Ярослав Хашек
Виолетовият гръм (36)

II

Местопроизшествието на това трагично събитие е на около шейсет километра от Прага и на два часа път от най-близката железопътна гара. Управлението в Пардубице си прави интересни експерименти с местната поща, тъй че тя е напълно откъсната от света и писмата от градчето при железопътната линия идват при нас по най-различен начин, защото в Пардубице не мислят за нищо друго, освен за промени и реформи в работата.

Пощата пристига два пъти на ден. В десет часа сутринта се появява кола, теглена от една кранта, която много напомня колите за извозване на тор. Вместо тор обаче в нея са нахвърляни писма и колети и това е един от най-лесните начини на пощенско обслужване. В десет часа става предаване и приемане на пратките, колата за тор обръща и откарва местната кореспонденция на пощата при железопътната линия. Между три и четири часа следобед от градчето пристига запъхтян и потънал в пот куриер с новата поща, който, както в първия случай, се обръща кръгом, взема писмата, които са се насъбрали от десет до четири часа, и два часа търчи по обратния път. Всичко е така организирано, че нито едната, нито другата поща да могат да сварят пощенския влак и сутрешната тръгва от градчето преди влака и пристига чак вечерта, а следобедната тръгва на другия ден сутринта, тъй че нямате време да отговорите. С две думи, реформата почива на принципа, че е излишно да се гонят влаковете и тъй като в градчето на жп линията пощата през нощта не работи, писмата тръгват за Прага на другата сутрин и едва вдругиден с вечерната поща получавате писмото, което е трябвало да пристигне още вчера преди обяд. Река ли да изпратя нещо спешно за Прага, по-добре е да отида дотам пеша. Като тръгна по изгрев-слънце, на бърза ръка до пет часа следобед ще съм им видял сметката на тия шейсет километра.

Тъй като тук нямаме телеграф, телеграмите пристигат от градчето с обикновената поща. Следователно: сутринта в Прага някой ми е изпратил телеграма, която от градчето на жп линията ще бъде експедирана чак на следващата сутрин, тъй че аз ще я получа малко преди обяд на другия ден. Друго нещо е, разбира се, бързата телеграма. От градчето не могат да я изпратят както обикновените телеграми.

За нея трябва специален куриер, какъвто в градчето започват да търсят едва след като тя се получи. Такъв специален експрес при нас пристига чак на третия ден, ако се намери някоя стринка, която е готова за осем крони да се поразходи четири часа нагоре по баирите и обратно.

Неотдавна ми бяха изпратили такава проклета телеграма по една бабичка, чистачка в пощата на градчето. Насред път тя си навехнала крака и с плач се дотътрила обратно в къщи. Тогава изпратила внучка си с телеграмата. Във второто село обаче я връхлетели кучета и тя се върнала. На другия ден сутринта един от зетьовете на добрата старица си предложил услугите да полети нагоре към нас с телеграмата.

Той стигнал още по-близо до мен, чак до третото село, но под влияние на известни обстоятелства се появи с бързата телеграма у дома чак на другия ден.

— Ама и тоя Фолта от Заборна е един чешит — ми каза той поверително, когато ми връчваше телеграмата. — Бях вече в третото село и тъкмо си мисля: „Сега като го пресечеш и поемеш откъм каменоломната, си горе за един час“, и току го гледам с конете пред кръчмата, а той като се развика, щом ме видя: „Ей, Моучку, куц дяволе, ела да му ударим по една, че от събора не съм те виждал.“ И аз какво да правя? Стар приятел още от казармата, много хубав човек, работлив, няма да намериш друг като него. Радваше се човекът, че кара в къщи от Хрудим двата коня, дето му ги взеха през мобилизацията. Та, значи, ние артисахме в кръчмата до среднощ. Като си тръгвахме, той ми взе телеграмата и каза, че за нищо на света няма да ми я даде до сутринта, че ща не ща трябва да отида с него в Заборна, там старата ще ни направи кафе с ром, ще ни даде някоя мръвка, а на сутринта мога да си продължа с телеграмата, той и без друго щял да ходи за дърва в гората, така че ще ме закара донякъде. И тая заран ме свали чак тук, на долната поляна.

Когато се разделяше с мен, експедитивният куриер с бързата телеграма заяви:

— Да ви кажа, че тя е много сложна с тия телеграми тук…

Той махна безнадеждно с ръка и добави с трагичен тон:

— Изобщо пощата… То с нея тук човек си е направо откъснат от света.

Тази страшна и трагична истина не беше тайна за местните хора, ето защо никъде другаде досега не бях виждал такова апатично отношение към пощата, както тук.

Един тукашен търговец си има в града пощенска кутия и всеки ден изпраща чирака си дотам да му прибира от нея пощата или да пуска писма. Чиракът — мъченик върви пеша до града три часа и още три часа обратно, но така при размяната на кореспонденцията се спестяват два дни и половина.

Иначе местното население изобщо не пише писма, а когато пък рече да изпрати, чака някой да тръгне за Прага, за да вземе писмото.

С мене нещата стоят по-иначе. Винаги са ме привличали опасностите и затова един ден написах на съдружника си в Прага да ми изпрати телеграфически три хиляди крони, защото парите ми привършиха.