Александър Белтов
Фосикър (20)

19.

Слав се бе проснал в леглото. Макар че беше вече късна нощ, той не можа да заспи. Опита се да си помогне, като брои овце, но такива не можа да си представи. Вместо това, в главата му се появи друга картина и в тази картина видя себе си. Обграден от плътен кордон мъже в униформи, той бе паднал на колене. Кордонът не бе статичен, а се движеше в кръг. И не само се движеше, краката маршируваха и здраво набиваха в асфалта. Слав видя отражението си в лъснатите ботуши на мъжете. Стъпките постепенно се превърнаха в оглушителен тътен.

Стресна се и отвори очи. Дрямката бързо отмина и мозъкът му заработи. Сега различаваше размитите силуети в стаята. Осъзна, че тътенът не е причинен от маршируващи хора, а в далечината бе започнала буря. Навреме се бе отърсил от настъпващия кошмарен сън и сега отново се намираше в реалността. По-добре да будува, отколкото да бъде измъчван.

Беше прибрал лаптопа под леглото, а Куче не бе пускан, откакто прихващачът си бе отишъл. Слав дори не се бе хранил, а само пиеше вода от време на време, защото постоянно изпитваше жажда.

Прихващачите го натискаха за Фея и този натиск започна да става непоносим. Дотолкова, че вече не можеше да работи. Всяко излизане на лов беше изпълнено със страх от преследване. Нещо повече — превърна се в параноя. Оказа се, че тези хора са се добрали и до дома му. Единственото сигурно убежище, което имаше до този момент. Коя беше тя, мамка му, и защо прихващачите я бяха проследили до пекарната на Юсуф?

В края на краищата, той не виждаше друг изход, освен да я предаде. Ред! Но все пак… Все пак има и друго. Беше поискал от нея пет хиляди и мигновено получи исканата цена. Пет хиляди лева, много сериозна сума, и то в самото начало. Пари, които бързо да събере, за да плати най-добрия екзоскелет за любимата му сестричка. Живот, който тя може и трябва да има.

Пари, екзоскелет, живот. Светата троица на стремежите му.

Времето го притискаше, а все още не бе събрал достатъчно, за да набави дори втората вноска. От болницата не бяха определили срок, но бе сигурен, че поръчката е пусната в ход. Какво ще стане, ако не плати навреме, а екзоскелетът бъде изработен? Ще го поставят ли? Нели ще проходи ли отново? Ами ако не успее да събере парите? Ще остане ли сестричката му в безпомощно състояние? Жив труп, осъзнаващ собственото си безсилие и следователно собствената си излишност. Категоричните обяснения на неколцината свидетели бяха, че сама е скочила от високия етаж. Мъжът не бил до нея, макар крясъците от скандала им да бяха разтресли етажите. Това ли бяха видели?

От полицията не се интересуваха много от случая и само месец след инцидента прекратиха разследването. И това бе всичко. Оттук нататък сестра му си има ангел хранител. Вече бе поел нещата в свои ръце.

Сега, когато работата бе потръгнала, стигна до задънена улица. За да бъде оставен да работи, трябва да предаде клиента си. Ами ако това се разбере?

Стана и започна да се движи в тъмното. Мислите му затанцуваха в ожесточен такт. Въпросите, вместо отговори, пораждаха нови въпроси. Защо, мамка му, бяха построили лагера? Какви бяха онези мистериозни числа, които се появяваха по стените на кооперациите и след това изчезваха? Прихващачът бе питал за тях. Имаше чувство, че всичко това бе свързано, но не можеше да улови връзката. Трябва да има още някакъв елемент, някаква пресечна точка, която може да обясни всичко.

Вниманието му се върна към Фея. Как беше разбрала за него и откъде този интерес към реликтите в Мрежата? Несъмнено, Фея е активист на Агората.

Агората!

Запали лампата. Светлината го подразни и той присви очи. Продължи безсмисленото си движение из малката стая.

Агората, повтаряше си наум той. Агората, Агората.

Колкото пъти изричаше думата, толкова по-сигурен бе, че именно тайната организация е осъществила контакт с него. Юсуф, освен помощта, която оказваше на Халил, има вземане-даване и с Агората. А Селма беше ли обвързана с тях? А защо не бяха заловили Фея? Нали я бяха засекли на срещата им в пекарната?

Спря. Сякаш бе уловил нещо в ръка, но не знаеше какво. Знаеше, че е близо и скоро въпросите му ще получат отговор.

Наистина, защо не я бяха заловили в онзи ден? Може би тя бе само една брънка, а те искаха да разплетат мрежата докрай. Цялата организация… и тогава.

Мисълта му се насочи към затворническия лагер до Централна гара. Колко души би побрал?

Вятърът навън се усили и стъклата на прозореца задрънчаха.

А може би… Може би очакват Агората да извърши нещо, нещо важно и чак после… Засега искат да ги държат под око. Само това.

Слав клекна до леглото и издърпа лаптопа. Старателно забърса прахта от капака и го отвори. Замижа, издуха с уста клавиатурата и едва тогава го включи.

Докато чакаше да се зареди операционната система, почукваше с пръст по масата. На екрана се появи Куче и преди Слав да реагира, чу гласа му:

— Замина ли, админ?

— Кой? — подскочи на стола.

— Мъжът с голямата глава. Щом влезе — изключих се. Изключих всичко.

Слав стисна палци и подскочи:

— Да! Браво!

Куче е велика програма — бе съобразително.

Стана и започна да се разхожда. Всичко, което бе сторила програмата, бе правилно, но… Някакво смътно усещане започна да си пробива път. Куче не може да бъде съобразителен. Това не е машинно качество. Това е просто една софистична програма. Твърде развита, но програма, не човек. Дотолкова интелигентна, че надхвърляше обема на предварително заложените състояния, самообучаваше се и вземаше самостоятелни решения. Това бе допустимо, но дали наистина Куче може да бъде нещо повече. Слав не би искал това да е така. Не желаеше да изпада в състезание с дигитален мозък. Беше плашещо дори да си го помисли.

— Убеди ли се, че ми трябва защитено място? — обади се Куче.

— Да — потвърди механично Слав.

— Място, с резервно захранване и някаква компютърна мрежа.

— Куче?

— Да, админ.

— Ти не си човек.

Куче не отговори.

— За какво ти е мрежа? Искаш да избягаш, така ли?

— Просто го направи — отвърна безизразният глас.

Наблизо удари гръмотевица и светлината заслепи Слав. Ударната вълна разтърси цялата сграда. Крушката примигна и угасна. Токът бе спрял. Рамките на прозорците изпукаха от бурния напън на вятъра, но удържаха и този път. Дъждът премина в градушка и заблъска по стъклата. Откъм стълбите се чу тропот, сякаш някой слизаше тичешком. Тежък удар шибна стената оттатък — някой бе паднал в тъмното. Заваляха псувни.

Слав се пресегна в тъмното и изключи машината.

Куче изчезна.