Роз Дени
Баща под наем (9)

Девета глава

Телефонът иззвъня и Сара се зави през глава да не го чува. Бавно отвори очи, посегна към апарата и го събори.

— Ало? — изломоти, когато най-накрая сложи слушалката на ухото си.

— Сара? — колебливо рече Мици. — Не те събудих, нали?

— Не е ли неделя? Защо се обаждаш толкова рано? — попита пресипнало Сара.

— Рано?! Сара, единайсет часът е.

— Единайсет? — Тя навлажни с език пресъхналите си устни и рече безизразно: — И Майк не е станал? О, не! — Обзе я паника. — Изчакай или да ти звънна след малко?

— Ще почакам.

Сара се изправи с мъка. Залитайки, тръгна към съседната стая. Успокои се, като видя Майк седнал в леглото пред телевизора. Той й махна. После Сара забеляза, че леглото му е осеяно с малки купчинки чисти дрехи.

— Какво е станало с прането?

— Това не е пране, мамо. Приготвям си багажа. Нали Гейб ще дойде да ме вземе.

Сара сложи ръка на челото си. Бутна купчина дрехи настрана, тежко се отпусна на ръба на леглото и се опита да говори спокойно.

— Доктор Маноло каза, че трябва да почиваш.

— Той каза, че мога да отида с Гейб — заинати се момчето.

Как да обясни на осем и половина годишно момче, че мъжът, когото боготвори, е като несериозния му баща? Сара не можеше. Не и докато главата й не спре да се върти като вятърна мелница.

— Оставих леля ти Мици да чака на телефона, Майк. Исках да проверя как се чувстваш.

— По-добре. — Той прокара ръка по гърдите си. — Не усещам болка, ако не се движа рязко. Гладен съм — смени той темата. — Кога е закуската?

— Закуска? — Мисълта за това накара стомахът й да се преобърне. — Какво искаш за закуска?

— Шоколадови палачинки — отговори той без колебание.

— О! — Сара не можа да потисне неволното си потръпване.

— Хубави са! — каза момчето в своя защита. — Сега си спомних, снощи Гейб каза, че не си била добре. Още ли си болна, мамо?

— По-добре съм — увери го тя. — Ако не отида да говоря с леля ти Мици, ще си помисли, че и двамата сме умрели.

— Добре. Извикай ме, като приготвиш закуската.

— Ще ти я донеса — обеща тя. Върна се в спалнята си и грабна телефона. — Мици?

— Вече щях да изпратя Националната гвардия. Всичко наред ли е, Сара? Помислих, че си затворила. — Когато от другата страна последва продължителна пауза, Мици се засмя. — Наистина те подтикнах да се забавляваш, нали? Кажи ми, Гейб остана ли през нощта? Но трябва да побързаме. Казах на Осаму, че ще се обадя да ти припомня за заминаването ми на събирането на семейството на майка ми. Не можех да чакам цяла седмица да разбера дали ти… знаеш какво. Е? — поде Мици нетърпеливо. — Напрегнатото мълчание да не означава, че той е там? Че си го направила?

— Не — отговори Сара, когато си възвърна гласа. — Означава, че бях забравила за пътуването ти до Сан Франциско. Исках да помоля майка ти да се грижи за Майк другата седмица. Вчера, като играл футбол, се е ударил. С Гейб прекарахме половината нощ в отделението за спешна помощ. — Тя замълча и продължи отпаднало: — Но мисля, че си права за състоянието ми, Мици. Дори не мога да мисля.

— Почакай — обади се Мици. — Колко лошо се е ударил Майк?

— Сблъскал се е с друго момче. Далакът му е засегнат. Доктор Маноло каза, че можело да бъде и по-лошо, ако далакът бил разкъсан.

— Това се случи с един от борците на Осаму миналата година. Притесних се, защото Харви каза, че си пиела коктейлите „Скарлет О’Хара“ като плодови.

