Ярослав Хашек
Виолетовият гръм (37)

III

Да изпратиш пари телеграфически е много лесно и просто, без каквито и да било главоболия. Но да ги получиш тук, значи да преминеш цяла редица изпитания и всевъзможни заплетени положения.

Телеграфическите записи пристигат при нас както обикновените телеграми, сиреч за около два, най-много три дни.

Същия ден, когато предположих, че ще пристигне записът и не се излъгах, точно в десет и половина, след като в местната поща получили заедно с обикновените пратки и телеграма да ми бъдат изплатени три хиляди крони, у дома влезе пощаджията, връчи ми две картички и седна.

— Имате запис от Прага за три хиляди крони — произнесе той нерешително.

Бръкна в чантата, сложи пред мен на масата сто крони и със същия нерешителен глас каза:

— Ние тук не разполагаме с такива суми. Господин началникът на пощата ви поздравява и ви изпраща засега сто крони. Като съберем и останалите…

Той стана от мястото си и вече на вратата подхвърли:

— М-да! Трудна работа…

Малко преди обяд у дома се появи и началникът на пощата. Отначало той започна с общи приказки за грипа и унгарското брашно, после премина към начина на изплащане на пощенските записи. Тук пощата си няма свой фонд. И не получава никакви суми от пощата в градчето. Сметката е много проста. Местните хора изпращат пари, тукашната поща ги приема, а когато пристигне запис да се изплати на някого толкова и толкова, това става с парите от изпратените пощенски записи. Остатъкът при месечния баланс заедно с документите се изпраща в управлението.

И той повтори няколко пъти:

— От просто, по-просто! Това е най-простото счетоводство! Никакви компликации! Всичко, е като на длан.

И добави тържествено:

— Какво че в момента нямаме тези три хиляди крони, които ви изпратиха телеграфически, те ще се съберат. Да не би хората оттук да не изпращат пари? Да вземем чифлика например, той има банкова сметка. Ще продадат малко картофи и веднага ще ви изплатим записа. После идва кооперацията. Бог знае от колко време не са изпращали пари. Тия дни трябва да си платят за захарта. Кооперацията на нас, а ние — на вас танто за танто.

И той измъкна портфейла си:

— Както преди малко. Месарят от долната махала изпрати седемдесет крони вноска за застрахователното дружество. Ето ви ги, със стотарката, значи, стават общо сто и седемдесет. Трябва да получите още две хиляди осемстотин и трийсет крони. Редът си е ред, но защо ви трябваше да искате парите с телеграфически запис? Пристигат все за същото време, а пък подателят плаща за разноските маса пари.

— Следобед се надявам от пивоварната да си платят абонамента за модните списания — продължи той меко. — Сигурно и Шилерови ще получат днес пратка с наложен платеж. От две седмици са поръчали с пощенска картичка една дузина пешкири, нали по Великден ще омъжват най-голямата си дъщеря. И ето ви още сто и шейсет крони.

Ставайки от стола, той подчертано тържествено произнесе:

— Градинарят Титера още преди две седмици трябваше да си плати за разсадите. Вече два пъти му напомняха от Мнихово Храдище. Това ще рече триста и двайсет крони.

И той повторно седна.

— Впрочем може би сте чували, че младият Замастил плаща издръжка на дете в Писек. Всички се чудят как можа да си изгуби ума по това момиче. От два месеца обаче нищо не е плащал. Това прави шестстотин крони. За виното, дето получи от Моравия за комка, свещеникът дължи двеста и четиридесет крони.

И като се накани отново да си тръгва, този път окончателно, той провъзгласи с непреодолим оптимизъм:

— Пари у нас, колкото искаш.

Надвечер на вратата почука раздавачът. Физиономията му беше необикновено сериозна.

— Господин началникът ви праща още петдесет крони — каза той твърдо. — Те са от горния Сверак, музиканта. Изплаща обоя си на Лантнер в Прага. Тоя мошеник изобщо не може да свири на него и на всичкото отгоре има да ми връща прилична сумичка. През войната, когато положението беше най-лошо, ми продаде три самуна хляб за сто крони. И отгоре на това ми се присмя, че бил ербап момче.

Погледът на раздавача се плъзна по бюрото ми, на което имаше няколко гъсто изписани листчета хартия.

— Сигурно и това ще изпратите и пак ще искате да ви преведат пари — каза той отчаяно. Направо да се побърка човек. Господин началникът ме е подгонил сега да питам директора на училището кога смята да изпрати парите за „Народни листи“. Тримесечният му абонамент бил вече изтекъл. От господин директора трябва да отида у Кутин, в Бейчкарната, както там казват, и да му припомня, че още преди три седмици разправяше, че трябвало да си плати поземления данък. После търговеца Прженосил — три пъти вече му напомняха за данъка върху оборота и пак нищо.

И той си тръгна, като на вратата отново както сутринта скептично рече:

— М-да! Трудна работа…

На другия ден до три часа следобед положението си беше същото.

В два часа ме посети пощенският началник. Имаше необикновено бодър вид, също като адвокат, чийто клиент противно на всички негови опасения е бил освободен.

— Преди една седмица сте поръчал на обущаря Сестава да ви направи обувки — каза той, потупвайки ме приятелски по рамото — довечера ще ги имате, но…

Той вдигна дясната си ръка:

— Вече са платени, господин писателю. Аз сам ги платих. Струваха двеста и четиридесет крони. Обущарят Сестава, като дойде да изпраща след една седмица парите за кожа в Ихлава, ще си ги приспадне.

