Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fialový hrom, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2018 г.)

Издание:

Автор: Ярослав Хашек

Заглавие: Виолетовият гръм

Преводач: Нина Цанева

Година на превод: 1982

Език, от който е преведено: чешки (не е указан)

Издание: първо

Издател: Профиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник разкази

Националност: чешка (не е указана)

Печатница: ДП „Васил Александров“

Излязла от печат: 12. IV. 1982 г.

Редактор: Красимир Мирчев

Художествен редактор: Лиляна Басарева

Технически редактор: Петко Узунов

Художник: Олга Паскалева

Коректор: Красимира Костова; Сергей Стайков

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5018

История

  1. — Добавяне

IV

Седях на пейката пред къщи и разговарях с Чижек, който ми даваше нещо като седмичен отчет на предприятието, баланс за всички произшествия, които се извиваха около фирмата ни вместо лавров венец.

— Когато в понеделник избяга оня зъл булдог, аз си помислих, че хубаво я подкарахме тая седмица.

— Имахме ли много неприятности заради него?

— Иска ли питане, шефе, аз си знаех, че ще стане нещо, още като тръгнах да го търся. Не предполагах, че ще доведа някакво чуждо куче. Ами че главата на онзи булдог беше досущ като на нашия и беше свиреп колкото нашия, когато го теглех от магазина, пред който чакаше господарката си. То и във вестника после имаше опровержение на това, че сме крадели кучета, е, в участъка комисарят ми каза: „Грешката си е грешка“, но съм любопитен да видя как той щеше да ги разпознае едно от друго, след като не може да различи виновен от невинен.

И Чижек обърса с ръкав едновременно една сълза и носа си:

— Винаги съм казвал, шефе, че щом в понеделник ми избяга някое куче, после през седмицата започват да изчезват едно подир друго. Както стана веднага след това във вторник с пинчера на инженера, който ни даде десет крони, за да го отучим да хапе. Аз още тогава му казах, че и за двадесет крони няма да се отучи да налита на хора, по-добре да си го остави в къщи, ама вие като сте си такъв добряк и сте готов да направите всичко за рекламата на предприятието. Та значи пинчерът изчезна още във вторник. Мислех, че си е тръгнал за в къщи и телефонирах на инженера, че неговият Боек е вече на път. Днес е събота, а той още не се е прибрал. Ще си имаме големи разправии с тая работа, шефе, аз не искам да имам нищо общо, сутринта господин инженерът ми каза по телефона, че е сигурен, че сме продали неговия пинчер, както синовете на Яков продали Йозеф. В сряда трябваше да заровим останките от ангорската котка, която златките изплюскаха. Аз им казвах, шефе, да ги сложим в железни клетки, защото ще прегризат сандъка и ще видят сметката на ангорската котка, те си искат месо, а не само листа от салата. Очите им бяха едни такива кръвожадни. Когато им слагах маруля в сандъка, те лягаха отгоре й и ме гледаха тъй, че да ти настръхнат косите, а пък са толкова мънички, човек може да изяде пет наведнъж.

— Да не сте ги изяли?

— Само трите, които утрепах върху котката, шефе. Другите четири ми се изплъзнаха. Направихме си ги с коларя задушени с лук. Месцето им е бяло, но малко се усещаше миризмата на дивеч от това как диво се нахвърлиха на котката. В четвъртък имахме късмет да продадем двата декоративни фазана. Опашката на мъжкия беше малко пооскубана от дакела. Щях да откъсна от пауна няколко пера и да ги пришия на фазана, но си помислих какво ще кажете, като се върнете в събота и видите пауна така ошмулен. И освен това ми се струва, че сделката нямаше да е почтена. В петък продадохме една руска хрътка, а друга една избяга. Счетоводителят каза, че те следователно се анулират.

Такава беше равносметката за моето едноседмично отсъствие. Бях отишъл в Дрезден с намерението да купя нещо подходящо от тамошната зоологическа градина, обявена за разпродажба. Там ми предлагаха за осемстотин марки един стар куц лъв с излиняла козина. Даже и да му бях сменил кожата с нова, пак щеше да си остане хром. Миналото му беше наистина славно, преди десет години разкъсал в цирка своята укротителка, но какво да го правя сега? Кой щеше да го купи? И все пак аз донесох нещо оттам. Египетски ихневмон. Животно къде-къде по-малко от лъва. Скрих го под палтото си, за да не плащам на границата мито, и това си имаше своето преимущество, защото във влака ме сложиха в отделно купе. Ихневмонът е между впрочем много нещастно животно. Като хищен бозайник Брем го праща при поровете, но те не миришат. Какво да прави тогава бедничкият?

— Вижте какво, Чижек, я ми обяснете, моля ви се, какво значи това — когато показах на Юлча египетския ихневмон, тя измърмори нещо и след малко се появи със златно пенсне на носа. Вие ми разправяхте, че докато ме нямаше, не е правила нищо лошо, обаче аз се опасявам, че това пенсне е свързано с някоя печална история — казах аз на своя верен помощник.

— Не се безпокойте — ми отвърна Чижек, — пенснето не е на никого от персонала. Тук беше баронеса Добрженска, за да си поръча шест ловни кучета. Дойде по препоръка на княгиня Колоредо-Мансфелд, но щом влезе, притича Юлча скочи й на гърба и й взе пенснето. Когато я свестихме, тя си замина, като оттегли поръчката си. Чудна жена, беше я гнус да си сложи пенснето след маймуната. Мисля, че в това няма нищо лошо.

И Чижек получи един по главата.