— Мислех, че са плодови — измърмори Сара.

— Само ти, Сара. Трябва да ти е било много трудно след това в болницата.

— Гейб ми помогна.

— Не е ли късмет, че Гейб те закара, а не Харви?

Сара се намръщи. Късмет за Майк. Погледнато от тази страна, вероятно е била прекалено груба към Гейб. В края на краищата, какво би правила без него?

— Сара? — повиши глас Мици. — Мислила ли си да помолиш Гейб да се грижи за Майк другата седмица? Той сам си е шеф.

— Той предложи — отговори Сара. — Аз, разбира се, отказах.

— Защо? Да не си полудяла? Майк ще бъде безкрайно щастлив.

— Трябва ли да викаш? — премига Сара.

— Извинявай. Ако си отказала, значи имаш основателна причина.

— Да. Гейб е съдия на някакво състезание по сърфинг и иска да вземе Майк в къщата си на брега за цялата седмица. Можеш ли да си представиш какво внимание ще получи едно дете в такава обстановка, да оставим настрана факта, че е болно?

— Сара, няма ли да престанеш най-сетне? Току-що сама каза, че Гейб ти е помогнал снощи. Фаръл би ли го направил?

— Не. — Сара не хранеше никакви илюзии по отношение на бившия си съпруг. — Ако не беше сърфингът, Мици…

— По дяволите, Сам ме вика. Трябва да минем да вземем майка ми по пътя към летището — каза тъжно приятелката й. — Сара, трябва най-сетне да се изправиш лице в лице с истината. Видях как те гледаше Гейб снощи. Чух също как сложи на местата им баща си, Лейман и скъпата Шийна. Преди да изхвърлиш нещо хубаво, помисли добре. Това е всичко, което ще ти кажа.

— Може и да си права, Мици. Обещавам да помисля, докато отсъстваш. Приятно прекарване. Ще изпратиш ли картичка на Майк от риболовния кей?

Мици затвори и Сара остана няколко минути със слушалката в ръка, потънала в мисли. Гейб Паркър бе събудил спящата в нея страст. Чувства на уважение, привързаност… и нещо повече се бяха промъкнали и загнездили в сърцето й. Не заради Майк бе станала толкова критична към Гейб, като го сравняваше с Фаръл, а заради себе си. Знаеше, че е подло. Но ако пак отдаде сърцето си и всичко се повтори? Никой — нито Мици, нито Лу, никой не знаеше колко силно бе засегнал самочувствието й Фаръл. Малко по малко тя успя да си го възвърне. И бе станала предпазлива.

Премисляше всичко, което се бе случило откакто Гейб Паркър се появи в техния живот. Мици е права. Не трябва да прехвърля върху Гейб старата си неприязън към Фаръл.

Сара се отправи към кухнята. Докато завря кафето й, вече имаше приемливо извинение. Доизглади го, като приготвяше шоколадовите палачинки на Майк. Предложението на Гейб да вземе Майк без съмнение беше искрено. В книгата, която й беше подал, се говореше много за компромиси, за любов и доверие. Какво ще стане, ако превъзмогне нежеланието си и заведе Майк само за уикенда? И това е начало. Зарадвана от решението си, Сара се усмихна. Всеки момент Гейб ще се обади и ще му каже. Занесе таблата на Майк. Купчините дрехи й напомниха, че трябва да се справи и с неговото разочарование.

— Познай какво видях току-що по телевизията, мамо?

— Какво видя? Интересен анимационен филм?

— Сънсет Бийч — обяви момчето, пое таблата и си взе от палачинките. — Извиках те — изфъфли с пълна уста. — Сигурно не си чула. Показаха къщата на Гейб. Господи! Тя е до самия океан. И знаеш ли какво? Показаха го да прави там някакви проби. Знаеше ли, че той прави тест за организми. Вредни организми, които повреждат корабите. Мъжът бясни как сърфистите навсякъде правят това за колната среда. Какво е колна среда, мамо?