— Не се безпокойте, аз държа на реда — каза той с успокоителен глас, като че ли аз имах някакви възражения.

Той бръкна в джоба си и извади оттам бележник:

— Аз си водя сметка за вашия запис, господин писателю. Дотук, като прибавим и обущаря, сме ви изплатили четиристотин и шейсет крони, остава да получите още две хиляди петстотин и четиридесет крони. В държавните учреждения трябва да има ред…

Той помълча малко и лицето му придоби такова мило и приятно изражение, сякаш искаше да ми съобщи нещо извънредно хубаво.

— Какво решихте за хармониума? — попита той. Не си ли спомняте, че в града на последния бал в „Беседа“ разправяхте, че не ви трябва нищо друго, освен хармониум.

— Е-е, господин писателю, та вие казахте: „Хармониумът ми напомня орган. Да си има човек в къщи орган или хармониум е едно и също.“ После се сбихте с господин околийския началник, който ви противоречеше, и искахте да го изхвърлите през прозореца, защото той разправяше, че пак поръчал да му изпратят нови плочи за грамофона, който има още отпреди войната. Но това не е толкова важно. Неотдавна брат ми от Наход ми писа, че ще продава хармониума, който наследи от татко, защото искал да купи на изплащане пиано за дъщеря си. Продава го за две хиляди крони с превоза.

— Вече направих сметка, че ако го купите, аз с брат си някак ще се оправя, тогава от записа ще остане да ви изплатим само петстотин и четиридесет крони — каза той след малко, като ми сочеше бележника си.

Уверих го, че сигурно съм бил кьоркютук пиян, също както околийския началник, но сега, когато съм трезвен, мога да кажа, че не знам по-загубен, по-тъп, по-смешен, по-идиотски и неприятен музикален инструмент от хармониума. Виж оркестрионът е друга работа.

— Не съм чувал за такова нещо — каза тъжно господин началникът и си тръгна.

По времето, когато разнасяше вечерната поща, раздавачът почука у дома. Беше още по-сериозен от вчера.

— Кутина отказва да си плати поземления данък. Директорът си платил тримесечния абонамент за „Народни листи“ в Пардубице, когато бил на гости на дъщеря си. Господин началникът ви изпраща своите почитания и двайсет и четири крони. Шивачът Зоубек изпрати поръчка до един евреин в Прага за две дузини копчета. Когато беше сега на пощата да попълни записа, му разправях, че има и християнски фирми за копчета — каза той мрачно.

Същата вечер в кръчмата „При Пецарови“ говорих с пощенския началник. Когато съвсем случайно и двамата едновременно излязохме да пуснем по една вода от прага на кръчмата, той се наклони към мен и ми пошушна:

— Пийте, каквото искате. Ще кажа да го пишат за моя сметка. Старият Пецар, кръчмарят, има да ми дава още четиристотин крони за прасето, което му продаде жена ми преди свети Вацлав. Пийте, колкото ви душа иска, аз ще ви го приспадна от записа.

Призори, когато тръгнахме да си ходим, пощенският началник си пишеше в бележника някакви заврънкулки, по които с мъка разпознах, че от останалите в моя полза две хиляди петстотин и шестнайсет крони той приспада сто седемдесет и две крони. Аз заявих кавалерски, че плащам и неговата сметка заради грижите и тичането му около моя запис.

На другия ден сутрешната поща не ми донесе никакви нови изненади.

Появи се между впрочем угрижен раздавачът, но не беше особено приказлив, даде ми писмо отпреди четири дена, в което от една редакция ми съобщаваха, че ми изпращат парите за статията по пощата.

И лаконично отбеляза:

— Всеки си е стиснал кесията. От сутринта сме продали марки само за пет крони и двайсет халера.

Като хвърлих един поглед на писмото, в отговор аз съвсем нехайно му казах:

— Никак не ми върви на мене, ако бях изпратил статията в другата редакция, щяха да ми дадат за нея шестстотин крони. А тия тук ми съобщават, че ми изпращат само четиристотин и двайсет.

Чак на вратата раздавачът изломоти:

— Кучешки живот! От кооперацията изпратили парите за захарта с платежно нареждане. Калпави хора, ей!

Аз хич не се изненадах, когато вечерта у дома се появи началникът на пощата. В моите очи той вече беше само една бурмичка от сложната машина на пощенското обслужване. Беше дошъл да ми донесе една много утешителна новина.

Току-що говорил с управителя на чифлика. Той бил продал картофите и сега заминавал за Бърно да предаде лично парите на чифликчията.

Началникът изглеждаше съсипан и вече не говореше на книжовен чешки език:

— Оня тиквеник е тъп като галош, половината от парите ще изкърка и ще проиграе по пътя — каза той възмутено.

После се прокашля и с вид на мъченик тихо рече:

— Със следобедната поща пристигнаха на ваше име, господин писателю, два нови записа. Единият за четиристотин крони, а другият…

В този момент началникът на пощата, без да назове сумата, се огъна на две, като че ли имаше намерение да търси обувки под леглото. И остана коленичил тъй, като очите му се вторачиха вцепенено в покривката на леглото. Той продължаваше все тъй да я гледа и когато пристигна лекарят, който констатира инфаркт.

От уважение към пощенските служители аз му затворих очите и го погребах на собствени разноски.

Новият началник на пощата ми даде честна дума, че напролет родителите му ще продадат кравата си и записът незабавно ще ми бъде изплатен.

Старият раздавач, песимистът, който идваше при мен, се обеси в клозета на пощата…