоположните стени на стаята. В главата му заваляха картини. Появяването на бездомника преди няколко дни, заемането на позиция срещу входа на кооперацията, разговора му с прихващача… Съвпадение? Слав не вярваше на случайности. Не и в този град, не и когато са намесени страховитите тайни служби.

Изправи стола и седна пред Куче. Искаше му се да направи нещо, но не бе способен да подреди мислите си. Захлупи лице с шепи и те потрепериха. Постоя минута-две и тогава му хрумна нещо. Макар да не бе уверен в разумността на идеята, налагаше се да действа.

Свали длани и отвори очи. Мина известно време, преди цветните кръгове пред тях да се разсеят.

Събра сили, скочи и се завтече към кухненския бокс.

От чучура на мивката капеше и той по навик завъртя крановете.

Отвори шкафа и клекна толкова рязко, че коленете му изпукаха. Пресегна се, измъкна отвътре метална кутия и я тупна в краката си. Тя издрънча и Слав, вцепенен, се ослуша за реакция.

Нищо.

Вниманието му се върна към кутията. Нищо особено — боята бе издраскана, а на някои места направо липсваше. Върху оголените петна личаха признаци на ръжда.

Откачи скобите на капака и го отвори. Той увисна на пантите и се плесна на една страна. Слав надвеси глава. Беше пълно с инструменти и дребни чаркове — панти за врати, болтове, сглобки. Замириса на машинно масло. Зарови ръце вътре и започна да премята нещата. Извади къса отвертка с дебела дръжка и я пъхна в джоба на суичъра си. Освен че бе инструмент, приличаше и на оръжие. Острият й връх взе да драска хълбока му. Извади я от джоба и се заоглежда. Пресегна се и откачи кърпата за ръце. Внимателно уви отвертката с нея. Получи се стегнат вързоп и той остана доволен от резултата.

След като реши проблема с острието на отвертката, напъха вързопчето в джоба си. Така беше по-добре, въпреки че дрехата му издайнически се изду. Затвори капака на кутията и я набута обратно в шкафа. Ритна вратичката и се изправи. От рязкото изправяне му прималя и той се подпря. Капките от чешмата продължаваха да падат по дъното на мивката.

Възвърнал сили, се върна в стаята. Захлупи лаптопа и изтръгна зарядното от контакта. Заедно с компютъра ги напъха в найлонов плик, а плика набута в раница. Метна я на гръб и тя болезнено шибна гръбнака му. Изпсува и заоглежда какво друго да вземе със себе си.

Откъм улицата се дочуха викове. Кавгата се бе заформила точно под прозореца му. Нямаше време за размисли. С два скока се намери в коридора. Когато се наведе, за да се обуе, раницата едва не прехвърли главата му. Чу компютърът да хлопне в черепа му, но не обърна внимание и не реагира. Сега не беше време за глезотии. Нахлузи маратонките, завърза ги надве-натри и излетя навън. Вратата зад гърба му се хлопна и това беше достатъчно.

За късмет не срещна никого. Прескачайки по няколко стъпала наведнъж, бързо се озова на партера.

Кавгата отпред изненадващо беше утихнала, но това не се успокои. Там някъде, притаен, дебнеше прихващачът.