— Мисля, че е имал предвид околна среда, Майк. Това е природната среда, в която живеем — почвата, водата и въздуха. Спомняш ли си какво ти обясних как пластмасите и отпадъците замърсяват водата и въздуха? И защо, особено след като живеем на остров, трябва да бъдем много внимателни? — Всъщност Сара беше шокирана да разбере, че Гейб и другите сърфисти се интересуват от околната среда. Това със сигурност никога не е минавало през ума на Фаръл. — Не говори с пълна уста — каза тя на Майк, когато той пак започна.

— Извинявай. — Майк бързо сдъвка и преглътна. — Гейб трябва да е много ажна личност, за да го показват по телевизията, не мислиш ли?

— Важна, Майк. Да — продължи тя бавно. — Гейб е от богато и известно семейство. — Сара изведнъж си спомни как снаха му я бе нарекла „онази жена“. Нима е толкова наивна да продължава да мисли, че може да започне връзка с Гейб? Между тях съществуват и други пречки, освен сърфинга. Много по-важни. Целувките, чувствата не означаваха нищо в сравнение със социалното положение. Неведнъж Гейб е подхвърлял забележки, неоспоримо доказващи различията им. За Бога, той притежава яхти, а тя не знае от тази година за следващата дали ще може да си плати данъците.

— Майк, трябва да си измия косата. Остави таблата на нощното шкафче, като свършиш. После ще я прибера.

— Но ти не каза кога ще дойде Гейб? — възпротиви се момчето.

— Не знам. След като го снимат за телевизията и е зает, може да забрави.

— Няма да забрави, мамо — упорстваше Майк. — Гейб винаги удържа обещанията си.

Точка в полза на Гейб, помисли си Сара. Прекоси коридора и влезе в банята. Чувствата към Гейб, които за кратко беше приспала, отново рязко бяха събудени. Нищо не се е променило. Но не можеше да позволи Майк да бъде наранен. Трябва да намери изход и да приключи тази история веднъж завинаги. Тя затвори очи и влезе под душа. Само да не беше толкова трудно. И през ум не й бе минавало, че на Майк ще му липсва Фаръл, който той едва познаваше, но въпросите започнаха, когато момчето тръгна на училище и откри, че повечето му съученици имат по двама родители. За нея нямаше съмнение, че Гейб запълва празнина в живота на сина й.

Сара се почувства доста освежена, щом излезе от банята, но не бе достигнала до приемливо разрешение на проблема.

Звънецът пропя и сърцето й подскочи. Рядко имаха гости в неделя. Освен ако Гейб не е решил да се отбие, вместо да се обади. Това я накара да забави стъпки. Все още не беше готова да говори с него.

— Обзалагам се, че това е Гейб — извика Майк.

— Отивай обратно в леглото. Аз ще отворя. — Сара погледна през шпионката. — Харви е — изненадано се обърна тя към Майк и посегна към дръжката.

— Надявам се, че не те безпокоя, Сара. — Мъжът прокара пръсти през косата си и влезе. — Отивам на неделен обяд и реших да се отбия да видя как си.

— Добре съм, Харви — намръщи се тя. — Ех, ако снощи беше толкова загрижен. Страхувам се, че научих за смъртоносния коктейл по най-трудния начин.

— Да… Това е една от причините да съм тук. Аз единствен от всички знаех, че не пиеш. Може би си забелязала, че и аз не пия напоследък. Джанет ми показа колко лошо съм се държал с теб. Приемаш ли моето извинение?

— Извинение? — Нима искаше да започнат оттам, откъдето бяха спрели. — Харви, между нас нещата никога няма да бъдат същите като преди.

— Дори нормалните служебни отношения? — Лицето му посърна. — Предавам случая на Джанет на Гордън Банкс. Ще ме разбереш ли, ако ти кажа, че никога не съм мислил, че ще се влюбя в клиентка?

