Ханс Хас
Светът под водата (27)

Манифест II

От известно време военноморските части на някои велики сили обучават морски бозайници (делфини, морски лъвове, кълбоглави китове и др.) да извършват различни дейности, някои от които са безобидни (търсене на изгубени торпили, носене на съобщения и пр.); други обаче са от военно естество (прикрепване на мини към вражеските кораби, отблъскване или убиване на вражески военни плувци, шпионаж). Неотдавна във вестниците имаше съобщение, че една страна тайно прокарала чрез дресиран делфин специални уреди във военно пристанище, след една седмица го изпратила да ги прибере оттам и по този начин успяла да получи нужните сведения.

От този пример се вижда доста ясно докъде може да стигне това развитие. В случай на война или изостряне на политическото положение борбата ще се води и срещу морските бозайници, дори те ще бъдат изтребени. Нали те не са в униформа, никоя от воюващите страни не ще може да разпознае дали появилият се близо до кораба ѝ екземпляр е безобиден, или е обучен за някаква акция. И тъй като всеки морски бозайник трябва редовно да изплува на повърхността, за да поема въздух, много лесно е морските животни да бъдат избити.

Не на последно място идва и все още дълбоко вкорененото убеждение — основаващо се на стари представи, — че Земята с нейните обитатели е създадена за човека, че ние с право можем да разполагаме с природата, както си искаме. Съмнявайки се основателно в това, науката установи, че не е така. Планетата Земя и всички намиращи се върху нея живи същества очевидно не са били създадени за човека, ние сме просто съставна част от еволюционния процес, чиито първи органични структури са се появили преди около три милиарда години. В рамките на тази еволюция ние сме произлезли от животинския свят, но чрез нашата интелигентност далеч превъзхождаме останалите живи същества. Както в хода на това развитие винаги се е налагало по-силното, по-подходящото, така използваме и ние превъзходството си, за да покорим в наш интерес останалата природа и да си служим с нея. Но колко неразумно от наша страна е да следваме този път крайно брутално, показаха вече пагубните последици от нашата дейност. Днес ние се опитваме чрез мерките за опазване на околната среда да противодействаме на нанесените от самите нас щети.

В този смисъл би трябвало и „великите сили“ да се откажат военноморските им части да обучават морски бозайници. Необходимите акции могат да се извършват и от технически съоръжения. Безсъмнено такъв отказ ще засегне много учени, които в рамките на военните програми могат да провеждат най-подробни изследвания върху тези животни, за което иначе не биха им се предоставили такива огромни средства. Но те ще трябва да се помири с това. Защото чудовищно е да полагаме грижи за животните, да ги обучаваме, а от друга страна, да участваме чрез тази дейност в изтребването им.

18 април 1973 г.