Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fialový hrom, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2018 г.)

Издание:

Автор: Ярослав Хашек

Заглавие: Виолетовият гръм

Преводач: Нина Цанева

Година на превод: 1982

Език, от който е преведено: чешки (не е указан)

Издание: първо

Издател: Профиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: сборник разкази

Националност: чешка (не е указана)

Печатница: ДП „Васил Александров“

Излязла от печат: 12. IV. 1982 г.

Редактор: Красимир Мирчев

Художествен редактор: Лиляна Басарева

Технически редактор: Петко Узунов

Художник: Олга Паскалева

Коректор: Красимира Костова; Сергей Стайков

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5018

История

  1. — Добавяне

Злощастна история с котарак

Веднъж в дебат със своя съсед Кржичек господин Хустолес каза:

— Ама и вашата партия си я бива. Щом някой негодник откачи бесилката, веднага отива да гласува за вашата партийна програма.

В отговор на това господин Кржичек заяви:

— Скъпо ще ви излезе това.

Освен политическа прозорливост господин Хустолес имаше и един голям черен котарак, който обикновено седеше на прага на бакалницата му. Котаракът беше прочут в целия квартал и хората го уважаваха заради неговата живост и весел нрав, който, както казват, е пет десети здраве; ценяха го и заради предаността му и откакто се помнеха, на никого не можеше да мине през ума, че тук съвсем близо ще се намери неприятел на това великолепно животно.

И все пак той се появи в лицето на господин Кржичек, който след известната кавга на политическа тема каза на осемгодишния си син Йозеф:

— Пепичек, щом видиш наблизо черното чудовище на оня идиот Хустолес, настъпи го по опашката.

Кое дете не би изпълнило с радост такова отговорно и поверително послание?

Пепичек отиде, настъпи котарака по опашката и прибави към постижението си това, че го наплю целия тъй, чак сърцето на една старица отсреща се засвива от жалост.

После избяга. В първия момент котаракът не знаеше какво да мисли, но впоследствие, като анализира нещата, стигна до извода, че това, което му направи момчето, болеше и че беше неприятно, когато го пръскаше с нещо мокро от устата си. До вечерта той дори реши, че го бяха унизили…

И котаракът си даде дума да внимава с момчето.

За тази храбра постъпка Пепичек получи от баща си един крайцер с обещанието, че ще му се даде още един, ако продължава в същия дух, защото за господин Кржичек котаракът беше олицетворение на цялата омразна нему политическа партия, тъй като беше собственост на политическия му противник.

Следователно Пепичек не беше настъпил само опашката на животното, а цялата противникова партия и беше наплюл не само него, но и всички привърженици на партията, в чиито редици беше притежателят на котарака.

Пепичек потегли весело към арената на политическата борба.

Котаракът лежи пред вратата и изглежда заспал. Който мисли така обаче, се лъже. Животното само се преструва, че спи. Никой не бива да му се сърди за това, тъй като то не е ходило на училище и не знае, че да се преструваш е грешно…

И тъй, котаракът се преструва в своята невинност на заспал, а Пепичек го настъпва по опашката и се изплюва на главата му.

В тоя миг той скача и ухапва момчето по крака.

И след като веднъж се е захванал, устата му се запенва, той се катери по Пепичек, дере го с нокти, съска, ръмжи, накрая го ухапва по ухото и слиза от него, отдалечава се важно с вирната опашка от ревящото момче, сяда доволен на прага на магазинчето и мъдро преде.

Когато Пепичек се върна в къщи окървавен и потънал в сълзи, господин Кржичек извика: „Слава богу, най-после Хустолес ми падна в ръцете!“ — и заведе момчето в полицейския участък, където съдебният лекар го прегледа и състави протокол за случая, а полицейският комисар нареди котаракът да бъде арестуван и предаден за преглед на ветеринарния лекар.

Двама стражари тръгнаха да изпълнят заповедта, арестуваха го в името на закона и тъй като котаракът искаше да избяга, дращеше и съскаше, като от устата му излизаха слюнки, не оставаше друго, освен да изпратят за общинския сандък, в който го заключиха, като през това време той извърши както насилие на обществено място, захапвайки униформата на един стражар, така и обида на служебно лице, опръсквайки със слюнка стражарите. Какво ръмжеше беше невъзможно да се установи.

Закараха котарака във ветеринарния отдел на селскостопанската секция за технически науки, а за неговото държание стражарите подадоха следния рапорт: „Когато отидохме да го арестуваме, той дращеше с нокти, хапеше и от устата му излизаха слюнки. Изпратихме за общинския сандък и след отчаяна съпротива го хвърлихме вътре. Искаше да измъкне револвера на един от стражарите.“

Беше съставен, подписан и изпратен протокол за случая в държавната прокуратура.

Прокуратурата обвини господин Хустолес, че не е взел всички необходими мерки за обезопасяване на животното.

Преди всичко котаракът не е бил вързан със синджир и нямал намордник.

Към това трябва да се прибави, че случаят е станал по време на изборите, когато животното лесно може да хване бяс.

И най-после господин Кржичек, баща на нападнатото момче, и господин Хустолес, собственик на черния котарак, който нападнал сина на Кржичек, от доста време вече били в обтегнати отношения по политически причини. Поради това прокуратурата е на мнение, че котаракът умишлено е целял да нанесе телесна повреда на момчето, син на политическия противник на неговия господар, което деяние е и осъществил. Тъй като обаче според австрийския закон от 8 януари 1801 год. котките трябва да се смятат за слабоумни лица, за които собствениците им гарантират със своето имущество и живот, вината пада изцяло върху господин Хустолес.

Междувременно във ветеринарния отдел на селскостопанската секция за технически науки беше изследвано душевното и телесното състояние на котарака и резултатите бяха предадени в прокуратурата.

Заключението гласеше:

Име: Франтишек Хустолес

Подследственият е със силна костна система, добре ранен, страда обаче от периостит, поради което ухапване от него може да бъде опасно за живота.

Ето защо е наложително подсъдимият да бъде лишен от живот.

д-р М. Кашпарек

От прокуратурата изпратиха за изпълнение акта в управлението на полицията, където той тутакси беше сложен в папката с делото срещу господин Хустолес.

Котаракът беше върнат междувременно на неговия собственик и каква беше изненадата на клетото семейство, когато в пет часа сутринта за господин Хустолес дойдоха четирима стражари, които отведоха нещастния човек. В полицейския участък строгият подофицер попита не особено любезно доведения:

— Вие ли сте Франтишек Хустолес?

— На вашите услуги, уважаеми господине!

В очите на младичкия стражар, който беше в ъгъла, заблестяха сълзи.

— Дайте тук делото на Франтишек Хустолес и не циврете.

Донесоха му го.

— Хустолес, чуйте заповед 75 289 от 15 юни 1911 год.:

Относно случая на Франтишек Хустолес въз основа на заключение 2145/65 на ветеринарната комисия се одобрява същият да бъде незабавно усмъртен. Решението не подлежи на обжалване въз основа параграф 5 от закона за мора по добитъка от 12 февруари 1867 год.

Императорско — кралски губернаторски съветник

Ваничек

— Както чухте, присъдата не може да се обжалва. Напишете завещанието си и не правете сцени. И без друго ще бъдете усмъртен, само да дойде потвърждение от Виена и указания как да се изпълни присъдата — каза подофицерът на нещастния човек.

Много съм любопитен как господин Хустолес отърва кожата.