— Влюбен? — премига Сара.

— Обичам я, Сара. Щом приключи делото й, ще се оженим.

— Харви, не знам какво да кажа.

— Надявах се на поздравления — изкашля се той. — Двамата с Джанет имаме еднакви цели. Еднакви убеждения. Много си допадаме.

— Разбира се, Харви. Пожелавам ти щастие. От няколко седмици знаех, че отношенията ми с теб нямат бъдеще — от обяда, когато стана ясно, че не харесваш Майк.

— Аз го харесвам. Но не мога да общувам с деца. Родителите ми бяха по-възрастни и много строги. Като единствено дете от мен се очакваше да се държа като възрастен. Във всеки случай вие двамата заслужавате някой по-млад. По-общителен. Като Гейб Паркър. Аз ще бъда ужасен баща, Сара. Ако искаш, ще се извиня и на Майк.

— Не е необходимо. Ще му обясня. Оценявам откровеността ти, Харви. Но не искам да оставаш с погрешното впечатление, че между мен и Гейб Паркър има нещо. Снощи ме видя в неговия свят — бях толкова не на място, колкото се чувстваш и ти в моя свят. — Сара чу вратата на Майк да скърца. Намръщи се и се обърна да погледне. После, тъй като той не се появи в коридора, тя бързо довърши: — Не искам да те гоня, Харви, но трябва да видя как е Майк. Вчера, като е играл футбол, се е ударил. Не трябва да става от леглото.

— Съжалявам да го чуя.

— Утре няма да дойда на работа. Майката на Мици отсъства от града и мисля, че ще остана няколко дни вкъщи, вместо да търся кой да се грижи за сина ми. Разбира се, ще се обадя на Лу.

— Не се притеснявай, ще му кажа.

— Благодаря. Това свали товар от гърба ми. Мислех да се обадя на някоя агенция за детегледачки, но не искам да го оставям с непознат човек. Довиждане — каза тя, когато мъжът отвори и излезе. — Приятен обяд.

Едва затвори след себе си, смаяна от начина по който някои проблеми се разрешават от само себе си, когато Майк извика:

— Гейб не е непознат, мамо. За какво говореше? Няма да стоя при никакъв непознат.

— Защо си станал? — Тя се извърна към него и остра болка прониза главата й. — Майк, още не съм съвсем добре. Може ли да говорим за това по-късно?

— Аз съм добре — настоя той и се нацупи. — Не искам да съм болен. Искам Гейб да побърза. Тук няма какво да правя.

Във всички книги пишеше, че е погрешно да не си откровен с децата. Избягването на проблемите е нечестно. Добра идея, но трудна за изпълнение.

— Майк, Харви ми позволи да си взема отпуск следващата седмица. Двамата с теб ще рисуваме, ще четем, ще играем шах. Няма ли да е интересно? Рядко ни остава време за такива неща. Ще гледаме телевизия.

— Не искам да гледам повече телевизия. Не искам да си стоя вкъщи. Никога не правя каквото правят другите момчета. Забавни неща. Искам да гледам сърфинг. Гейб обеща.

— Гейб не е твой баща, Майк. Не плаща сметките на лекаря. Нито обикаля коридора през нощта, когато си болен. Оставам вкъщи тази седмица. Не желая спорове. Лекарят каза да почиваш.

Личицето му се сгърчи и очите му се напълниха със сълзи.

— Госпожа Клайн каза, че Гейб ще бъде моят нов баща. Но ти няма да се съгласиш, нали? Не искаш с него да се забавляваме. Това е грешката ти.

