Цвета Порязова
Начало без край (18)

Янис дарява живот

… Късно една вечер телефонът на Янис звънна. Беше непознат номер, но често се обаждаха желаещи за една или друга екскурзия и това не го изненада. Разбра, че разговорът е международен и с изненада чу един отдавна нечуван глас. Беше Мария…

— Янис, помогни на момчето ми — изплака тя. — Много е болен, лекарите дават надежда, но трябва да му се присадят стволови клетки. Нямаше да те безпокоя, но детето е зле…

Гласът й се задави в сълзи, а Янис сякаш онемя. Непозната досега болка стисна сърцето му. Неговият син е болен! Мария продължи да обяснява, но от всичко казано той разбра само, че момчето е в опасност и от него зависи да живее. Най-сетне си пое дъх и успя само да попита кога и къде трябва да отиде. После изключи телефона и седна на първия му попаднал стол…

Когато Деспина влезе в стаята, завари мъжа си да тъпче безразборно една пътна чанта с каквото му попадне. С няколко думи той й обясни какво става. Тя го прегърна и му заговори нежно и тихо. Поуспокоен, Янис с благодарност я погледна. Нямаше какво да умуват, просто взе чантата и тя го изпрати до колата. Един баща щеше да открие своя син и да му помогне…

Върна се след седмица. Лекарите казали, че той е спасил момчето и лечението му върви успешно. И срещата със сина му минала добре, поговорили си по мъжки и се разбрали скоро пак да се видят.

… Няколко месеца по-късно двете семейства се готвеха да посрещнат скъп гост. От Гърция пристигаше Филип — синът на Янис. Посрещнаха го всички с огромна радост. Вече знаеха много за него и с нетърпение го очакваха. А Елена беше безкрайно щастлива, че си има брат. Тя първа се втурна към високото слабичко момче, което удивително приличаше на нейния баща и бързо му заговори на гръцки. После представи майка си и семейството на леля си.

— Ти знаеш ли, че името Филип на старогръцки означава обичащ конете? — засмя се Никола, когато двамата младежи се прегърнаха. Никой не се почувства неловко. Сякаш Филип бе тяхно дете, което се прибира от дълго пътуване. Когато късно вечерта вече всички бяха по леглата, Янис прегърна Деспина.

— Благодаря ти, че те има. Без теб нямаше да издържа цялото това напрежение. Вече всичко ще бъде добре.

Деспина го погледна с много обич. Знаеше, че той е щастлив баща и се радваше и за него, и за Филип. В сърцето й нямаше и капка ревност към това дете, което щеше да живее своя втори живот, благодарение на Янис. Тя отдавна го беше приела като свое…