Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 17 гласа)

Информация

Корекция
Галя Кошджийска («Беллопринт»)
Форматиране
ventcis (2019)

Издание:

Автор: Илия Михайлов

Заглавие: Когато вали

Издание: първо

Издател: „Беллопринт“

Град на издателя: Пазарджик

Година на издаване: 2019

Тип: проза

Националност: българска

Печатница: „Беллопринт“ ООД

Редактор: Георги Спасов

Коректор: Жана Цветанова

ISBN: 978-954-684-455-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9893

История

  1. — Добавяне

Вместо „Сбогом“

В памет на Овсанна Такворян (1925–2019). Тя беше и моя баба.

По всичко изглеждаше, че е един онези дни, в които имаш чувството, че зимата сякаш е спряла за миг ледения си дъх, уморена от своето любимо занимание — да плаши и радва хората. А те, сякаш инстинктивно, бързат да избършат с ръкав изпотеното стъкло на своето отчуждение, търсейки с поглед надеждата.

Дори вятърът, който си играеше с едно измачкано джобно календарче от 2013 г., ми се стори дружелюбен. Чувствах се като добре заредена батерия на нокия 3310. Дори си припявах на ум „Родени за рок“ на Конкурент. Някъде изпод купчината съмнения и страхове беше успял да изпълзи моят Оптимизъм и ми се усмихваше с обещание. Боже Господи! Аз и моята Вяра в изначалното Добро! Колко ли смешни изглеждаме отстрани?! Понякога усещам двама ни като циганин и неговата маймунка. Той се грижи за нея. Храни я. Бди над здравето й. Държи я близо до себе си и я показва на другите. Опитва се да ги накара да я харесат и да повярват в нея — въпреки подигравките и грозните шеги по техен адрес.

В този момент чух телефона си да звъни. Беше жена ми. Винаги, щом я чуя, имам чувството, че влиза свеж въздух в стая, пълна с множество потни хора.

Извадих телефона с премръзнала ръка и натиснах зелената слушалка. Краткото ѝ мълчание обаче ми каза всичко. Баба беше починала. Да, тя беше доста възрастна. Но винаги е тъжно, когато някой, когото обичаш, си отиде завинаги. Винаги боли, когато смъртта прави своя избор. А баба беше невероятно добър, силен и борбен човек, прекарала последните години от живота си в слепота и прикована към инвалидния стол. Често съм се удивявал на нейните дух, смелост и онова неизменно арменско чувство за хумор. Откъде тя намираше сили да носи този непосилен товар на крехките си плещи? Как успяваше да вижда смешната страна на нещата в своя малък свят, пълен с тъмнина и стари спомени? Какво ѝ струваше да мисли за всеки един от нас поотделно, да ни обича и да ни напътства, седнала там — в стаята си — с малкото радио в ръце? Всички ли сме способни да бъдем силни като нея? И защо Бог изпраща изпитания на хората, ако ги обича? Тези и други нахални въпроси чукат нетърпеливи сега по вратата на моята тъга. Търсят отговори, а аз не зная какво да им кажа. Вместо това си я спомням жива, напрягаща слуха си, за да чува как ѝ чета за цар Борис III, когото тя уважаваше.

Почивай в мир, бабо! Благодаря ти, че ми показа как да обичам живота въпреки глупавите му шеги понякога! Научи ме как да го обичам и да го ценя! Това е моят начин да кажа, че винаги ще те пазя в сърцето си.

Един ден пак ще се срещнем — в друго време, в друг свят!