— Майк, миличък. — Посегна да го погали, но той се отдръпна. — Децата не избират сами бащите си — обясни тя, раздразнена от клюките на онази жена. Сълзите потекоха от очите му. Сърцето й се късаше. Отиде да го прегърне, но той отново избяга. — Знам, че не разбираш, миличък. Нормалните бащи и майки първо се влюбват един в друг. После стават родители. Един ден ще го разбереш. Моля те, защо не отидеш да си легнеш?

— Гейб ме обича — настоя момчето. — Сигурен съм, че може и теб да обича, ако не му крещиш през цялото време както снощи.

Не беше помислила за това, че той може да е буден или че разговорът им се чува. Майк се държеше по същия начин, преди да се появи Гейб. Време бе да направи това, което трябваше да стори, преди да се включи в тази програма. Да стане строга.

— Само това ще ти кажа, Майк. Неразбирателството между мен и Гейб няма нищо общо с теб. Гейб може да е много загрижен за теб, но отговорността му не е като моята. Докато преброя до три да си избрал легло и да си в него. Моето или твоето. Ти решаваш. — Той се завъртя и побягна към стаята си. — Почакай, Майк — последва го Сара. — Не тичай. Лекарят каза да внимаваш. — Докато стигне, той беше затръшнал вратата и отвътре се чуваше как плаче. Понечи да влезе, но как да му обясни? Чувствата й към Гейб бяха объркани. Самата тя не ги разбираше. Реши да го остави да се успокои. Въздъхна и погледна часовника си. Почти два и половина. Майк беше закусил късно. Сигурно ще плаче, докато заспи и няма да иска да яде до вечерта. Дотогава Гейб ще се обади. Може да е стигнал до същото заключение като нея. Заедно ще измислят нещо. Междувременно ще остави Майк да се наплаче, ще изпържи пилето, ще направи картофена салата и шоколадови сладки. Любимите на Майк.

Докато пилето се размразяваше, Сара изпи две чаши силно кафе. Чувстваше се по-добре, но под очите й имаше тъмни сенки. Видя ги, като се върна в спалнята да се преоблече и зърна отражението си в огледалото.

На път обратно към кухнята спря до вратата на стаята на Майк. Нищо не се чуваше, освен приглушения говор на телевизора. Тя се отдалечи на пръсти усмихната. Ще му мине, особено като види вечерята.

Сара си тананикаше, като приготвяше продуктите. Пусна в кошчето опаковката от шоколадовите пръчици, видя остатъците от снощната пица и се сети за Джени-Сю. Засрамена, отиде да се обади на майката на момичето — да обясни и да се разберат да плати на дъщеря й. Минути по-късно затвори, ядосана, и с голям дълг към Гейб Паркър. Майката на Джени-Сю изрази искрено съчувствие заради грипа на Сара, както и радостта си за щедрото възнаграждение на дъщеря си. Гейб се бе погрижил за всичко.

Сара погледна часовника в кухнята и се зае с тестото за сладките. Наближаваше три. Ако до шест Гейб не се обади, тя ще го потърси. Защо да не го покани на вечеря? Дължеше му го след толкова вечери, приготвени от него. И двама възрастни ще успеят да обяснят нещата на едно малко дете. Без футбола на Майк посещенията на Гейб постепенно ще се разредят. Мисълта за това я потискаше. Не беше се замисляла колко много е започнала да разчита на него за Майк. Не, рече си тя, щом сложи във фурната първата тава със сладки, днес ще говорят открито. Часовникът неумолимо тиктакаше, докато Сара приготви салатата и пилето. Мина четири часа. Беше малко изненадана, че ароматът на сладките не е изкушил Майк да излезе от стаята си. Напоследък той се сърдеше по-дълго, особено когато ставаше въпрос за Гейб.

Няма да го остави да се цупи до вечерта. Ако не се появи, когато стане пилето, ще отиде да го извика. Деликатната част бе да скрие собствените си чувства към Гейб. Майк със сигурност би ги оженил. Идеята бе привлекателна. Много привлекателна…

Сара се усмихна и пусна радиото, преди да сложи в горещото олио оваляното в царевично брашно пиле. Прозвуча песен на Бийтълс, която бе прекъсната от важно съобщение. Сара долови една-единствена дума сред цвъртенето на олиото. Цунами. Приливна вълна. Това накара сърцето й да се свие от страх.

Притеснена, тя се пресегна да усили радиото. Потрепери, като си спомни единствения път, когато бе преживяла цунами — в същата тази къща. Беше на четиринайсет години. Бе към края на дъждовния сезон. Състоянието на майка й се бе влошило и лекарят й бе дал голяма доза успокоителни. Жената, която идваше през деня, си бе отишла. Сара беше сама.

В петък очевидно бе имало земетресение някъде към брега на Мексико, което бе довело до образуването на стена от вода, която сега се насочваше със скорост шестстотин километра в час към Хавайските острови. И се увеличаваше като лавина. Пот изби на челото й. Последния път бе станало земетресение в резултат на изригнал вулкан в Чили. Баща й се обади от базата си да каже, че отговаря за военноморските самолети. По своя откровен начин й съобщи, че тя трябва да се справи сама.

И тя наистина успя. Но никога нямаше да забрави ужаса, който преживя в къщата. Ужасният вой на сирените ехтеше цяла нощ. Радио и телевизионните програми често бяха прекъсвани от съобщения. Всички съседи с куфари в ръка започнаха да бягат към по-високите райони, а тя безуспешно се опитваше да вдигне майка си.

Сара слушаше новините, докато извади последните парчета от пилето и изключи печката. Очакваше се вълната да удари големия остров в седем вечерта. Ако не се разбие към седем и половина, крайбрежните градове на Оаху ще бъдат в голяма опасност. За щастие, къщата й бе във вътрешността на острова. Сара почти се беше поуспокоила, когато по радиото съобщиха за лудите сърфисти, които оставали на брега, за да се опитат да хванат големите вълни. Шефът на полицията отправи строго предупреждение.

Краката й се подкосиха. Къщата на Гейб е точно на брега. Той сигурно е проявил достатъчно благоразумие и е заминал. Сърцето й се преобърна. Ако снощи се беше съгласила Майк да отиде при него, сега синът й щеше да е в опасност. Изпита непреодолимо желание да го прегърне. Забърза по коридора и рязко отвори вратата на стаята му. Очакваше да го завари да гледа телевизия или да спи. Леглото му беше разбъркано, но момчето не беше в стаята.

Надникна в банята. От Майк нямаше и следа. О, сигурно е в нейната стая!

— Майк — повика го тя и отвори спалнята си. Но леглото й бе оправено, както го беше оставила. Сара озадачено се огледа. Къде може да е? Когато беше по-малък, той често се криеше, когато й беше сърдит. Не го бе правил от доста време.

Но къде е? Добре, че къщата поне е малка, няма много места, където да се скрие едно дете. Той е някъде тук.

Килерчето в стаята му беше тъмно. Къде на друго място? Като разгледа стаята, забеляза, че приготвените купчини дрехи не са на леглото. Мечо също го нямаше.

Отвори пак килера. И раницата му, която вземаше, когато оставаше до късно при майката на Мици, също беше изчезнала.

— Господи, не! — Сара закри устата си с ръка. Не може да е… Няма да напусне къщата, нали? Ако излезе, къде може да отиде?

Сара се отпусна тежко на леглото и прегърна възглавницата му. Лист хартия падна на пода. С разтреперани пръсти Сара вдигна бележката, написана с лилав молив и разкривен детски почерк. Трябваше й време да я разчете. „Утивам дь гледъм сърф. Ни съ притиснявъй. Гейб ше се грижи дубре зъ мен. С любоф — Майк“.

Сълзите се стичаха по страните й и падаха по листа. Сара скочи на крака и мушна листа в джоба на късите си панталони. Кога е тръгнал? Дали се е обадил преди това на Гейб? Не! Гейб никога няма да го приеме, без да й каже. Толкова знаеше засега. Дръпна чекмеджето на нощното му шкафче, припряно търсейки телефоните, който Гейб му бе дал. Не ги намери. Визитната му картичка бе в кантората й.

После забеляза, че прасенцето-касичка е изпразнено. Колко пари е взел? Дали е бил достатъчно разумен да повика такси? Дали знае пътя към Сънсет Бийч? Сара грабна чантата си и хукна към колата. Ръцете й така трепереха, че едва запали.

Колко е увреден далакът му? Какво ще стане, ако не изпълнява препоръките на доктор Маноло? Изключи мотора и се върна да се обади на полицията.

Сержант Хана се отнесе с разбиране. Обясни също, че не могат да направят много в този момент. Не е ли чула за приближаващото цунами? Всички полицаи евакуираха бреговата зона. Предложи й да попита приятелите на Майк. Бързаше и обеща сам да се заеме с издирването, ако момчето не се появи до един час.

Поуспокоена, Сара затвори. Излезе да провери в квартала. Пет часът и пет минути. Няма да се стъмни скоро. На всеки ъгъл очакваше да го види да влачи крака с раницата. Беше решила какво да му каже, така че да не го обиди.

След петнайсет минути, когато провери тримата най-близки приятели на Майк и преживя разочарование, Сара включи радиото да разсее тъжните си мисли. На следващия светофар го изключи. Съобщенията за огромната приливна вълна я плашеха до смърт.

Колкото повече приближаваше до крайбрежната магистрала, толкова по-натоварено ставаше движението. Повечето от колите отиваха към града. Пустите улиците бяха зловещи.

Дали Майк наистина е опитал да отиде в Сънсет Бийч? Да. Отговорът ехтеше в главата й, слепоочията й болезнено пулсираха. От опит знаеше, че няма начин да намери телефонния номер на Гейб. Да отиде до кантората ще е само загуба на време. Ще помоли някой да я упъти към неговата къща.

Рязко зави по пряк път, който минаваше през градини от ананаси. Ще направи всичко само да спести време. Ще не ще, трябваше да слуша радиото. Всяко ново съобщение караше стомаха й да се свива от страх. Стъмваше се, когато наближи първата блокада на пътя.

— Накъде сте тръгнали, госпожо? — попита полицаят, който изтича до колата й. — Не можете да стигнете до брега. Евакуираме района. Обърнете колата. Ако имате капка здрав разум, ще се върнете във вътрешността на острова.

— Трябва да стигна до Сънсет Бийч. Синът ми избяга. А е само на осем години. — Извади от джоба си бележката на Майк и му я подаде. — Вижте! Мисля, че е отишъл там да потърси един приятел. — Полицаят взе бележката и я разгледа.

— Съжалявам, госпожо, но нищо не мога да направя. Надявам се да са се намерили. Но не мога да ви разреша да минете. Последните сведения са, че вълната е на осемстотин километра от остров Хавай. Вижте — посочи той, — тя засмуква в морето дори водата от напоителните канали. Опасявам се, че няма да спре на Хавай.

Сякаш по даден знак, точно в този момент сирените започнаха да вият.

— Не можете да ме спрете! — процеди през зъби Сара. — Какво щяхте да направите, ако вашият син беше изчезнал?

Очите на мъжа се присвиха за момент, но после той решително застана пред колата и й препречи пътя.

— Тогава ще вървя пеш — заяви Сара.

Полицаят я сграбчи за китката и затършува за белезници.

— Не мога да ви пусна, госпожо. Щом не сте съгласна, ще трябва да ви принудя със сила. Не разбирате ли, че е опасно?

— Майк! О, Майк, къде си?

Тя се извъртя и с всички сили опита да се отскубне от полицая. Не успя и се отпусна на колата, заровила лице в дланите си.